Глава 14, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 14, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 14The Quest

Двете фигури стояха на няколко крачки разстояние една от друга. Задуха вятър. Розовата й коса се заигра покрай гладкото й, красиво лице. Клепачите й скриха зеленикавите очи. Самодоволна усмивка се появи на лицето й и тя тихо се изкикоти. Очите й се отвориха бавно, разкривайки смарагдови очи, изпълнени с убийствено намерение.
Блондина направи крачка назад. Края на лентата му се завъртя зад него. Усмиохналата му се физиономия си беше все още на мястото. След това небесно сините му очи се присвиха. Той направи знак с ръце, промърмори „Каге бушин но джутсу” и пет клонинга се затичаха към Сакура.
-Все още със стари номера, а Наруто?
Той дори не видя ръцете й да се мърдат, но когато довърши изречението си, десет клонинга се появиха около нея като пет от тях тръгнаха към Нарутовците. Очите на русите клонинги се разшириха изненадано от действията й, но продължаваха напред. По средата на площадката всички клонинга се сблъскаха и се превърнаха в дим. Сакура скочи и когато се озова над дима, хвърли пет куная, а след това се приземи грациозно по средата на петоъгълника, образуван от кунаите, които бе хвърлила.
-Ела и ме хвани...ако можеш! - Извика тя от дъното на дробовете си.
Стотици клонинги изведнъж се появиха и тръгнаха към розовокосото кунойчи, но лицето й остана спокойно, докато правеше знаци с ръце. Всички клонинги в близост до нея изчезнаха, сгъстявайки дима наоколо. Това продължи докато не останаха само 4 Нарутовци. По пътя им нямаше бариера, нищо, което можеше да спре предстоящата атака. Един от клонингите забърза крачка и удари Сакура в лицето като, карайки я да полети назад. Докато трите останали клонинга я удариха по веднъж, вдигайки я от земята, четвъртият я удари във въздуха. И след като той се приземи безопасно, видя, че Сакура не мърда и се опита да отиде до нея, но нещо се беше заплело за краката му. Погледна надолу само ,за да види, че е по средата на петоъгълника... са се появили конци чакра, прикрепени за него.
-Надявам се ,че ти е харесала играта с моето копие на кукла. Нали разбираш, трупът щеше да бъде по-забележим... е както и да е...
Още чакра се отправи към ръцете му и ги задържа на разстояние. Петте куная ,които го заобикаляха се трансформираха в Сакури. След бързи знаци с ръце клонингите тръгнаха към безсилния Наруто и извикаха
-Шуу Цуметай! („Леден дъжд”) - От ръцете на клонингите започна да излиза ледена вода, която атакуваше горкия Наруто. И естествено той се бореше и се опитваше да се измъкне. - Предай се! - Извика тя.
-Нееех!! - Отвърна той, с пълна с вода уста.
-Предай се веднъж и завинаги, тя може да продължи така до безкрай. - Намеси се Гаара, а Наруто беше толкова шокиран ,че чак се предаде (невярващо нали?)

...

-Това не беше честно, Сакура-чаааааааааан!
-Напротив, беше! Сериозно, Наруто, на какво те е учил Джирая? Тази битка беше скапана! Преди беше страхотен с клонингите! А аз дори не използвах новата си сила!
-Все още съм страхотен! Просто бях… объркан! Гаара не спираше да ме гледа странно!
-Лъжец... - Промърмори червенокосия.
-Между другото, Сакура-чан, кога научи клониращото джутсу, чакра вървите и откога си толкова бърза?
-Цунаде-сама... - Отчасти беше вярно, след като свитъците са нейни.- И все още не си видял нищо! Имам земни, водни, въздушни и огнени техники! Лекуващите ми техники стават по-добри с всеки изминал ден! И се справям по-добре от всякога!
-Това е чудесно! Аз бях…О, НЕ! Закъснявам! Еро-сенин ще ме убие! Хубаво е, че се срещнахме отново Сакура-чан, Гаара. Страхотна битка, ще те победя следващия път!!
И той си замина, оставяйки зад себе си облачета прах...
-Той не се е променил, дори мъничко... невероятно... - Каза тя и въздъхна, а след това погледна ръцете си.
-А, аз всъщност не ти показах пръстена! Толкова е сладко!! Ето, какво мислиш? - Тя го подаде на пясъчния нинджа, който го разгледа внимателно
-Стъкло... евтин и просто... стъкло...
-Е все пак Е нещо! Може и да няма пари за нещо друго…
-Но той случайно е намерил пръстен със символа на Харуно… следователно просто е стиснат. Нещо сребристо щеше да бъде по-добро… стъклото се чупи лесно.
-Е на мен ми харесва! И… Ако се счупи ще го помоля да дойде и да го вземе…- каза със самодоволна усмивка. - …и той не е стиснат! Ти какво щеше да дадеш на тази, която харесваш?
За малко настъпи мълчание…
-Виждаш ли? Следващия път, когато поискаш да поговорим за обожателя ми, първо помисли какво би направил ти! Сега си ми го дай!
Гаара й хвърли пръстена и започна да се отдалечава, а когато тя си го сложи обратно, се задъха.
-Какво пък сега? - Червенокосият извърна бавно глава. Гласът му бе изпълнен с досада.
-Ръцете… ми… са… втвърдени!! ЗАЩО АЗ?! Ъггррр! Тъпа тренировка! Защо такива неща трябва да се случват на мен…? Какво да правя сега?
-Просто си купи чифт дебели ръкавици… - Промърмори с още по-голяма досада.
-Това е… най-върховната идея… която някога съм чувала… Ела да…
-ГОЛЯМО ЧЕЛООООООО!!! - Ино се беше затичала към Сакура. - Разбрах ,че си открила нещо интересно в медицината! Добре е за теб! Какво ще кажеш да отидем и да го отпразнуваме? Цунаде-сама ми каза за твоето „представяне’”, че ще бъде да се биеш с нея.
Ино беше объркана от думите на Петата, а Сакура не й казваше нищо за новата й истинска сила.
-Ъх… ем, мислех си, че ще поискаш да излезеш с Киба след като…
-Това беше тъп облог, който загубих! Всъщност си мислела, че ще ходя на среща с него, след като Саске е все още там някъде сам?
-Ино. - Споменаването на Учиха я накара да иска да разкъса езика и устата на Ино на парченца. - Все още ли не си преодоляла тази отрепка? По-добре започвай да го забравяш, защото щом го докопам ще го разкъсам на парчета…
Гласът й беше мрачен и зловещ, но се промени веднага щом смени темата.
-А за предложението за пазаруването, щях да си купувам чифт ръкавици. Ръцете ми с всеки изминал ден стават по-груби и по-груби и затова ще нося ръкавици ,за да ги предпазя.
-С какво те е хранела Хокаге-сама? Със злоба? Е няма значение сега, да вървим да пазаруваме!
Вместо да побегне, Сакура се обърна и извика:
-ГААРААААААААААА!!! ЩЕ ПАЗАРУВАМЕ!!! ВЪРНИ СА ОБРАТНО ЩЕ ТИ КУПЯ ЯКЕ!!!
-Гаа—Кой? - Гласът на блондинката се изпълни с учудване.
-Не знаеш ли? Гаара е тук заради „обменната екскурзия”. Много скоро той ще бъде Казекаге, поне това ми каза Цунаде-сама…
-Боже Господи спаси ни… - Промърмори русокосата. - Кой е с него да му помага? Искам да кажа трябва да има някой, който… О не… Чакай малко… Не ми казвай, че той живее…
-С мен, да… впрочем аз живея с него…!
-Как успя да оцелееш?! - Попита шокирана.
-Трябва да се правя на прислужница, да му готвя…Ох, обичам си живота. - Промърмори последната част от изречението със сарказъм.
Секунди по-късно между тях, телепортирайки се, се появи ядосания Гаара. Той се отправи към супермаркета без да поглежда нито една от двете.
Хубавото нещо да имаш ядосана машина за убиване, която върви на няколко крачки от теб, бе че дори и магазинът да е претъпкан, учудващо има голямо пространство за него. А двете момичетата зад него си вървяха най-спокойно. Естествено ръкавиците бяха обикновени и не ставаха за тренировки, но този вид, от който те търсеха, не можеха да се намерят. Всичките ръкавици бяха с различни картини и т.н., но бяха и безполезни.
По време на търсенето за всемогъщи ръкавици, Ино и Сакура бяха започнали да си клюкарят като се подразбираше, че повече говореше Ино. Сакура беше толкова концентрирана върху тренировката си, че едва чуваше какво казва другото момиче. А най-новата новина на Ино беше как едно много сладко момче идвало всеки ден в магазина й да купува едно цвете.
“Мамка му! Ето защо ми изглеждаше толкова позната… пискливата блондинка е нейна приятелка!”
”Какво ще правиш сега дете?” - Попита Шикаку, присмивайки му се.
“Забавляваш се да ме гледаш в тази ситуация, нали? Болно копеле… Нека помисля… хммммм… Ще продължа да купувам цветя от там. А тъпото момиче ще си мисли, че е извинение, за да я видя. Няма нищо, за което да се притеснявам…” – Въздъхна тихо. – „Напоследък съм много нервен…”
-Може би той просто е срамежлив и ме харесва, но не знае как да ми го каже! Прекалено съм сексапилна, не мислиш ли?
-Тоооооооолкова си скромна… - Каза розовокоската, извъртайки очите.- Много бързо преодоля предателя…
-Е… ако ще го убиваш, тогава ще е по-добре за мен да си хвана някой. Не искам да умра стара и сама.
-Да, Ино, разбира се… Сега ми кажи… как изглежда той?
Гаара изведнъж спря и зави зад ъгъла. А когато момичетата го настигнаха видяха, че той се беше облегнал на стена до магазин за кожени изделия.
-Наистина ли мислиш ,че тук ще намеря добри ръкавици? - Попита Сакура.
-Вие двете си нямате представа къде да търсите добри артикули… - Промърмори Гаара. - Трябва да си ги поръчаш.
-Не искам да влизам вътре…ами какво, ако има там престъпници…?
-Кунойчита сте… - Каза с голяма доза раздразнение.
-Сакура, той е прав, не бъди такова бебе… - Прошепна й Ино.
-Добре! Но ако нещо се случи с мен ще кажа ,че си бил ти и те ще те затворят!! - Гласът й беше като на 5 годишно дете. - И ако не дойдеш с нас няма да ти купя яке!
-Не искаш да се забъркваш в никакви сделки с мен. - Каза той с леко заплашителен тон.
-Мра… зя… те… - След това двете момичета влязоха в тъмния магазин.
Плашещия и мръсен външен вид бе напълно различен от чистото и подредено място вътре. Една стара жена ги приветства и им каза да изчакат докато съпругът й довърши някакви поръчки. Няколко минути по-късно стар мъж се появи, носейки колани, портофейли, якета и други неща. Сакура описа как иска да изглеждат ръкавиците. От вътрешната страна меки с мънички възглавнички, а от външната страна доста издръжливи. Мъжът я изслуша внимателно след това й взе мерките на ръцете и отиде зад магазина. А между другото на Ино лигите й течаха по аксесоарите и дрехите.
Звънчетата на вратата звъннаха, което значеше нов клиент. Когато се обърнаха видяха, че Гаара стои облегнат на стената.
Мъжът се върна с чифт черни ръкавици. Сакура си ги сложи и усети… нищо… сякаш нямаше нищо на ръцете си.
-Хайде върви и ги пробвай. Отвън има голям скалист блок можеш да го удариш.
Розовокоската не се поколеба и излезе от магазина. Силен сблъсък се чу, а след това бягащи стъпки. Тя се върна обратно в магазина.
-Те са… ПЕРФЕКТНИ!! Вземам ги!!
-Много добре… нещо друго?
Сакура погледна към червенокосия:
-Може би… Гаара, все още ли искаш якето?
-Чудесно! Тогава какви модели якета имате като за него?
Показаха им дузина якета и палта. Ино и Сакура доста се забавляваха да карат Гаара да пробва якетата, които видяха.
„Той прилича на АНКО!!!”; „Това е като… Акацки”; „АГГГРР! Махни това!” или „Това не е ли прекалено… женствено?” – това бяха реакциите на момичетата. Но реакцията, с която решиха да му купят яке беше: „Той изглежда като… Нео.”
Платиха и тръгнаха да търсят по магазините по-топли дрехи…
В един момент парите на Сакура започнаха да свършват. Все пак якето беше доста скъпо, ако не и прекалено. Зимния сезон и сандалите не бяха изобщо добра комбинация, затова Сакура реши да му купи и нови обувки. Естествено, тя като медицинска нинджа, не би му позволила да се разхожда из студената Коноха със замръзнали крака.
Не след дълго парите започнаха да стигат своя лимит и когато Ино видя ,че ръцете й са претъпкани с чанти си замина.
Отново сами, двете шинобита се прибираха към къщи. Вече се беше стъмнило и лампите по улиците светнаха. Още един ден беше отлетял. И утре щеше да е теста на Сакура. Изведнъж розовокоската се сети за всичко, което беше станало днес. Не много хора са побеждавали Наруто. Всъщност никой не го е побеждавал. Няма начин, по който тя да го бие. Значи единствения начин да го победи бе… той я беше оставил да го бие. Доброто й настроение изчезна, заменяйки се с лека депресия.
”Аз съм тази, която всъщност не се е променила… а и трябва да се бия утре с Цунаде, как изобщо ще оцелея?”
Веднъж след като се прибраха тя изкара каквото видя в хладилника и го сложи да се топли. Тръпка премина по гръбначния й стълб докато чакаше микровълновата да спре. В нея ли беше проблемът или стаята беше студена? Поглеждайки от кухнята към хола не видя нито един прозорец отворен, нито врата, нито нещо, което може да понижи температурата в стаята. Микровълновата звънна ,тя извади храната и я постави на вече приготвената маса. Да можеш да контролираш пясък си има своите плюсове, той си седи на дивана, докато пясъка му върши черната работа и на всичкото отгоре пак се оплаква.
Още едно трепване разтърси кожата по гръбначния й стълб. Все някъде трябва да има отворен прозорец! Сакура провери всички стаи, но напразно. Тя си облече горнище, но студа не я оставяше.
-Лицето ти е червено. - Каза Гаара без да поглежда настрани от храната си.
-Така ли? - Тя докосна бузите си и осъзна, че са много топли. - Може би е от студа.
Вечерята свърши без повече приказки. Сакура постави чиниите в миялната машина и се настани на дивана пред телевизора, докато Гаара си взе малко дрехи и отиде в банята. Беше й толкова студено! Отиде в стаята си, взе всички възможни одеала и се насочи към дивана като след това се уви с всички тях. Единият филм свърши, а друг беше на път да започне, когато Гаара излезе от банята с дълга черна блуза и един чифт панталони, а косата му беше малко мокра. Той повдигна вежда след като видя Сакура увита като в пашкул.
-Какво? - Попита розовокоската, когато забеляза, че той я гледа. - Сега лицето ми да не е станало синьо?
-Не, все още си е червено. - Усмихна се самодоволно. - Но си седнала на дивана ми.
-От кога е само твой диванът?
-От когато медитирам на него.
-Тогава, върви и медитирай на леглото.
-Отново ще ми се изсмееш и ще трябва да те убия.
-Колко мило от твоя страна. - Каза тя със сарказъм. - Ще оживееш още час-два без скъпото си медитиране. Искам да гледам филм, ще гледаш ли и ти?
Не й отговори, а само седна до нея. Сакура имаше само няколко минути преди да започне филма и затова реши набързо да си вземе един душ. Когато се върна видя ,че филма започва и пише Красавицата и Звяра.
-Това е за малки деца. - Червенокосият се намръщи.
-Аввввв, хайде де! Обещавам ти ,че ще ти хареса! Просто го изгледай!



Филмът свърши, Сакура не беше на себе си.
-Га-а-рааааааааааа. - Определено не й беше добре. Сгуши в него.
-Какво?
-Нищо, просто ми харесва да казвам така. – Настана кратко мълчание. - Хареса ти, нали?
Мълчанието се превърна в неговия отговор и тя се изправи.
-Е, отивам да си лягам.
Но кракът й не мръдна напред, за да я подпре и тя щеше да „целуне земята”, ако червенокосият не я беше хванал.
-Гореща си… (You are hot… ъм ‘hot’ има две значения и съм сигурна, че ги знаете, едното е за горещо, а другото значение е ,когато се види секси момиче и му казват ,че е ‘hot’ и затова не знам по какъв друг начин да го напиша, щото ако го напиша ‘секси’ нататък няма да се разбере; като прочете по надолу ще разбере какво искам да кажа)
-Охххх, не знаех, че съм твой тип.
-Имам предвид, че имаш температура. - Каза той, обвивайки кръста й с ръка, а тя обви врата му с ръце.
-Ох… значи… не ме харесваш? - нацупи се.
-Ако не те харесвах, сега нямаше да си жива, не мислиш ли? - Самодоволна усмивка се настани на лицето му.
-Предполагам…
Той я постави на леглото, махна й ботушите и подреди одеалата, които тя толкова небрежно издръпа.
-А, аз съм този, който трябва да носи нови обувки ,заради студа, хъх? Докато ти се разхождаш из ледена Коноха с една тениска и къса пола…
-Не ми беше студено…
Гаара седна до нея, а тя почти заспиваше. Тази температура трябва да е нещо друго щом може толкова лесно да обезсили едно шиноби. Той постави длан на челото й.
-Имаш голямо чело… - Промърмори с малка самодоволна усмивка, а тя бавно повдигна ръка и мръдна настрани червените му кичури.
-Не съм единствената в тази стая… - Червенокосият се подсмихна.
-Сигурна ли си?
-Определено. - Усмихна се широко и се обърна на една страна. – Можеш ли моля те… да постоиш малко докато се почувствам по-добре?
-Разбира се. – Прошепна той и седна на стола в ъгъла.
Сутринта дойде и си замина като с едно мигване. Червенокосото момче беше будно през сутринта, скитайки се в гората на Коноха и купувайки някои други неща за следващата карта. Трепкането с мигли на Ино го накара да се скове, но плати и си замина. Той знаеше, че обожателките му винаги го следваха мълчаливо и тихо, както сега това синеоко момиче вървеше след него.



Сакура отдавна беше заспала, но Гаара не можеше да се концентрира върху нищо друго освен върху треперещото й тяло. Въпреки че беше в кухнята той чуваше движенията й. Имаше някакво досадно чувство в стомаха си, нещо, което не можеше да определи. Ако някой може да му помогне сега, то това е Шикаку, но той си знаеше, че после ще да съжалява за това…
“Шикаку, какво е това?”
“Знаеш момче… мисля, че не ти харесва да я виждаш така… прав ли съм? В такъв случай направи нещо по въпроса.”
”Какво?”
“Ами, стопли я. Студено й е, нали? Тя трепери. Сега използвай въображението си…” и гласът му изчезна.
Какво искаше да каже демона с това? Не го интересуваше особено много и затова започна да търси одеала, а след като ги намери я зави. Тя все още трепереше.
“Не разбирам, трябваше да се е стоплила с тези.”
“Трябва да те напия ,за да послушаш инстинктите си отново” - Промърмори малко раздразнен демонът. - “Изобщо чувал ли си някога за топлината на тялото? Използвай я!”
Не изглеждаше чак толкова лоша идея, всъщност жадуваше малко за контакт…
Той си събу новите обувки и седна на леглото. Нещо му каза, че това не е подходящо, но не виждаше нищо грешно в това да й помогне ,затова бавно се намести под завивките и я прегърна. Треперенето продължи за няколко минути, но след това спря.
“Не трябваше да гледам този филм…” - Помисли си Гаара като стегна прегръдката и потърка лицето си в косата й. - “Дава ми надежди…”

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾