Глава 4, Forgive me (Sasusaku)

Глава 4, Forgive me (Sasusaku)

Глава 4

Следващия ден дойде бързо беше деня в който трябваше да започна на новата работа.Не обичам да сменявам обстановките и се надявам шефа ми да е поне на половината на добрината и човечността на Шон.Бях пред фирмата и честно изглеждаше доста по голяма и лъскава отколкото мястото на което работех.Вътре изглеждаше също толкова добре.Бях се отнесла със заглеждането на декора до такава степен ,че се блъснах с някой.
-Извинете..казах с половин уста.Момичето беше горе долу на моята възраст и изглеждаше доста добре.
-Няма проблем,да ви помогна?
-Ами ,всъщност трябва да се видя с шефа.От днес съм на работа тук.
-О,вие трябва да сте новата секретарка.Приятно ми е аз съм Хината.
-На мен също,аз съм Сакура.
-Хубаво,че се блъсна в мен.-засмя се Хината…-от днес всъщност не съм на работа ,но дойдох да си взема едни документи.Ти ще си на мое място и мога да ти предам някои работи.
-Това ще е страхотно,благодаря.Доста ми е напрегнато.
-И има за какво.Шефа е доста особен характер,но не е лош.
-Не ми помагаш.-казах и се засмях
-Ще те изчакам след като говориш с него,да ти предам някои неща относно работата.Изобщо не исках да напускам ,но мъжа ми е на друго мнение.Искам да съм сигурна ,че всичко е в правилните ръце..-засмя се Хината
-Да не би да е станало нещо?
-Ами не си ли личи? – Хината се дръпна назад и ме накара да я огледам отгоре до долу.
-О,боже..Блъснала съм се в бременна жена.
-Не се притеснявай,от едно леко чукване няма да ме убиеш.Ще те чакам долу..-каза Хината и ми помаха докато се отдалечаваше.Не осъзнах колко бързо сме стигнали до офиса,беше много приятна.
Почуках и без да изчакам отговор направо влязох.Гледката не беше много приятна ,но се усетих веднага ,че все пак не си влизам вкъщи и трябваше да изчакам отговора.Някакво момиче беше награбило бъдещия ми шеф и се целуваха най-безсрамно.Е,все пак си беше в кабинета,аз бях безсрамно нахълтала там.
-Може би следващия път ще е по-добре да те поканят и тогава да влизаш.-каза през зъби мъжа
-Много съжалявам,аз просто…Когато се обърна и го видях си помислих,че ще е най-добре да се гръмна.
-Темари,остави ни..-каза Саске на момичето и тя веднага си тръгна.
-Какво искаш?-попита Саске
-Не ми казвай,че ти си шефа,моля те..
-И според теб ако не съм аз ,какво ще правя тук?
-Прост работник ,натискащ се с чистачката ,докато шефа отсъства? И за по готино на въртящия му кожен стол,защото ти в портиерната нямаш такъв?
-Много остроумно,но не ми е забавно.-каза Саске със сериозен тон
В същото време в офиса влезе възрастен мъж.
-О,ти трябва да си Сакура.Шон ми разказа за теб,радвам се че си тук.
-Ами..аз..
-Не си ти?Странно,каза ми че си с розова коса,рядко можеш да видиш това.-каза мъжа
-Аз съм Сакура..-казах най-накрая.Това беше бащата на Саске и се радвам ,че не ме позна.Как да ме познае виждал ме е за половин час преди повече от пет години,може би.
-Сине,това е новата ти секретарка.Работила е при моят добър приятел Шон.Разгледах някои от работите които е вършила и е страхотна.Надявам се да се разбирате.Оставям ви имам среща.
След това излезе от стаята и за момент настана неловка тишина.Не съм си и помисляла ,че някога ще видя пак Саске ,нито че ще работя при него.В момента не мога да си позволя нищо друго заради Юки,все пак трябва да го гледам и да имам някакво свободно време.
-Не желая да работиш при мен.-каза Саске най-накрая
-Нито пък аз.
-Тогава какво още търсиш тук?
-Имам уменията и препоръките за тази работа,а и баща ти е реалния шеф,ако ме разбираш.Ще гледам да не се мяркам толкова пред теб стига да не е нещо важно.Може да ми изпращаш нещата, които да върша по някой друг.Колкото и да не искам работата наистина ми трябва.
-Ще направя така ,че сама да решиш да се махнеш..много скоро.Тези документи тук..-каза Саске и посочи стабилна камара с листове..-трябва до утре сутринта да са прегледани и ако има проблем да се поправи.
-Това ще ми отнеме два дни.
-Нямаш толкова.А сега отивай да си вършиш работата.
Взех документите и излязох.Боже това даже тежеше.В края на коридора беше Хината.Помахах и едвам едвам и тя тръгна към мен.
-Лол,още от сега ли реши да се нагърбиш с толкова работа?-попита тя
-Шефа е доста скромен.
-Дай да ти помогна.Твоят офис е тук до на Саске.Ще ти обясна набързо това и онова и те оставям.Не мога да повярвам ,че ти е дал толкова неща.
След като поговорихме с Хината ,тя си тръгна и останах сама с цялата купчина документи.Офиса ми беше целия стъклен и виждах перфектно какво се случва пред мен.За щастие този на Саске не беше такъв.Нямаше да имам честта да го гледам с приятелката си.Звъннах на майка ми ,защото трябваше да гледа Юки,нямаше да се издъня още първия ден.Трябваше да му покажа ,че мога да се справя с работата.
Вечерта бързо дойде и повечето от фирмата започнаха да си тръгват,а аз имах доста неща за вършене още.Минаха часове ,но успях.Започнах да чувам гласове и ми се стори странно,че все още има някой по това време ,но когато погледнах часовника разбрах че е сутрин.Отидох да си взема кафе и по пътя се срещнах с него.Изглеждаше ядосан,но не ме интересуваше.
-Документите са готови.Ще отида да си взема кафе и ще ти ги донеса.
-Готови? –каза с насмешка Саске
-Да.
-Добре,донеси ми ги.-каза той и след това тръгна
В следващия момент телефона ми звънна.
-Ало,мамо..
-Сакура скъпа…не се прибра изобщо.Юки рева почти  цяла вечер ,но накрая се умори и заспа
-Имах много работа после ще ти обяснявам.Ще се видим ,прегърни го от мен.
Днес трябваше и задължително да говоря с Ино и да и кажа за работата ми.
Като се върнах в офиса ме чакаше някакво момче ,каза ми че Саске го изпратил за документите.Явно не иска да ме вижда повече от минута в рамките на един ден,но това ме устройваше.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾