Глава 3Неочакван обрат

Тя багаше със всички сили, а в главата и се въртеше идеята да избяга колкото може по- надалеч от човека, който караше сърцето и да бие до полуда. Защо продължаваше да го обича? Та той и бе причинил толкова болка и страдание, при това не само на нея, а и на най- добрия и приятел. Ако не беше той, сега Сакура щеше да си живее живота като нормална нинджа, да ходи на срещи, да излиза с приятели, но не. Заради този глупав красавец момичето постоянно беше заета с тренирови от изгрев до залез, само и само за да стане по- силна и да може като застане до Cаске да се чувства полезна!! Господи колко глупава е била и продължава да бъде. Все още колкото и да го отрича тя продължава да си мисли за него, за косата му, за очите му. Сънищата, изпълнени със завръщането му в Коноха я преследваха отново и отново, а нетрябваше. Отново беше слаба, същото слабо и мизерно момиченце с чиято обич той се бе подиграл, чийто чувства бе зарязал на студената пейка. Бе разбил сърцето и многократно, но тя глупачката продължаваше да живее за него. Както скачаше по клоните, ругаейки тихо Саске, пред нея изкочиха два мъжки силуета. Единия изглеждаше с добро телосложение, а другия сякаш имаше някаква брадва зад него. Както се приближаваше на фона на слънцето пробляснаха облеклата на мъжете. Черни с червени облачета.
" Акатцки"- помисли си Сакура.
Знаеше, че не може да се справи и с двамата, затова реши да се направи на заблеяна и да ги подмине, а ако не и позволят, е тогава ако не друго, то предстоеше хубава битка. Покрай нея пролетяха няколко шурикена, който момичето избегна без проблем.
" Явно няма да мине без битка"- помисли си тя.
Спря се и се вгледа в лицата на мъжете и в съзнанието и проблесна спомен от една книжка в която ги бе виждала- книжката на Шикамару. Спомни си, че той почти бе убил онзи с оръжието, а Наруто другия по- пълничкия. Доколкото знаеше се казваха Хидан и Какузо и още, че са доста силни. Шикамару и бе разказал за всички техни способности, което донякъде компенсираше превъзходството им.
- Какузо, я виж какво си имаме тук, малко беззащитно момиченце, скитащо се само в гората. Тц тц тц, днешната младеж е толкова своенравна нали?- каза неочаквано Хидан.
Въпросния Какузо само погледна Хидан и го попита:
- Какво смяташ да правиш глупако?
Хидан се усмихна дяволито, облиза се и каза:
- Имам някой идей.
Перфектното лице на розовокоската се намръщи, бе разбрала целта на идиота и в никакъв случай нямаше да стане по неговата, по- добре да умре в битка отколкото да изпълни желанието му.
- Сега бъди послушна, обещавам че ще бъда нежен- каза Хидан пристъпвайки на следващия клон, малко по- близо до нея.
Сакура събра чакра в юмрука си и с невероятна бързина удари Хидан, който най- малко очакваше това. Белокосия отхвърча назад от силата на удъра, а в цялата гора проехтя глухия звук от удъра, усилен на макс. Какузо погледна към едваизправящия се Хидан и каза:
- Това момиче май не те иска а?
- Млъквай старинна монета такава- развика се Хидан, после се обърна към Сакура с думите- Ще ти го върна, розова кучке.
По устните на Сакура се разля съблазняваща усмивка и от устните и се отрони:
- Ела ми.
Саске вече бе станал и разговаряше с другите от отбора си.
- Значи тръгваме натам така ли?- попита за неизвестно кой път Суйгетцу.
- Ако още веднъж попиташ, ще ти забия тази клечка в голямата, тъпа уста- ядосано каза Карин.
- Млъкнете и двамата, не ми е до вас- сряза ги спокойно Саске и продължи със закуската си.
Точно тогава да отбор Хеби долетя далечния тътен на удар. Четеримата се спогледаха въпросително и в съзнанието на Саске изникна едно име
- Сакура- промърмори тихо той.
Останалите се спогледаха и изяснението бързо се изписа по лицата им.
- Какво чакаме още- ухили се белокосия, надушвайки предстоящата битка.
Без да кажат и дума повече четиримата забързаха със всички сили към мястото от където идваше шума. Небеше изминала и минута когато Карин каза:
- Трима са и водят битка. Сега трябва да ги видим.
И разбира се в същия момент пред отбора се разкри страховита гледка. Сакура се сражаваше с двама от Акацки съвсем сама. Единия избълваше от устата си някакви нишкиподобни въжета, а другия се опитваше да я "погали" с оръжието си. Саске се хвърли до Сакура, грабна я като булка и се качи с нея на едно дърво. Там веднага я пусна и попита:
- Що за изроди са тия?
Розовокоската набързо обясни всичко което знаеше и Саске каза:
- Добра тогава, аз се заемам със повръщащия конци, а ти вземаш психопата с броеницата.
Розовокоската кимна бързо и направи някакви знаци с пръстите си. Тогава до нея изникнаха два сенчести клонинга. Те се засилиха към Хидан, който не очакваше двойната атака и отскочи за да ги избегне, смеейки се като побъркан, но точно тогава погледна нагоре и видя розовокоската падаща надолу към него с опистошителна чакра бликаща от юмрука и. От мощния удар Хидан бе разполувен на няколко парчета, но все още беше жив и псуваше. Сакура се обърна и видя, че Саске едва се справя, затова се засили към Какузо с целта да го разсее и успя. Той отклони вниманието си от чернокосия към момичето и остана открит за атаки в гръб. Саске само това и чакаше, промъкна се иззад Какузо и използва чидори нагаши с което унищожи четири сърца. Сакура се усмихна, избегна няколко атаки от страна на Какузо, замахна с юмрук и унищожи и петото последно сърце. Всички се струпаха около главата на Хидан, която псуваше на поразия.
- Що за изрод е това?- попита Суйгетцу с удивление в гласа.
Розовокоската обясни, че Хидан неможе да бъде убит и че единствения начин да го унищожат е чрез заравяне. Набързо изпълника процедурата и Сакура се обърна към Саске с ядосан глас:
- Не трябваше да ми помагаш, щях и сама да се справя.
- О да, повярвах си- завъртя очи той и я вдигна като булка.
Сакура ужасена забеляза, че той възнамеряваше да я носи.
- Пусни ме, пусни ме Учиха, иначе ще стане страшно. ПУСКАЙ МЕ!!!
- Стига вика вече, главата ме заболя- оплака се Суйгетцу след около половин час път в който виковете на розовокоската неспираха.
- Учиха за последен път ПУСНИ МЕ!- изкрещя ядосано тя.
- Накрай ме- бе тихия отговор който получи.
- Не ме карай да ставам страшна- заплаши го Сакура.
Той завъртя очи и продължи да я носи, пренебрегвайки възраженията и. Момичето все още не се отказваше и Саске все повече губеше търпение докато я носеше, а останалите мълчаха, е всички без Суйгетцу разбира се, който непрекъснато се оплакваше, но него кой забога го слуша? Хммм реторичен въпрос. Внезапно отбор Хеби и Сакура се озоваха пред портите на коноха.
- Какво по....
- Прибирам се у дома Сакура, какво друго- усмихна се леко Саске.

Изражението и бе безценно. Нима бе чула това от неговата уста?! Не можеше да е истина, това за което мечтаеше години наред сега ставаше реалност?!!
- Май не те чух добре- каза тя тихо.
Саске само се подсмихна. Останалите от Хеби мълчаха. Те бяха наясно, но незнаеха защо. Тя само се измъкна от здравата му хватка и кимна без да каже нещо. Стояха така, загледани в главните порти на Коноха.
- Стига сме висели тук, да вървим- каза развълнувано Суйгетцу.
Осатаналите кимнаха и потеглиха към портите.
- Сакура- чан- чу се от шинобитата, охраняващи портата.
- Аз съм Харуно Сакура, най- добра прятелка на Наруто Узумаки, човека с деветоопашатата лисица. Бях ученичка в отбор 7, ръководен от Хатате Какаши, който е перверзник, четящ тъпите книги на Еро- санин. Сега съм довереница на Тцунаде- сама, която е 5-тата Хокаге, внучка на 1-я Хокаге.
- Наистина си ти Сакура- чан!- възкликна единия- Радвам се, че се върна, защото Наруто- кун бе реши на всяка цена да хукне след теб.
Сакура се усмихна и кимна. Не бе очаквала нищо друго от Наруто, който беше сякаш в нервна криза, ако ставаше въпрос за нещо подобно.
- Да вървим- каза розовокоската на отбор Хеби, който стоеше тихо зад нея.
Те тръгнаха през града, като всички погледи попадаха върху тях, чуваше се шушукането на тълпата, развълнувана от факта, че Сакура и Саске се бяха върнали. Те вървяха без да си продумат към кабинета на хокагето.
- САКУРА- ЧАН- изкрещя някой зад тях.
Те се обърнаха и видяха тичащия към тях Наруто, който не виждаше нищо друго, освен най- добрата си приятелка. Розовокоската се усмихна широко и се хвърли в отворените обятия на Наруто.
- Сакура- чан, никога повече не се връзвай на акъла на рошльото. Ако трябва аз ще го гоня, но никога не ме плаши така, в гората е пълно с изроди.
- Наруто- каза ухилена Сакура- Знаеш, че не ме е страх да се рахождам в гората.
Русокосия поклати отчаяно глава и каза:
- Няма да се промениш нали? Все ще си бъдеш твърдоглавка.
Розовокоската кимна и двамата се засмяха. Отбор Хеби наблюдаваше тази драма с неприкрито оттегчение.
- Чакаи малко, ТЕМЕ!!!!- забеляза го Наруто едва сега- Ттт.... Ти какво забога правиш тук?
- Прибрах се ДОБЕ- усмихна се Саске.
Наруто ядосано присви очи
- Не ме наричай добе, ДОБЕ.
Сакура се засмя, всичко това и се струваше толкова прекрасно, сякаш отново бяха хлапетата от отбор 7 и двамата и най- добри приятели се заяждаха както обикновенно. Смеха и внезапно секна. Не, те не бяха вече малките лапета, опитвайки се да свалят маската на сенсея си, не бяха отбор. Това бе минало, минало което няма да се върне.
- Да вървим- каза строго Сакура не останалите зад нея. Те я погледнаха учудено, но тръгнаха след нея.
- Значи наистина се завърна?- попита го Наруто за неизвестно кой път.
- Наруто, ако ме попиташ още веднъж, ще ме принудиш да се сбием отново.
Русокосия обаче запази сериозното си изражение и само кимна. Вървяха мълчаливо, привличайки погледите върху себе си. След няколко минути, които им се сториха като часове, стигнаха до кабинета на Хокагето. Наруто връхлетя през вратата и без дори да поздрави започна да разказва, че Саске и Сакура са се върнали. Тцунаде се усмихна и каза:
- По случеи завръщането ще направим парти и НИКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ САКУРА- каза и строго учителката и, знаейки, че момичето веднага ще почна да се противопоставя.
- Супер- каза Наруто- ще има рамен за мен.
Розовокоската издиша в отчаяние.
- Все още ли е същия?- попита я тихо Саске.
- Що за въпрос- каза му тя с досада.
Вниманието им беше привлечено от Тцунаде, която обясняваше нещо.
- Остава въпроса къде ще отседнете, предлагам в имението ти Саске, а Карин би могла да остане при Сакура нали така?- попита Тцунаде.
- Нямам претенций- каза безразлично Карин
- И аз - кимна Сакура.
Хокагето кимна и ги изпъди от кабинета си. Сакура реши да покаже на Карин къде ще отседне, Суйгетцу да се разходи по ресторантите, а Джуго каза, че щял да се помотае наоколо. Саске и Наруто вървяха сами, без да си продумат.
- Искам да ти покажа нещо- каза внезапно Наруто, а чернокосия само кимна.
Наруто бръкна и извади от джоба си една бяла салфетка, оцапана с кръв.
- Виждаш ли това- попита русокосия.
- Не съм сляп- завъртя безинтересно очи Саске.
Наруто поклати глава, но продължи:
- Това е кърпичката с която избърсах кървавите сълзи от лицето на бившата ти съотборничка, след като ти организира Хеби. Беше се срутила на пода в стаята си и плачеше, а лицето и беше цялото в кръв. Тази кърпичка я нося и досега, като възнамерявах да ти я покажа при следващата ни среща.
Русокоското бръкна в някой от незнайните си джобове и извади от там знака на Коноха, принадлежащ на Саске едно време и му я подаде.
- Това също го носех винаги със себе си, но не е мое. Вземи ги и двете, дано да си спомниш какъв беше и осъзнаеш какво причини на мен, още повече на нея.- усмихна се русокоското.
Той нито обвиняваше, нито съдеше, просто казваше истината с усмивка на лице. Обърна се и се запъти към магазина за рамен, надяващ се, че поне този път Саске ще почувства нещо друго, освен омраза.