Голямото търсене на Меден Рудник

"На всеки 169 години, 1000 от най-могъщите индивиди в България се събират, заедно в Перник, където започва началото на невероятното състезание, наречено "Издирването на Меден Рудник". Това е митично село, разположено в Източна България и се смята, че човек може да влезе в него, веднъж на всеки 169г. и ако успее получава неземна сила. Мистерията обаче не приключва тук. Нивата на чудовищното население рязко се покачват, всеки път щом селото отвори порти. Досега никой не е успявал да достигне крайната цел, но тази година ще е различно, защото аз ДИВАНИУС, участвам!"

С това чух удър на гонг пред себе си и щом се oсазнах, уредителите вече бяха поставили начало на надпреварата.

"Начало." - Промълви гръмко един от тях.

Нямах намерение да изоставам, затова и се втурнах напред в масата от нещастници пред мен. Успях да подочуя множество от техните неприлични коментари.

"Ей нещастник, кат та погн-"

"Мълчи бе Васко, щото като ти доидем с Даката!"

"Тихо бе пияни"

Още тук реших, че е време да направя малко разчистване, тъй като пътят ми вече бе блокиран от тримата луди пред мен. Очите ми започнаха да блестят в ярко жълто щом изрекох името на своето индивидуално умение:

"Порой от Дивани!" - И така аз призовах гигантски диван над себе си, е не беше по-голям от нормалните, но моментално го запратих по един от онези тримцата, който бе пометен встрани преди да се осъзнае.

"МАЛЕ НЕ! ДАКА, МАНЯК, ДОБРЕ ЛИ СИ!" - изпища втория, но щом не получи отговор се обърна към мен, гневен, с блестящи кафеви очи. "Васко, дай да го опукаме, тоя" - говореше за мен.

Засмях се на тяхното низшо поведение: "Хаха! Смятате, че плебеи като Вас имат шанс да се изправят срещу мен, Диваниус? Същия Диваниус, който покори седемте морета, изгаси вулкан и плени сърцето на Японската Императрица? Ха! Моля Ви се! Низши същества!" - разбира се, блъфирах, но няма как тея изкуфели тиквеници да се усетят, нали?

"Мале, човек, тоя май не е шега..."

"Апа стига уе, Васко. Ако беше толкова умен, колкото тъп...Глей ся как ша го приплесна!" - и така този нещастник се изстрля моментално към мен и ми убуха един хубав в стомаха. Равденска мутра, веднага познах. Припаднах