Глава 5, Exchange Program (GaaSaku)
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Класически
- 16 Глави
- 41 Прочита
Глава 5
Беше толкова тихо. Баровете, дискотеките абсолютно всичко беше затворено. Очите на Сакура се разшириха отказвайки да повярва.
-Няма начин...- промърмори тя.- Какъв ден е днес?
-Вторник.- отговори Гаара.
-Ох... извини ме за секунда.- Тя се обърна, отиде до най-близката стена и почна да си блъска главата. С всеки удар стената сякаш ставаше по-мека. Тя си отвори очите. Пясък. Хмм, може би прекалено много време прекарва с Гаара и си е ударила главата прекалени силно.
-Това щеше да завърши с оцапана стена и рокля от кръв...
-Ех, след като мозъкът ми не е добре, мисля че не ми пука... може би.
-Но на тези ,които живеят тук може да им пука или на тези ,които откраднат роклята ти от теб.
-Ох, колко трогващо!- след това имаше неловко мълчание.
-Хах, значи това е нощния живот в Коноха?
-МЛЪКВАЙ. Сега всичкото напиване и музика, кънтяща в ушите ще бъде српяна... тогава...- тя постави пръст на брадичката си.-Знааааааааам...
-Хайде ела, не съм правела това от доста отдавна. Ще бъде толкова забавно!- каза Сакура с усмивка.
*Сега ще четете през Гаара, все едно вие сте него:
Сакура водеше. Стигнахме в някакъв стар магазин. Сакура говореше с някаква стара жена при щангите. Изглежда те се познаваха доста добре. Нещо не беше наред, Сакура не изглежда като момиче, което ще си купува бира всеки ден само ,защото е свършило по време на закуска. Жената отиде зад сградата, а когато се върна носеше голяма дървена кутия. Тя я подаде на Сакура и й намигна. Розовокоската се изчерви и си поклати главата в отрицание, отричайки за каквото и да е било това намигване. Те си помаха за чао и ние си тръгнахме.
Какво има в тази кутия? Исках да зная... Но бях сигурен, че тя щеше да ми каже да почакам... стигнахме до края на гората. Тя ми направи знак да я последвам и така и направих.
Пътят, който тя бе избрала не беше много добър, имаше много големи храсти през които едва минавахме ,а и самият път беше стръмен. Лунната светлина беше единствената светлина, която ни осветяваше пътя. Виждах я да се усмихва широко. По-смешно от това да вървим в толкова кал с новите си дрехи не виждах. Но когато вече се изкачих на върха на хълма, видях на какво се усмихваше тя. Имаше една яма и след нея една много огромна поляна, закрита с мъхове и растения, а посредата едно дърво. Може през целия си живот да съм живял в пустинята, но тази гледка би смазал всеки. Всъщност ямата не беше толкова дълбока, колкото изглеждаше. Тя скочи и се приземи елегантно и после седна до дървото. И аз направих същото. Тя ми се усмихна топло и отвори кутията.
*А сега идва и редът на Саку, т.е. все едно сте Сакура:
Това е моето тайно място още от както съм малка. Тези минали златни години, през които аз и Ино идвахме тука, бяхме все още приятелки ,а момчетата не ни бяха прека. Последния ден, когато дойдохме тук беше най-голямата ми грешка в живота... казах й ,че сме врагове. Тук празнувахме последно парти за довиждане, напихме се, разказвайки си забавни шеги. А на следващата сутрин всичко между нас беше различно, държахме се една с друга студено.
Въздъхнах... и отворих кутията. Вътре имаше няколко бутилки с различни напитки. Много рецепти за напитки бях измислила. Имаше и някои недовършени. Тази кутия ми беше като кутията на спомените. Гаара се наведе леко, за да види какво има в мистериозната кутия. Той изглеждаше объркан.
Изкарах всичките бутилките и няколко малки чашки. Всяка бутилка си имаше етикет със странно име, все едно са някакви магически елексири.
-Е...- най-накрая казах аз.- Ще те науча на игра ,която аз и моя приятелка измислихме преди много години. Смесваш няколко напитки, които по искаш като, после си пробваш от напитката ,която си направил и ако е добро го подаваш на приятеля си. Като той измисля името му в зависимост от ситуяция, от времето ,от човека, бла, бла... и после другия ти дава своя напитка ,която ти трябва да наименоваш и т.н.
Гаара кимна. Какво ли значеше това?
-Изглежда, че трябва да ти покажа първо.
*Сега сме пак Гаара:
Кимнах. Нямах си и на идея за какво говори тя. Но беше добре, че тя ме разбра без да й казвам. Тя взе няколко напитки до себе си и написа имената им на лист хартия. След изсипа от всяка течност по-малко в една чаша. Смесе ги. Напитката беше леко розово-сребристо на цвят, когато лунната светлина блесна в чашата. Тя се изправи и откъсна цветче от ниския клон на дървото. Постави го в чашата и то потъна. Тя отпи глътка и потрепери.
-УОУ! Не мислех ,че все още имам таланта.- каза тя като потрепери още веднъж.- Опитай го.
Взех чашата от ръцете й и пръстите ни се докоснаха леко. Нямах нужда от напитката ,за да потреперя. Това докосване беше достатъчно, но изглежда тя чакаше за моето мнение. Отпих си глътка. Беше сладък на вкус, но и в същото време малко горчив ,а когато го глътнах усетих нещо да пари в гърлото ми. Задъхах се. А Сакура толкова трудно се сдържаше да не се засмее като лицето й ставаше вече пурпурно. Както и да е, тази напитка ме накара да се почувствам различно. Когато тя се поуспокои ми каза.
-Сега е твой ред.- въздъхнах дълбоко.
-‘В Полунощ Лунната Светлина, Напитката на Сакура.’
Всъщност бях наименовал напитката. Следващата крачка беше аз да направя напитка. Прочетох и помирисах всяка бутилка като най-накрая си избрах комбинацията. Когато тя отпи от чашата направи го със затворени очи, но когато ги отвори те бяха решителни, студени, твърди и непокорни.
-Ти НЯМА да ме надминеш!- и тя изля още напитки в чашата си.
Правехме напитки и ги наименовахме като нощта вече приближаваше края си. И двамата бяхме доста пияни и едва четяхме имената на напитките. Лентата със знака на Коноха на главата й беше малко отпусната и кичури коса падаха по лицето й. Бузите й бяха малко зачервени и очите й блестяха.
Исках да легна в скута й, както прави Пухчо което се моли за малко обич. Исках тя да ме гали, както когато бях на дивана и ми помогна да възбърна контрола си над пясъка. Исках да се чувства пълен. Това беше чувството, което ме накара да потреперя целия отвътре. Направи шев на раната ми. Тази рана, която кървеше само, за да остави безсърдечно оръжение. Раната зазрдавяваше. Всичко благодарение на МОЯТА лекарка, МОЯТА медицинска-нинджа... нуждаех се от нея, тя беше като марихуана за мен ,която вземаше цялата ми болка.
Беше мой ред да наименовам напитката. Изпих всичко на екс, гледайки право в очите й. Гласът на Шикаку каза името, което ставаше.
-‘Само Един Поглед.’
Написах името на един лист хартия. Но тя все още четеше името, докато аз я заковах на земята. Тя се задъхваше с объркано и в същото време неясно изражение на лицето си. Приближих се и моите устни докоснаха нейните...
*Сега вече сте никого:
Ръцете й достигнаха врата му ,а той задълбочи целувката. Тя никога преди не е целувала някой, но никога не си е представяла ,че ще бъде толкова... вълшебно... тази мекота, която гали нейните устни и силната миризма на алкохол в устата му...
Той ухапа леко долната й устна ,изпращайки треперения в стомаха й. Малък и тих глас някъде в ума й каза да си отвори устата, но може и да не е била вътрешната Сакура, може би не... но така или иначе тя направи това. Езикът му влезе в устата й, проучвайки всяка част от нейната уста. Гаара развали целувката само ,за да обсипе с леко целувки челюстта й. Когато стигна до врата й ,Сакура се задъха. Толкова много емоции минаха през нея и толкова много алкохол във вените й. Тя се почувства така сякаш света се върти прекалено бързо. Тя си отвори очите и не видя нищо ясно.
*Сега сме пак Гаара:
След като забелязах, че ръцете й спряха да се мърдат,аз повдигнах главата си и я видях със затворени очи. ”Заспа...”
-Честит св. Валентин.- прошепнах в ухото й.
Когато се изправих, земята сякаш се мърдаше само. Легнах на земята... Зрението ми не можеше да се фокусира... Обръщайки главата си на една страна можех да видя разпръснатата й розова коса по тревата. Светулки летяха около нас. Гледката беше вълшебна. Никога не съм си мислел ,че ще ми хареса място като това.
Когато погледнах нагоре видях звездите да блештукат и почувствах ,че се намирам във водовъртеж само дето вместо вода бяха светлинки, но тогава всичко стана черно.
...
*Сега сме Саку:
Човече, главата ме боли ужасно... бях забравила за тази част от играта. Изпратих малко чакра в главата си, ха така беше много по-добре. Подът изглеждаше... погледнах на една страна и видях купчина пясък. Обърнах си главата на другата страна и там беше Гаара. Той изглеждаше заспал, но това е невъзможно. Приближих се към него, мислейки да го събудя от в какъвто и медативен транс е.
-Гаара?- но имаше само тишина. Да не би да ме игнорирва?
-Знам ,че си буден. Поне можеш да кажеш ‘Хн’...-но ето отново отговора беше само тишина.
-Гаара?- без да искам гласът ми прозвуча загрижен.
Да не съм го убила с прекалено доза алкохол? Проверих за пулс и си беше съвършено нормален. Дишане? Наведох се ,така че ухото ми да е много близко до носа му...Да, и дишането му е нормално. Даже виждах как гръдния му кош се надига и после пада надолу... тогава какво не му е наред?
-Гаара?- разклатих го малко.
Очите му мигновено се отвориха и седна на земята като се задъха. Той си сграбчи главата... Е поне не бях единствената с това главоболие. сега това прозвуча... грешно. ”Или вярно.” Възкликна вътрешната и ме побутна с лакът... Той ме гледаше така сякаш съм някакъв призрак... все още ли е пиян?
*Сега сме Гаара:
Чух глас... не исках да си отварям очите. Усещах нещо над мене. Но се чувствах прекалено изморен, за да го отблъсна дори и с пясък. Отново гласът ме викаше. По дяволите. Когато усетих някой да ме разклаща, знаех че трябва да убия този ,който се е осмелил да прекъсне... съня ми? Отворих си изведнъж очите, но не видях обичайното- нито кръв, нито изскочили черва, нито викове изпълнени с болка.
Усетих чифт очи върху себе си. Обърнах си главата и видях... Сакура... Тя... беше... жива... след като съм...заспал? ”ААААГГГГГГГРРР!!” вълни от главоболие ме удариха наведнъж. Защо сега? Проклинах Шикаку с всичко, което можех. Но тогава тя си постави ръцете от двете ми страни на главата. Усещах чакра да си поправя път към главата ми ,вземайки болката.
-Извинявай, забравих за тези странични ефекти от играта, хихи.- каза тя.
Но нали заспах, защо Шикаку не се е освободил... Какво се е случило?!
-Извинявай, ако съм ти прекъснала медитацията, но трябва да тръгваме. Имам работа в болницата.
Видях я да се изправя нежно и после скочи като бълха. След това просто я последвах.
*ХА, вече сме никого, приятно четене:
Беше доста късно. Половината село вече беше на работа. Осъзнавайки това, Сакура с бясна скорост се запъти към болницата. А Гаара все още вървеше към апартамента, все още объркан и изумен ,но лицето му беше празно.
...
-ГОЛЯМО ЧЕЛО!!! Къде беше? Още от седем сутринта се мъча да докарам мързеливия ти задник в офиса на Хокагето!!- висок и писклив глас дойде някъде от тълпата.
-Ино-прасе?- Сакура беше шокирана, не я беше виждала от доста време.
-Бях...
”На хълма с Гаара. Това звучи толкова погрешно... не мога да го кажа.”
-Няма значение.- каза Ино, забелязвайки моето колебание.- Просто бягай към офиса на Хокагето, преди тя да ми махнала миглите с горещ восък.
-Добре...-розовокоската беше на път да тръгне, но Ино я спря, слагайки ръка на рамото й.
-Миглите ми могат да почакат. Първо... Кой ти направи това? Кога? Къде?- каза тя със злонамерено изражение.
-За какво говориш Ино-прасе?
-За това.- каза та, посочвайки врата й.
-Очите ми не могат да излязат чак толкова от лицето ми...- каза Сакура със сарказъм.
Ино извади от джоба си огледало и Сакура го взе. ШОК. От къде е дошло това, тя си нямаше и на идея.
-Ох... това. Вървях си в гората и един клон ме удари. И на всичкото отгоре имаше един от тези заострени плодове в края на клонката и така стана. Боже беше толкова болезнено.
-Харуно, разпознавам одраскване от смучка. Не се опитвай да ме излъжеш. Знаеш ,че не можеш.
-НЕ. ТЕ. ЛЪЖА.- Сакура си постави ръката ,за да излекува този белег, но Ино я спря.
-Искам да видя лицето на Цунаде, когато те види с това.- Сакура разръмжа.
...
Лицето на Цунаде беше прекалено сериозно.
-Все още чакам ,Сакура...- последната дума беше заплашителна.
-Беше една клонка... която се оказа че има заострен плод в края.
-Всъщност очакваш да повярвам на това?... МОГА ДА РАЗПРОЗНАЯ ОДРАСКВАНЕ ОТ СМУЧКА ЧАК ОТ КИЛОМЕТРИ, СЕГА МИ КАЖИ ИСТИНАТА!!!
-Но аз ви казвам истината.- каза Сакура с умолителен тон.- Ино престани, не е смешно!
Ино се побъркваше от смях.
-Сакура ще чакам до утре сутрин. Ако не ми кажеш кой ти е дал тази смучка, ще те изпращам на D ранк мисии цял месец... или по-точно докато не ми кажеш истината...
Лицето на Сакура пребледня. Трябва да е било някаква клонка. Няма друг начин... освен ако... Очите й се разшириха. ”Гаара, ТОЛКОВА си мъртъв.”
...
Убийственото й намерение беше толкова силно, че чак птиците спряха да пеят, кучетата се скриха и скимтяха, а котките изсъскваха и побягваха.
Тя почти хвърли леко отворената врата, а Гаара си седеше на дивана.
-ТИ!!- изсъска тя.- Какво си ми направил, ти – ти – перверзно нещо от вървящ пясък!?
Той си обърна главата ,зачуден като си повдигна ‘веждата’. (ако има такава)
-За какво говориш?
-ТОВА!!- тя махна косата си настрани ,така че той да види ‘любовната захапка’.
-Не мога да видя от толкова далеч.- отговори той, съсредоточвайки се отново към екрана на телевизора.
Кунойчето застана пред него и му показа смучката, отнова.
-ТОВА!
-Няма начин...- промърмори тя.- Какъв ден е днес?
-Вторник.- отговори Гаара.
-Ох... извини ме за секунда.- Тя се обърна, отиде до най-близката стена и почна да си блъска главата. С всеки удар стената сякаш ставаше по-мека. Тя си отвори очите. Пясък. Хмм, може би прекалено много време прекарва с Гаара и си е ударила главата прекалени силно.
-Това щеше да завърши с оцапана стена и рокля от кръв...
-Ех, след като мозъкът ми не е добре, мисля че не ми пука... може би.
-Но на тези ,които живеят тук може да им пука или на тези ,които откраднат роклята ти от теб.
-Ох, колко трогващо!- след това имаше неловко мълчание.
-Хах, значи това е нощния живот в Коноха?
-МЛЪКВАЙ. Сега всичкото напиване и музика, кънтяща в ушите ще бъде српяна... тогава...- тя постави пръст на брадичката си.-Знааааааааам...
-Хайде ела, не съм правела това от доста отдавна. Ще бъде толкова забавно!- каза Сакура с усмивка.
*Сега ще четете през Гаара, все едно вие сте него:
Сакура водеше. Стигнахме в някакъв стар магазин. Сакура говореше с някаква стара жена при щангите. Изглежда те се познаваха доста добре. Нещо не беше наред, Сакура не изглежда като момиче, което ще си купува бира всеки ден само ,защото е свършило по време на закуска. Жената отиде зад сградата, а когато се върна носеше голяма дървена кутия. Тя я подаде на Сакура и й намигна. Розовокоската се изчерви и си поклати главата в отрицание, отричайки за каквото и да е било това намигване. Те си помаха за чао и ние си тръгнахме.
Какво има в тази кутия? Исках да зная... Но бях сигурен, че тя щеше да ми каже да почакам... стигнахме до края на гората. Тя ми направи знак да я последвам и така и направих.
Пътят, който тя бе избрала не беше много добър, имаше много големи храсти през които едва минавахме ,а и самият път беше стръмен. Лунната светлина беше единствената светлина, която ни осветяваше пътя. Виждах я да се усмихва широко. По-смешно от това да вървим в толкова кал с новите си дрехи не виждах. Но когато вече се изкачих на върха на хълма, видях на какво се усмихваше тя. Имаше една яма и след нея една много огромна поляна, закрита с мъхове и растения, а посредата едно дърво. Може през целия си живот да съм живял в пустинята, но тази гледка би смазал всеки. Всъщност ямата не беше толкова дълбока, колкото изглеждаше. Тя скочи и се приземи елегантно и после седна до дървото. И аз направих същото. Тя ми се усмихна топло и отвори кутията.
*А сега идва и редът на Саку, т.е. все едно сте Сакура:
Това е моето тайно място още от както съм малка. Тези минали златни години, през които аз и Ино идвахме тука, бяхме все още приятелки ,а момчетата не ни бяха прека. Последния ден, когато дойдохме тук беше най-голямата ми грешка в живота... казах й ,че сме врагове. Тук празнувахме последно парти за довиждане, напихме се, разказвайки си забавни шеги. А на следващата сутрин всичко между нас беше различно, държахме се една с друга студено.
Въздъхнах... и отворих кутията. Вътре имаше няколко бутилки с различни напитки. Много рецепти за напитки бях измислила. Имаше и някои недовършени. Тази кутия ми беше като кутията на спомените. Гаара се наведе леко, за да види какво има в мистериозната кутия. Той изглеждаше объркан.
Изкарах всичките бутилките и няколко малки чашки. Всяка бутилка си имаше етикет със странно име, все едно са някакви магически елексири.
-Е...- най-накрая казах аз.- Ще те науча на игра ,която аз и моя приятелка измислихме преди много години. Смесваш няколко напитки, които по искаш като, после си пробваш от напитката ,която си направил и ако е добро го подаваш на приятеля си. Като той измисля името му в зависимост от ситуяция, от времето ,от човека, бла, бла... и после другия ти дава своя напитка ,която ти трябва да наименоваш и т.н.
Гаара кимна. Какво ли значеше това?
-Изглежда, че трябва да ти покажа първо.
*Сега сме пак Гаара:
Кимнах. Нямах си и на идея за какво говори тя. Но беше добре, че тя ме разбра без да й казвам. Тя взе няколко напитки до себе си и написа имената им на лист хартия. След изсипа от всяка течност по-малко в една чаша. Смесе ги. Напитката беше леко розово-сребристо на цвят, когато лунната светлина блесна в чашата. Тя се изправи и откъсна цветче от ниския клон на дървото. Постави го в чашата и то потъна. Тя отпи глътка и потрепери.
-УОУ! Не мислех ,че все още имам таланта.- каза тя като потрепери още веднъж.- Опитай го.
Взех чашата от ръцете й и пръстите ни се докоснаха леко. Нямах нужда от напитката ,за да потреперя. Това докосване беше достатъчно, но изглежда тя чакаше за моето мнение. Отпих си глътка. Беше сладък на вкус, но и в същото време малко горчив ,а когато го глътнах усетих нещо да пари в гърлото ми. Задъхах се. А Сакура толкова трудно се сдържаше да не се засмее като лицето й ставаше вече пурпурно. Както и да е, тази напитка ме накара да се почувствам различно. Когато тя се поуспокои ми каза.
-Сега е твой ред.- въздъхнах дълбоко.
-‘В Полунощ Лунната Светлина, Напитката на Сакура.’
Всъщност бях наименовал напитката. Следващата крачка беше аз да направя напитка. Прочетох и помирисах всяка бутилка като най-накрая си избрах комбинацията. Когато тя отпи от чашата направи го със затворени очи, но когато ги отвори те бяха решителни, студени, твърди и непокорни.
-Ти НЯМА да ме надминеш!- и тя изля още напитки в чашата си.
Правехме напитки и ги наименовахме като нощта вече приближаваше края си. И двамата бяхме доста пияни и едва четяхме имената на напитките. Лентата със знака на Коноха на главата й беше малко отпусната и кичури коса падаха по лицето й. Бузите й бяха малко зачервени и очите й блестяха.
Исках да легна в скута й, както прави Пухчо което се моли за малко обич. Исках тя да ме гали, както когато бях на дивана и ми помогна да възбърна контрола си над пясъка. Исках да се чувства пълен. Това беше чувството, което ме накара да потреперя целия отвътре. Направи шев на раната ми. Тази рана, която кървеше само, за да остави безсърдечно оръжение. Раната зазрдавяваше. Всичко благодарение на МОЯТА лекарка, МОЯТА медицинска-нинджа... нуждаех се от нея, тя беше като марихуана за мен ,която вземаше цялата ми болка.
Беше мой ред да наименовам напитката. Изпих всичко на екс, гледайки право в очите й. Гласът на Шикаку каза името, което ставаше.
-‘Само Един Поглед.’
Написах името на един лист хартия. Но тя все още четеше името, докато аз я заковах на земята. Тя се задъхваше с объркано и в същото време неясно изражение на лицето си. Приближих се и моите устни докоснаха нейните...
*Сега вече сте никого:
Ръцете й достигнаха врата му ,а той задълбочи целувката. Тя никога преди не е целувала някой, но никога не си е представяла ,че ще бъде толкова... вълшебно... тази мекота, която гали нейните устни и силната миризма на алкохол в устата му...
Той ухапа леко долната й устна ,изпращайки треперения в стомаха й. Малък и тих глас някъде в ума й каза да си отвори устата, но може и да не е била вътрешната Сакура, може би не... но така или иначе тя направи това. Езикът му влезе в устата й, проучвайки всяка част от нейната уста. Гаара развали целувката само ,за да обсипе с леко целувки челюстта й. Когато стигна до врата й ,Сакура се задъха. Толкова много емоции минаха през нея и толкова много алкохол във вените й. Тя се почувства така сякаш света се върти прекалено бързо. Тя си отвори очите и не видя нищо ясно.
*Сега сме пак Гаара:
След като забелязах, че ръцете й спряха да се мърдат,аз повдигнах главата си и я видях със затворени очи. ”Заспа...”
-Честит св. Валентин.- прошепнах в ухото й.
Когато се изправих, земята сякаш се мърдаше само. Легнах на земята... Зрението ми не можеше да се фокусира... Обръщайки главата си на една страна можех да видя разпръснатата й розова коса по тревата. Светулки летяха около нас. Гледката беше вълшебна. Никога не съм си мислел ,че ще ми хареса място като това.
Когато погледнах нагоре видях звездите да блештукат и почувствах ,че се намирам във водовъртеж само дето вместо вода бяха светлинки, но тогава всичко стана черно.
...
*Сега сме Саку:
Човече, главата ме боли ужасно... бях забравила за тази част от играта. Изпратих малко чакра в главата си, ха така беше много по-добре. Подът изглеждаше... погледнах на една страна и видях купчина пясък. Обърнах си главата на другата страна и там беше Гаара. Той изглеждаше заспал, но това е невъзможно. Приближих се към него, мислейки да го събудя от в какъвто и медативен транс е.
-Гаара?- но имаше само тишина. Да не би да ме игнорирва?
-Знам ,че си буден. Поне можеш да кажеш ‘Хн’...-но ето отново отговора беше само тишина.
-Гаара?- без да искам гласът ми прозвуча загрижен.
Да не съм го убила с прекалено доза алкохол? Проверих за пулс и си беше съвършено нормален. Дишане? Наведох се ,така че ухото ми да е много близко до носа му...Да, и дишането му е нормално. Даже виждах как гръдния му кош се надига и после пада надолу... тогава какво не му е наред?
-Гаара?- разклатих го малко.
Очите му мигновено се отвориха и седна на земята като се задъха. Той си сграбчи главата... Е поне не бях единствената с това главоболие. сега това прозвуча... грешно. ”Или вярно.” Възкликна вътрешната и ме побутна с лакът... Той ме гледаше така сякаш съм някакъв призрак... все още ли е пиян?
*Сега сме Гаара:
Чух глас... не исках да си отварям очите. Усещах нещо над мене. Но се чувствах прекалено изморен, за да го отблъсна дори и с пясък. Отново гласът ме викаше. По дяволите. Когато усетих някой да ме разклаща, знаех че трябва да убия този ,който се е осмелил да прекъсне... съня ми? Отворих си изведнъж очите, но не видях обичайното- нито кръв, нито изскочили черва, нито викове изпълнени с болка.
Усетих чифт очи върху себе си. Обърнах си главата и видях... Сакура... Тя... беше... жива... след като съм...заспал? ”ААААГГГГГГГРРР!!” вълни от главоболие ме удариха наведнъж. Защо сега? Проклинах Шикаку с всичко, което можех. Но тогава тя си постави ръцете от двете ми страни на главата. Усещах чакра да си поправя път към главата ми ,вземайки болката.
-Извинявай, забравих за тези странични ефекти от играта, хихи.- каза тя.
Но нали заспах, защо Шикаку не се е освободил... Какво се е случило?!
-Извинявай, ако съм ти прекъснала медитацията, но трябва да тръгваме. Имам работа в болницата.
Видях я да се изправя нежно и после скочи като бълха. След това просто я последвах.
*ХА, вече сме никого, приятно четене:
Беше доста късно. Половината село вече беше на работа. Осъзнавайки това, Сакура с бясна скорост се запъти към болницата. А Гаара все още вървеше към апартамента, все още объркан и изумен ,но лицето му беше празно.
...
-ГОЛЯМО ЧЕЛО!!! Къде беше? Още от седем сутринта се мъча да докарам мързеливия ти задник в офиса на Хокагето!!- висок и писклив глас дойде някъде от тълпата.
-Ино-прасе?- Сакура беше шокирана, не я беше виждала от доста време.
-Бях...
”На хълма с Гаара. Това звучи толкова погрешно... не мога да го кажа.”
-Няма значение.- каза Ино, забелязвайки моето колебание.- Просто бягай към офиса на Хокагето, преди тя да ми махнала миглите с горещ восък.
-Добре...-розовокоската беше на път да тръгне, но Ино я спря, слагайки ръка на рамото й.
-Миглите ми могат да почакат. Първо... Кой ти направи това? Кога? Къде?- каза тя със злонамерено изражение.
-За какво говориш Ино-прасе?
-За това.- каза та, посочвайки врата й.
-Очите ми не могат да излязат чак толкова от лицето ми...- каза Сакура със сарказъм.
Ино извади от джоба си огледало и Сакура го взе. ШОК. От къде е дошло това, тя си нямаше и на идея.
-Ох... това. Вървях си в гората и един клон ме удари. И на всичкото отгоре имаше един от тези заострени плодове в края на клонката и така стана. Боже беше толкова болезнено.
-Харуно, разпознавам одраскване от смучка. Не се опитвай да ме излъжеш. Знаеш ,че не можеш.
-НЕ. ТЕ. ЛЪЖА.- Сакура си постави ръката ,за да излекува този белег, но Ино я спря.
-Искам да видя лицето на Цунаде, когато те види с това.- Сакура разръмжа.
...
Лицето на Цунаде беше прекалено сериозно.
-Все още чакам ,Сакура...- последната дума беше заплашителна.
-Беше една клонка... която се оказа че има заострен плод в края.
-Всъщност очакваш да повярвам на това?... МОГА ДА РАЗПРОЗНАЯ ОДРАСКВАНЕ ОТ СМУЧКА ЧАК ОТ КИЛОМЕТРИ, СЕГА МИ КАЖИ ИСТИНАТА!!!
-Но аз ви казвам истината.- каза Сакура с умолителен тон.- Ино престани, не е смешно!
Ино се побъркваше от смях.
-Сакура ще чакам до утре сутрин. Ако не ми кажеш кой ти е дал тази смучка, ще те изпращам на D ранк мисии цял месец... или по-точно докато не ми кажеш истината...
Лицето на Сакура пребледня. Трябва да е било някаква клонка. Няма друг начин... освен ако... Очите й се разшириха. ”Гаара, ТОЛКОВА си мъртъв.”
...
Убийственото й намерение беше толкова силно, че чак птиците спряха да пеят, кучетата се скриха и скимтяха, а котките изсъскваха и побягваха.
Тя почти хвърли леко отворената врата, а Гаара си седеше на дивана.
-ТИ!!- изсъска тя.- Какво си ми направил, ти – ти – перверзно нещо от вървящ пясък!?
Той си обърна главата ,зачуден като си повдигна ‘веждата’. (ако има такава)
-За какво говориш?
-ТОВА!!- тя махна косата си настрани ,така че той да види ‘любовната захапка’.
-Не мога да видя от толкова далеч.- отговори той, съсредоточвайки се отново към екрана на телевизора.
Кунойчето застана пред него и му показа смучката, отнова.
-ТОВА!
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!