Elesia
01/08/21г.
Романтика
11 Глави
511 Прочита
1 Ком.

Глава 3

На следващия ден ми се обадиха от работа.Никога не са ми звъняли през почивните дни.

-Сакура,съжалявам ,че ти звъня толкова рано,но трябва да поговорим.-каза Шон

-За какво става въпрос ,шефе?

-Закривам фирмата,реших че е време да се пенсионирам.

-К-какво?

-Знаеш,че имам някои здравословни проблеми,жена ми и децата все мрънкат ,че много работя,вече съм на години и знаеш…не ми е приятно,но..

-Това,че си решил да си почиваш и да се пенсионираш е добре..ще имаш повече време за почивка и семейството си..но..-преди да довърши беше прекъсната

-Скъпа, знам за какво си мислиш в момента.Не се притеснявай,знаеш че си ми като дете,няма как да не оценя извънредния труд и всичко което си направила за фирмата.За това и звъня толкова рано.Видях се с един мой много добър приятел,каза че сина му имал нужда от секретарка ,заплатата е много по –добра от тази където ти давах.

-И?

-И той ще ти се обади днес да се разберете за подробностите и може да започнеш още от Понеделник.

-Не мога да повярвам.

-Пожелавам ти успех детето ми и да не забравиш за стареца.Ще чакам да ми се обадиш и да кажеш как върви новата работа.

-Благодаря ти от сърце,Шон.Ще се чуем.

Сърцето ми щеше да изскочи докато провеждах разговора.Минаха ми милион мисли през главата,ако остана без работа и пари как щях да се грижа за Юки.Имаше рожден ден съвсем скоро и трябва задължително да го заведа в лунапарка.Шон винаги е бил човек загрижен за фирмата и работниците си и ще съм му благодарна винаги за това което направи за мен,защото знае в какво финансово положение се намирам.Тъкмо реших да си направя кафе и да се успокоя малко ,когато на вратата се звънна.

-Хей..-извика Ино

-Събота е ,защо си тук?

-На Саске му се обадиха ,че имал спешна работа,а Сай беше решил уикенда да е с приятели и тъй като вас ви няма…не желае да стои с мен там.-засмя се Ино

-Сериозно?

-Гледали сме прекалено много филми за вили в гората.По-спокойно ще ми е тук.

-Не мога да повярвам какви деца сте..-засмях се с цяло гърло

-Кажи сега,как е Юки и до кога ще ме държиш на вратата?

-Влизай,тъкмо си направих кафе,ще сипя и на теб.

-Сипи,ама ако искаш и вино може,защото имаме да си приказваме.

-Не мисля като алкохолиците още от 10 часа сутринта да пия.Юки е добре ,преди малко нашите го взеха и отидоха за сладолед и да си поиграе в парка.Говорих с шефа ми преди малко,закрива фирмата.

-И какво става с теб.-попита притеснено Ино

-Не се притеснявай,говорил е с негов приятел ще започвам при него в Понеделник.Чухме се преди малко.

-Това е страхотно…знаеш при Сай в строителството няма как,а аз нямам работа..ако беше станало така ,че да не получиш оферта от там,щях да се чувствам виновна ,че не мога да ти помогна..-каза тъжно Ино

-Не се притеснявай..-казах и я прегърнах

-Да се върнем в ученическите години какво ще кажеш?

-Знаех си че за това дойде толкова рано.Сигурно не си могла да спиш от любопитство,а не от страх и си изритала Сай да те докара тук да поклюкариш малко.

-Никога не съм харесвала тази твоя директност в обидите ти към мен.-засмя се Ино

-Знаеш,че не обичам да навлизам в подробности,но и на мен ще ми олекне да споделя с някой.Какво правиш?

-Наливам вино,усещам че ще ни трябва.

-Юки може да си дойде скоро.

-Спокойно.Наздраве..-каза Ино и вдигна чашата си.

-Мисля да ти разкажа набързо съкратената версия.

-Пак е нещо..-измърмори Ино

-Знаеш в гимназията нямах приятели,почти винаги бях сама.Имаше две момичета от моя клас,които бяха лидерите ако разбираш какво имам предвид.

-Хубаво ,че имат богати родители.

-Никога преди не ме бяха канили на техните купони ,все пак бях един вид аутсайдер,но един ден получих писмо с адрес.

-Не ми казвай ,че си приела.

-Приех..въпреки ,че постоянно се подиграваха на мой гръб,реших да отида дори за малко.В началото нямаше проблем,едни се друсаха,други пиеха,танцуваха.Дори и да обичам да си пийвам по-малко,там нямаше как да сваля гарда,защото ако се напиех съм сигурна ,че щяха да се подиграят с мен,но някой ми беше сипал нещо във водата и усетих ,че започваше всичко да ми се върти.

-О,милата…защо не си ми разказала по-рано?-попита Ино

-Не исках да си спомням за тези дни.

-И,какво стана после?

-Намерих си стая и исках да си почина,но не бях проверила дали има някой.Едно момче излезе от тоалетната и започна да се приближава към мен.Уплаших се ,но когато тръгнах да излизам ме хвана и ме хвърли в леглото.Досещаш се по натам…

-О,господи..Сак.Не мога да повярвам.

-След това ме заплаши ,че ако не правя каквото ми каже ще пусне снимки на цялото училище.Имало камера някъде в стаята.Та,няколко месеца движех с него и приятелите му,през това време ме тормозеше сексуално,бях на противозачатъчни и се радвам ,че не беше разбрал за това.Малко по-късно се запознах с теб,но беше почти края на гимназията вече.

-Да,виждала съм те да движиш с тях,но се радвам,че всичко беше приключило когато се запознахме ,защото щях да ги убия.

-Всичко е било за майтапа и накрая започна все по рядко и рядко да ме търси,мислех че вече се е отказал и всичко е приключило.Завършихме и ти замина за университета,прибираше се веднъж в месеца за по два дни.Тогава се бях запознала със Саске.Всичко вървеше добре,онзи не ме беше търсил,докато един ден Саске не ми каза ,че семейството му е в града за няколко дни и иска да ни запознае.Тогава се случи всичко.Този негодник Итачи е бил брат на Саске.На вечерята всичко беше нормално,но двамата решиха да излязат да поговорят.След това се скарах със Саске,Итачи му казал ,че съм му била в леглото,че съм го обичала и без него не съм могла.Няколко дни преди това бях казала на Саске,че съм бременна.И когато Итачи му наговори тези неща,Саске помисли ,че детето е на брат му.

-Не мога да повярвам какво ми каза,току що..В потрес съм.

-Животът ми се преобърна ,заради тези двете Карин и Конан,които по-късно разбрах са ми скроили този номер,защото съм отказвала да им пиша домашните,а те са били големи дружки с Итачи.

-Не ми казвай,че и сега този те притеснява?-попита Ино

-Не,всичко приключи на вечерята.Каза ми че доста добре се е позабавлявал с мен и накрая искал всичко да свърши епично.Много пъти се опитвах да говоря със Саске ,но той ме изкара каква ли не.За пет минути ти обясних всичко,а той не искаше да чуе и една дума.

-Значи Юки е негов син?-попита Ино

-Да..

-Не си ли мислела пак да се опиташ да говориш с него след време?

-Опитах след като родих,но той беше потънал в дън земя,така и не намерих никаква информация къде е.Накрая се отказах и реших всичко да приключи така.

-След като заминах за университета,знаеш там се запознах със Сай.Той все ми приказваше за някакъв негов приятел,който започнал от млад бизнес в Америка и много се гордял с него.

-Да,ние сме в Токио,нормално че навремето не можах да го открия.Заминал е с родителите си след това.

-О,Сакура,толкова съжалявам.

-Не ти разказвам това да търся съжаления,а и всичко е минало,Саске не ме интересува вече.Той е този който загуби толкова много,не аз.Няма да разбере ,че Юки е негов син.