Фалшива самоличност

-Саске! - Извика бясно краля вече в стаята му. Младия принц се надигна от леглото и го погледна сънливо.
-Нямаш ли морал?! - И погледна към момичето в леглото му. Тя се изчерви и се скри в завивките. Саске въздъхна тежко и проговори:
-Не, нямам татко. Така както ме гледаш не ми е останал никакъв. А сега би ли излязъл, трява да се облека.
Краля го погледна недоволно и тръшна вратата след себе си. На принца изобщо не му беше до моралните изблици на баща му. Той не беше като него. Обичаше славата, забавлението и жените- най- вече тях. За него те бяха просто начин да си достави удоволствие и нищо повече. Никога не приспиваше с една два пъти. Всяка вечер беше с различна, по- красива от другите. Този живот му харесваше, не го задължаваше в нищо, можеше да прави каквото си иска. Скоро обаче Саске щеше да се прости с пропадналия си живот и да започне сериозно да се захваща със задълженията, които прилягат на един принц.

-Какво? - Саске едва не се задави с хапката си.
-Каквото чу.- Отвърна баща му.- Другата седмица ставаш на 21 и трябва да се ожениш.
-Да не би да умираш, че си се разбързал така?
-Ни най-малко. На бала в събота ще си избереш годеница. Давам ти една година да се опознаете, след което ще се ожените.
-Ама ти сериозно ли?! - Попита принца през смях. Краля смръщи вежди.
-Започвай да се приготвяш, че работа те чака. И още нещо- днес ще пристигне графиня Арина. Тя ще помага за приготовленията. Постарай се да не я уплашиш от първия път.
И баща му излезе от трапезарията. Саске се зачуди "Графиня значи..."; Представяше си я на около 25- 30 години. С тъмна коса и тъмни очи, някоя като жените, които беше свикнал да вижда. Сега обаче не му се занимаваше с нея. Да, той харесваше женските създания. Мислеше ги за неповторими, нежни и коварни, способни да направят всичко, за да получат онова, което искат. Опасни и хитри. Точно това го привличаше в тях. Графиня Арина не падаше по- долу. Може би беше по- обиграна от другите и знаеше различни трикове. Засега не му беше нужна.
А тя бе очарователна. Слезе от каретата, облечена в светло- зелена рокля, която нямаше нито ръкави, нито презрамки. Косата й бе бонбоненорозова, вдигната на кок, но тя я пусна, като я размятка наляво и надясно, за да може да придобие някаква прилична форма. Очите й бяха смарагдово зелени, пръскащи искри, а кожата й бе бяла и фина. Саске се усмихна дяволито. "Каква графиня си имаме...!" -Помисли си. Явно нямаше да я пренебрегне току-така.
Отиде до нея и положи ръка на голото й рамо. Графинята изтръпна, но веднага след това се съвзе и вдигна гордо глава.
-Какво си мислите, че правите? -Попита раздразнено тя и махна ръката на Саске от себе си.
-Приветствам ви. Бъдете благодарна, че не ви се нахвърлих. Обикновено, когато видя красива жена като вас, едва се сдържам.
Розовокоската издаде сподавен стон и се запъти към входа на двореца. Принца я последва  и те закрачиха един до друг.
-Вие трябва да сте графиня Арина, нали? -Попита той и се опита да я прегърне през кръста. Тя обаче ловко се измъкна от опита му и продължи да си върви.
-Да, аз съм графиня Сакура Арина.- Правеше стъпка след стъпка и гледаше право напред. Саске се подразни. Никоя жена не се беше държала така с него. Харесваше му.
-Ами много добре тогава! - Каза развеселено той и препречи пътя й. Сакура въздъхна и се опита да мине вдясно, но той отново застане пред нея.
-Слушайте, тук съм по работа, а не да си играя игрички с вас!- Каза му ядосано тя и го избута от пътя си.
-Ооо, аз обичам да играя. Знам много игри. Някой път трябва да ви покажа.- Принца се засмя и започна да върви отново до нея.
-Не бих желала да ставам свидетел на ненормалните ви изблици.- Заяви розовокоската и се заизкачва по стълбите.
-Е, графиньо, ще се наложи да ме изтърпите. Няма да се отделя от вас цяла седмица.- Отвърна й той и й показа стаята й на втория етаж.
-Благодаря, сега обаче трябва да се разделим.
-Не се притеснявайте, на обяд ще се видим пак.- Засмя се Саске и й помаха за "чао"
Сакура влезе в стаята си и затвори вратата. Щеше да бъде една много дълга и изтощаваща седмица. Принца беше своенравен, твърдоглав, инат и самовлюбен. Пълен досадник. Трябваше обаче да го изтърпи и като си помислеше, че можеше да й бъде съпруг... Е, на външен вид изобщо не беше грозен, даже напротив. Беше висок, строен и мускулест. Косата му бе гарвановочерна, очите пронизващи и също толкова черни, колкото косата, а кожата- бяла, много бяла. Хората някога са казали: "Не съди книгата по корицата." Колкото и начетен да изглеждаше, принца беше просто едно лигаве, а тя имаше една седмица да го научи на нещо и тази седмица започваше от днес.