Глава 16Truth Revealed

“Ох, това сигурно боли…горката ‘Бясна сянка’ няма да може да се състезава още няколко дена…”

Нападение от ветеринарни нинджи настана при падналия кон.

-ДААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!

Сакура и Цунаде скачаха и прегръщаха хората, а след това е двете се прегърнаха. И тогава блондинката забеляза нещо…

-Сакура… ти гориш…-тя постави ръка на челото й. – Как можа да дойдеш тук така?! Планирала си да се биеш с мен в това състояние?!

Лицето и очите на Сакура казваха всичко. Нищо не я спираше, в очите й се виждаше огън. Имаше дълга тишина…

-Е, по-добре ще е да преодолеем това…-каза блондинката, ставайки, плащайки и излизайки от магазина. Ученичката й я последва.

-Изненадана съм от бързината ти… Никога не съм виждал някой да използва ‘Уко но джутсу’ за толкова дълго време без да си счупи гръбначния стълб…

-Ти видя това? Н-Но как? Да не би нарочно да си го направила? Как можа—

-Реших да те взема и да поговорим за някои неща, преди теста… Но ако ми говориш за гоненето, нямам си и на идея какво е било това и ще оценя обяснението ти по-късно. След като виждам колко много си бягала и имаш температура, ще бъде така добър учител и искам само да ми покажеш как използва това джутсу. А за останалата част от седмицата ще тренираш със специален учител, който ще ти покаже какви техники да използваш в различни ситуации…и кои техники ще бъдат напълно забранени и кои ще можеш да използваш, когато е много наложително, ясно ли е?

-Да!

-Сега, Уко но джутсуто е двойно остро джутсу и е позната като забранена, защото само едно грешно движение и можеш да си счупиш гърба… и никакви медицински джутсута не ще те спасят от това. Но ти, Сакура… можеш да издържаш на това джутсу с минимални рискове. Невероятният ти чакра контрол ти позволя да правиш внезапни и груби движения без странични ефекти ,освен търпимата болка… а и, можеш да се оттървеш от тази болка след като потренираш малко с новия си учител.

Блондинката спря да върви, намираха се в средата на тренировъчната площадка. Цунаде гледаше Сакура толкова дълго време, че й беше за пръв път в живота да гледа някой толкова много.

-Нямам цял ден! Какво чакаш? Покана? Хайде, побързай!

Сакура се изпъна и започна да прави знаци с ръце…

След минута, тя се просна на тревата със затворени очи.

-Из…морена съм…

-Хайде де, имаш повече сила само от това! Направи само това и… ще ти купя кюфтета!

-Не мога да мърдаааааааааааам…-изскимтя Сакура. – Искам да спяяяяяяяяяяяя…но искам и кюфтетатааааааааааааааааааааааааааааааа.

Нещо шумолене се чуваше…

“Нещо… зърнесто… движещо се бързо…чакай… зърнесто?!”

Очите й могновено се отвориха и видя стена от пясък да я приближава.

-АААААГГГГГГГРРРРР!!

Тя започна да бяга ,но беше безполезно. Пясъкът вече беше оформил кръгла стая, от която да не може да избяга тя…

-Идиот! Вече приключих теста! Пусни ме!- Сакура удари стената, а тя се приближи повече.

-Не ме провокирвай!!

Стената се приближи още повече, а розовокосото момиче нямаше да го остави да победи… широка усмивка се появи на лицето й и тя използва водно джутсу ,за да отслаби повърхността.

“Вземи това пясъчни човеко!”
“ДА! Сритай му горкия задник! Няма да загубя отново Шикаку. Вземи това!”

Когато стените бяха достатъчно намокрени, малкото кунойче приземи мощен удар и затвора, в който беше се разтроши.

Отсрани Цунаде се усмихваше самодоволно.

-Казах ти, че имаш повече сила само от това…-Гаара беше до нея, мръщейки се, гледайки свирепо и наистина ядосан.

-Иска ми се да чуя за тази малка гоненка… мисля, че е напълно забавна…

-Цунаде в момента се възползвате от това, че имате повече власт…

-И какво ще направиш по въпроса, хмм?

-Аз ще… БЯГАМ!! Мвухахахахахах!!- нещо й хвана врата…ръката на Цунаде.

-Оххх… няма да ходиш никъде…

………………………………………………………………………….

-Държеше се крайно упорито! Кой ще ми готви, ако си пребита и болна?!

-Еми, вече е крайно време да се научиш сам да си готвиш!

-Тука имахме сделка, кунойче, по-добре ще е да не се опитваш да я разваляш!!

-И какво ,ако я разваля, хъх?!!!

-Не ми викай, ти, ти--- голямо чело-момиче!!!

-Ти беше този, който започна да ми вика пръв, перверзен пясъчен човеко!

-Не съм перверзен!

-Така ли? Тогава кой беше този, който ме безпокоеше тази сутрин?!!

-Боже за бога! Опитвах се да бъда полезен!

-Как като се опитваш да ме убиеш с пясъка си полезен?

-Държеше се крайно упорито!

-Спрете вие двамата!- намеси се Цунаде…- Държите се като малки деца! Офисът ми не е игрище! И Сакура пусни този стол! Не искам да купувам още един!

Те седнаха пред бюрото на Цунаде и се гледаха с почти еднаква злоба. А дълбоко в мислите на Хокагето бяха съвсем различни от тези на двамата.

“Гаара определено се преструва, че е ядосан… Аввв, вероятно е бил загрижен, когато я е преследвал… момчета… ::въздъхване::” Тя си поклати главата вътрешно. “Сега нямам време да си мисля такива работи! Как да й кажа това с по меки думи…?Хм… Никога преди не съм използвала меки думи, защо сега да го правя?” Тя си сви раменете.

-Сакура, според скорошните проучвания ,ти си една от няколко останалите носители на най-силния кръвен клан в Коноха. Също и така си единствения потомък на този клан, за който досега не знаехме.

В офиса й се чуваше само едно смеене.

-Охх, съжалявам Цунаде-сама, просто— тя пак започна да се хили.- Можехте да извикате, за да ви обърна внимание.

Каза розовокоската, опитвайки се да контролира смеха си.

-Не се шегувам! Можеш да намериш всичко в тази книга.- блондинката изкара една книга из купчината от документи и й я подаде.

-Това е невъзможно Цунаде! Родителите—

---нямат розова коса и никой от роднините ти има. Сакура. Повечето от документите бяха фалшиви. Единственият сигурен ‘документ’ ,на който може да се разчита е на първото и последното ти име. Когато ‘родителите’ ти дойдоха да посетят селото бяха с теб и някои много глупави шинобита са си помислили, че документите им са си наред. Но изглежда те са били шпиони от Ивагакуре и някак си са те взели и са взели последното ти име и са дошли тук като двойка, които искат да станат нинджи. Шпионите са си шпиони и затова ги изпратихме обратно в земната държава. И те ни изпратиха докладите за мисията си и така установихме какво точно се е случило. Всичко, което е имал клана ти сега е твое и можеш да правиш каквито си поискаш.

-Аз-Аз.-розовокосото момиче гледаше Петата с разширени очи и трепереща чельост.

-‘Откриието’ за новата кръвна линия ще се разбере, но можем и да променим историята за ‘родителите’ ти… -Сакура беше тиха ,леко клатейки се, а Гаара си беше спокоен. Петата въздъхна. – Заведи я вкъщи и бъде сигурен, че е прочела книгата. И след като я прочете й кажи да отиде на обичайните тренировъчни площадки, където учител ще я чака. Свободни сте.

Гаара се изправи, но след като видя колко е депресирана Сакура и няма да помръдне в скоро време ,той се телепортира с нея обратно в апартамента. Веднъж след като бяха там, червенокосия я постави на леглото.

-Казах ти да не ходиш… сега температурата ти е по-висока.- каза той, мръщейки се. – Шикаку няма да бъде щастлив от това аз да готвя вечерята.

Сакура се нацупи и стана от леглото с намерението да му сготви нещо, но пясък я върна обратно в леглото.

-Имаш домашно.-каза й той, давайки й книгата. – Заповеди на Хокагето…

Гаара излезе от стаята и затвори вратата зад себе си.След това се пльосна на дивана, изморен от толкова много бягане.

“Тя е силна…”
“Леле! Кога някой преди е бил толкова силен почти колкото нас?”
“Хн.”
“Охх, момче. Вече е официално!”
“Кое?”
“Ти официално си станал ‘слаб’.”
“Какво?” попита злобно.
“Защо си мислиш, че ревнуваш, когато някой се доближи до нея? Защо си мислиш, че се чувстваш толкова привързан към нея? Защо мислиш за нея и за нейното здраве толкова много? Дете, това е много повече от харесване…”
“Не… това не може да бъде… прекалено е хубаво, за да е… любов.”
“Помисли внимателно. Какво не би направил за нея?” и с това гласът на Шикаку повече не се чуваше.

Гаара включи телевизора и отиде в кухнята да сготви нещо. Той беше огладнял отдавна , както и сигурно Сакура. Когато пясъчните деца бяха по-малки, прислужниците им даваха супи, когато се разболееха. Може би не е трудно да се дотви… ‘Защо мислиш за нея и за нейното здраве толкова много?’ Гласът на демона заехтя в главата му. Той си поклати главата, за да си разчисти мислите. Демонът си играеше с него… червенокосия отиде в дневната да търси книга за готвене, когато по телевизора чу една песен.

Не мога да спра чувството
Така бях преди
Но, сега с теб намерих ключа, с който
Да отварям всички врати
Мога да усетя любовта си за теб
Растейки повече и повече с всеки изминал ден
Ах, нямам търпение да те видя отново
За да мога да те държа в ръцете си. Това ли е любовта, която чувствам,
Това ли е любовта, за която съм търсел
Това ли е любов или сънувам.
Това трябва да е любов,
Защото наистина се е хванало за мен
Хванало за мен…

Пясъчния нинджа изключи телевизора. “Тъпи смотани музикални канали.” Той грабна книгата за готвене и отиде в кухнята отново, опитвайки с всички сили да сготви нещо, което може да се яде.

Гаара чу вратата на спалня да се отваря и леки стъпки да излизат от стаята.

-Какво правиш?-каза тя точно зад него.

-Готвя. “Кога дойде тя? Не беше ли в дневната?”

-Мирише хубаво…

Тя погледна какво беше облякъл червенокосия и след това го целуна по бузата, а сърдечните му пулсове се увеличиха мигновено и той спря да диша като очите му бяха малко оголемени. Тя е… трезва и по нейно желание го целуна!

-Сега ми дай малко храна…- каза Сакура ,а умът му беше празен за секунда. “Какво?” После му щракна. На престилката, която носеше пише ‘Целуни ме…или умри от глад.’ За Бога, точно сега обичаше да готви…

-Аз ли съм или тази вкусна супа има по-голяма стойност само от това?-каза той усмихвайки се самодоволно и гледайки храната.

-Ти лакомен пясъчен човек…-розовокоската си намръщи очите.

-Лакомен, хъх? Тогава този ‘лакомен пясъчен човек’ ще яде тази супа сам самичък…

-Какво искаш?-той си посочи бузата, а тя се задъха.

-Ти си лакомен!!!-нацупи се, но му хвана лицето и го нацелува. –Щастлив?

-Можеш да си вземеш и втора купа.

-Ще си взема и трета!! За всички тези ти си този, който ми дължи! И тази храна дано да е толкова вкусна колкото казваш, че е!!

-Прочете ли книгата?

-Не…

-Тогава само втора купа.

-Хей! Това не е честно!

-Все още имаш време, докато се сготви. Прочети книгата и можеш да получиш цялата, ако искаш.

-СДЕЛКА!

Извика тя и изхвърча от кухнята. Гаара въздъхна и се усмихна, той иска да бъде и по-слаб, ако се налага, за да бъде с нея по-близо… погледна в хола с пясъчното си око. Тя четеше---е, всъщност тя сякаш щеше да разкъса книгата. Или е прекалено гладна, или изведнъж интереса й към книгата се увеличи. Той се усмихна. Може би е и двете. Гааара е малко шокиран за това, че тя има Кекей Генкай. Никога не го е виждал…или тя все още не го е събудила… но все пак му бе любопитно. Той си премести окото, за да види какво чете тя, но беше твърде късне, Сакура беше свършила и затвори книгата. Тя чете доста бързо… а тази книга е дебела четири пръста!

-ГОТОВО!! Сега ела при мама! –каза тя облизвайки устните си.

-Знаех си, че съм неодържим ,но нямаше нужда да го показваш по талъв начин…-каза той, излизайки от кухнята, носейки гореща супа и на лицето му настанена самодоволна усмивка. А тя вече беше седнала на масата с лъжица в ръка.

-Не се лъскай. Говорех на Супата…-каза тя, а Гаара напълни купите със супа ,а тя ядеше като невидяла.

-Все още не знам защо искаш аз да готвя, след като ти готвиш много по-добре от мен. – каза Сакура, докато си сипваше още супа. – Искаш ли още?

-Да, благодаря.- благодари й той, подавайки й купата си.- Шикаку предпочита ти да готвиш…

Вечерята им не мина ,както обикновено в тишина. Няколко тактичните въпроса на Гаара, накара Сакура да каже всичко, което знаеше за новата си кръвна линия.

-Все още не разбирам…Никога не съм оплесквала нещо на по-големите ни мисии… Аз просто… се криех… след като Наруто оплескваше Д-ранг мисии!!!

Имаше някакво шумолене на храсти, а след това и някакви стъпки и лек звук от нещо, но те не чуха нищо…

Сакура започна да чисти масата, докато Гаара влезе да се къпе. И по време на тези минути тя се замисли, кога беше първия път, когато тя изпита тази енергия и убийствена аура… “Нека видим… трябва да е било с Наруто… той винаги ми лази по нервите, но кога точно?” Мислейки назад във времето си спомни за дните, когато всички генини от различни континенти идваха за чунинските изпити… Спомни си и денят, когато тези тъпи малки копелета казаха, че е гаджето на блондина… да… това време… тя беше почувствала така сякаш ще избие всички… беше за кратък момент, но тя го беше почувствала… Сакура се усмихна при спомена. Беше добро усещане…

Гаара излезе от банята и седна на дивана.

-Нямаме шампоан. – каза червенокосия, вкключвайки телевизора. – И трябва да се срещнеш с учителя си. Хокагето каза, когато прочетеш книгата да го срещнеш на обичайните тренировки.

Сакура излезе от транса си.

-Нощ е, защо ще е все още там?

-Когато тя каза вече беше късно, може и да е все още там.

-Първо ме гониш, за да остана в леглото и сега искаш да ходя да тренирам? Ти си луд.

-Хн, прави каквото искаш…

Имаше дъъъъъъълга тишина.

-Добре! Добре! Само ще го срещна. Щастлив ли си сега?- каза ядосана и отвори входната врата.- И след като ти беше този, който последно използва шампоана, ти купуваш друг!!

Розовокоската си тръгна веднага след думите, без да му дава шанс да протестира. Той въздъхна и излезе от апартамента, а и е по-добре да не я ядосва…Освен това му писна да мирише на женски шампоан.

Докато отиваше на някъде, за да купи шампоан за коса, той видя пощенската кутия и реши да сложи карта. Гаара купи цвете от близкия магазин и го постави, както обикновено.

Но червенокосият беше толкова много разсеян, че късно забеляза чифт сини очи да го гледат.