Глава 3, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 3, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 3

Сакура побягна с всичка сила и скочи към него,а щитът на Гаара излезе. И практически в момента Сакура летеше към щита му ,който го предпазваше от противника, но секунда ,две след като тя скочи ,се сви и се приземи върху пясъка с ръцете си. Чакрата, която беше в ръцете й помогна ,като остана прилепена за пясъка ,за да не падне и няколко стотни от секундата по-късно й даде сила да отскочи на 10 крачки далече от него. Когато Гаара си обърна главата видя момичето да се усмихва. Тя се приближи към него ,така че да са лице в лице и прошепна.

-Няма да позволя на тъпата ти миеща мечка да ме види ядосана.- с тези думи тя изчезна с розов дим.

”ААААААААААГГГГГГГГГГ!!! Тя ме нарече тъпа миеща мечка!! УБИЙ Я! УБИЙ Я!
”Ти СИ тъп...”
”И защо ще съм?”
”Не можем да я убием, а ако я убием целия съюз ще замине на майната, както и скъпия ти готвач, и ХРАНАТА и следователно ще трябва отново да ядеш моито ОТВРАТИТЕЛНИ препечени гущери.”
”НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Не, хранатааааа! Всичко ,но не и това! Но не можем да оставим нашата гордост да бъде разбита, за да ни се присмива тя.”
”Искаш да кажеш твоята гордост. Тя не нарече МЕНЕ тъпа миещa мечка...”
”Аз живея в теб, значи е НАШАТА гордост!”
”...Както и да е...”

Тя никога не искаше да се место точно ,поради тази причина: бъркотия. И тя живееше на другия край на града ,и трябваше да носи всичките тези дрехи, обувки, безполезни неща ,които е задържала ,защото имаше пари да си ги позволи и да ги сложи някъде. Благодарение на Господ ,тя има чудовищна сила и ще успее да пренесе всичко на три пъти.

След 2 часа тя свърши с опаковането на нещата си в кутии. Да си нинджа си има предимство в опаковането и живеейки с почти всичко в кутии й помогна много. Единственото нещо, което остана сега е да пренесе всичко в новия апартамент. Тя беше подредила кутиите по големина и си избра първо най-големите, като излезе през балкона. Сакура реши така да мине направо, защото ако ги мести в асансьора това значи само губене на време. А стъпалата бяха просто лоша идея, защото не е приятелка с гравитацията и може да падне, да си счупи врата ,което ще я забави още повече. ”Хмм, може и да пробвам този вариант...- Какво по дяволите си мисля?!” ?!” ”Ако се самоубиеш, Гаара ще се смее на гроба ти и там ще си направи пикник ,затова не ти препоръчвам това. Все още имам чест.” ”Млъквай вече!” ”...добре...” наведе се вътрешната Сакура и напусна.

-Тогава ще мина по покривите.

Пътуванията й бяха кратки и бързи. Най-накрая останаха само няколко малки кутийки с чупливи предмети или много ценни. Пухчото (котката) вече беше в новия апартамент ,лягайки си удобно върху някой диван в момента. Нетърпеливо, искайки вече да гали топката от косми ,тя изпрати още малко чакра на краката си.

Пред вратата на новия апартамента, тя се сети ,че няма ключ.

-Няма начин! Защо просто не влязох през балкона ,като предните 2 пъти...? толкова съм тъпа. Ако Гаара го няма... чупенето на вратата няма да е добра идея. Нинджа, който не може да се справи с една врата! Това ще бъде просто невярващо.-без да има избор тя почука. И вратата се отвори, но нямаше никого там. Но на дръжката имеш пясък.

-Той е бил тук, все пак.-промърмори тя. След няколко крачки, тя видя Гаара да стои на дивана. ”Мързеливец.” Помисли си тя.

Но след като погледна лицето му, той изглеждаше ”Удовлетворен?” .А след това видя котенцето си отпуснато в скута му и ръцете му бяха в червена течност, всичките му пръсти. Шок, би било умерено твърдения. Тя искаше да разкъса Гаара на парченца и да му удря лицето ,докато не добие подобен цвят като на кръговете около очите му. Тя се приближи бавно към Гаара ,където беше седнал. Сълзи започнаха да се оформят ,но нито една не падна. Гласът й предаде чувствата, когато тя проговори

-Какво си направил на котката ми?- каза тя колкото се може повече спокойно, подтискайки плача и хлипанията ,които се напъваха да излязат.

Той си обърна главата към нея и я погледна с объркано изражение. И тогава тя чу мъркането, меко и отпуснато мъркане, което никога преди не звучеше така добре. Тя извика Пухчо и направи шум с езика си(сигурно е викал ‘писписписпис’ не сам мн сигурна). Пухчото отвори едното си око и измяука високо. Тя беше толкова щастлива. Думи не можеха да опишат какво изпитваше сега. Сакура падна наколене. Пухчо се премести от скута на Гаара в Сакура, като се беше надигнало на две лапи и ближеше сълзите й. Пухчо винаги правеше това, когато те гледаха тъжни филми по телевизора. Тя се усмихна леко и го погали.

Гаара беше все още седнал ,а обърканият му поглед беше безценен. Как може човек да се смее и да плаче едновремено? Той е сигурен, че не е направил нищо. Сакура остави котката на земята и се изправи.

-Какво е това на ръката ти?-попита тя ,сочейки червената течност. Гаара се наведе от едната страна на дивана и взе нещо, което беше на земята. След като го повдигна тя видя малка чинийка с половин изяден сандвич и малко капейки кетчуп. Тя въздъхна в облекчение.

-Не ме плаши повече така.- каза тя... но тогава се сети за нещо.

-Защо Пухчо беше в скута?

-То скочи.- пот потече по челото на Сакура.

-...Какво стана в тези 2 мин ,в които ме нямаше?...

Гаара вътрешно си завъртя очите. Мразеше да обяснява на хора та за каквото и да е било. Малка въздишка изпълнена с досада излезе от устните му.

-Седях си на дивана. Котката ме видя, измяука и ми изръмжа. След това се опита да ме нападне, скачайки върху мен. Но изглежда ,реши че щитът ми от пясък е идеалното място където... да се изпикае, и така щитът ми отстъпи. Не можех да го убия и не можех да го разкарам ,затова го оставих да скочи. То продължи да ръмжи и след това легна в тази странна позиция...

Сакура беше на път да избухне в смях. Гаара и Пухчо се познаваха от толкова малко време.

-Ъм... Гаара-сан, котките мъркат, много близко е до ръмженето ,но е приятелски. Пухчо просто искаше да те посрещне и да го погалиш. А и котките правят ‘това’ в котешка тоалетна пълна с пясък, затова ще ти препоръчам да държиш кратуната си далече от котката. – Това ,което можеше да каже Сакура за начина, по който той си повдига ‘веждата’ е ,че галенето на животни е нещо чуждо за него.

-Никога не си галел животно?- смъртоносен поглед изникна в очите му и тя разбра мигновено. Естествено повечето животни се страхуваха от него и не се се приближавали към него.

-Добре тогава...- каза тя сядайки до него и започна да щрака с пръсти. 3 секунди по-късни сивата котка бягаше с всичка сила към стопанина си. Котката легна в скута й и започна да мърка.

-Ще ти покажа как да галиш Пухчо.

”Ужасно много се съмнявам ,че има друга котка толкова луда, че да го приближи.” Сакура игнорира вътрешната и започна да милва котката.

-На повечето котки им харесва ,когато ги галиш под брадичката и зад ушите, но тази котка е специална и обича да го милват по коремчето.-мислвайки го по коремчето, котката започна по-силно да мърка. Когато тя погледна към Гаара, лицето му беше нормално, но очите му бяха изпълнени с желание да пробва.

-Искаш ли да пробваш?- той кимна срамежливо. Червенокосия започна да го гали зад ушите, под брадичката и най-накрая по коремчето. ”Пухчо се намира в рая точно сега, двама души го галят...” помисли си Сакура. Постепенно котката си затвори зелените очи и заспа. Сакура хвърли едно око на часовника си.

-20:00 е вече? Леле... колко време сме милвали това космато сладко нещо?- каза тя гледайки котенцето. С въздишка премести Пухчо в скута на Гаара.

-Подръж го ако искаш, докато сготвя нещо...-и тя отиде в кухнята.


”Човече... и аз искам така да ме галят.” Каза Шикаку със сълзи на очите си.
”Продължавай да си мечтаеш.”
”Не говорех на теб.”
”Знам, продължавай да си мечтаеш...”
”Можеш и ти да получиш малко милвания, ако знаеш какво ти казвам. ::намигване::”
”...не...”
”Какво не? Незнаеш какво казвам или не искаш да те милват?
”...и двете...”
”На какво съм те научил през всичките тези години?”
”Да убивам, да обичам само себе си, да убивам, да убивам и... Аа, да... да убивам...”
”Е, може да съм пропуснал някои важни неща, но хей, ти сега си тиинеджър ще бъде по-лесно...”
”Каквото и да си пропуснал не искам да знам...”
”Напротив... охо... напротив...”

Няколко секунди мълчание и двамата Гаара и Шикаку гледаха котката...

”Погледни котката; не би ли искал да си него? Вичката храна и милувки?
”...” той искаше, но... той не трябва... ”Какво стана с ‘кръв и унищожение’?”
”Не получих достатъчно любов в детството си...’Храна и милувки’ е всъщност втория ми избор ,но винаги съм го предпочитал. Както и да е... искаш ли да намерим нещо за убиване?”
”Толкова много за храната и милувките, а? И щом искаш да пропуснем вечеря, да тръгваме, но запомни не може да бъде никой ,който е в Коноха или нинджи от Коноха.”
”Проклет съюз ---Ние НЯМА да пропуснем ВЕЧЕРЯТА, не и за всичката кръв на земята.”
”Толкова си лаком.”

Сакура излезе от кухнята с голям поднос. Миризмата причиняваше направо течене на лиги и Гаара щеше да скочи от мястото си ,но това нямаше да бъде него ,а и Пухчо беше в скута му и незнаеше къде да го остави.

-Няма да те храня ,като бебе. Остави котката на дивана и ела да ядеш.- изглежда тя беше забравила на кого говори. Ръмжене и смъртоносен поглед доказаха, че са добри начини ,по които да се напомни, защото тя се разтрепери, пот се стече по челото й и се извини.

”Боже, трябва да спра да говоря така, сякаш говоря на Наруто...”
”Дам... И Наруто изобщо не е секси ,колкото е той...”
"Какво?"
”Не отричай момиче. Отвътре се лигавеше, като видеше тези очи, тези кръговве, този нос и за Бога тези устни... боже мой как може всичко това да е перфектно, след като живее в пустиня?”
”Побъркваш ме, знаеш ли това?”
”Но ти видя този поглед ,когато той милваше Пухчо, това сладичко лице.”
”Той беше някак си сладък...”
”И Шикаку е толкова секси...” промърмори толкова тихо вътрешната Сакура , че почти Сакура не чу, но всъщност тя чу...
”Казваш всичко това ,за да прекараш повече време с демона?! Не мога да ти повярвам!”
”Това ,което казах преди малко е вярно.” ( за там където каза ,че Гаара е секси , с незнам си какъв нос, устни и т.н. за това говорят)
”Махай се, ти... ти... шпионка от ума ми!”
”Той ще бъде доста добър партньор, дори и...” ...” и гласът на вътрешната вече не се чуваше.

Сакура можеше да каже ,че на Гаара му е харесала вечерята. Лицето му беше сериозно, но имаше и мънички зачервенявания по бузите му. Сега беше времето ,когато да даде урок на господаря. Тя отиде в кухнята и се върна ,вървейки назад , имаше нещо в ръцете й. Когато тя се обърна , той видя тя да държи... голяма кутия с шоколадов и ягодов сладолед. Гаара почувства нещо на лицето си, нещо да капе от носа му. Сакура също видя. ”Мамка му!” помисли си тя. ”Не му позволявай да го види!” каза вътрешната. Тялото и реагира точно на време, взе една салфетка и избърса кръвта от носа му, преди той да е видял какво е. ”КАКЪВ ВИД РЕАКЦИЯ Е ТОВА?!! КЪМ СЛАДОЛЕД?!” Сакура се шокира малко.

”Толкова... много... сладолед.” Гаара и Шикаку изстреляха едновремено. Тя се опита да забрави за станалото и ,когато беше на път да отвори сладоледа, пясък обви кутията. Сакура го погледна свирепо. Той й върна със същия поглед.

-Мое.- изръмжа той и придърпа сладоледа по-близо до себе си.

-Няма начин!! Нека го поделим!!- извика тя и грабна кутията с чудовищната си сила... това беше бой на честта. Те ще поставят и живота си в риск, за да изпълнят мисията... СЛАДОЛЕД.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾