Гонитба

Гонитба

Ще го пречукам, ще го убия, ще го направя на пихтия. Как може Лий да е толкова ТЪП?! - Спри се идиотино зелена!- крещях аз гонейки го по улиците на Коноха като луда.

Глава 1
Ще го пречукам, ще го убия, ще го направя на пихтия. Как може Лий да е толкова ТЪП?!
- Спри се идиотино зелена!- крещях аз гонейки го по улиците на Коноха като луда.
О, само да го хвана ще му опърля рошавите вежди, ще го острижа нула номер, ще му напъхам чадър в задника и ще го отворя! Сващате ли колко съм бясна? Такъв зелен въхър ще му дам, че четката му за зъби ще се пенсионира. Да ви разкажа ли какво стана? Ух, добре. Имах мисия с Лий и то в Коноха и на всичкото отгоре Д ранг мисия?! Просто трябваше да подслушаме обекта и това е. Влязохме в едно заведение където беше " жертвата" ни, а там още при влизането някакъв дръвник ме обара и Лий му се нахвърли, но обарвача го отблъсна и рошльото падна в несвяст. Събрах чакра в юмрука си и халосах обарвача, който се насочваше към нокаутирания Лий с ясното намерение да го пречука. Онзи разби стената, но си развалих прикритието, обекта избяга, не се справих с Д ранг мисия и на всичкото отгоре Тцунаде ни чете конско, но по- главно на мен.Та сега схващате ли защо го гоня? Предполагам че да. Продължавам да го гоня, а изродя сякаш няма никакво намерение да спре, следователно аз също.
- Убий до Сакура- чан - се чуваше от всеки срещнат приятел по време на гонидбата. Лий видя, че явно няма да се оттърве лесно и се насочи към главните порти на Коноха. Прелетя покрай шинобитата на входа, а аз след него, те горките ни гледаха като полудели. Лий хукна по някакви пътеки, но нямаше да се успокоя преди да го хвана и да го претрепя собственоръчно. Препускахме като хищник и плячка без почивка и накрая го изгубих от поглед, просто ИДЕАЛНО! Огледах се и осъзнах невероятния факт, че съм се изгубила. Заради тъпия Лий си докарах нервна криза, а съм още едва на 17, ужас. Тръгнах ругаейки в неизвестна посока, опитвайки се да намеря познат пеизаж, но разбира се с моя късмет такова нещо нямаше. Всяко дърво приличаше на предишното и имах чувството, че съм изгубена сред някакъв зелен ад. Вървях бавно, оглеждайки се, защото знаех, че гората не е най- безопасното място за разходка, още по- малко ако си момиче. Вървях из гъсталаците, стараейки се да не вдигам много шум, но без особен успех. Излязох на някаква поляна обрасла със зелен мъх. Тогава пред мен изскочиха 7 нинджи от селото на звука и се усмихнаха перверзно.
- Я какво си имаме тук- каза единия облизвайки се.- Малко куйночи, колко хубаво!
Леле, как ми заприлича на Орочимару при вида на Саске! Обходих с поглед тъпите им лица, чийто очи жадно ме изпиваха, бляк. Единия от тях се запъти към мен с думите:
- Не се тревожи ще бъдем нежни.
Останалите се засмяха и ме обгредиха. Единия се засили към мен, но аз събрах чакра в юмрука си и го отпратих на десет метра растояние. Останалите ме изгледаха изненадано, а аз се усмихнах миличко и се нахвърлих на бой. Битката продължи цели два часа, а на мен чакрата ми бе на привършване, бях скапана от гонидбата с Лий, а имаше още един, който стоеше прав и ми се усмихваше перверзно. След като нямах чакра дори да го ударя се обърнах и побягнах. Попринцип мразя да бягам, но в някой случеи е наложително, а този е от тях. Бягах колото можех по- бързо, но онзи продължаваше да ме следва. Скрих се в един храст наблизо и замаскирах чакрата си, умолявайки да не ме намери.
- Къде си розовке, ела не бягай, обещавам, че ще ти хареса.
Бляк, ебач с ебачите, само да имах още малко чакра, но нямах. Гласа му се приближаваше, а аз усещах, че скоро ще припадна, затова се насочих към шум от вода. Излезе ми късмета, намерих една рекичка, а до нея един хубав, голям дънер.
- Излез, излез малко куйночи- беше близо и май, че разбра къде съм.
Награбих дънера и с последни сили се хвърлих с него във водата. От устата ми излезе писък на болка поради факта, че бях дяволски надрана навсякъде, а ледената вода не ми помагаше особенно за болката. Виждах двойно, щях да припадна, знаех го. Последната ми мисъл преди да си затворя очите беше " Лий копеле долно, заради теб ще си умра нецелуната и детствена" С тези " радостни " мисли започна да ми се доспива, болката намаляваше и умората вземаше връх над мен. Накрая се предадох и заворих очи.
Чернокос млад мъж се излежаваше на тревата, а тъмните му очи бяха втренчени в зведите. Вятъра леко размърдваше черните му кичури коса, а на лицето ми се четеше безразличие.
Дзън. Дзън. Дзън.
Въдицата подрънкваше, сигурен знак, че нещо се бе закачило на нея. Саске се изправи и отиде да изката вечерята си от водата, но това нещо беше ПРЕКАЛЕНО тежко. " Това трябва да е нещо голямо"- мислеше си той без да осъзнава колко прав беше. Погледна по хубаво и видя, че улува му беше на какво да е друго, а човек. Чермокосия бързо нагази във водата и измъкна оттам едно розовокосо момиче И един дънер.( тва е много важно за пояснение хД) Момчето избута дървото отново във водата (ее, начи, отиде си главния герой!), вдигна бившата си съотборничка и провери за пулс. От устата му излезе една тежка въздишка на облекчение. Имаше пулс, макар слаб и едвадоловим. Нарами момичето и тръгна към временното си скривлище, носейки я на гръб.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping