Глава 9, Forgive me (Sasusaku)
Глава 9
-Сакура,след малко идвам.-каза Саске
-Не съм очаквала да си покрай мен цялата вечер.-казах и
се засмях,а той кимна и тръгна
Поогледах още малко на спокойствие.Всичко беше на
ниво,дори имаше програма.Първо щяха да танцуват няколко групи,после пеене и
накрая някакви игри.Явно сделката наистина е била доста добре доходна.Неусетно
бях започнала да се разкарвам и да оглеждам.Бях се отдалечила от шума и реших
направо да отида до тоалетната преди да се върна.В момента в който отворих
вратата ми се искаше да не бях толкова любопитна.Саске се целуваше с някакво
момиче.
-Стига ,Темари..-каза Саске и я отдръпна от него.
-Какво ти става,напоследък само се дърпаш и изобщо не ми
обръщаш внимание.-викаше тя и в следващия момент ме забеляза.
-Извинете,търсех тоалетната.-казах и веднага
излязох.Спрях се на вратата и чаках сърцето да ми се успокои преди да
тръгна.Сетих се за деня в който постъпих на работа.Това беше същото
момиче,когато ги заварих в офиса.Нормално че си има някоя.По време на почивката
във вилата си бях фантазирала щастливото семейство.Как можах така да се
отпусна.Докато вървях се блъснах в някой и изсипах чашата си с коктейла върху
него.
-Господи,извинявам се много.-казах и погледнах към човека
пред мен
-Е,бях те забравил,но сега като си пред мен спомените се
връщат.Няма как да се забрави такава красота.-каза Итачи и започна да се смее
-Итачи?
-Същият.
Започнах леко да се отдалечавам докато не стигнах стената
и нямаше накъде.Итачи беше почти до мен.
-Ще започна да викам.-казах с лек страх в гласа
-Спокойно,нищо няма да ти направя.Това е в миналото.-каза
Итачи и се усмихна отново,след което се приближи още до мен.В следващия момент
беше избутан настрани и Саске се появи.
-Саске..-извиках тихо и го хванах за ръката.
-О,вече сте заедно.-попита Итачи.-бързо действаш
Саске,както винаги.
-Ако знаех по рано че ще ти също ще си тук,нямаше да го
позволя.
-Не съм тук да правя номера,спокойно.Радвам се че те
видях Сакура.Прелестна си.-Итачи намигна и си тръгна.
-Направи ли ти нещо?-попита Саске и се обърна към мен,а
със свободната си ръка ,която не държах ме погали по бузата.
-Не.-казах докато се гледахме в очите.Изпитах огромно
желание да го целуна в този момент.Не бях се чувствала така с години.Видях ,че
и Саске отмества поглед от очите към устните ми и леко се отдръпнах назад.
-Извинявай,че ви прекъснах с приятелката ти.Ще се обадя
на баща ти и мисля да тръгвам.Не искам да се застоявам тук особено след като
видях и него.-казах тихо и погледнах надолу.
-Тя не ми е приятелка,беше за забавление,нищо повече и
това свърши преди доста време.-каза Саске с дрезгав глас.
-Не ми дължиш обяснения.-казах и пуснах ръката му.
-Не тръгвай,родителите ти гледат детето нали?
-Да,днес е почивният им ден.-казах
-Ела,ще те заведа на едно място.-каза Саске и хвана
ръката ми.
Преди да запали колата телефона на Саске звънна,той
затвори ,но на екрана се появи нещо на което той се засмя и го остави
настрани.Пътувахме доста време и Саске спря на бензиностанция.
-До пет минути тръгваме ако искаш нещо…
-Не няма проблем,ще те чакам тук.-казах
Докато си стоях телефона му получи съобщение.Винаги съм
била любопитна за всичко.Знаех,че не е редно,но го обърнах към мен и прочетох.
Наруто: Това ли
е майката на детето ти?Сериозно?
Саске:Тя е да.
Наруто:Бие
всякакъв рекорд.Господи много е красива.
Саске:Кажи ми
нещо което не знам.
Наруто:Знам ,че
съм женен ама не се загледах само аз ,когато влязохте на партито.Пази си я
по-добре вече.Или някой ще ти я открадне,не мислиш ли.
Наруто:Защо не
ми пишеш,къде си?
Наруто:Саске…
Когато прочетох сърцето щеше да ми спре и отново се
изчервих цялата..Саске мисли ,че съм красива.Боже държа се като тийнейджър..Не
след дълго той дойде и тръгнахме.
-Така и не ми каза ,къде отиваме?-попитах
-Почакай и ще видиш.
Пътувахме още малко когато се оказахме пред красива
къща.Беше тихо и спокойно,небето беше пълно със звезди.
-Хайде.-каза Саске и ме погледна
-Да влизаме в чужди домове?Не мисля ,че ще ни се размине просто
така ако го направим.Малко сме големи за такива пакости.-казах и се засмях
-Проучил съм ,няма никой в момента.Има едно нещо вътре
което искам да ти покажа.-каза Саске и също се засмя
-Добре,но ако ни хванат и ни вкарат в
затвора,задължително трябва някак си да ме измъкнеш от там ,защото утре няма
кой да гледа Юки.
-Дадено,хайде сега да вървим.
След като влязохме в къщата и Саске запали осветлението
направо ахнах.Къщата отвън не изглеждаше толкова голяма.Мебелите бяха перфектно
съчетани,хола и кухнята бяха на едно.Имаше още четири врати,едната беше голяма
баня с тоалетна ,а другите три бяха спални и бяха със самостоятелни бани и
тоалетни.Хола и кухнята бяха с голям прозорец от който се виждаше малък басейн
отвън.
-Харесва ли ти?-попита Саске
-Разбира се ,тази къща е уникална.Би ми се искало да
поостанем още малко ,обаче не ми се влиза в затвора.
-Може би избързвам малко.-каза Саске и се зачуди как да
продължи.
-С кое?-попитах и в същия момент ме хвана за ръката и ме
поведе към хола.На масата до дивана имаше бутилка шампанско и две чаши,а
отстрани на масата ключ.Саске наля чашите и седна на дивана след което го
последвах и аз.
-Купих тази къща.-каза Саске и вдигна чашата си за
наздраве.
-Успокоих се,нервите ми бяха опънати.-казах и изпих
съдържанието на чашата на един дъх.Когато погледнах отново към Саске ,той се
беше усмихнал.
-Да,няма да влизаш в затвора.
-Май съм ти объркала плановете.Явно си бил
подготвен.-казах и посочих бутилката.- да си с друга компания тази вечер.
-Не.-каза Саске и плъзна ключа пред мен. – Искам с Юки да
се преместите тук.
-Мисля да откажа.-казах набързо
-Помисли си.Накрая на града сме,спокойно е тук.Наблизо
има училище и на Юки също ще му е удобно.Едната спалня мога да я направя офис и
да не се налага да отсъствам постоянно,ще се сближа повече с него.-каза Саске и
ме погледна
-Искаш да живеем тримата?-попитах
-Да.-каза Саске и отново наля чашите.
