Глава 5, Forgive me (Sasusaku)
Глава 5
Така продължи няколко дни,натоварваше ме с прекалено
много работа ,почти не се виждахме за повече от минута.Рядко се виждах с
Ино,нямах толкова време за Юки и той постоянно беше тъжен.Неусетно стана време
за рождения му ден и най-хубавото беше ,че имах събрани пари за лунапарка
,който искаше толкова много да види.Взех си почивен ден и той беше толкова
щастлив когато отидохме там.
При Саске
-Наруто,не мога да повярвам ,че ме доведе тук.-мрънкаше
той
-Саске ,това не е само за деца.-каза Наруто
-Напротив.Това е лунапарк..-продължаваше да се оплаква
той
-Да ама на Хината и се ядеше от тук захарен памук,знаеш
бременна е.-започна да се смее той
-Не ме обвинявай мен ,за това че си дете.-отвърна Хината.
След това тя беше повлечена към някакво влакче и Саске
остана сам.Времето напредваше и вече беше станало вечер.Нруто не се спря като
малките деца,а Хината беше прекалено уморена да върви с него.
-Искаш ли да ти взема вода?-попита я Саске
-Много ще съм ти благодарна.Останах без сили.
Докато Саске чакаше за своя ред, чу някакво дете да плаче
и веднага проследи къде точно се намира и отиде при него.
-Хей,малкия какво е станало?-попита той и клекна за да
бъде на неговото ниво
-Изгубих се..-каза и заплака по силно.
-С мама и тате ли си тук?Сега ще ги намерим.
-Нямам татко,само с мама съм,но я загубих някъде.
-Искаш ли да ти взема нещо за хапване и да ми кажеш къде
за последно беше с нея?
-Да.
Саске се изправи и тръгна ,но детето го хвана за ръката и
започнаха да вървят заедно.В първия момент той изтръпна,дори такава малка близост
не е имал с малки деца.Защо трябваше точно на него да се случва това,имаше
прекалено много хора ,които можеха да го видят,че плаче и да отидат при него.
-Къде видя майка ти за последно?
-При влакчето.
-Добре ,успокои ли се малко?Сега ще я намерим.
-Искам при нея.Днес ми е рождения ден и беше единственото
време в което да сме заедно цял ден.Винаги много работи и напоследък не я
виждам.-след като каза това детето започна отново да плаче,а Саске си помисли
как може да има такъв родител,че да поставя работата си на първо място пред
собственото си дете.
-Рожден ден?Това е много хубаво.На колко ставаш?-попита
Саске
-На 5.
-Браво,вече си голямо момче.Сега спри да плачеш и да
намерим мама.
Момчето тръгна и отново хвана Саске за ръката.
След близо час обикаляне,най-накрая намериха това което
търсят.
-Мамо..-извика с все сила момчето,докато още стискаше
ръката на Саске.
В следващия момент Сакура се оказа пред тях.Саске остана
безмълвен.Сакура се наведе да прегърне Юки и изобщо не беше забелязала човека
до него.
-Юки,търсех те навсякъде..-плачеше и трепереше
цялата..-Боже щях да умра,къде беше?
-Мамо, ще ме задушиш..-каза детето съвсем тихо.
Сакура се изправи и тръгна да благодари на човека,който
беше с него,но замръзна като го видя.
-Саске...
-Следващия път внимавай повече..-каза и се обърна да
тръгва,но Сакура го дръпна за ръката и се оказаха лице в лице.
-Благодаря
-За нищо…-каза Саске и тръгна.
След това намери Наруто и Хината и им каза ,че се
прибира.
В момента в който прекрачи прага на дома си ,първото
което направи бе да си сипе уиски и започна да си мисли случката която
стана.Защо от всички деца точно нейното
трябваше да види…И тези зелени очи ,пълни със сълзи.Саске си спомни за
раздялата им преди години.Изглеждаше по същия начин,съсипана.След количеството
алкохол което беше изпил се сети за детето и това което му беше казало,че няма
баща.Не се беше виждал с брат си и беше забранил на родители си да споменават
името му,но да си зареже детето ,не мислеше че е такъв боклук.Но щеше да
провери задължително.
На следващия ден имаше прекалено много работа в
офиса.Винаги ставаше така като си вземе почивен ден.Деня беше минал бързо и
вече вървеше към паркинга когато видя Сакура.При нея спря кола и от нея бързо
слезе детето,което се хвърли да я прегръща.Саске неусетно се беше застоял,но
като тръгна към колата детето започна да вика и да тича по него.
-Бате..-каза Юки и го прегърна.
-Хей,дребен.Какво те води насам..-попита Саске и се изуми
от глупавия въпрос който беше задал.
-Най-накрая мама приключи и с баба дойдохме да я вземем.
-Юки ,хайде..-извика Сакура и мислеше ,че всеки момент
сърцето ще и спре.Беше копняла преди няколко години да види тази гледка
-Мамо,защо не ми каза ,че баткото работи при теб?-попита
момчето
-Защото не е важно,хайде да тръгваме.
-Може ли утре да дойда при вас?-попита Юки
-Юки,какво ти става?-попита Сакура
-Искам да му благодаря.Той ми помогна да те намеря,а и
много искам да видя сградата изглежда много красива.Преди ме водеше на старата
ти работа,тук защо не може?-попита детето и очите му се насълзиха
-Ела,щом искаш.-каза Саске и тръгна към колата си.
-Благодаря.-извика Юки и се усмихна на майка си.
След като се прибраха Юки си легна щастлив,а Сакура не
можеше да си затвори очите.Нямаше сън при нея.Не искаше Юки да прекарва каквото
и да е време със Саске,кой знае какво можеше да говорят.
При Саске
Отново първото нещо което направи бе да си сипе нещо за
пиене.Това дете беше невероятно малко създание.Ако Сакура не беше направила
тази глупост преди години ,сега това дете щеше да е негово,а не на брат му.Не
че Саске искаше деца,не беше готов за това.В деня когато се разделиха Сакура
отчаяно искаше да му каже нещо,но той така и не и позволи.Беше тотално
разбит.Много трудно забрави за нея и сега не му харесваше ,че я вижда почти
всеки ден.
На следващия ден
Сакура много трудно убеди Юки да не идва на работата и,но
накрая успя.Сега беше наблегнала отново върху документите пред нея.
Саске чакаше пред машината за кафе,когато познат глас го
извика.
-Бате..-викаше Юки
-Дребен,какво правиш тук?Сам ли си?
-Мама не знае,баба ме докара.-засмя се детето
-Защо криеш от нея?
-Защото вчера ми каза ,че е по-добре да не идвам,а аз
искам да разгледам.
-Ясно..-каза Саске
-Дали ще направя проблем на мама?Ако шефа ме види,дали
няма да и се скара?Тя много работи заради мен.
-Да ти кажа ли една тайна?-попита Саске
-Да
-Аз съм шефа..-засмя се Саске и Юки го погледна с огромни
очи на които се четеше радост.Саске свикваше с това дете и не му харесваше този
факт,но все пак му беше племенник,какво толкова,мислеше си той..
След дълго обикаляне Саске реши да поседнат малко,това
дете нямаше умора.
-Юки,къде е баща ти?-попита той
-Нямам баща,винаги сме били аз,мама,баба и дядо.Питал
съм,но никой не ми казва нищо друго,освен това ,че много пътувал,но аз съм
голям вече и знам,че ме лъжат.За толкова време трябваше поне един път да се е
прибрал вкъщи.Може би за това мама плаче толкова често,сигурно и е тъжно и на
нея.
-Ще се прибере,сигурно наистина е много зает.
В същото време пред тях се появи Сакура
-Юки..-извика тя и детето отиде да я прегърне.
-Защо си тук?Нали ти казах,че не може.-попита тя и
погледна Саске
-Юки,защо не идеш да разгледаш офиса ми?-попита Саске и
извика една от работничките да го придружи.Той се зарадва и веднага тръгна.
-За какво си говорите,защо изобщо сте заедно?-попита
Сакура,но той напълно игнорира въпроса и.
-Къде е Итачи?-попита Саске
-Това пък откъде ти дойде?
-Просто обикновен въпрос,защо си е оставил детето?
-Саске ,това не ти влиза в работата,а сега ако ме
извиниш..-каза Сакура и тръгна ,но Саске я спря.
-Питам те за последно,къде е Итачи?
Сакура знаеше ,че те не поддържат контакт ,така че нямаше
от какво да се притеснява.
-Прибира се много рядко,това е…-каза тя и тръгна веднага
да забере Юки и да се приберат.Дойде и в повече.
Саске от своя страна реши да посети Итачи,защото разбра
,че няма да получи информация от нея.
Коментари за глава 5
Благодаря за интересната глава!
Много се вълнувам за следващите😃
