Глава 11, Forgive me (Sasusaku)

Глава 11, Forgive me (Sasusaku)

Глава 11Край

-Саске ,не може ли да идваш всеки ден при нас?-попита Юки
-Какво ще кажеш да живеем заедно,искаш ли?
-Ами баба и дядо?
-Те ще идват когато искат ,за да те видят.
-Искам да.
-Ще отидем до някой магазин да разгледаш и може сам да решиш как да изглежда стаята ти,какво ще кажеш?-попита Саске
-Да.-извика той
-Саске,още не съм ти дала отговор.-казах и се приближих до тях
-Детето ми даде,нямаш избор.-каза и се усмихна..-утре ще кажа и на родителите ти и до няколко дни ще се нанесем,сега трябва да тръгвам към фирмата.Ще се чуем по-късно и също така тази седмица не идвай на работа,почини си.
Денят мина бързо,скоро не бях прекарвала толкова време с Юки.
На следващия ден решихме да се поразходим в парка.Саске се беше обадил и ми каза ,че имал доста документи за преглеждане и ще се постарае да се оправи навреме за вечерята. Докато се разхождахме ми се видя позната физиономия,но не бях сигурна дали е наистина тя.
-Сакура,здравей.-махаше Хината
-Здравей,радвам се да те видя.Изглеждаш страхотно.
-Изглеждам като поничка.-каза Хината и се засмя
-На разходка?-попитах
-Трябваше да купя едни неща и тъкмо тръгвах към нас.Кое е това малко ангелче?-попита и се наведе до нивото на детето
-Това е синът ми.Юки,поздрави Хината.
-Здравей.
-Много си сладък.Сакура искаш ли да дойдеш до вкъщи?-смееше се Хината
-Не,не.Прибирай се и си почивай.-казах
-Ще видиш нещо забавно.-каза Хината и ни задърпа
Нейната къща не беше много далеч от нашата,как така не сме се срещали.След като влязохме Хината ни направи знак да мълчим и ни посочи една от стаите.
-Колко пъти да ти казвам ,че това не беше честно?Възползва се докато бях в тоалетната.-крещеше Наруто
-Не,вкарах гол още докато беше тук.-говореше съвсем спокойно Саске
-Това са пълни глупости,измамник.Искам отначало.-викаше все по-силно
-Всеки път се правиш ,че не знаеш резултата и накрая като видиш ,че почваш категорично да губиш искаш отначало.-сега и Саске беше започнал да вика
-Ти пък всеки път ме залисваш за да може да вкараш.Признай си Учиха,не те бива,а ти не си свикнал да губиш и за това правиш така.
-Хината.-извика Саске..-ела да обясниш на мъжа ти ,кой не може да играе.
-Точно така,ела при нас.-викаше Наруто
Двамата не отделяха поглед един от друг,имах чувството че всеки момент ще се сбият.Сигурно даже не са знаели ,че Хината е била навън до преди малко.Тя започна да се смее.Юки беше зад нас.
-Сакура?Какво правиш тук.-попита Саске изненадано.
-Хината ама ти не си била тук ли?-попита Наруто
-Аз можех и да съм родила вече и вие нямаше да разберете.Бях го магазина и видях Сакура и Юки.
-Саске,сякаш и ти си на пет.-каза Юки и се засмя,а Саске отиде и го гушна в себе си.
-Наруто,запознайте се официално вече.-каза Саске
-Здравей,радвам се че най-накрая те виждам.-каза Наруто и след като се здрависахме се обърна към Юки.-Ама ти си същия като баща си,я се погледни.
-Саске това ли са многото документи за преглеждане?-попитах
-Така са доста често.Вкъщи е война по цял ден.-каза Хината и отиде да донесе кафе.
-Оправих всичко и реших да си дам малко почивка.-каза Саске
-Сигурна съм,да.-казах и се засмях
Постояхме около час,Наруто и Хината бяха невероятни,радвам се че се запознах с тях.Ние двете имахме време да си поговорим,докато тримата играеха на някакви игри.Решихме ,че ще повторим пак някой ден,но тогава Саске се включи в разговора и каза ,че следващия път ще е в нашата къща.Стана ми някак хубаво от това негово изказване.Останах с впечатлението,че Наруто и Хината знаят всичко,защото не зададоха нито един въпрос ,нито за нас,къщата или Юки.
-Сакура,аз ще се прибера набързо да се оправя и след малко ще дойда.-каза Саске ,след което погали Юки по главата и тръгна.
Времето за вечерята наближаваше прекалено бързо.Бях много притеснена,исках времето да спре.Когато се почука на вратата исках да се скрия.
-Добър вечер.-каза Саске и подаде букет рози на майка ми.
-Благодаря ,Саске.Кизаши и ти трябва да се сещаш от време на време да ми купуваш по някое друго цвете.-засмя се тя
Юки също се появи на вратата и Саске му подаде голяма кутия,която той нетърпеливо отиде в стаята си за да види.
След като влязохме и седнахме на масата,Саске реши да не си губи времето и започна да говори пръв.
-Благодаря за поканата,според мен е добър момент да ви съобщя ,че Юки и Сакура ще дойдат да живеят при мен до няколко дни.-каза Саске
-Директен още от вратата.-каза баща ми
-Искам да прекарвам повече време със сина си.Къщата не е толкова далеч,добре дошли сте когато пожелаете.
-Родителите ти знаят ли за него?-попита баща ми
-Знаят,но не с подробности.Наложи се да заминат набързо за една важна среща.
-Намеренията са ти сериозни ,предполагам?Не ми се иска да се повтаря като преди и да изчезнеш.Колкото и да криеше Сакура ,много добре знаех за теб и че детето е твое.Не знам подробностите,но е факт ,че не остана при тях.
-Това вече сме го изяснили с нея.Не мога да поправя миналото и да изтрия грешката си колкото и да искам.
-Сакура,заради детето ли го правите или,ъм..заедно ли сте?-попита майка ми
-Не.-отговорих бързо
-Да-каза Саске
-Няма да ти простя ако я нараниш отново,да знаеш.-каза със сериозен тон баща ми
-Обещавам.
-Добре,приключих с този разговор.Да сменим темата и да вечеряме.-каза баща ми и си направи наздраве със Саске,който се усмихна.
Като изключим началото на вечерта,останалата част продължи добре.Юки вече беше заспал,баща ми помагаше на майка ми да оправят приборите,а аз отидох да изпратя Саске.
-И кога реши ,че сме заедно?-попитах
-Не сме ли?-попита Саске и се приближи към мен
-Недей сега ще ни видят.-казах и погледнах настрани
-Кой ти е казал,че ще те целувам?Нали не сме заедно.Помислих ,че имаш муха на главата и за това се приближих.-каза Саске и се засмя
-Сериозно?-засмях се
-Тръгвам,ще те видя утре.
През следващите дни,оправяхме стаята на Юки и пренасяхме багажа в новият ни дом.Също така една от стаите вече беше обновена на офис,за да може Саске да е по-често вкъщи. Отношенията ни с него станаха по-добри.Юки започна също да го усеща по- близък,но така и не му бше казал татко още,но никой нямаше да го насилва за това.Нещата започнаха да се подреждат от което бях много щастлива.Когато приключихме с всичко най-накрая седнахме да си починем.Юки също беше уморен и веднага заспа. Бяхме се нанесли вече от два дни,но все още имаше какво да се желае.
-Благодаря ти.-каза Саске
-За какво?
-За това ,че отново си в живота ми,че нещата се оправиха,че живеем заедно и най-вече ти благодаря за Юки.
-Не знаеш,колко съм щастлива от тези факти.Обичам те, Саске Учиха и аз също благодаря,че отново си част от живота ми.
-Обичам те.-каза Саске
Бяхме се облегнали на дивана,когато  започна да се приближава към мен.
-Пак ли имам муха?-попитах и се засмях
-Не разваляй момента.-каза Саске и ме целуна
По някое време през нощта усетих как Юки дойде и легна между нас.Колко се радвам ,че си облякохме някакви дрехи преди да заспим.
-Юки,какво има?-попитах и го прегърнах
-Сънувах кошмар.-каза и започна да плаче тихо
Саске се размести и също се събуди.
-Хей,какво има.
-Ще ми разкажеш ли приказка.-попита детето
-Разбира се.-каза Саске и светна нощната лампа за да открие книжките.Юки почти веднага започна да се унася отново и промърмори нещо,което стопли не само моето сърце.
-Обичам те ,тате.

Глава

11

Коментари за глава 11

Публикувай своето мнение...

Уникална история браво

Уникална история. Супер е.

много сладка история въпреки че няма нищо общо с Наруто💟

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾