Глава 8, Forgive me (Sasusaku)

Глава 8, Forgive me (Sasusaku)

Глава 8

-Сакура,аз ще отида да поговоря с него.
-Мисля,че ще е най-добре да ида аз.-казах и в момента в който тръгнах Саске ме спря.
-Остави ме да отида,моля те.
-Добре
Саске тръгна,а аз не можах да се стърпя и го последвах.Нямаше да влизам при тях,но исках да чуя разговора и ако Юки се разстрои много да отида.
-Хей,Юки не искаш ли да си поговориш малко с мен?-попита Саске
-Искам да съм сам сега.
-Нямам много опит с децата,но ще се постарая.
-Разбира се.Ако не ни беше оставил щеше да имаш.
-Да,явно наистина не си спал в колата.
-Защо чак сега идваш?-попита детето с леки сълзи в очите
-Преди години с майка ти бяхме заедно,но се случиха някои неща и се разделихме без да я изслушам.Аз съм виновен.
-Не си знаел за мен ли?
-Знаех,но това са неща за които още си прекалено малък.Никога не бих ви оставил,ако я бях изслушал тогава.
-А сега ще ни оставиш ли?
-Никога повече.-каза Саске и придърпа Юки в прегръдка
-Не съжаляваш,че имаш дете нали?Аз винаги съм мислел ,че съм лошо дете и за това нямам баща.
-Съжалявам единствено за времето в което си бил далеч от мен.Ти си страхотно малко момче и не трябва да си мислиш такива работи.
-Мама ще се радва ли,че ще си с нас?Ще бъде ли щастлива вече?
-Надявам се.А сега какво ще кажеш да слезем при другите да хапнеш и все пак да се разкараме до езерото? Може да си продължим както бяхме преди,тъкмо ще е по-лесно и за теб.С времето всичко ще се нареди.Става ли?
-Добре.
На излизане Саске за малко не се блъсна в Сакура.Юки се затича по стълбите и останаха само двамата.
-Трябваше да чуя и ако нещо да се включа.
-Мина доста добре всъщност.Нямаше нужда от подслушване щях да ти кажа.
-Добре,да слизаме.
-Какво ще правим?-попита Саске
-Ще слезем да си доядем обяда.
-Нямах предвид това,знаеш.
-Ще решим с времето.
-Ще бъда част от живота ти искаш или не.Имам доста изгубено време за наваксване с Юки.
-Знам,нямам право да ти го отнемам.Все пак съм човек.-в момента в който се обърнах ,Саске отново ме спря и ме дръпна към себе си.
-Намекваш ми,хубаво.Казах ти ,че грешката е моя и ще се опитам да поправя нещата колкото мога.Всеки път ли ще ме съдиш за преди?
-А ти всеки път ли ще ме дърпаш така,когато реша да тръгвам?
-Когато не сме приключили разговора да.-каза Саске и се усмихна леко.
-Добре,приключихме ли?Ако обичаш искам да сляза.
-Приключихме за сега.-каза Саске и тръгна,а аз имах чувството ,че съм станала като домат.Боже,отново ли започвам да се изчервявам около него?
След като приключихме с яденето,Саске, Юки и Сай отидоха до езерото,а Ино веднага ме почна с въпросите.Щях да съм и благодарна ако ме беше пропуснала този път.
-Като гледам всичко е минало добре?-попита Ино с голяма усмивка
-Да,не очаквах ,но се радвам
-А вие със Саске какво ще правите?
Сякаш усмивката и растеше с всяка изминала секунда.Каква е тая уста.
-Абсолютно нищо.-казах
-А,изчерви ли се.-засмя се Ино
-Ино,за бога спри се .-казах и се засмях с нея.
Тези два дни минаха толкова бързо.Юки и Саске се занимаваха с конструктора.Сай обръщаше малко повече време върху работата си,защото някакъв нов колега искал помощ.Беше все на телефона.С Ино си говорихме толкова много за всякакви неща ,че сигурно щеше да ме боли устата на другия ден.Саске ни беше закарал до вкъщи,но преди да тръгне ми каза,че щяло да има някакво парти в чест на фирмата и всички ще трябва да присъстват.Не горях от желание да отида,но нямах избор.Баща му бил сключил много важна сделка и искал да почерпи и да даде почивен ден ,за да може всеки да отиде.
-Значи партито е утре,така ли?-попитах
-Да,ако искаш мога да те забера?
-Не,няма проблем.Хайде Юки да се прибираме.
Родителите ми бяха вкъщи и ни чакаха на масата.
-Боже колко хубаво ухае.-казах и веднага пуснах чантите на земята и отидох да видя какво е сготвила майка ми.
-На баба яденето винаги е най-вкусно.-каза Юки и направо започна да яде.
-Сакура,скъпа.Да не кажете сега ,че два дни сте били без ядене там.-засмя се майка ми
-Не,но не може да се сравни с твоето.
-Оставете сега това настрана.-каза баща ми и по тона му знаех ,че има нещо и то е свързано с мен
-Какво има татко?-попитах
-Кой беше това, Сакура?Да голяма си да ти държа сметка,но искам да не ме лъжеш.
-Работя при него във фирмата,приятел е на Сай.
-Значи е бил на вилата също?
Разговора не ми харесваше и ме беше страх Юки да не се изпусне и да каже.Не исках още сега да казвам на родителите ми.
-Да.
-А този приятел на Сай ,случайно да има име?
-Какво става татко?Защо ти е толкова важно кой е?
-Това Саске ли е?
-Юки ще си идеш ли в стаята.Хапни там.-каза майка ми
-Аз вече знам ,че Саске ми е баща,може да говорите с мама пред мен.
-Какво?-извика майка ми
Точно това не исках да става,мислех си.
-Юки ела с мен да ти покажа какво ти купих,докато те нямаше.
-Сакура,този човек те остави сама за толкова години и сега ще ми се сприятеляваш с него ,така ли?Че чак и на детето сте казали.
-Не разбирам какъв е проблема?И как така се сети веднага кой е?
-Мислиш ,че ще го забравя ли?Да не съм го виждал кой знае колко,но и да криеше ,че той не е бащата,мислиш че сме глупави ли?
-Спокойно,няма да нарани детето по никакъв начин.
-Знам ,че няма да направи каквото и да е на детето.Притеснявам се за теб ,не искам отново да минеш през това и да страдаш.
Отидох при татко и го прегърнах.
-Не се притеснявай,всичко е наред.
Следващия ден дойде бързо както и партито.Беше почивния ден и на родителите ми и те щяха да гледат Юки.Радвам се че вчера се изясних и с тях и да няма повече тайни.След много чудене най-накрая бях готова с тоалета си.Черна дълга рокля,високи обувки и пусната коса,почти никога не я пусках,винаги беше на опашка или на кок,защото стигаше почти до кръста ми и ми пречеше понякога.Бях си извикала такси малко по встрани от къщата ми и малко преди да стигна до мен спря кола.
-Казах ти ,че няма нужда да идваш,Саске.
-Влизай.
-Извикала съм такси,което ще дойде всеки момент.
Саске слезе от колата и застана до мен,след което отвори вратата.
-Откажи таксито.
-Ужасен си.-казах и влязох,след което и той се настани на мястото си.
-Какво ще си помислят като ни видят заедно?Защо дойде?
-Откога те интересува кой какво си мисли.-каза Саске и ме погледна.По точно огледа,очите му ме обходиха цялата от което ми стана неудобно.Саске отмести поглед и запали колата ,като преди да тръгне разхлаби вратовръзката си.След известно време си позволих да го погледна и аз,разбира се няма да остана по назад.Беше с черен костюм и бяла риза,изглеждаше доста добре.Не знам колко време съм била загледана в него ,когато гласа му ме стресна.
-Не знам колко време ще ти отнеме да ми се наслаждаваш,но стигнахме и ще трябва да те прекъсна.-каза Саске и се усмихна леко
-Мечтай си.-казах и веднага слязох от колата.Мястото на което щеше да е партито беше огромно.
-Това е къщата на баща ми.-каза Саске и застана до мен
-Не знаех,че ще сме тук.
След като тръгнахме да влизаме на входа бяхме посрещнати със коктейл и със самият баща на Саске.
-Радвам се да те видя сине.Имаш прекрасна компания.Заповядайте,забавлявайте се.
Продължих напред ,но Саске се спря отново при баща си,каза му нещо от което той се опита да го прикрие ,но се виждаше ,че е ядосан.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾