17
0
Глава 1
-Сакура,хайде стига вече и ела на почивката с
нас.-крещеше Ино
-Имам прекалено много работа.
-Винаги това ти е оправданието.Просто ела и се забавлявай
малко..човек има нужда да разпусне от време на време.
-Няма кой да гледа Юки..-въздъхна Сакура.
-Ще го оставим на родителите ти.Става въпрос за два
дни,по-дяволите.
-Добре…два дни.-съгласи се Сакура
Това е Ино,най-добрата ми единствена приятелка.Запознахме
се още в гимназията и от тогава сме били винаги верни една на друга.
-Добре,чакам те утре в 7 сутринта.Сай ще закара после
детето на вашите,а ти се оправи на спокойствие.
-Добре,благодаря ти,а сега тръгвам защото имам прекалено
много работа ,сериозно.
Работех в една счетоводна фирма и през последните няколко
дни имаше прекалено много задачи с които се справях и от вкъщи ,защото иначе
трябваше да спя в офиса си и да не се прибирам изобщо.Натоварвах се всеки ден с
все повече и повече работа ,за да ми плащат нещо допълнително ,иначе нямаше да
мога да плащам наема и да купувам по нещо на Юки.Той е най-прекрасното нещо
което ми се е случвало някога.Другата седмица навършва пет години и се старая
да заделя нещо ,за да го заведа в лунапарка ,който иска да види от доста време.
На следващия ден
-Хайде ,Саку..всичко е готово.Тръгваме..-викаше Ино още
рано рано.
-Ще събудиш всички..-говореше сънено Сакура
-А пропуснах да ти кажа,че един приятел на Сай ще е с
нас.
-Само да не ме сватосваш отново,защото ще те убия и така
ще те скрия,че никога да не те намерят и по никакъв начин да не се разбере нещо
с което може да бъде застрашена свободата ми.
-Ако не знаех че се шегуваш бих се притеснила от такава
сурова закана рано сутрин.-засмя се Ино
След няколко часово пътуване вече бяха пристигнали.Уикенда щеше да бъде във вилата
на Сай извън града.Пред тях се разкриваше огромна гора и красива вила край
езерото.Беше тихо и спокойно,точно от това имаше нужда Сакура.Покрай работата и
детето не й оставаше никакво време за себе си или да помисли за думата
,,почивка’’ и дали изобщо съществува вече в речника й.
-А ето го и Саске.-викаше Сай докато махаше.
В момента в който Сакура се обърна сърцето й щеше да
изскочи.
-Здравейте,надявам се да не съм закъснял толкова.-каза Саске
-Ни най-малко приятел..и ние тъкмо дойдохме.Ще си
прекараме страхотно.Запознай се ,това е Сакура и жена ми Ино.
-Приятно ми е Ино,.-каза Саске и се обърна към Сакура..-О,доста
време мина от последната ни среща.
-Мисля,че ще е по-добре да си вървя.-каза Сакура
-Какво..току що дойдохме..-извика Ино
-Ама вие се познавате,това е страхотно.-каза Сай
-Да,познаваме се бегло.-каза Сакура
-Колко бегло да е три годишна връзка?-каза Саске и се
засмя
Погледите на Сай и Ино се заковаха в тях изумени.
-Три години ли..-извикаха в един глас те.
-Не е кой знае какво.Хайде да влизаме защото е много
студено.-каза Сакура и тръгна към вилата,а Саске я последва
-Не мога да повярвам,ти знаеше ли нещо?-попита Сай
-Абсолютно не.-отговори Ино все още гледаща в точка.