Глава 4, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 4, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 4Fighting, waking, buying, partying

Решителност и твърдост бяха комбинирани в погледите им, отчаяна битка за нещо повече от сила, чест и слава... сладолед!

Те бяха неподвижни, пясъкът на Гаара увит около кутията със сладолед, ръцете на Сакура сграбчили пасъка му, за да си възвърне сладоледа.Така стояха. Тя не би позволила на никого да има целия сладолед, който ТЯ е купила.

-Пусни го.- каза Сакура ,заплашително.
-Не.- отговори той, като дете.

Само една искрица и истинската битка ще започне. Тишината беше разрушена от Гаара, който накара пясъка си да му докара сладоледа. Това беше искрицата!

-НЯМА НАЧИИИИИИИИИИН!!!- е сега не можем да я виним, наградата си има голяма стойност. Тя направи същия ход, както когато се опита да избяга от битката с притежателя на Шикаку. Но разликата сега е ,че когато се приземи между пясъка и Гаара, тя беше в скута му.

”Къде по дяволите е щитът ми?!” запита се той, когато усети ръцете й на гърлото си.
”Къде е пясъкът му?” помисли си тя, когато осъзна ,че е върху его.

Тогава те разбраха. Двамата го видяха. И двамата изпаднаха в неописуем шок. Вътрешната Сакура и Шикаку... правеха секс... Ето защо щита му не си излезе сам.

Пясъкът на Гаара падна от сладоледовата кутия върху масата. Той не можеше да контролира чакрата си в това състояние. Очите на Сакура се затвориха, тялото й се отпусна напред и припадна. Главата й се почиваше на рамото му. Очите на Гаара бяха големи, колкото на топка. Как може нещо такова да е възможно? Демон и независимо парче от ума на един човек... Това е лудост. След около 3 минути той излезе от транса си. Веднъж щом демонът млъкна той видя ,че Шикаку беше малко развълнуван

”Храна и милувки, помниш ли? А и между другото изобщо не си си губел времето, а?”
”Млъквай по дяволите рогат демон такъв!”
”Хи хи, мисля че оцелих в лошото време. Липсва ми клетката с печата --- довиждане ---!”

Сега Гаара искаше да се изправи ,но имаше допълнително тегло на себе си... ”Чакай малко, това да не е...? Аха... значи това е имал той предвид? Какво да правя?” тогава той си спомни котката. ”Да я оставя ли на дивана...?” Тя изглеждаше заспала. Той знаеше ,че когато хората обикновено спят, те спят върху легло, значи... ”По-добре върху леглото да я оставя.”

Следващият проблем беше да я повдигне. Сакура беше лека като перце, но той не можеше просто да се изправи и тогава да я повдигне. Опита се да я повдигне с пясъка си, но заради шока не можеше много добре да го контролирва. Краката й не бяха от едната му страна и затова не можеше да я носи като булка. И така той се изправи сграбчвайки я за задника ,за да не падне. А през това време тя изглежда сънуваше нещо и обви врата му с ръцете си, а кръста му с краката си като мърмореше нещо:

-Пусни... моее... мооооееееее е,аз купих... слад... олед.

”Браво на теб момче!”
”Какво искаш да кажеш?”
”Знаеш много добре какво искам да кажа... ::намигване::”
”Не ми харесва тонът ти, нито присъствието ти. Махай се.”
”Ти развали моя момент, сега ще разваля твоя.”
”Нямам никакъв момент. Махай се ,сега.”
”Накарай ме.”

След като не успя да го накара, Гаара го игнорирваше доколкото можеше.

Сега в спалнята имаше още усложнения. Сакура му стискаше костите около врата му като в същото време все още сънуваше, че й вземат сладоледа. Гаара не можеше да се измъкне от нейната хватка. Вече му ставаше зле от толкова много контакт (в смисъл допир с нея). Той седна на леглото и безполезно се опита да я махне от себе си. Сега ще му е доста трудно да успее да избяга от свръхчовешката сила ,която има тя.

Може би ,ако тя усети че е на леглото ще го пусне. Той легна на една страна на леглото и... да!!! Тя отпусна краката си, но ръцете й бяха залепени за врата му. Мърморенете се беше променило малко, изглежда тя беше победила

-Шоколад... обичам те, омъжи се за мен...- и тогава тя, отвори устата си и облиза Гаара по бузата.

Очите на Шикаку и червенокосия бяха по зле и от това ‘О.О’ Тръпване премина по гърба му и малко кичури коса зад тила му се изправиха.

-Ти не си шоколад... ти... Червей...- сега Гаара безнадеждно се мъчеше да избяга, тая жена е луда. И докато вече го облизваше за втори път, тя се събуди.

Ако Сакура се беше опитала да си отвори очите още малко, те щяха да изскочат. Тя си махна ръцете като буквално се превъртя на другата страна на леглото и лицето й се срещна с пода. Розовокоската започна отчаяно да лази към вратата и след това към банята. А Гаара след това чу само щракване на ключ.

Е, поне той беше свободен. Той се изправи от леглото и отиде в хола. Постави сладоледа в хладилника ,все пак не искаше да рискува пак да побеснее Сакура или още целуващи умове. Червенокосия просто седна на дивана.

”Това беше толкова...”
”Секси.” Гаара се втренчи в него, сякаш демона му имаше 11 опашки.
”Щах да кажа отвратително и странно.”
”Сега ще е подходящо време за нас, да поговорим ,като демон с мъж.”

Когато демонът свърши с обясняванео за размножаването (хах Гаара нензае това е ново) ,юмрукът на Гаара беше ”...” , всъщност нищо. Той беше прекалено шокиран ,за да мисли за каквото и да е било. И Шикаку се възползва от това ,и се опита да го убеди да си има малки червенокоси медицински бебенца с чудовищна сила.

”Първо ни трябва партньор за това...” Шикаку оглеждаше стените ,сякаш те биха могли да кажат някакво име.
Вратата на банята се отвори и розовокоска бягаше с всичка сила към спалнята си.
”ЕТО ГО ПАРТНЬОРА!”
”Какво?! ТЯ? В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Момичето е лудо! И искаш да съм с нея само ,за да можеш да се увличаш с ума й(т.е. вътрешната)!”
”Не е вярно!”
”Вярно е!”
”НЕ Е ВЯРНО! Само казвам да си с нея, защото тя е близка с теб, тя живее с теб, ума й ще ни помогне доста. И тя те облиза, като след това каза ,че имаш вскус на червей и пак те облиза.”
”Хн...”

...

На следващата сутрин ,когато се събуди Сакура първото нещо ,което видя бяха 4 зеленикави очи, като две от тях бяха обвити с черни кръгове, а дргуте две бяха заобиколени със сива козина. Тихо и сладко мъркане се чуваше. Пухчо и Гаара седяха на едната страна на леглото й. Когато Сакура си протегна ръката ,за да погали Пухчо зад ушите ,Гаара го взе в скута си и се обърна с гръб към нея. Тя се нацупи и си протегна ръцете ,като ги сви в юмрук и после ги отвори към Гаара, искайки котенцето. Той си поклати главата.

-Първо закуска.- Сакура изръмжа и започна да се протяга.

Докато Сакура правеше кафе си спомни един сън, който е сънувала. ‘::прозяване:: Знаеш ,че имах странен сън. Биех се с теб за сладоледа и се опитах да те удоша, но нямаше никакъв пясък, съвсем нищичко. И тогава Шикаку се целуваше с вътрешната Сакура ,но отново започнахме да се бием за сладоледа. И аз победих ,но се оказа че е червей. Макар че казах ,че е шоколад ,сладоледа се превърна в...’

Силен звук се чу. Когато Гаара влезе в кухнята, видя тя да стои седнала в ъгъла ,а по земята навсякъде имаше стъкла.

-Не ме удряй, не-не-не бях в съзнание, извинявай. Прости ми, моля те, аз-аз---

-Ти си медицинска нинджа... можеш ли... да излекуваш това?- след като каза това, той започна да командва пясъка си ,но посредата на пътя падна целия.

-Д-Да, естествено...- те отидоха в хола и тя му направи знак да седне на дивана.

Тя застана зад него и започна да му прави масаж на врата. Първо, това усещане беше странно. Никой преди не му е правел масаж. На тази екскурзия вече имаше прекалено много контакт (т.е. отново допир с някого). Той не беше свикнал с това и не му харесваше.

-Опитай да се отпуснеш.- каза тя.

Постепенно той започна да диша по-дълбоко, очите му се затвориха и раменете му се отпуснаха. Тези ръце правеха чудеса върху тези възели, за които и той самия незнаеше ,че има. Той започна да се наслаждава на допира й, начина по който малките й меки ръце правеха масаж на тила му. Начина по който ръцете й си играеха с косата му и начина, по който рисуваше малки кръгчета по тила му. Отпусна си главата назад, почивайки си точно под гърдите й. Сакура се усмихна и изчерви малко. Така той изглеждаше сладък, със затворени очи и отпуснато лице. Несъзнателно за изветсно време тя си играеше с косата му, беше толкова мека. Когато тя дръпна няколко кичура коса зад тила му, Гаара потрепна и си отвори очите

-Сега пробвай да използваш пясъка си.- изправяйки се, той започна да командва пясъка си повече от добре. Гаара въздъхна в облекчение.

-Закуска.- каза червенокосия.- ...и недей да чупиш нищо този път.

Сакура отиде в кухнята и включи машината за кафе.

Гаара се чувстваше странно. Хареса му усещането и изтръпването при нейните докосвания... След като нямаше какво да прави ,той се запъти към банята. ”Хубава гореща баня.” Помисли си той.

...

-Гаара-сан?- повика Сакура.- закуската е готова!

Пясък излезе от банята, правейки си път към масата, като взе чаша с кафе, хляб и конфитюр и се върна обратно в банята. Малко объркана Сакура отиде бавно до там до където пасъкът беше изчезнал. Тя почука на вратата.

-Гаара-сан добре ли си?- нямаше никакъв отговор.- Влизам вътре...

Тя отвори вратата и го видя седнал във ваната, която беше пълна с вода и мехурчета, а с пясъка си беше направил нещо като табла където стои храната. Розовокоската можеше да види гръдния му кош, мускулите по ръцете му ,които се очертаваха когато той се мърдаше. Косата му беше мокра и капчици падаха по гърдите му. Всичко това беше поразително. Сакура почувства ,че се изчервява и ,за да може да избегне това каза:

-Отпускаш се малко в повечко, а? Извинявай ,че те прекъснах.- тя беше на път да излезе, когато... един въпрос в ума й я спря.

-Може ли да те питам едно нещо?- той кимна.- Какво става с щита ти от пясък, когато се къпеш?

Той запази мълчание за известно време и след това посочи купчината от пясък в ъгъла на стаята.

-О... ъм... благодаря, чао.- и тя излезе от банята. Затвори вратата зад себе си и въздъхна. Лицето й беше червено като домат. Тя може да обвини това заради горещата пара, но... Не тя не може да мисли по този перверзен начин за него!

”Да, можеш, знаеш че е много секси, не го отричай. Тази сутрин, тези очи, това изражение. Няколко минути по-рано на дивана можеше да разкъсаш дрехите му толкова лесно или сега във ваната. Трябваше да не мислиш, а да влезеш във ваната с червенокосия красавец и...”
”Боже мой! Какво ти става! Шикаку не ти ли стига? Никога преди не си правела така!”
”Това е защото, никога преди не сме били около някой толкова секси”
”Напротив били сме...” каза Сакура с унил глас.
”Не можем вечно да живеем в миналото! Той беше задник и ни заряза. Не трябва да скърбим за него, а трябва да си легнем с пясъчния нинджа ей там!” вътрешната посочи банята.
”Ти въри и си легни с пясъчния демон, а аз ще си изям сладоледа. Само недей да бъдеш прекалено шумна, за да мога да се самосъжалявам, депресирайки се повече, за това че ума ми си има сексуален живот... а аз не.”
”Да не би тукощо ми позволи? ЯАЙ! Довиждане тогава!”
”НЕЕЕЕЕЕЕ, той ще ме убие ,ако разбере, нееее.”

По дяволите! Тя се нахрани и когато тъкмо щеше да отиде в кухнята ,за да измие съдовете вратата на банята се отвори лекичко. Глава с червена мокра коса изскоча иззад вратата и се огледа.

-Нуждаеш ли се от нещо?- попита тя.
-Кърпа.
-Ох... хихи, извинявай. Ще ти донеса ей сега една, бях ги хвърлила в коша за пране. Само бог знае колко дълго време са стоели там.- след около 2 минутки тя се върна с бяла кърпа.
-Заповядай.- усмихна се Сакура и се обърна ,за да види часовника на стената.- Мамка му! Вече е 8 часа? По дяволите!

Тя трябваше да бяга, ако не искаше да закъснее за смяната си в болницата.

-Аааагггрррр!! Трябва да отида до болницата ,ще се върна малко преди пладне, ако е възможно и след това ще ти покажа някои места. Чао!- тя излезе през входната врата и се разхвърча ,като ненормална за да стигне навреме.

...

Сакура беше напуснала преди час, а Гаара си стоеше сам в апартамента. Той си нямаше и на идея какво да прави. Дрехите му бяха малко мръсни, а за капак нямаше други със себе си. Той се замисли да не би да се върне в Суна утре, за да си вземе малко чисти дрехи. Но сега трябваше да намери нещо, каквото и да е за обличане. След като разгледа всичките чекмеджета на Сакура, той откри само женски неща. Сега трябваше да стои половин ден само по кърпа. Това е толкова унизително!

”Сега за втората крачка, трябва да привлечеш партньора си т.е. Сакура. Трябва да направим това без никаква грешчица.”
”Не съм сигурен, че искам това... тя е прекалено странна... ами какво ще стане ,ако бебетата са по луди и от нея?”
”Няма да са. Сега ме слушай внимателно...”

...

Убийствена аура, обкръжаваше розовокосата медицинска нинджа. Тя беше закъсняла за работа, имаше много повече пациенти отколкото е имала общо за цяла седмица и чакрата й беше МНОГО малко.

И естествено асансьора на входа им беше развален и така тя трябваше да се изскачи по стъпалата... след като живеят на седмия етаж... и трябва да готви ,като роб. Веднъж щом отвори вратата на апартамента всичките й мисли напуснаха ума й.

Апартамента беше шокиращо подреден, изчистен и масата беше нагласена. Тя можеше да помирише нещо много вкусно сготвено.

Очите й почти щяха да изскочат, когато видя Гаара да си стои на дивана само по кърпа около кръста му. Тя помисли да го пита ,защо по дяволите стои полугол в хола, но ще бъде много прибързано от нейна страна. Затова тя отиде до него, клекна и го целуна по челото.

-Благодаря.- каза розовокоската

И когато се изправяше гърбът й пукна някъде между раменете й, изпращайки й ужасни вълни изпълнени с болка.

”Сега! Това е моментът!” каза Шикаку. Гаара я изгледа и се изправи, казвайки й.

-Лягай.- с болка на лицето си тя така направи.

Ръцете му започнаха да рисуват малки кръгове по гръбнака й, после надолу, към врата й и отново надолу. Усещането беше толкова добре.

Сакура едва се сдържаше да не издаде някакви звуци, която е главната причина поради да ги отбягва колкото се може повече, но тя беше толкова изморена и й се спеше --- какво по дяволите, да не би да се опитва да не го уплаши.

-Ъхх...- изстена тя.

Гаара се усмихна самодоволно, харесваше му това. Харесваше му този контакт и се радваше ,че и тя се наслаждаваше на това.

Докато той мърдаше с ръцете по гърба и раменте й, повече стенания и пъшкания заизлизаха. Гаара намери доста голям възел.

-Ъх, там, усещаш ли го?

-Хн...- отговори той, когато притисна възела и тя издиша дълбоко през зъби.

-Извинявай.

-Няма проблем.- каза тя. Няколко минути по-късно и болката почти я нямаше.

-Ъхх, да, по-силно... дааа, точно там, продължавай точно така...

Шикаку вече беше на ръба. И за да може Гаара да го спре да му казва още някои от своите перверзни идеи, той завърши масажа си.

-От къде научи това?

-Не съм.

-Боже мой, трябва да работиш в спа центъра, хората ще плащат много за нещо такова.

-Хн...- червенокосото момче седна на дивана до нея. Бузите й бяха изчервели и очите й на половина затворени. Тогава той забеляза ,че я гледа. ”Луда и странна, тя е толкова...” ”Да... и аз така си мислех...” Гаара се изправи, отиде в кухнята и се върна с рамен.

Сакура можеше да подуши нещо във въздуха, напомняше й на някого... Наруто... КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! Тя седна на дивана и не усети никаква болка на гърба, сякаш никога не е имала. На масата имаше две купи с рамен. ”Значи това е била миризмата.”

Тя отиде до масата и седна срещу Гаара, ядейки в тишина, както винаги. Десертта отново беше сладолед, но разликата този път беше ,че си го поделиха.

По-късно докато тя миеше съдевете се сети за нещо.

-Гаара-сан?- каза достатъчно силно, за да я чуе от хола. Секунда по-късно той беше зад нея.

-Ще престанеш ли?- попита той раздразнен.

-К-Какво?

-Престани с това ‘-сан’ лази ми по нервите.

-Тогава какво предпочиташ? –сама?

::СВИРЕП ПОГЛЕД::

-кун?

::СВИРЕП ПОГЛЕД::

-чан?

-Просто Гаара... сега ми кажи какво искаше.

-О, ами чудех се защо все още не си облечен?

-Нямам други дрехи.- Сакура го погледна с ‘какво по дяволите’ поглед.

-Хмм, ем, не можем да отидем да пазаравуме след като си само по кърпа. Нека видя... мисля ,че имам...- и тя отиде до спалнята си като се върна с бяла мъжка тениска и големи панталони.

-Това трябва да ти стане.- каза тя усмихвайки се.

”Защо по дяволите тя има мъжка тениска и панталон?” Гаара викаше вътрешно.

-Въри си в стаята и се преоблечи...

След 5 минути той се появи... по-секси от всякога...

-Стават ми.- каза Гаара, започвайки да й се ядосва.

На кого бяха тези дрехи? Не му харесваше идеята НЕГОВОТО черешово цветче с друг... и ако не беше проклетата втора стъпка (идеята на Шикаку) ,досега щеше да я покрие с пясък и да я накара да каже на кого бяха тези дрехи и после да убие този човек. Но в момента нямаше избор. Той трябваше да бъде учтивен и тайно да вземе тази инфомация без тя да разбере.

-Добра материя...- каза той бутайки тениската.-...добър вкус.

-Благодаря!- отговори тя с огромна усмивка.

-Купих ги. Ино ме предизвика да купя мужки дрехи и после да се разхождам в селото с тях. Лицето на Наруто беше безценно, а Саске си помисли ,че съм момче. И ме предизвика на двубой... беше доста весело...- тя въздъхна.

-Забравила съм колко добри бяха тези времена...- тя се депресираше отново...- Е, сега след като си напълно облечен, да отидем и да ти купим дрехи, които са по-подходящи за този сезон. Гаара си сложи кратуната на гърба, отговори с неговото си ‘хн’ и тръгнаха.

Сакура реши, че щом пясъчния нинджа ще стои цяла година тук, ще е по-добре той (тя) да си купи за тренировка дрехи и т.н...

...

Розовокоската не само избра в кои магазини да отидат, но и му подаваше дрехи, които да пробва без той да си избира. Сакура отиваше и се връщаше от съблекалнята с по-големи дрехи, които трудно някой може да си ги представи. Вътрешната Сакура се чувстваше в ада, както и самата Сакура. Това беше нейния шанс да го позяпа малко, с извинението да критикува дрехите, които е избрала. Почти буквално й текаха лигите с всяка дреха, гледайки го.

Шикаку можеше да усети реакцията й с някои от дрехите. А вътрешната Сакура казваше на Шикаку да каже на Гаара кои му стоят най-добре. До края на деня, Сакура почти беше изхарчила всичките си пари от мисията.

-Нека спрем дотук. Вече ми свършиха парите.

-Хн.

-Не мога да повярвам ,че отидохме да пазаруваме и не купих нищичко за себе си, сигурно полудявам... или съм от мъжки пол.

След това тя се задъха, гледайки дали всичко купено си е на мястото. Въздъхна... в облекчение, не са забрави ли нищо.

Тя вървяха в мълчание. Единственото нещо, което нарушаваше тишината е пясъкът на Гаара, който носеше всичките чанти и кутии.

-Гаара-с-с-с—Гаара...- поправи се сама, след погледа му.

-Защо не отидем някъде навън. Сигурна съм, че е много гадно по цял ден да си стоиш в апартамента.

-Хн...

-И, охх, всемогъщи пясъчнико, ще бъде ли прекалено много, ако служителят ти поиска от теб, да, но естествено ти ще искаш ---

-Престани с това и казвай!- каза Гаара раздразнен.

-Това! Кажи нещо повече от ‘ХН’! ти си просто като... С—

-Като...?

-Някой ,който познавам...- лицето й пребледня и настроението й стана лошо. Тя се депресираше, отново.

”Пребори се момиче, забрави този глупак, забавлявай се!!”

-Но това няма значение точно сега. Искаш ли да отидем някъде?

-Да... добре.- каза той с малка самодоволна усмивка.

”Този някой сигурно я е наранил доста...”
”Позна...”
”От къде знаеш това? И от къде знаеш, че е ТОЙ?”
”Вътрешната Сакура ми каза.”
”Ам, каза ли ти нещо друго?”
”Да не би малкия Гаара да иска да знае какво мисли бъдещия му партньор за него?”
”НЕ...” той се изчерви.
”А-ХА! Знаех си, харесваш я момче! Виждаш ли, виждаш ли? Знаех си,че ще я харесаш!”
”Тя е прекалено страшна понякога като, например когато се връща от работа...” ::треперене:: ”Да... и тя ме плаши, а не съм виждала вътрешната ядосана все още... това трябва да е по-зле от когато ме запечатаха в теб. Дори Кююби се свива , когато тя е наоколо... но ти знаеш как да махнеш това нейно настроение, нали? ::намигване::”
”Да...” Гаара погледна цветчето си и се усмихна.

-Да не би да има нещо смешно на лицето ми, което трябва да видя и аз да се посмея?

-Не... Нищо смешно.

Те се прибраха в партамента, взеха си по един душ, преоблякоха се и бяха готови да тръгват. Гаара беше облечен с черни панталони и много тъмно червена тениска, а Сакура беше с розова рокля. Тя погали Пухчо и преди да тръгнат провери дали има храна и вода котката.

-Тази вечер, е нощното ни прекарване в Коноха!- каза Сакура и тръгнаха.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾