Глава 6, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 6, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 6A Bruise

Когато Гаара се прибра, той все още беше шокиран. Той е СПАЛ. Това беше нещо, което беше свиквал да избегва. А Шикаку никъде не се намираше ,нито чуваше. Демона да не е заспал? ”ШИКАКУ!” извика той мислено. Чу се някакъв шум, сякаш нещо се движи.

”Мисля, че са за теб.” Чу се заспал женски глас, който беше много близък до този на Сакура ,само че малко по-груб.
”Кажи му да изчака, имам главоболие.” това беше Шикаку.
”Той каза---”
”Чух, чух. Сега му кажи да стане от където е и да си докара мързеливия задник тук, или... ще пропусна обяд...” последната част от изречение беше заплашително.
”СТАНАЛ СЪМ!” Извика Шикаку. ”Какво искаш?” демона беше в лошо настроение.
”Заспал съм, а ти не си излязъл да унищожиш всичко. Защо?”
”Какво? По дяволите! Е жалко, това ли е всичко?” той вече се обърна, за да си тръгне...
”Коя е тя?”
”Кой?”
”Не се опитвай да ме направиш на глупак, казвай!”
”Никой.”
”Светни крушките.”
”Кои крушки?”
”Покажи ми кой е там.”
”Не искаш да знаеш.”
”Ако някой е в ума ми, искам да знам.”
Шикаку пусна светлините.(това значи че може да се вижда само черно на бяло, а да и той видя вътрешната Сакура там). Е... той със сигурност не очакваше това.

Шикаку беше с човешка форма много близко до тази на Гаара. Единствената разлика беше татиоровката му, която е ХХХ, а да и Шикаку носеше само бельо. Зад него имаше легло, в което дълбоко спеше момиче. Виждаше се и ,че тя не носи нищо, освен чаршафа, с който е загъната. Поглеждайки по от близо на челото й се виждаше да има надпис. ”Вътрешна---”

Гаара не знаеше какво да прави... демонът му е спал с ума на Сакура... това беше толкова откачено... Тогава Гаара започна да вижда и други предмети в ‘стаята’: белезници, въже, голям синджир, камшик... Сега това наистина е откачено.

”Изгаси крушките... СЕГА!!!” имаше дълга тишина. ”Сега как ще я погледна в очите...?” промърмори той вътрешно.
”Е поне, направих по-добър белег на моята, а твоя белег толкова много куца.” Каза Шикаку.
”Чух това, вземи си думите назад преди да съм станала и да съм те пребила докато не ти изскочат органите. Не съм ти някои от онези мацки, които можеш да забършеш и да изоставиш, разбра ли?” изкреща вътрешната Сакура
”Добре, добре, връщам си думите назад. Сега си поспи, обичам те.”
”За какво говориш?”
”Белегът, дете, този белег ,който значи ‘Аз съм на Гаара’ на врата?”
”...”
”Снощи...? Помниш ли...?”
”Не... и как така ти? Как така ти си бил с... вътрешната, не си спомням да съм те чувал цяла нощ.”
”Ще мина през спомените ти. Но все още куца... в сравнение с МОЯТА.” Шикаку се усмихна. ”Ето това ще ти помогне да си спомниш.”

Картини, видеота и аудиота в ума се показа и той си спомни. Също и така си спомни това чувство, сякаш е жаден от много отдавна. Когато откри оазиса и си отпи, сякаш искаше повече и повече. ”Мисля ,че имаш доста безмилостни хормони, дете.”

Това ли беше? Само още един животински инстикт за потомство? Усещането беше повече от... той трябваше да разбере... но как? Имаше и друго нещо... нямаше много време за да рамишлява. Убийствена аура заобикаляше Сакура. ”Опа!!” той включи телевизора, преструвайки се че гледа, каквото дават по телевизора сега.

...

Когато тя влезе в апартамента едва се сдържа да не го убие на мига.

-ТИ!!- изсъска тя.- Какво си ми направил, ти – ти – перверзно нещо от вървящ пясък!?

Той си обърна главата ,зачуден като си повдигна ‘веждата’.

-За какво говориш?

-ТОВА!!- тя махна косата си настрани ,така че той да види любовната захапка.

-Не мога да видя от толкова далеч.- отговори той, съсредоточвайки се към екрана на телевизора.

Кунойчето застана пред него и му показа белега, отнова.

-ТОВА!

Гаара никога преди не е лъжел за това какво е правел или кога. Но сега ,когато трябва да излъже, му изглеждаше толкова трудно. Това беше белега ,за който Шикаку говореше. Тя беше бясна за това, да не би да не помни какво са е случило? Може би така е по-добре.

-Значи... не помниш...- лицето й пребледня след тези думи.- ти изгуби съзнание и падна върху един камък.

Лицето й вече си придоби нормалния цвят.

-Ох... ъмм... извинявай за това, тогава... хихи. Просто Цунаде-сенсей каза, че е смучка и след като го нямах това вчера си помислих... е... сега вече няма значение...- каза тя набързо.

-Смучка?- той искаше обяснение, въпреки че знае какво е. Просто искаше да я накара да се чувства неловко. И определено знеше как да направи това.

-Ем, да, това е... значи... когато ти и... не, това не звучи прилично. Когато... нито пък това звучи добре. ::въздишка:: Как да го кажа с по-меки думи...

Тя отиде в стаята си и се върна с дебел речник. Тя обръщаше страниците, докато не намери това ,което търсеше.

-Ето.- тя се изчервяваше, но го прочете: - Това е ‘д’ белег по кожата на някого, причинено от някой друг сучещ кожата му, почти като сексуално действие.

Каза всичко на един дъх.

-Помисли си, че съм направил това на теб? –тя се изчерви и погледна настрани, но не каза нищо. Той застана МНОГО близо до нея ,наведе се и прошепна в ухото й.

-И какво ще стане, ако съм направил това?- когато си отдалечи малко главата, видя я с шокирано изражение на лицето, много големи очи и леко отворена уста. След това за част от секундата той се телепортира с пясъка си някъде другаде

...

Сега сме Гаара:

Харесва ми да я гледам как от ядосано настроение става в неловко за не по-малко от три секунди. После от неловко в раздразнено и т.н. Но ми се иска да знам и какво е следващото й чувство след раздразнено. Реших да се поразходя в селото ,за да потърся друго момиче, което може и да харесам както ми каза Шикаку.

Видях много момичета, момчета и двойки ,но не чувствах това усещане, когато я виждах да се усмихва или смее. Смехът й ми докарваше треперения в центъра на гръдния ми кош ,а смехът на другите - болка на ушите ми. Когато Сакура ме докосваше изпитвах изтръпване и странно чувство в стомаха си, но добро чувство, а когато другите ме докосват ми се иска да използвам целия си пясък и да ги скъсам на парчета. Как може това изобщо да е възможно? Всички момичета би трябвало да са еднакви! Но това момиче... не беше. Да, това определено е повече само от животински инстинкт. Трябва да е.

...

Озовах се в другия край на Коноха и беше почти пладне. А Шикаку плямпаше без да спира колко мизерен щял да ми направи живота, ако се ОСМЕЛЯ да пропусна обяд. Започвах да се състредоточавам в каквото видя, само и само да се разсея от гласа на демона. Това почваше да ме дразни.

Чувах нещо. Някаква музика... Знам тази песен! Не съм я слушал още от дете.

”Дете... дете!! Слушаш ли? Боже, какво ти е? Да не си мислиш за розовокосо момиче?” Думите розовокосо момиче моментално ми доведоха спомени.
”Мисля да питам Хокаге дали става да се върнем в Суна колкото се може по-бързо.”
”КАКВО?!?!?!”
”Не разбираш ли какви са тези чувства? Не може да ги чувствам, не трябва. Аз съм чудовище... и чудовищата... не обичат...” последните ми думи бяха шепотни.
”Може би ползваш буквата ‘Л’ (лябов) прекалено скоро. Трябва да останем и да видим как ще се развият нещата.”
”Тя дори не ме харесва. Все още е обсебена от Учиха.”
”И от къде знаеш?”
”Говори на сън...” Не ми харесваше идеята, че демонът ми знаеше как гледам когато Сакура спи. Но както и да е, той прегледа спомените ми и беше безполезно да се опитвам да скрия това.
”Сънища и сънища... това, което трябва да разбереш е как мисли тя и какво чувства, когато не спи-- даже когато тя спеше те облиза!”
”Тя си мислише ,че съм сладолед...”
”Хайде! Вече знам как да я накараме да каже какво си мисли за теб и Учиха...”

...

Сега сме Сакура:

Направили го той или не? Той все още има право. Ако всъщност го беше направил какво щях да направя? Да го ударя? Той си има щита и бронята. Да кажа на Цунаде? Какво ще направи тя? Изпращайки го него обратно няма да бъде много добре...

”Да му дадеш смучка ще бъде третия и НАЙ-ДОБРИЯ избор....”
”Хм... харесв—НЕ! Караш ме да казвам разни работи!”
”Така ли?” вътрешната Сакура имаше голяма усмивка. ”Мисля ,че туко що каза това, което искаше и аз ти казвам: ДАВАЙ И ГО НАПРАВИ!!”
”Нека да видим, последният път когато ‘бях’ с момче останах... каква е думата? НАРАНЕНА!! Дори и ако харесвам Гаара... ще свърша по същия начин ,както при Саске... и няма да го преживея за втори път. Може би трябва да съм с някой, който съм сигурна че ме харесва и... няма да ме изостави. Лий е добър пример.”
”Кажи това отново и кълна се ще ти показвам всички гадни моменти от жалкия ти живот, докато не влезеш в кома. Мога да направя много, МНОГО по-гаден живота ти, само дори и ако си помислиш да отидеш при Лий...”

Предадох се и спрях да говоря с вътрешната. Трябваше да помисля за нещо друго, каквото и да е. Вътрешната щеше да продължи да спори с мен, вместо да ме заплашва, ако знаеше че съм права. Но не съм чак толкова ЛУДА ,за да ходя с Лий.

Ще кажа Гаара да каже на Цунаде за камъка. Така тя ще спре да ме разпитва.

Аз съм медицинска-нинджа и ще знам, ако съм си счупила нещо щом съм се ударила на камък или ако някой ми направи смучка на врата. Пратих малко чакра в ръката си. Когато докоснах белега усетих го като смучка. Нямаше никаква грешка, нямаше никакви счупени кости или тем подобни.

Трябва да има друго обяснение, няма начин Гаара да е направил това нали? И той го отрече, нали?

Вече сме никого, всеки е себе си:

Сега когато тя помисли над това, че той не отрече нищо, а само задаваше въпроси без той да отговаря...

-Това копеле ще бъде толкова пребито, чак докато не му изскочат червата, ако не ми каже какво точно е станало.

Силно мяукане се чу откъм прозореца. Собственикът на този глас беше естествено на Пухчо... или така тя си помисли. Сакура отвори прозореца и сивата топка от косми скочи вътре. ”Днеска е много тромав.” Помисли си Сакура.

”Не се движиш правилно. Опитай да си спомни начина по-който котките се движат.” Шикаку искаше това да бъде перфектно. Ако нещо не беше наред, тя щеше да използва чакрата си и... е, той нямаше да може измисли добро извинение.

-Има ли ти нещо Пухчо?- попита тя приближавайки го.

-Мяууууу.- каза той и се потърка на кожата й.

-Ето, това вече си си ти! Сега ела тук.- тя щракна с пръсти няколко пъти.

”Трябва ли?”
”Да, сега тръгвай! Или тя ще заподозре нещо."

Гаара скочи. Трансформиращото джутсу беше добра идеа, но да бъде сладък ,не беше лесно за него. След като седна в скута й, тя почна да го гали. ”Най-добрата ти идея от много години насам Шикаку, най-добрата...”

-Толкова е добре да ти се говори на теб. Не ми отговаряш саркастично или казваш перверзни неща... като моята вътрешна... Тъпи чувства, след толкова години на тренировки все още съм слаба за всички.

Гаара скочи от скута й към нощното шкафче, където имаше няколко снимки. Той подуши снимката на отбор седем.

-Да и това също.- Гаара отново скочи върху скута й и тя продължи да го гали.

-Преди толкова важни за мен хора имаше... сега имам просто спомени ,за които все още се държа... Ще ми се да доведа Саске обратно. Но ми се иска да го ударя него и себе си ,когато си спомням тази нощ, в която той си замина. А, също и така ми харесва компанията на един определен човек... но е невъзможно.- имаше дълга тишина, преди тя да започне да говори тихо, все едно говори на себе си.

-Странно е, хъх? Как така харесвам винаги тези, които няма да мога да имам...-тя започна да гледа в пронстранството.

Лицето й стана твърдо и стунедо. Тя си спомняше и мислеше.

-Няма да позволя емоциите да ме контролират... няма да чувствам нищо към хората, които са около мен. Трябва да стана машина за биене. И веднъж след като намеря този кучи син ще го завлача тук обратно, полувъртъв. Но аз ще бъда тази, която ще го направи. Вече не съм слаба, а Наруто не е в състояние да спази това обещание.- очите й бяха студени и убийствена аура започна да я обкръжава, отново. Широка и злонамерена усмивка се настани на лицето й.

-Ха... аз ще...- и тя остави Гаара на земята, излизайки от апартамента.

”Мамка му! Сега тя се държи точно като начинът на Гаара! Колко по-зле може да стане?”
”Дойдох на себе си благодарение на нея с малко нежност. Единственото, което мога да направя е да върна услугата.” (значи то не е написано на английски, но мисля, че Гаара говори за това, че той е станал точно като нея: със злонамерена усмивка и убийствена аура искал да убие нещо и с малко нежност той се е върнал т.е. с тази убийствена аура се е сбогувал и сега ще направи същото за нея като премахне убийствената й аура)
”Някаква идеа?”
”Да, но... ще отнеме време. Цялото ни ценно време ще отнеме и ще ни е нужно и търпение...” Гаара запя нещо. Той ще вземе съвет, от някой който наистина знае всичко за чувствата... песните. Никога преди не е правел нещо такова, но сега след като е решил да го направи, той ще стане... романтичен. (Гаара се шегува, нали , той и романтичен ето това трябва да се види)

Окото на Шикаку премигваше, това не е на добре и най-вероятно ще свърши като глупак . (глупака-Гаара т.е. Гаара ще свърши така) ”Това е извън контрол.”

Някъде в ума на Гаара мъничка и мека ръка си проправи път към рамото на Шикаку. ”Прекалено рано е да ставаш...ела тук!” каза вътрешната Сакура, сграбчвайки човешката форма на Шикаку някъде ,където да не издават много звуци. ”Извън контрол... и ми харесва този начин...” Каза Шикаку.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾