Глава 4Примирие между съпернички

Сакура и Карин вървяха тихо една до друга, без да обелват дума и да се поглеждат. И двете мислеха за едно и също и имаха доста голямо желание да се пораспитат една друга за Саске, но нещо ги караше да мълчат.
- Тук- каза внезапно Сакура, като посочи красива врата от черен махагон.
Карин кимна и се запъти след розовокоската пред нея. Двете влязоха в коридорчето, събуха се и поеха към гостната. Това помещение бе средно по големина, а облицовката напълно синхронизирана. Не беше нито претрупано, нито празно, нито преобладаваха само тъмни, или само светли цветове. Имаше красива дървена маса настанена между един красив, червен диван с черни облегалки и два фотьойла в същия цвят. Върху масата бе настанена странна по форма ваза с доста екстрентичен вид пълна с редки пустинни цветя, подарък от Гаара. Килима беше черен с изваяни до съвршенство бели ивиц, който му придаваха някакъв странен вид чар. Върху диваните и фотьойлите бяха наредени няколко черни възглавнички с червени иреси по тях. По стените бяха закачени всевъзможни картини, изобразяващи неописуеми природни забележителности. Имаше камина, разположена в близост до масичката. ( е по-обстойно немоа даа го опиша, сорка :Д) Върху камината бяха наредени още няколко вази, но без цветя в тях. Карин се огледа и предпазливо седна на дивана.
- Искаш лии нещо за пиене? - попита плахо Сакура.
- Няма нужда- отвърна и безразлично Карин.
Стаята отново потъна в мълчание, което продължи доста дълго. Тогава обаче неловкоста бе прекъсната от Карин:
- Сега искам да ми отговориш на нещо, ама честен отговор. Съгласна?
Розовокоската само кимна плахо. Предполагаше какво я чака и заслуша въпроса на очилатката.
- Какво изпитваш към Саске- кун?
Сакура въздъхна тежко, точно от това най- много се боеше.
- Обичам го- издиша тежко тя и погледа с отчаяние Карин.
- ЗНАЕХ СИ!- извика бясно червенокосата- Не си и помисляй да ми го отнемеш, Саске- кун е мой!
Вътрешната Сакура започваше да взема връх, което не бе добър знак, защото очилатката наистина я нервираше.
- Той не е твой кучко такава, приеми го! Ти дори не го познаваш, не си била толкова в един отбор с него, колкото аз, не ти е причинявал болка нали?!!
Карин ядосано поклати глава, което накара красивата и, червена коса да се полушка върху гърба и. В следващия момент тя бягаше с пълна скорост към розовокоската, държяща кунай. Сакура отбегна удъра и реши да отвърне. Минаващите хора гледаха с почуда какво забога става в тази къща, но щом повечето чуха рева на Сакура, породен от истински гняв се отказаха. Знаеха, че тя е като втора Тцунаде и никак не им се искаше да влизат в разправий с нея. Пред това време в къщата хвърчаха кунай, шурикени, цветя, вази, че чак и масата не се спаси. Всяка мяташе по другата каквото хване и спореше ядно. Тази борба трая доста дълго, но дори и тези демончета се изстощаваха. Накрая останаха без сили, проснати по земята, но все още гледайки се страховито.
- Какво толкова харесваш в Саске- попита прегракнала от многото викове Сакура.
- Той е красив, студен, силен, секси, не обръща внимание на други, а чакрата му е толкова сладка за сетивата ми. Направо се разтапям щом я усетя. А ти малката?
Сакура въздъхна и започна:
- Обикнах го още от първия миг щом го видях. Теглеше ме към него онова сексапилно, студеникръвно държание. Даже помня как като малка се състезавах с най- добрата си приятелка коя ще го спечели. Наистина съм била глупава тогава. Паднахме се в един отбор заедно с Наруто разбира се......- тя започна да разказва всичко преживяно, всяка една подробност така, както тя я бе изживяла. Сълзи се стичаха по нежното и лице, но тя ги изтриваше и бързо продължаваше да разказва. Карин я гледаше с очудване и се чудеше колко малко е познавала човека когото уж обича- ... Така той си тръгна от Коноха оставяики ме на студената пейка, за да иде при Орочимару. С Наруто обаче не се отказвахме да го търсим години наред. Един ден хокагето ни извика и съобщи, че Саске е убил Орочимару. Това беше един от най- щастливите ми мигове, моя и на Наруто. Тогава обаче той бе разбит по най- бруталния възможен начин. Разбрахме, че е сформирал вас- отбор Хеби и всичко се разпадна пред очите ни. Избягах плачейки с цяло гърло и се свих в нас. Три дена не бях яла, не бях спала, само ридаех. Бях започнала да плача кръв без прекъсване.
Карин я гледаше иззад очиталата си с неприкрито възхищение и любопитство. Това момиче събуждаше някакво чувство на уважение в нея, което неможеше да си обясни.
- И въпреки всичко държиш на него, че дори го обичаш? Какво сърце забога имаш Сакура?
Розовокоската поклати тъжно глава и отвърна:
- Глупаво. Глупаво сърце, което не може да забрави детските си мечти и чувства. Аз съм жалка Карин, жалка, а си бях обещала, че няма да плача за този леден блок на име Саске, а виж какво стана- ще наводня Коноха. Моля те, не ме мисли за слаба, не го понасям. Каквото искаш ми кажи, но знай, че всичките тези години аз тренирах от изгрев до залез само и само да мога да застана до Наруто и гордо да се нарека приятелка на бъдещия хокаге и да му помогна дейно, за да върнем с общи усилия най- добрия ни приятел.
Карин мълча известно време, загледана в зелените очи на момичето пред нея.
- Ясно за теб разбрах, но този Натуро... или както там му беше името, той защо продължава да храни надежди забога?
- Хм..- усмихна се през сълзи Сакура- Наруто винаги е бил леко чалнат, но стане ли въпрос за приятел, по- добър за тази цел човек, от него няма. Странното при него е, че той излива душата си пред хората и става невъзможно да не го обикнеш. Той е забавен, леко слабоумен на моменти, но има едно особено качество- става приятел с почти всеки който срещне и то истински приятел, а не някой който накрая ще му забие нож в гърба.
Сакура се усмихна при тези свои думи и се загледа в красивото момиче пред нея. Карин само поклати смаяно глава и каза:
- На вас в Коноха ви има нещо, да знаеш. Ти си момиче, обрекло се на някой, който не се интересува от никой освен за себе си. Оня русия има най- силния демон след Джуби разбира се, умее да го контролита и създава приятелства с всеки биологичен индивид. Саске- кун е студенокръвен красавец, на който не му пука за нищо. Тримата се изучени първо от един застаряващ тинейджър, който не откъсва глава от тъпите си, перверзни книжки. Обучени сте при тримата легендарни санини- Змия, Перверзник и Хазартаджийка. Кажи не сте ли странни?
Сакура се засмя весело, но това си бе самата истина.Тя стана болезнено от пода, понеже се бе схванала от това лежене в неудобна поза и подаде ръка на Карин, за да и помогне. Очилатката се опули учудено, но пое ръката и стана.
- Примирие- попита Сакура подавайки ръка.
- Примирие- кимна Карин- Ако някой заслужава обичта на Саске- кун, то това си ти Сакура Харуно.

След примирието двете момичета решиха да подредят поне малко бъркотията, която направиха, а после да се замат с приготовленията за партито. Минаха се цели три часа, след като започнаха да се приготвят, но наистина си заслужаваше.



- Тръгваме?- попита Карин.
- Дам- кимнах аз и потеглихме.
Отворих вратата и нежен, летен ветрец ме лъхна. Ъъъ, че то кога не е лято? Хммм, както и да е, лирическо отколнение. Слънцето нежно галеше с лъчите си земята, птичките весело чуруликаха и тяхната песен огласяше всяко кътче и ги изпълваше с радост. Гадост! Кофти, развалям "хубавата" картинка, но такъв е живота! Как го мразя това време, а колко си е хубаво, тихичко, мрачничко и зловещичко! Това обаче на бе най- големия кофтак - бях облечена в рокля и то не каква да е а БОНБОНЕНОРОЗОВА с някакви цепки стигащи до средата на бедрото ми, показвайки повечето ми природни дадености. Толкова го мразя този розов цвят, а иронията е, че имам скапана розова коса и според Ино "розовото ми ходи". Пффф, край от утре съм само в черно, демек в траур. ( замечтана физиономия) О, не става, ако се облека както искам наще ще ме разфасоват. ( разбита физиономия) Карин изглеждаше къде - къде по- добре със своята черно- червена, семпла рокля без призрамки и дълга малко над коленете, завиждах 'и. Странно, но след побоя, който си беше бая зрелище се опознахме що годе и мога да призная нещо за нея. Това което ще кажа е секретна тайна, така че само да сте я изпели на някой ще отричам, ще ви намеря и убия бавно и мъчително- харесах я. Знам, че е от отбора на онзи задник Саске, но трябва да се признае, секси задник. Ужас, какви глупости говоря, а не това е вътрешната и ТОЧКА. Така, след ужасно дългия монолог с Карин влязохме в едно кафене и веднаха съзряхме Харуто, Хината и Ино да ни махат. Брат ми (демек Наруто) като по чудо не свинеше рамен, а просто пиеше третия си шейк. Да знам, че ПРОСТО звучи някак странно, но за него е нормално, а как му завиждам. И аз искам да се тъпча деноношно, но после Ино ще ми вика на мен прасе и то по обясними причини. Та настанихме се с Карин до тях, което се оказа "лек' проблем за мен, поради факта, че бая здраво бях паднала на задника си, при хлъзгане на вода, която впрочем бе разляна от Карин. (баси изречението :Д) Как я разля ще попитате? Ми да кажем, че просто не бе успяла да ме замери с достатъчно вещи, та вазата с цветята от Гаара и послужи идеялно за целта.
- Сакура- чан, много си красива- каза ми Наруто, облещен срещу мен.
Момичетата го подкрепиха, а аз само се усмихнах с досада. Копелето знаеше, че мразя тези рокли и най- вече този цвят, гадняр, че и ми се ухили демонично на всичкото отгоре. Хм, май трябва да започна да си съставям списък на хората, предназначени за бавна и мъчителна смърт, причинена от мен. Мухахахаха! ( злобно хилене) Така, да оставим плановете с убийствата за по- късно, сега дилемата бе какво да си поръчам? Хмм, майната 'и на диетата:
- Искам двоен шейк, ГОЛЯМО парче шоколадова торта, семейна пица с шунка, гъби, пипер, риба тон, сирене, кашкавал, ананас и манго, и голяма зелена салата, а да и плюс сода, мерси.
Очите бяха отворени в аниме стил, а устите паднали до земята.
- С..Сакура, как по дяволите можеш да изядеш всичко това, като си представя колко калории има ми се завива свят- каза изумена Ино.
- Забога Сак- пригласяше Хината- това може да нахрани дори... Наруто!
- Хей хей, тя ми е сестра, семейна традиция- засмя се той.
А да, малко инфо. С Нару сме токова близки, че ни викат братче и сестриче, нещо като майки с деца на новото време. Ние всички сме като едно голямо, та свръхголямо семейство, не се учудвайте.
Та всички се отказаха да ме разубеждават и си поръчака свойте си болкуци които аз наричам храна за зайци, всички освен Нару и Карин де. Хах, това момиче все повече започва да ми допада, интересно. Тогава обаче се чу тънък звук от камбанка, провизгласяващ, че някой влезе. По инеркция се обърнах и ченето ми увисна до кабината на дявола. ( някъде мноооооого надълбоко) През вратата туко що бяха влезли Сай, Суйгетцу и по дяволите Саске, но изглеждаха толкова готини в своите небрежни костюми. Саске обаче не носеше костюм, а някакви страхотински дънки и черна тениска, подчертаваща страхотното му телосложение. Усетих как Наруто повдига брадичката ми, че още малко и ще падне. Тримцата се запътиха към нас и най- нахално се настаниха, простаците.
- Сай, какво по ангелите си облякъл- попитах го аз първо него, за да не зацепят останалите какви сцени с значителното участие на Саске, облечен така изникваха ума ми.
- Не е за говорене Сак- сведе глава той- Тцунаде- сама ни избра дрехите, изглеждаме като идиоти!
- Хей хей, не говори така- скастри го Суйгетцу- Аз се харесвам.
- Мда, нали си падаш леееко гей- подхвърли Карин и както забелязах въпреки сприхливата и забележка, тя се бе изчервила.
Стрелнах я с лукав поглед, а тя ме погледна дяволито и едва се стърпях да не се изсмея. Ино от своя страна човъркаше ноктите си, но хвърляше скришом някой друг поглед към Сай, който трябва да призная, беше страшно секси така.
- Сак- обърна се внезапно Сай към мен- Абе ти не мразеше ли розовото?
- Тцунаде- сама- въздъхнах и всичко му се изясни.
Усмихна ми се подигравателно и отбеляза, че не само те са прецакани. Изрод. Тъкмо щях да му отвърна гадничко, но вниманието ми бе привлечено от храната, поставена пред мен. Благодат! Започнах да ям сякаш съм в казарма, толкова много бях гладна, забога!
- Вкусно? - попита Суйгетцу.
- Дафм- изфъфлих с пълна уста, преглътнах и го попитах- А имаш ли нещо против да ти викам Суй, че нещо ти е много дълго името, аа мен хич ме няма в запонянето?
Той се ухили и кимна в знак на съгласие. Забелязах, че Саске се пресегна да вземе менюто, но нямах никакво намерение да му го позволя. С максимална бързина, породена от безбройните тренировки, грабнах въпросното меню и се направих, че чета.
- Искаш ли нещо Саске- попитах ги с мили, кучешки очички.
- Имаш предвит като те убия и вземя менюто ли? - каза той нкак по- меко от обикновенно.
В гласа му се долавяше някаква топлина, а устните ми се бяха извили в съвсем лека, почти незабележима усмивка.
- Хах, сякаш можеш- подметнах аз и му метнах менюто.
- Няма ли да напълнееш от всичко това- попита той с леко любопитство.
- Пука ти- завъртях очи и продължих да ям.
Той обърна глава на другата страна, но не можа да скрие усмивката си от мен, не и този път. Продължих да ям, стараейки се да не му обръщам особенно внимание, но същевременно да поддържам лек разговор с него, което впрочем не е лесно. Най често получавах по две думи в отговор, рекорда се състоеше от цели пет, а при задаване на директи въпроси получавак само поглед от сорта на млъкни-или-умираш. Дори го залях " без да искам" с вода, но той пак не продума, ругарните не се броят, нали? Хах, колко забавно! ( за по- бавните тва е сарказъм)
- Сак- каза Нару през един от редките моменти когато устата му не бе пълна с част от МОЯТА храна- Разбра ли, че Гаара ще идва довечера?
- Сериозно?- ококорих очички в аниме стил- Господи, само да ми падне, ше му ********, обеща ми да ни посети поне преди три седмици!
- Знам- каза Нару,а очичките му светнаха- Само да дойде а?
- Само да дойде- кимнах засмяно аз.
Саске нещо ме гледаше странно, бе да си гледа, много ме засяга защото.