Глава 2, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 2, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 2Host Family

”Момичето определено знае как да гооооооотви!” каза Шикаку в пълно щастие.

”Хн... нe е лошо...”

”Какво ти става?! Това е най-добрата храна, която някога сме яли и най-доброто нещо ,което можеш да кажеш е ‘пикантно’ и ‘не е лошо’?”

”Хн.”

”Знаеш ли какво си мисля?”

”...”

”Ще ти кажа все пак. Какво ще кажеш да я накараме винаги да ни готви? След това… Не искам никога повече в живота си да ям от твоите препечени гущери.”

”Тя няма да готви за нас и точка.”

”А знаеш ли какво и как да готвиш на това място?”

”...” Гаара погледна малко свирепо демона, защото все пак не искаше да я пита за помощ, това го караше да се чувства... жалък. Вътрешно въздъхна и си завъртя очите.

-Ще готвиш за мене всеки ден ,докато не си тръгна.- каза той изведнъж, заповядвайки й. Сакура премигна ,а очите на вътрешната щяха да изскочат от орбитите си.

”Как смее той?! Определено нямаме намерение да му ставаме прислужница!”

”Съгласна съм, но след инцидента в кухнята, може би трябва да преглътнем гордостта си...”

”Как можеш да кажеш нещо такова? Да не си душевно болна или си се побъркала?”

”Фактът ,че те има и си говоря с теб го доказва...”

”Значи просто ще бъдем роб на това пясъчно копеле? Няма начин дори и в ада! Преди дори да се осъзнаем ще му мием и бельото, агггггггр!”

”Това, което каза беше много, МНОГО отвратително.”

”А само си представи да го правиш...”

”Няма да допусна това да стане!! Не се тревожи! Всичко ще бъде просто добре, не се паникьосвай, само ще готвим. А ако си иска дрехите чисти ще... го научим как да ползва пералнята. Щастлива ли си сега?”

Вътрешната Сакура си ‘тръгна’ мръщейки се.

-Добре.- каза Сакура с усмивка. –Можеше и да попиташ, нали знаеш. Не че това ме притеснява...- Вътрешната Сакура се върна тичайки със скоростта на светлината и крещейки с всичка сила. ”Лъжкиняя!”

--

Гаара се изправи и й направи знак да го последва. Той си кръстоса ръцете и зяпна дивидито, после към Сакура и отново към дивидито. Сакура разбра перфектно какво искаше той, все пак нали е тренирала с момче, чиито всички възможни думи бяха ‘хн’. Тя започна да му обяснява какво и за какво служи. Това мъчение продължи 3 часа. Най-накрая след като обясни всичките технологии за какво са, Сакура седна на най-близкия диван и си затвори очите за 30 секунди и когато си ги отвори, тя забеляза че става тъмно. Изправи се и отиде в кухнята, като каза достатъчно силно ,за да я чуе червенокосия.

-Трябва да нахраня котката си и други работи. Затова ще сготвя нещо сега и ще го оставя в хладилника, а когато огладнееш просто го сложи в микровълновата както ти казах, добре ли? – но след като се върна обратно (и вече е сготвила) в хола видя ,че там нямаше никого. За всеки случай тя написа инструкции за микровълновата на един лист хартия и си тръгна.

Веднъж щом се прибра, розовокоската беше посрещната от сладко мяукане. Поглеждайки надолу, тя видя сива топка от косми да се гали на крака й. Големите зелени очи на котенцето се молеха за любов, като мъркането й беше перфектния подкуп. Тя се усмихна и го погали за малко. След като Ино започна да се среща с Киба, те много рядко се виждаха. Наруто беше отишъл да тренира с Джирая, а Саске напусна селото за сила от Орочимару. Тя не беше ПРИЯТЕЛКА с другите отбори и ,за да има на кого да говори и с кого да бъде, Сакура си купи котка. Мързелившко ,го наричаше ,а понякога и Пухчо. То прекарва половиния ден на леглото й, а другата половина в скута й. Но животът й все още изглеждаше мрачен и празен.

”Може би трябва да съм благодарна за някои човешки отношения.”

”Искаш да кажеш чудожищни отношения?”

”Боже мой, това беше толкова подло!”

”Подло, но вярно.”

”Не, искам да кажа, че той е малко луд ,но... знаеш, той просто... не е чудовище. Само луд и кръвожаден.”

”Момиче, това момче убива хора за забавление... той определено има проблем.”

”Може би повече отколкото си мислим...”

С това тя свърши разговора и отиде да поспи. Утре трябва да е по-добър деня...

Алармата започна да звъни и мързелива ръка изпод завивките излезе, за да я изключи. Розовокосото момиче седна на ръба на леглото и погледна през прозореца, небето беше много синьо, почти никакви облаци и мек ветрец разклати листата на дърветата, като след това влезе в стаята през отворения прозорец и се заигра с пердето. Тази сутрин не можеше да стане по-добра.

Докато тя бродеше надолу по улиците към кулата на Хокагето ,тя си мислеше за ежедневните доклади ,които вече ще трябва да дава на Цунаде ,заради пясъчния шиноби, който е дошъл на ‘обменна екскурзия’. Човекът е напълно изгубен тука! Може би и тя щеше да е така ,ако беше изпратена в Суна, но все още... Може би тя ще предложи на Цунаде да наеме прислужница или някой ,за да може да си отдъхне малко, да се поразходи и след това да се прибере , и да гали Пухчо докато не заспи. Дам... тя ще поговори за това с петата...

След като беше в офиса на Хокагето и даде всичките доклади и предложенията си, тя зачака отговора й. Лактите на Цунаде бяха на бюрото и пръстите й преплетени, и естествено да не забравим брадичката й върху ръцете.(обичайната й поза) Тя си затвори очите размишлявайки над това, което беше казала кунойчето. Когато си ги отвори Сакура можеше да види в тях решителност, малко злоба и... алкохол.

-Ти...-след тази дума, това накара Сакура да поиска да побягне преди да е чула и останалата част, но тя знаеше че не може ”По дяволите, тъпото уважение.” Помисли си тя.-...тогава ,ще играеш ролята на неговото семейство.

-НЕ!

-ДА!

-Къщата ми е прекалено малка и там едва живея с котката си!

-Тогава ще се преместиш при него!

-На него няма да му хареса идеята, на мене не ми харесва идеята. И какво ще стане, ако той се опита да убие Пухчо? То е прекалено любящо и обича да се търка срещу хората, а и Гаара-сан със сигурност няма да хареса свободното животно да се разхожда в къщатата му и мене!

-Няма да го убия.- чу се дълбок глас точно зад нея.

-АААААААААААААААА!!!- Сакура скочи на 6 крачки надалече и се скри зад Цунаде.-НЕ МЕ СТРЯСКАЙ ТАКА!!!- каза тя с ръка на гръдния си кош, а Гаара я погледна свирепо.

-Сакура знаеш ,че всяко шиноби, което е на такава програма (т.е. да разглежда Коноха и дъра дъра сто чадъра) трябва да има домакинско семейство (в смисъл няокй да му помага да се ориентирва в Коноха). А и ти си най-отговорния човек ,който познавам за тази работа.-каза Цунаде ”И на всички други момичета не би им харесало да са с убиваща машина в една стая...” помисли си петата.

След като се поуспокои малко от шока ,тя се върна на мястото си и прошепна на Гаара.

-Хайде и двамата знаем, че не ме харесваш. Просто й кажи и сме свободни.

-Докато тя готви нямам никакви възражения.- каза червенокосия пясъчен нинджа на Хокагето.

-Ах ти кучи --!! ГРРР! Мразя те...- промърмори Сакура ,стискайки челюстта си в ярост.

-Значи е уредено, ще се преместиш днес. Свободни сте.

Сакура изчезна с дим ,а Гаара с пясък. Свободното време на медицинската нинджа беше свършило вече и тя беше на път да изкрещи ,докато дробовете й не се спукат, но се въздържа и реши да побеснее ,когато е на 5 мили далече. След като освободи гнева си тя се запъти да си тръгне ,но червено петно й хвана окото. Тя се спря и усещаше как гневът й се връщаше, докато червенокосия тихо ,като котка се приземи на земята от едно дърво пред нея.

-Направи го нарочно нали?- попита тя.

-Кое?- попита Гаара, почти присмивайки й се.

-Знаеш по дяволите какво! Казвайки на Хокаге-сама, че нямаш никакви възражения, когато е очевидно, че ме мразиш!

-Ти искаше да развалиш нашето съгласие. Просто правя ,така че да удържиш на думите се.- след няколко секунди на мълчание той добави. – И защото ти забавляваш Шикаку, когато си ядосана.

Очите на Сакура се свиха и всички следи от емоция напуснаха лицето й. Тя се запъти към следващия Казекаге, с чакра кипяща в ръцете й...
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾