Глава 7, Forgive me (Sasusaku)

Глава 7, Forgive me (Sasusaku)

Глава 7

Денят мина сравнително бързо.След разговора със Саске всеки пое към задълженията си.Цял ден си блъсках главата какво ще стане,какво да правя,но в крайна сметка не се е случило нещо толкова фатално.Той трябваше да знае,Юки също.Саске ще трябва да прецени хубаво дали ще иска да е от живота на детето.Юки винаги е страдал от това че няма баща.
След като се прибрах,получих съобщение от Ино и веднага я набрах.
-Хей,Сак…знам че си доста заета напоследък и рядко се виждаме ,но този уикенд със Сай мислим да повторим  с вилата ,какво ще кажеш?
-Добре,но ще взема и Юки с мен.
-Страхотно,Саске също ще е там.Може би ще намериш подходящ момент да му кажеш?-попита Ино
-Днес разбра.Трябва да измисля как да кажа на Юки.
-Голяма новина,утре ще си поговорим хубаво като се видим.Оставям те,целувки.
На следващата сутрин Юки подскачаше по леглото и се радваше ,че ще ходим на вила,а аз се стремях по-бързо да оправя багажа за тези два дни,защото вчера след като говорихме с Ино веднага съм заспала.Съобщенията на телефона ми идваха сякаш през няколко секунди,знаех че закъснявам и нямаше нужда Ино да ми го напомня толкова често.След като приключих с Юки се запътихме към вратата и там не видях Ино,а Саске.Беше се подпрял на колата и ме гледаше втренчено.
-Да,няма нужда и ти да ми казваш колко съм закъсняла.
-Сигурно Сай вече са на вилата,казаха че имало нужда от почистване и проветряване.
-Мислех,че ще пътувам с тях.
-Плановете се промениха.-каза Саске и погледна към Юки.-хайде дребен
-Саске и ти ли ще си с нас?-попита той
-Да,а сега скачай вътре и да тръгваме.
Юки вдигна ръце и извика няколко пъти,след това се качи в колата.Беше радостен и това донякъде ме успокояваше.
Саске взе багажа от ръцете ми и го сложи в багажника след което потеглихме.По-пътя не си говорихме кой знае колко,Юки беше заспал.Винаги заспиваше когато тръгнем някъде.Колкото и да ми се искаше пътя ни да мине в тишина ,Саске я наруши.Няма значение ,че сме били заедно преди години,но ми е доста некомфортно да съм около него или да си говорим.
-Съгласи се на тази почивка ,защото момента ще е идеален да кажем на Юки ,нали?
-Не..-казах прекалено бързо
-Не бяхме прекарвали време заедно от доста време ,но сега като имам възможност отново да говоря с теб…Знаеш винаги си била като отворена книга за мен.-каза Саске и се засмя леко
-Не знам за какво говориш.
-Няма да изпадаш в неловката ситуация да сме само двамата.Сигурно като идем с Ино ще говорите на дълго и широко какво да правиш ,детето ще прекара повече време с мен и ще е по-лесно.Защо иначе го взе с нас?-попита Саске
-Може би си леко прав.
-Винаги съм прав.Значи мога да кажа на Юки през тези дни ,че съм негов баща?
-Да.
Не след дълго стигнахме.Събудих Юки и тръгнахме към вилата,Ино веднага се появи и започна да вика по нас.
-Сакура,колко ми липсваше.-каза и ме прегърна толкова силно,че щях да остана без въздух.
-Саске ,не давай на Сакура толкова много работа,защото вкъщи е страшно,че не могат да се видят.Аз го ям ,разбираш ли..тежко е –въздъхна Сай и се засмя
-Ще си помисля..-каза Саске и също се засмя
-Юки колко си пораснал..-каза Ино и се наведе да го прегръща.
-Е,добре..хайде да влизаме.-каза Сай и всички го последвахме.
След като влязохме очите ми се заковаха веднага в огромния конструктор в средата на стаята.
-Господи,какво е това..-попитах
-Това е малък подарък за Юки ,за да не скучае.-каза Сай
-Юки,мислиш ли че ще го наредиш?-попита Ино
-До няколко часа е готов.-каза Юки и веднага отиде да реди.
Половината части бяха започнати,а другите разпръснати навсякъде.
-Не ми трябва начална подсказка.-каза Юки и го развали целия.-Мога и сам отначало да го направя.
-Точно така бих направил и аз..-каза Саске и се засмя ,а останалите го последваха.Аз просто го наблюдавах.
След няколко часа с Ино направихме обяда и всички седнахме да хапнем.Юки беше оставил конструктора ,защото се беше уморил да го реди.
-Юки ,какво ще кажеш да идем до езерото,след като се наядем?-попита Саске
-Не,не искам
-А,да ти помогна да наредим конструктора?
-Не,сам ще си го наредя.-каза Юки и стана от масата.
-Къде отиваш?-попитах
-Ще се кача в стаята за малко.
-Сакура какво става.Леко е кисел още от както дойдохте.-попита Ино
И аз го бях забелязала и не знаех на какво се дължи.Беше толкова щастлив като разбра,че ще идваме.И за момент сърцето ми щеше да спре.Когато родителите ми го взимат за по-дълго пътуване с кола до някой близък град или парк,той ми е казвал ,че винаги се прави ,че спи в началото защото баба му много лошо пее и постоянно иска да пеят двамата.И когато тя реши ,че е заспал спира.Това помагало срещу пеенето на баба му.
Юки не беше спал в колата когато пътуваха насам.
-Сакура..-каза Саске
Погледите ни се засякоха,Саске не знаеше за това ,че Юки се прави пред баба си,но в очите му се четеше ,че знае за какво си мисля и се е усетил какво става.Юки е бил буден през цялото време и е чул ,че Саске е негов баща.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾