Глава 10, Forgive me (Sasusaku)

Глава 10, Forgive me (Sasusaku)

Глава 10

-Мисля ,че наистина избързваш,а и не си сам и..-преди да довърша отново ме прекъсна
-Сакура,нали не си мислиш ,че ще водя всяка вечер различни жени тук.Все пак детето ми ще е в другата стая,не съм толкова глупав,а и ти обясних за Темари.
-Всеки път ли трябва да ме прекъсваш.Нямах предвид това.
-Така ли?А какво имаше предвид?
-Знаеш ли,няма значение.-казах ядосано и го погледнах
-Естествено,защото е така.-каза Саске и се усмихна
От алкохола или от ситуацията ,не знам ,но в този момент той изглеждаше невероятно.Не исках да потвърждавам,но май чувствата ми към него са се върнали с бясна скорост.Но  като се замисля те май не са си тръгвали.
-Изчерви се.-каза Саске и се усмихна още повече
-От алкохола е.
-Добре.Казах ли ти,че.-Саске застана по-близо до мен и ме погледна.-си много красива тази вечер?
-Не, не си.-в този момент сигурно вече бях сменила цвета на кожата си.
-А казах ли ти ,че причината не е в алкохола.-каза Саске и се засмя
-Господи,сега какво..ще флиртуваш с мен ли?-попитах и се опитах да успокоя дишането си.
-Може би.
-Ще изляза на въздух.-казах и тръгнах към басейна.В следващия момент бях във въздуха и Саске ме държеше наклонена към водата.
-Саске ,убивам те.Само да си посмял.Ще викам.
-Няма кой да те чуе.
Малко след това усетих как се нагълтвам с вода.Навън не беше още толкова топло,а водата беше почти ледена.Саске беше клекнал до басейна и се смееше.Отидох до него и го дръпнах с все сила във водата.
-Божичко,водата трябваше да е топла,има нагревател.-каза Саске ядосано
-Разхлади страстите ,скъпи.-казах и се засмях
Саске се доближи до мен и ме избута до стената,след което ме целуна набързо и се отдръпна.
-Ще ми трябва помощ за това,скъпа.-каза и този път ме целуна по- страстно и за по- дълго време.
-Какво правиш.-попитах докато се опитвах да си взема въздух
-Съжалявам,просто не се стърпях.
-Студено е ,хайде да излизаме.
-Така ли,мислех ,че нагревателите са започнали да топлят.Стана доста горещо.-каза Саске и се засмя,а след това излезе от водата.
-Саске,помогни ми.
-Какво ще получа в замяна?
-Ще отложа убийството ти.
-Има сделка.-каза Саске и ме издърпа ,след което ме огледа отново.Погледа му се спря върху гърдите ми,а аз веднага ги закрих с ръце.
-Това е от студа,да знаеш и спри да гледаш.
-Не е като да не съм ги виждал.Хайде влизай да се преоблечем и ще те закарам,преди да съм направил нещо.
-Какво да …Мръсник.-казах и тръгнах пред него.
Влязохме в една от стаите и Саске започна да търси дрехи,но в крайна сметка имаше само две негови тениски.Хвърли ми едната и след това започна да сваля сакото и ризата си.Очите ми не можаха да помръднат от него.Изглеждаше още по-добре отколкото преди.Когато разкопча и колана си се освестих.
-Иди някъде другаде,точно тук ли реши да се събличаш?
-Наслаждаваше се на гледката и за това.
-Не съм,а сега излез и аз да мога да се преоблека.-казах и се обърнах с гръб към него
Чух го как се приближава.Отмести косата ми настрани и започна да сваля ципа,след което бутна и презрамките.
Усетих устните му на раменете,а след това и на врата си.Започнах да дишам тежко,не исках и да се дърпам ако продължи по натам.Исках го.Обърнах се към него и го целунах,веднага намерихме пътя към леглото.
На сутринта се събудих върху гърдите му,а той си играеше с косата ми.
-Добро утро.-каза сънено
-Добро,кога се събуди?-попитах
-Преди малко.-каза и се намести по удобно.Половината ми тяло беше върху неговото,не знам изобщо как е спал.
-Не знам дали беше само за тази вечер,но колкото и да ми е хубаво,трябва да ставам.-казах,а Саске продължаваше да си играе с косата ми.
-Знаеш ли,когато се разделихме имах чувството ,че сърцето ми се къса.Бях толкова влюбен в теб и в същото време толкова уплашен,че човек може да се чувства така зависим от някой.Исках да ти дам света,да сме винаги заедно,представях си бъдещето и старините с теб.В един момент беше животът ми ,а в следващия не беше останало нищо.
-За мен беше по същия начин ,Саске.Обичах те повече от всичко.Животът ми беше ад без теб.
-Когато онази нощ ,Итачи ми наговори тези неща ,че сте били заедно,докато си била с мен бях бесен.Не мислех за нищо друго ,освен за това че си ме предала.След като се разделихме се пропих,всяка вечер бях с различни жени,но никоя не беше като теб.Когато родителите ми видяха ,че започвам много да кривя от пътя ме взеха с тях и заминахме за Америка.Дадоха ми основата и аз започнах да развивам компанията,товарех се максимално с работа само и само да не мисля за теб и за това дали ще родиш детето на брат ми.Съжалявам,че трябваше да минем през това.
-Мислех,че ще загубя детето ,когато се разделихме.Емоциите и стресът ми бяха в повече,но всичко мина някак си.Когато родих се опитах да те потърся няколко пъти,но нямах резултат.Примирих се с това,както и че детето ми ще расте без баща.После като те видях във вилата си помислих,че сънувам.Върнаха се всички чувства и спомени.
-Защо не ми беше казала,за това което Итачи ти е причинявал?
-Бях го заключила далече в съзнанието ми и не исках да си спомням.След като се запознах с теб ,започнах да забравям ,че това е било част от живота ми.
Саске се обърна към мен и ме прегърна още по здраво.
-И не,не ми беше само за тази вечер,Сакура.-каза и ме целуна.А аз в този момент се чувствах,така сякаш може би живота вече почваше да ми се оправя,а и не само моя,този на Юки също. Полежахме още малко и в момента когато погледнах часовника,щях да припадна.Беше време за смяната на родителите ми и Юки оставаше сам.
-Родителите ми ще ме убият,трябва да се прибирам.
-Ще дойда с теб.Искам да видя Юки.Дрехите трябва да са изсъхнали ,ще е малко нелепо да вървим само по тениска.
-Да тръгваме.
След като паркирахме пред нас,на вратата беше майка ми.
-Сакура,винаги в последния момент,може ли такова нещо.
-Съжалявам.-казах виновно.В този момент излезе и баща ми
-Другия път я докарай по навреме,защото детето й я чака.Ти може да си свикнал да обикаляш по нощите и през деня да се прибираш да спиш,но тя не.
-Татко.-извиках
-Ще се постарая.-отговори Саске
-Утре вечер те искам у нас на вечеря,трябва да си поговорим.А сега ако ме извините,трябва да тръгвам.
Майка ми ни махна за довиждане и тръгна към баща ми,но той се обърна и отново реши да повтори.
-Утре в осем ,Саске.Надявам се да си точен.-след което тръгнаха.
Когато влязохме в къщата,Юки тъкмо се беше събудил и в момента в който видя Саске ,веднага се хвърли да го прегръща.
-Саске и ти си тук.
-Липсваше ми,мъниче.-каза Саске и го вдигна във въздуха.
-Юки ,не забравяш ли нещо?-попитах
-Радвам се ,че и ти си тук,мамо-каза и се смееше докато Саске го разнасяше из стаята.
Да ,можех да свикна доста бързо с това.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾