Глава 15, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 15, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 15Head to Head

На следващата сутрин Сакура се събуди, но не си отвори очите. Чувстваше се толкова изморена… чувстваше се толкова скапана. Нещо се мръдна на възглавницата и косата й.

-Пухчо, заклевам се ,ако ми ухапеш главата ,за да ме събудиш, както предният път ще ти извадя зъбите!-гласът й беше заглушен.

-Тогава няма.- дълбок глас се чу зад нея.

-ААГХХХХХХХ!!!- тя щеше да скочи, ако здрава ръка не я държеше.-Какво по дяволите правиш?! Да не си се ядосал? Защо си на леглото ми?! Защо ме държиш?! Колко е часът?! Мххмххх?!

Гаара й затвори устата с ръка.

-За да чуеш отговорите първо трябва да млъкнеш.- каза той с досада.- Вчера имаше висока температура. Шикаку ми каза, че трябва да се стоплиш като използвам ‘топлина на тяло’. Опитвайки се да ти помогна, легнах колкото се може по-близо до теб. И учудващо треперенето ти спря за минути.- той й освободи устата.

-Знаеш ,че има и други начини за смъкване на температура…А и защо не се махна след това?

-Беше ми удобно.- той стегна захвата на малкия й кръст и тялото й се изпъна.

-К-Колко часа каза, че е?

-Не съм казвал.

-Тогава, колко е часа?

-4 и половина.

-О, добре, тогава мога да поспя—но на окото й светна един лъч ,идващ от прозореца. И не беше лунен лъч.

-Колко часа каза?- сега напълно събудена, попита.

-16 и половина….

-Мамка му! Трябва да вървя—пусни ме!!- каза тя, удряйки му ръката.

-Няма да ходиш никъде. Все още не си се възстановила напълно.

-Напровтив, ТРЪГВАМ. Ще се бия с Цунаде-сама и никой няма да ме спре.

-В това състояние със сигурност ще загубиш.

-Не ми пука!!

Сакура призова чакрата си с невероятната си сила и се измъкна от ръката му. Пясък дойде от хола и напразно се опита да я сграбчи. Беше добра в избягването. С няколко бързи движения тя си взе чисти дрехи и се заключи в банята с джутсу, за да не успее Гаара да строши вратата поне за известно време. Сакура се преоблече за нула време и осъзна, че трябва да излезе от вратата, а със сигурност зад вратата има стена от пясък, която я чака. Тя отвори вратата и тръгна да бяга, но вместо стена от пясък, подът беше покрит с пясък. Веднага след като крака й докосна пода, пясъка започна да се изкачва нагоре по нея, но след секунда с малко дим, кунойчето беше преместено. А когато Гаара си обърна главата, всичко, което видя беше петно от розово на тавана и после чу едно меко тупване и бягащи стъпки. Малкото, което знаеше Сакура за Гаара е, че никой не е успявал да избяга от Гаара, камоли пък е оживявал. Той връхлетя срещу жертвата си, знаейки ,че тя няма да достигна кулата на Хокагето, ако я гони.

Сакура бягаше изпращайки всичката си чакра в краката си. Но той беше близо зад нея, усещаше го. Той не си криеше чакрата, искаше да я изплаши. Но тя няма да му позволи да победи. Тя щеше да му докаже, че може да се бие или да багя в каквата и да е ситуация. Пясъка му се приближаваше опасно близо, почти докосваше глезените й и затова тя скочи колкото може по на високо. Ръцете й се придвижиха. Кон, тигър, дракон, птица; задната част на тениската й се скъса и чифт гигантски крила излязоха от гърба й. Тя полетя надалече от пясъка на нинджата. Но той нямаше да се предаде само заради един малък лош късмет.

Сакура не можеше да повярва, че използва тази техника ,за да се измъкне. Все още не беше свикнала с крилете си и затова се нуждаеше малко от упражнения. Тя увеличи скоростта. Това джутсу освен ,че изхъбяваше много от чакрата й, но и я болеше доста. Изглежда е била чудесна идея да се избяга бързо с тези криле, но ще е трудно да се осъществи техниката без странични ефекти. Въпреки това, сега няма значение. Розовокоската имаше много малко време, за да стигне до кулата навреме.

Единствената й тревога беше Гаара. Той изглеждаше решителен да спре боя й с Цунаде ,а сега го няма никъде. Не можеше да усети чакрата и това й лазеше по нервите. Все едно пълната тишина преди бурята. Крилете й се размахаха по-бързо. Огнения символ на покрива на главната сграда се виждаше. Тя избегна пясъкът, който щеше да я хване на косъм, идващ от нищото. Той беше дошъл тук пръв и я чакаше. Сакура трябваше да мисли бързо и да разчита на добрите си рефлекси. Още една ръка от пясък се появи и тя размаха с крила и се измъкна отново. Пясъкът не можеше да я настигне! На няколко крачки далече от пода крилете й се прибраха и тя тръгна към дървените врати на сградата. Но веднага след като докосна пода и бутна вратите, тя усети нещо да я сграбчва. Обърна си главата и видя, че има пясък по лявото й крило, което отива към рамото й. Тя дори нямаше нужда да мисли, освободи техниката, но крилете бяха направени от собствените й кокали. Имаше само един начин, по който да се измъкне… изпрати чакра в ръцете си. Сакура изкрещя силно в страдание, докато чупеше крилото си, а след това избяга.

Коридорите бяха пусти и празни, а единствения звук, който се чуваше бяха стъпките на розовокосата медицинска нинджа. Тя беше почти там. Мамка му, болеше прекалено много! Дори и преливането на чакра от учителя й не я е боляло толкова много. Трябваше да стигне до офиса й възможно най-скоро, преди да е припаднала от загуба на кръв и болка. Тениската й беше цялата в кръв и отзаде имаше голяма следа от кръв… тя се нуждае от легендарния санин. СЕГА! Болката беше прекалено силна ,за да я понесе. Краката й лека полека започнаха да отказвам. Но беше близо… още три врати, още две врати—изведнъж човек се появи точно пред нея с рошава червена коса и намръщени очи. Сакура внезапно спря, изскимтя и без да мисли направи няколко знака с ръце набързо. БАНГ! Нейното генджутсу го удари. Той сега беше в капан. Гаара не можеше толкова лесно да се измъкне. За този вид генджутсу е нужно повече от малко чакра, за да бъде развалена. Розовокоската се усмихна самодоволно и влезе в офиса на Цунаде…

…Влезе вътре само ,за да разбере, че старата жена я няма!!

“Мамка му! Защо направих това? Ъгррр! Толкова съм тъпа!”

Помисли си ,сграбчвайки кървавото си рамо. Часовника, който беше на стената удари 5 часа, а Сакура се почувства сякаш е била паднала от седмия етаж. Ако беше бягала бързо, може би щеше да бъде закъсняла само с 2/3 минути. Но счупените й кокали и разкъсаната плът я бяха забавили.

Тя скочи от прозореца и започна да бяга като зелена чакра заобиколи гърба й. Този специален начин за лекуване е шедьовър на Цунаде и точно сега Сакура много й благодареше, че я е научила на това.

Тренировъчни плошадки, тренировъчни площадки, тренировъчни площадки… толкова много имаше!! Къде може да е тя?

“Чакай малко… Мисли! Ти трябва да си умната…Нека видим… Цунаде така и не каза къде ще се проведе теста, както и Ино не ми каза нищо за мястото където ще се бием… Цунаде… какво правиш, когато си оттегчена или чакаш?... Играеш комар… и пиеш. Тогава трябва да отида на тези тренировъчни площадки, които са близо до казино…но и в същото време и да са близо до магазин за сакета…” Тя спря за момент , представяйки си селото. “Там! Обичам те мозък! А сега пряк път…ще мина по покривите. Трябва да си пазя чакрата.”

Скачайки и бягайки тя стигна до магазина. Имаше доста маси и дълъг бар. А стените бяха покрити с рафтове, на които имаше най-различни бутилки с алкохол. А отзад се чуваше силен глас, викащ и псуващ.

-По дяволите, само още едно число! Не можеше да си 379, нали? Но неееее, трябваше да си 378!!! Мразя те!!

Тя се успокои малко и промърмори:

-Проклета лотария…какъв вид жертва трябва да направя, за да ме благословиш малко с късмет? Прати ми знак!- Сакура чу блондинката да говори и знаеше, че се е напила здравата.

-Цунаде… ще ви убия…-гласът й беше спокоен.

-Браво на теб, но изчакай състезанието да приключи.- отговори Цунаде, разсеяна.- На кой кон да обзаложа?

-Морският бисквит…-отговори Сакура, шегувайки се.

-Дадено. Ако той победи ще те тествам, а ако не, ще вършиш моята работа в болницата за седмица.

-КАКВО?? НЯМА НАЧИН!!

“ОЛЕЛЕЛЕ!! НЕЕЕ!!”

-ДА! СЕГА СЯДАЙ!

Състезанието започна. Двете жени гледаха без да мигат и очакваха да победи ‘Морският бисквит’, поради различни причини.

“Пари, пари, пари, пари…”

“Тренировка, тренировка, тренировка, тренировка…”

“ДАВАЙ ‘БЯСНАТА СЯНКА’!!!”
“КАКВО ПО ДЯВЛИТЕ?? Искаме да победи ‘Морският бисквит’ ,идиотке! Няма да получим тренировка, ако той загуби!”
“Но съм сигурна, че Шикаку—“
“Моли се за ‘Морският бисквит’ или… ще стана монахиня.”
“ДАВАЙ ‘МОРСКИ БИСКВИТ’!!!”

Състезанието привършваше… ‘Бясната сянка’ и ‘Морският бисквит’ бяха един до друг… но изведнъж един от конете се спъна и падна…


Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾