Глава 2Бягство

Чернокосият заедно със своя ценен товар стигна да една поляна наблизо. По средата на въпросната поляна пламтеше ярък огън, който хвърляше светлина върху три човешки фигури, насядали край него. Щом чуха шума, причинен от Саске те се обърнаха и се загледаха в него. Той се приближи до огъня и внимателно постави своя товар върху меката трева. Отблизо можеха да се различат лицата на останалите трима. Бяха двама мъже и една жена. Единия беше слаб с бяла коса и остри, подобни на пирания зъби, втория беше едър на телосложение и на лицето му бе разположена безизразна маска, момичето имаше красива, кадифеночервеникава коса, стигаща до кръста и, а върху носа и се бяха разположили чифт семпли очила. Тримата се вгледаха в розовокосото момиче пред тях с учудване. Пръв се обади белокосия:
- Значи най- накрая си хвана момиче а? Ха ха, радвам се, вече бях започнал да си мисля, че си обратен, но защо е мокра?! Да не би след времето прекарано заедно да си се опитал да я удавиш в реката?
Саске го изгледа студено и каза:
- Шегата ти не беше много уместна Суйгетцу, това момиче го намерих почти умряло в реката и с едва доловим пулс.
Чернокосия се загледа в лицето на Сакура, като попиваше всеки детайл. Тя беше пораснала, това беше очевидно, челото и не беше вече толкова голямо, колкото го помнеше. Не я бе виждал от толкова време, как подяволиите попадна точно на нея?! Суйгетцу се размърда конфузно и реши, че явно ще е по- добре да си замълчи. Момичето с червната коса огледа розовокоската, после се обърна към Саске и го попита:
- И сега какво, ще я мъкнем с нас ли?
Яроста се четеше в очите и, които изглеждаха доста зловещо при осветяващия се в тях огън.
- Не- каза спокойно Саске- Ще и помогнем и ще я зарежем някъде и това е всичко Карин. Ще бъде ли проблем за теб?
Момичето поклати отрицателно глава и по лицето и се разбираше, че и е улекнало. Тогава мълчаливия мъж се обърна към Саске и попита със съвсем спокоен глас:
- Познаваш я нали?
Всички погледи се насочиха към него, всички без един.
- Бяхме в един отбор докато още бях в Коноха.
По лицата на съотборнииците му се изписа учудване. Всички гледаха Саске, който обаче не откъсваше поглед от бившата си съотборничка.
- Хмм- каза Суйдетцу след известно време мълчание- тя е доста хубавичка, какво чакаме, нека да и помогнем де!
Останалите кимнаха и Карин влезе в палатката да потърси медецинските принадлежности и скоро ги донесе. Имаше някой рани с който нямаха шанс да се справят, но поне помогнаха доколкото можаха. Положиха тялото на момичето близо до огъня за да може да се стопли в студената нощ. Мина се известно време, а отбор Хеби седеше мълчаливо край огъня, всеки потънал в собствените си мисли. Тогава се чу тихо прокашляне и всички погледи се насочиха към Сакура, която очевидно идваше в съзнание. Тя започна да се съвзема лека полека и усети последицие от хвърлянето си във водата. Всичко я болеше, тя не беше във цветущо състояние и веднага по навик започна да се лекува. Отбор Хеби гледаше с почуда зелената чакра обграждаща нежното тяло на момичето.
- Ти не спомена, че е медицинска нинджа- каза съвсем слисан Суйгетцу.
- И идея си нямах- каза с лека почуда Саске.
Сакура бавно започваше да се съвзема, силите и се бяха завърнали. Тя чу гласове около себе си и в съзнанието и изникна спомена за преследвачите. Стресна се, да не би това да са те, затова бързо бръкна в джоба си да провери дали кунайте и са там. Като почудо бяха, затова тя грабна единия и бързо застана в стойка готова за битка. Тогава обаче страшна болка в глезена я застигна и сълзи избиха в смарагдовите и очи. Въпреки това тя не заплака, беше свикнала на болка.
- Не се тревожи, няма да се бием с теб- чу се мъжки глас. Тя погледна и видя Джуго, който бе отпратил една от редките си усмивки към нея. Тя кимна насечено и погледна другите от хората, който явно я бяха спасили. Единия беше обърнат с гръб към нея, а другите двама я гледаха с любопитство. Белокосия се захили и каза:
- Освен, че си сладка си и буйна, ха ха допадаш ми.
Сакура го погледна студено и отвърна:
- Не ми пука дори и да си ми спасил живота, само още една дума и ще ти пенсионирам четката ти за зъби.
Усмивката на белокоското достигна навъобразими размери, нещо като Наруто при вида на рамен. Той ухилен и каза:
- Колко си благодарна, че ти спасихме готиния задник.
Не мина и секунда и Сакура се узова зад Суйгетцу, опирайки конай върху гърлото му и каза:
- Не съм безащитно момиченце, изобщо не си го и помисляй.
Карин я погледна с усмивка и каза:
- Имам чувството, че с теб ще се разберем розовокоске.
Сакура се подсмихна и свали оръжието. Тогава погледа и падна върху единственото лице, което до този момент не бе видяла. Това беше лицето, преследващо я от дълго време насам. Куйночито веднага разбра кой би трябвало да я е спасил и вътрешната Сакура извика "значи дори Учиха можел да чувства понякога!" Сакура се обърна към бившия си съотборник и каза с колкото може по- студен тон:
- Учиха.
- Сакура- кимна и Саске загледан в огъня.
Погледа на момичето го обходи изцяло, като неможеше да повярва колко красив е станал той. Черната му като въглен коса бе разрошена и щръкнала както винаги, тялото му бе стегнато и мусколесто, а очите му бяха със абсолютно същия нюанс на черното, какъвто тя ги помнеше. Преди си мислеше, че Сай прилича адски много на саске, но сега осъзна, че въпросния Сай е едно изродче пред младия Учиха.
- Трябва да се наспиш- каза и спокойно Саске, твърдо вперил поглед в огъня.
- Сякаш ти пука- каза му тя завъртайки очи.
Карин ги обходи с поглед като се чудеше как едно момиче може да говори така на Саске.
- Саке- кун- обърна се тя към него- къде ще спи Сакура?
Суйгетцу се подсмихна и посочи себе си като желаещ, а Сакура му хвърли убийствен поглед.
- Аз смятам да си ходя, не желая да ви преча- каза тя ядно вперила поглед в Саске.
Джуго поклати отрицателно гкава и каза:
- Колкото и да е не си се възтановила още и трябва да почиваш, не може да хукваш сама в ноща.
- Не се страхувам от тъмното- каза розовокоската, но трябваше да признае, че той имаше право.
Карин погледна Саске, все още чакайки отговора му.
- Няма да е при Суйгетцу, защото той ще се пробва да я изнасили, а та може и да го убие, при Джуго е тясно, няма да се съберат двамата, ти Карин не искаш да делиш палатката си с никой, значи отставам аз.
Сакура, както и всички го погледнаха учудено и тогава розовокоската каза с лукав поглед:
- Аз до страхливци не спя.
Саске я изгледа презрително и и каза:
- Нямаш избор, или при мен или при Суйгетцу, избирай!
Куйночито се вбесяваше все повче и повече. Не стига, че той отново се държеше с нея сякаш е ненужна, прашалясала вещ, ами и и заповядваше. Тя отдавна се бе опитала да си внуши, че нечувства нищо към Саске, дори се бе обяснила в любов на Наруто който обаче я отряза, казвайки, че момичето само се самозалъгва. Тя се надяваше той да греши, но ето стана чудо и русия се беше оказал прав, тя още не можеше да забрави детската си любов кум ледения блок със ангелско лице пред нея. Тя кимна в знак на съгласие, но каза, че на сутринта си тръгва. Карин и посочи къде ще спи и куйночито се запъти към палатката. Влезе вътре и започна да се успокоява, мислейки си, че всичко това е само сън и ще свършо скоро, заради гласа на най- добрия и приятел, който я викаше за нова мисия. В същия момент в палатката влезе Саске, който без да поглежда към розовокоската легна в най- далечния ъгъл на палатката. Сакура завъртя очи и легна колкото се може, по- далеч от него, мечтаейки си всичко това да свърши. Беше уморена, нормално, все пак почти се беше удавила, а после срещна човека, който си бе решила да забрави, ГАДНО! Саске не се стърпя и се обърна към нея с въпроса:
- Как е той?
Тя веднага разбра за кого става дума и започна да разказва, внимателно подбирайки думите си така, че да се опитат да наранят мъжа пред нея. Разказа за това как единсвен той не се е отказал от търсенето му колкто и да го се опитваха да го обедят да се откаже. Страно, но тя му разказа дори за любовното си обяснение към Наруто, при което очите на Саске се разшириха в аниме стил. След като приключи набързо разказаната история момичето му обърна гръб и без да каже нещо друго се унесе и заспа. Сънуваше Наруто, който се катереше по някаква стълба от змий и Саске, който му подаваше ръка отгоре и русокосия се кареше все по- бързо и по- бързо за да я достигне. Внезапно Сакура се събуди и механично погледна към спящия Саске. Той изглеждаше толкова спокоен като спеше и напомняше не за студенокръвния задник за който се представяше, а за онова момче на което розовокоската бе повелила сърцето си. Тя без да мисли се надвеси над него, чудейки се дали да слепи устни с неговите, но бързо се осъзна, излезе от палатката и побягна нанякъде. Не и пукаше къде, просто искаше да се махне. Саске отвори очите си и прокле:
- Защо подяволите не го направи глупаче?!