False Detective

   Беше тъмно...Колко ли часът беше? Нямах си и на идея, но знаех едно - виковете от хола се засилваха, след това се превърнаха в удари, крясъци и после тишина. Спокойно и бавно слязох от леглото си и се огледах около стаята. Тогава спях в задънена килийка, намираща се в мазето. Семейството ми не беше богато, както повечето други. 

   Любимите ми книги по това време бяха тези за Шерлок Холмс. Обичах мистерия, обичах чувството на непознатото, чувството, че след всяка страница може да се случи нещо неочаквано... Отдавна вече не чета. Не, защото не ми харесва, напротив. Обичам да чета, но сега ми се струва, че няма по-голяма мистерия от моя собствен живот. 

   Още, от както вторият ми баща загина, очите ми не се отплесват от мистериозното кубче, което наследих от него. Опитвам се вече години да го отворя, но просто не става. Дали има нещо, което не виждам? Съмнявам се. Имам чувството, че това кубче ще се отвори когато най-малко го очаквам. От малък виждах баща ми да се занимава с кубчето с часове. Даже и тогава то изглеждаше, все едно е запълнено с някакво лилаво вещество, но сега, като го държа в ръцете си... то е прозрачно. Няма цвят, все едно даже и няма нищо в това проклето кубче...

   Годината е 1888г. Град Лондон, Англия. По улиците има разпилени вестници, в които се описват детайлно местопрестъпленията на Джак Изкормвача. Не е и рядка гледка сам да попаднеш на безжизненото тяло на някоя жена... Дали това изобщо може да се нарече тяло? Коремът и гърлото са разпорени, все едно някой доктор е правил операция на улицата и е осъзнал, че е твърде късно. Но дори това и да беше операция, тялото щеше да бъде върнато на семейството, а не оставено насред пътя. Ноктите на жената са счупени, видимо тя се е защитавала от нещо. Гърлото й е ранено все едно нещо я е душало. Дрехите и са разкъсани и разпилени по улицата, части от роклята й могат да бъдат намерени и по-далече от местопрестъплението. Това индикира, че е била гонена. Но най-важната улика е, че тя е проститутка. Това, и начина по-който тялото е оставено, ме води да мисля, че това е работа на Джак. Не съм сигурен дали Джак е истински, или просто общо има на много убийци в Лондон. Каквото и да е, не ми харесва...

   Аз съм Шерлок Холмс Трети. И аз ще разреша загадката на Джак

  -Не заспивай... Чуваш ли ме изобщо?- Гласът на Бети мина в едното ми ухо и излезе през другото. Не бях в настроение да говоря... Но кога ли съм в настроение. Може би това беше единствения шанс да говоря с нея, защото настроението ми щеше да ми попречи в бъдеще.

  -Спрях да те слушам след ''Получих добра оценка по медицина''... Сериозно, откъде вашите имат пари за училище?

  -Поне се чувствай щастлив за мен! Даже и лицето ти да не показва щастие аз те познавам достатъчно, за да знам какво чувстваш отвътре... и сега просто усещам безразличие.- Бети винаги е била мило момиче, което се старае твърде много да получава добри оценки. Познавам я от 3 години и винаги съм имал чувството, че тя крие нещо.

  -Не разбирам защо училището ти е толкова важно. За мен това е загуба на време.

  -Може би ако не беше сирак и имаше пари да отидеш на училище, щеше да разбереш колко е страхотно!

  -Не ми трябва да ходя на училище. Станах Детектив и така си изкарвам прехраната. Това ми стига.

  -Не всички са феномени като теб. Сериозно, когато те гледам колко се задълбочаваш в работата си, направо се чудя от каква друга планета си, че мозъкът ти да работи толкова бързо.

  -Не съм феномен. Всеки има свой талант, в който е по-виш от другите. Криминологията е моят талант.

  -Казваш това обаче още не си разбрал кой е Джак Изкормвача!... Наистина вече ме е страх да се прибирам сама. Джак убива само момичета-''

  -Стига да не си проститутка, си добре. Джак има тенденция да убивам само жени, които си продават тялото- Прекъснах я. Може би тя наистина беше права, че мозъкът ми работи по-бързо от другите. Понякога знам какво тя ще каже даже и преди тя да си го е помислила... Според мен това е само интуиция.

 -Пак ме прекъсна! Поне ме оставяй да си довършвам изреченията- Каза възмутено тя.- Но, понякога е добре, че знаеш какво ще кажа...Няма нужда да се чувствам неловко, ако някога трябва да ти се обяснявам в любов!

 -Аз ще съм този, който се чувства неловко...

 -Шерлок, наистина ли никога не се усмихваш? Лицето ти винаги изглежда вкаменено и всеки път, когато те видя на улицата изглеждаш ядосан! -Беше права. След инцидента не съм променял физиономията си...Но дали това е важно, когато тя може да чете чувствата ми?

 -Лицето ми си е нормално. Ти спри да зяпаш само там'' - Казах аз малко раздразнен и въздъхнах- Ще тръгвам. Имам работа и ако закъснея няма да ми платят.

 -Чао Шерлок! Ще се видим после!

   Не казах нищо след това, а просто започнах да вървя към апартамента си. Щеше да е дълга нощ...