Глава 13, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 13, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 13Busted

Смешно е как такъв прекрасен момент между двама души може да бъде развален от някой, влизащ в стаята. Такива неща се случват, но изглежда ,че прекрасните моменти между Сакура и Гаара са осъдени да бъдат разваляни.

Те си обърнаха главите мигновено към вратата. На прага стоеше млад мъж с ръце на бедрата си, тъпа хилнала се физиономия на лицето му и глупаво оранжево яке, а да и да не забравим русата му щръкнала нагоре коса. Очите му започнаха да премигват много пъти като едва виждаше какво има пред него. Но нещо розово му беше достатъчно, за да разбере.

Ръцете на Гаара все още бяха увити около нея. Учудеността и засрамеността му бяха попречиха малко да придвижи ръцете си някъде другаде по тялото й. Но сега виждайки, че блондина е пред тях, Гаара някак си благодари на бавните си рефлески. Ръцете му затегнаха прегрътката и бързо обърна Сакура, така че да е с гръб към Наруто. Не беше сигурен защо, но не му допадаше идеята други хора да я пипат ,това му лазеше по нервите. Той затегна прегрътката още по-силно само помисляйки си за това.

Едно внезапно движение беше толкова жалко от страна на блондина, че чак се озова с лице върху стъклената врата на терасата. Той седна на земята, търкайки главата си.

-Защо го избегна, Сакура-чааааааааааааан...?-очите му все още така продължаваха да премигват сто пъти в секунда. И когато вече спря да премигва по не знам си колко пъти, видя Сакура в ръцете на Гаара.

-Хъх? Защо Гаара е тук? Защо той те прегръща? Защо си облечена с тази оскъдна дреха? Защо лицето ти става червено?...-въпросите все още излизаха от устата му, а очите му бяха толкова големи сякаш е видял няколко купи пълни до горе с рамен.

Тогава ръцете на пясъчния нинджа пуснаха розовокосото кунойче. А Наруто продължаваше да задава въпроси:
-Да не би вие двамата да криете нещо от мен? Защо не ми казахте ,че излизате? Какво е станало ,докато ме нямаше?! Да не сме в нещо като в Алтернативна Вселена?!?!?!
-Наруто. ::удар:: Успокой. Се. От къде измисли всичко това? Боже Господи!-тя се опита да контролира изчервяването си, но беше напразно.
-Първо, недей да викаш така. Второ, ние не излизаме.- очите на Наруто се изпълниха с надежда.- нито пък ние.
Каза тя ,посочвайки себе си и Наруто.
-Разбра ли ме?-той кимна.- Просто сме приятели и му благодарих... Нищо. Повече. И четвърто той е тук ,заради ‘обменната екскурзия’.
Наруто се шокира и попита:
-Ти си му благодарила? Имаш предвид, че той те докосва и разни неща... като еро-сенин?
-НАРУТО!!!!! Мръсно копеле такова! Чувствах се така сякаш съм никоя и поговорих с него за това, той ме изслуша и му благодарих ,толкова ли е трудно да се разбере?
Тя спря и зяпна момчето на земята за минута, две преди да клекне до него и прегърне с всички сили.
-Къде беше през цялото това време? Много ми липсваше! Нямаш си и на идеа колко самотна се чувствах. Научи ли нови техники? Трябва да ми ги покажеш! Трябва да видя колко силен си станал! Ела тук, ще направя чай.-тя влезе в кухнята като силата й магически се възвърна.
Мнението на Гаара относно Наруто вече не е толкова изпълнени с уважение, както преди, а с убийствено намерение. Той гледаше Наруто свирепо. Тя го беше прегърнала и докоснала. Яростта му се покачи още малко. Родословния й Предел, изглежда се е активирал ,защото изведнъж той вече не искаше да го убива...
Когато чая беше сложен на масата разговорът започна. Розовокоската попита първото нещо, което и дойде на ум.
-Защо си тук толкова късно? И как разбра къде живея?
-Хихи... виждаш ли Сакура-чан... бяхме повикани от Цунаде-баа-чан за някакви въпроси и ни задържа цял следобед в офиса си! И тогава тя каза на еро-сенин да не ме пуска никъде. Но все пак трябваше да те видя и когато перверзника заспа ,излязох от прозореца и се запътих към къщата ти, но видях ,че Ичираку все още не е затворил и спрях там за малко... но след като най-накрая стигнах до партамента ти видях ,че е празен и тръгнах да търся информация ,и така разбрах къде живееш.- каза блондина победоносно.
-И не каза рамен. Нито веднъж... изненадана съм от това колко много си се променил Наруто...-Сакура беше в шок.
-Той каза Ичираку...-Добави Гаара.
-Вярно... все още си си същия Наруто, трябва да се засрамиш...
-Не СЪМ! Ще ти докажа! Утре. Дуел. Аз. Ти!! Но преди това трябва да ти кажа едно много, много важно нещо... което е строго секретно... –той се заогледа... и се усмихна странно...
Няколко часа по-късно. Те все още стояха на масата, но вече с празни чаши пред себе си. Наруто все още продължаваше да говори без да спира как е пробвал най-различни видове рамен в другите села. Гаара бавно влизаше в медитацията си, а ‘гневът’ на Сакура изчезваше все повече и повече. Розовокоската кимаше от време на време почти ,заспивайки.
::туп:: Тя заспа, но изглежда Наруто не беше забелязал това, преди пясък да повдигне леко главата й от масата. Тя сякаш леко хъркаше (хахахах, не мога да си представя Сакура да хърка, ъм вие?). Пот се стече по челото на блондина.
-Може би съм дошъл прекалено късно... хихи, съжалявам Сакура-чан.- прошепна блондина.- Хихи, ще ти оставя адреса където живея и телефонния си номер. До по-късно.
Той беше на път да я целуне по челото ,но пясъкът дръпна лицето й милиметър надалече преди да е успял. Много трениран нинджа (въпреки ,че е идиот), успя ясно да го види. С объркано изражение погледна червенокосия ,който му отговори само със смъртносен поглед.
Гаара стана и взе Сакура като булка ,поставяйки я на леглото и махайки обувките й. Когато се върна ,видя Наруто с очи големи колкото на чинии. Пясъчния нинджа отиде до вратата и му направи знак да си тръгва. Преди да си тръгне блондина се хилна като зелка и каза.
-Хубаво е и теб да видя. До утре.- и след тези думи си тръгна.
Сега сме Гаара:
Какво ме накара да направя такова нещо не знам... Почвам да се разкривам, което върви на зле. Но ако не бях заиграл картите си по точния начин, най-вероятно щях да завърша: а) щяха да ми се присмееят, б)игнориран, в)сам, игнориран и подигран... и тогава щеше да трябва да избия половина Коноха...
Чудя се защо направих това. Искам да кажа, че можех просто да кажа ,че тя е моя сега. Но тогава си помислих ,че ако кажа това тя може да ме намрази. Или поне да ме презира... И така моето съзнание успя да измисли този невероятен план с прости песни. Единствената причина поради, която създадох този ‘обожател’ е ,защото така ще съм по-близо до нея. Тази вечер теорията ми беше доказана и беше само началото... или щеше да бъде ,ако не се бях ядосал...
Узумаки е пълен идиот, но след толкова много години изпълнени с тренировки трябва да са дали резултати. Той веднага осъзна това движение с пясъка и погледът в очите му ми казваше, че съм хванат. Може би той не е разбрал истинските ми причина зад действията ми и си е помислил, че съм се държал просто странно.
Но... какви са тези причини? Това не ми харесва и това е, това е моята причина!
Изключих крушките, в тъмното ми е по-лесно да медитирам. След това лунната светлина влезе в цялата стая. Луната в Коноха прави нещата да изглеждат вълшебни, докато луната в Суна прави всичко да изглежда ужасяващо. Може би е просто пейзаж... или може би си въобразявам.
Минах през стъклените врати, които се плъзгат и излязох на терасата. Подпрях се на парапета. Стоманата под ръцете ми ,на която се облягах беше толкова студена ,че чак когато издишвах въздуха се виждаше. Нощите в Суна са по-студени отколкото през дните, но никога не е било чак толкова студено. Щях веднага да вляза обратно в апартамента още от както усетих студения вятър, но луната ме спря. Колкото по-дълго време я гледах, толкова по-вълшебна изглеждаше. Всичко наоколо беше тихо, докато...
-Мамка му!
Чух зад себе си. Със сигурност е боса и пода на земята е леден ,колкото и парапета.
-Какво правиш тук навън? Много е студено!
Не помръднах. Не се чувствах така сякаш искам да погледна настрани от сребристото кълбо на небето.
-О. Боже. Мой. Луната!! Толкова е голяма и кръгла!
Нищо не казах, нито пък помръднах. Аз също бях смаян от луната. Тя се подпря на парапета... и се загледа.
Помислих си ,че ако постоя достатъчно дълго на студа ще свикна, но с тези ниски температури така и не успях, и не след дълго осъзнах ,че вече е непоносимо. Кожата ми стана бяла и зъбите ми едва забележимо тракаха. Мъничката мъгла ,която дъха ми образуваше, вече стана гъста. Студеният ветрец се превърна в леден и силен вятър, а облаците ,които изглеждаха на толкова далече закриха луната.
Луната сега е скрита. Вече нямам никаква причина, поради която да стоя на студа. Кръстосах си ръцете и бях на път да вляза вътре, но тя ми хвана рамото. Очите й с някакъв блясък все още бяха на небето.
-Чакай... изчакай ме за малко.
Тя побягна вътре и чувах някакъв шум. Тя се върна, обута с големи заешки чехли ,носейки одеала. Подаде ми и на мен един чифт чехли. Но не направих никакво движение ,за да ги взема. Усещах ръцете си вдървени заради студа и просто си останах в същата позиция. Изглежда тя не забеляза това и продължи да говори.
-Не му е времето за тези видове облаци, но ако и вятърът не се поокроти най-вереятно ще видим...-тя захапа устната си.-...сняг.
Сняг? Едва сме есен!
-Знам ,че е странно и е прекалено рано за това! Но тези видове облаци... и температурата... оххх, нямам търпения, ти виждал ли си сняг преди?
Живея в пустинята, как може да ме пита такъв тъп въпрос?
-Искам да кажа, докато си пътувал.
Сега по става...
-Н-Не.

По дяволите! Защо само на мен ми е студено?
”Тя има одеала ,за разлика от теб.”
”Доста тих беше, за доста дълго време.”
”Прекалено зает беше, за да ми проговориш.” Погледнах го вътрешно отвратен. ”Какво? Настроението ми се покачва, заради луната...”
”Млъкни. СЕГА! Това ли е всичко, което правиш? Толкова си... отблъскващ.”
”Когато всъщност разбереш какво е усещането, кажи ми дали е толкова отблъскващо.” След това гласът му изчезна.

-Ох, извинявай, само говорех! Хайде, вземи това, за да не замръзнеш до смърт...
Протегнатата й ръка ми подаде едно одеало. Исках да вляза вътре, но вратите бяха затворени ,а и кръвта ми отказваше да ми позволи да усетя крайниците си отново... Сетих се и още един начин, по който ще се оттърва от студа... пясък. В моменти като такива бях благодарен на Шикаку... но тази благодарност умря, когато се опитах да контролирам пясъка си... не искаше.
”Сега да видим как ще се измъкнеш от това, педераст!”
Ще убия този проклет демон някой ден... ако го бях направил тогава, щях... по дяволите не усещам ръцете си.
”О чудесно тя ме гледа странно...”
Тя въздъхна.
-Мъжете и тяхната тъпа гордост...-промърмори розовокоската.- Хайде вземи го. Ще замръзнеш или ще хванеш пневномия! И на мен ми е студено, но съм свикнала с това, докато ти...
-Аз-Аз к-какво?
Попитах с твърд тон. Това е! Вече няма да говоря! Изръмжах за това ,че не мога да говоря нормално, а тя се усмихна самодоволно.
-Ще го вземеш ли или не?
-Хн...
-Какво съм ти казвала за ‘хн’? Не съм направила нищо, за да си ми ядосан отново!
-Хнннннннннннннн.
Изхънках раздразнен и леко си завъртях очите. И учудващо тя направи същото и изведнъж се приближи. Ръцете й обгърнаха раменете ми бързо. Внезапното движение и тази близост ме изненадаха. Не че не ми харесваше, просто бях шокиран. Очите ми се разшириха леко.
-Ето! Виждаш ли? Не е ли по-добре?
Усетих нещо на себе си. Одеалото. Свих си раменете, за да разбере ,че не ми пука...а одеалото падна.
-По дяволите! Не бъди такова упорито магаре! Достатъчно работа имам в болницата като сестра, не искам да имам и един пациент в къщи!
Очите й ме гледаха с малко гняв. Устните й бяха тъмно червени заради студа ,но колкото повече ги мърдаше толкова повече иглеждаха някак си... привлекателни... Тя взе дебелия плат от земята и го постави на раменете ми отново. Аз отново си размърдах раменете, но тя го хвана преди да е паднало, слагайки го отново на раменете ми по-грубо.
-НЕДЕЙ. ДА. ПРАВИШ. ТОВА.
Но как можех да се съпротивлявам? Виждайки я ядосана. Толкова ми е забавно ,че едва се сдържам. Както и да е, исках да я видя повече ядосана. Размърдах си раменете отново. Но ръката й беше хванало здраво одеалото, докато другата й ръка търсеше нещо в джоба си. Извади нещо като брошка и го защипа на одеалото.
-ХА! Пробвай да махнеш това сега!- каза победоносно.- Не искам да пропусна първия сняг в годината ,заради теб.
Тя ме потупа по ръката и тогава лицето й стана сериозно, после стискайки ръката ми леко, каза:
-Ти си вдървен! Гррррррр, ти и твоята гордост!
Тя застана зад мен и усетих чакра да преминава през ръцете и крайниците ми.
-И ти няма да го пропуснеш!
Топлината от ръцете й бяха отпускащи или може би е просто зелената чакра, която минава по тялото ми. Затварях си очите ,за да медитирам, но видях малки бели точици на небето. Тя започна да ме разклаща и да посочва към небето. Беше толкова развълнувана, че чак ми трошеше кокалите. Хванах й ръцете и й казах.
-Спри това.
Ръцете й мигновено ме пуснаха и застана до мен. Сняг започна да се събира навсякъде и скоро всичко стана бяло. Дърветата с жълтите си листа, станаха бели. Час по-късно ,снеговалежа спря. Все още имаше облаци над селото, готови да атакуват отново.
-Хайде да влезем ::прозяване:: вътре.
Чух вратите да се отварят и бързо влязох вътре.
-Вземи си гореща вана ::прозяване:: или ще настинеш. Отивам да си лягам.
След това чух на земята да пада нещо, последван от друг шум и крушките в стаятя й се изгасиха. Когато я чух да диша леко, влязох в стаята й и оставих брошката на нощното й шкафче, а одеалото на стола. Погледнах я, тя спеше дълбоко. Малка усмивка се настани на лицето ми. Сега ще е добро време.
Картите са скрити в кратуната ми, която стои в най-тъмният ъгъл на апратамента. Перфектното място, където да ги крия. През нощите стоя буден и слушам песни ,търсейки идеалните цитати. Сега имам това време.
Опитах се да изкарам картите от кратуната. Първоначално нищо не стана, но след това картите започна да заизлизват и бяха подредени пред мен. Проклет този демон, той правеше това само заради себе си. Взех една и тръгнах към пощенската кутия и тъй като Шикаку нямаше да ми позволи да ползвам пясъка ,за да не измръзна до смърт, взех одеало с брошката. Нуждаех се и от двете си ръце ,за да поставя плика в кутията. Изръмжах вътрешно. Защо трябва по дяволите да е толкова студено?!
Вече не сте никого:
Гаара беше на път да отвори кутията ,когато забеляза ,че не е купил нищо ,за да привлече вниманието й към пощенската кутия. Удряйки главата си срещу малката метална вратичка, мислеше...
”Как ::удар:: съм ::удар:: могъл ::удар:: да ::удар:: забравя?!” Но надеждата му не умря все още. Той се сети за план Б, който ще го спаси.

”Шикаку...”
”...”
”Престани с тези глупости и ми дай да контролирам пясъка си.”
”Не.”
”Не се дръж като--- Виж, трябва ми. Нямам нищо ,с което да й привлека вниманието към пощенската кутия.”
”Трябваше да помислиш за това преди да ме обиждаш.”
”Казвал съм ти и по-гадно неща, защо точно сега се ядосваш?”
”...”
”Е... изглежда, че няма да имам партньор, колко жалко... Какъв дъъъъъъъълъг и самотен живот ще изживея...” Каза той, почти невинно.
След това имаше тишина за известно време.
”Гррррр, какво е това, което искаш?”
”Пясък.”
”За какво?”
”Нещо! Каквото и да е!”
”Дете, на точното място си. Ако има нещо, което момичетата обичат то това е... бижута.”
”...?”
”::въздъхване:: Кажи ми първото нещо, което ти идва на ум, когато чуеш думата ‘бижута’.”
”...пръстени.”
”Охххххх, интересно... Много добре сега ми кажи как искаш да изглежда.”

Очите на Гаара започнаха да скитат нявсякъде, докато не се спряха на брошката. То беше сребристо кръгче очертано в розово. Като символа на дрехите й.
”Като това.” Каза, посочвайки брошката

”Тц, детска работа!” Пясъкът се размърда и обвазува пръстен. ”Сега, огнено джутсу!” Няколко знаци с ръце и пръстенът беше в огън. ” Спри.”Каза Шикаку след няколко минути. ”Вятърно джутсу.” Още знаци и пръстена вече имаше по добър вид. ”Спри.” Пооправи и поизглади пръстена. Крайният продукт е изумителен. На пръстена се виждаха бели кръгчета очертани в розово като символа на Харуно.

”Как направи розовия цвят?”
”Минерали от почвата.”каза очевидно демона.
”Хн...”
Гаара взе пръстена, който летеше пред него и направи обичайното. Взе въженце и го завърза за края на плика и после го постави в кутията като пръстена стърчеше навън.
”Перфектно.”

Докато затваряше малката вратичка се случи най-лошото нещо, което Гаара си беше представял, че може да се случи ,но само в бъдеще време.
-ХЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ ГААРААААААААА!!! НА КОГО ПРАЩАШ ПИСМОООООООООО?!
Нервите на червенокосия бяха на път да експлодират. Щом блондина е забелязал, ще изклюкари всичко на всички, докато целият континент не разбере. А и защо толкова късно е буден блондинът? Гаара бързо затвори малката кутия.
-Не е твоя работа, Узумаки.
-ХАЙДЕ ДЕ, ЩЕ ТЕ ЧЕРПЯ РАМЕН ЗА ЗАКУСКА... и можеш да ми кажеш за този пръстен ::намигване::.
-Какъв пръстен?
Каза той ,опитвайки се да звучи без никакъв интерес, но погледът на Наруто му казваше ,че колкото и да се опитва да скрие това е безнадеждно.
-Колко рамена трябва да ти купя ,за да забравиш за този инцидент?- той не можеше да го излъже, но поне щеше да го скрие.
-Зависи от това кое е момичето... или... момчето?- Гаара го погледна със смъртоносно изражение.
-Добре, добре, момиче...- и двамата тръгнаха към Ичираку.
.................................
Когато розовокосата се събуди беше 6 часа сутринта. След като закуси на бързо с бясна скорост тръгна към офиса на Цунаде. ”Ще закъснея!”

-Отивам да тренирам!! Ще се видим следобед!!- извика без да осъзнава ,че няма никой в апартамента...
-...мяяяуу?-или поне никакъв човек...
В отчаяното си бягане, кунойчето забеляза само някакви двама нинджи да ядат рамен в Ичираку.
При Наруто, 15-та купа с рамен.
-Ако това е цената, която трябва да платя за мълчанието ти предпочитам да те убия.- каза червенокосия със сериозен тон. Лицето на блондина се вкамени. Но тогава Наруто се ухили и злонамерен блясък се виждаше в очите му.
-Говорейки за това... Коя е мистериозната дама?
”Мамка му, мисли бързо!”

-Няма никаква мистериозна дама. Това е подарък за Темари. Тя ме помоли да й купя нещо и така и направих.
-Тогава защо искаше да забравя за това?- блондина се изпълни с повече любопитство.
-Просто защото.-Наруто премигна първи път... втори път...
-Добре.-или може би не е добре...
...........................................
Тренировката на Сакура минаваше доста добре. Упражненията на Цунаде изглеждаха толкова лесни като никога. Неврологичното възстановяване беше на D-ниво за нея и Цунаде я научи на най-силните техники, които знаеше. В няколко дена, в които тренираше тя научи много медицински техники и джутсута.
Блондинката беше учудена и изненадана от това как ‘Предела’ й позволяваше да приема толкова много информация, но трябва да я пита нещо преди да открие миналото за семейството й.
-Сакура, седни. Знаеш ,че не те наказах за свитъците, които се чела, но ако не ми отговориш честно на въпросите, които ще ти задам, опасявам се ,че ще трябва да взема някакви мерки. ::въздишка:: Прочете ли свитъци със забранени техники?- Сакура преглътна и кимна, а Цунаде отново въздъхна.
-Колко прочете?
-Всичките.-каза едва чуто.
-Сакураааааааааааааааааа, какво ще правя с теб?- Цунаде си беше хванала главата.- Не мога да те изпращам на мисии, ако не знаеш как точно да използваш тези джутсута! Ще бъде катастрофално за всички! И нямам необходимото време ,за да те обучавам!-тя въздъхна... отново.
-Аз се уча бързо, няма да отнеме много време, обещавам! –Сакура се умоляваше.
-Не че трябва само да ти казвам и ти да запомняш ,а трябва всъщност да видя как ги изпълняваш! Никога не си виждала как трябва да се изпълняват и може да ги объркаш!
-Моля те, моля те, моля те, нека ти покажа. Обещавам, че няма повече да те разочаровам, нека ти ги покажа, вече съм силна. Знам ,че мога... моля те? Ще отнеме само един следобед, нищо повече.
Болката в очите и гласа й беше толкова голяма. Петата не издържаше този поглед. Тези невинни, малко, мили очички.
-Добре! Добре! Днес 17 часа. Ако объркаш само едно джутсу...-каза тя, повдигайки показалеца си.
-Няма! Няма! Кълна се, че няма!-розовокоската стана рязко.- Няма да съжаляваш за това Цунаде, обещавам!
И тя си тръгна.
-Не съм казала ‘свободна си’....- пот се стече по челото на блондинката, премигвайки с око и ръката й все още, стояща в същата позиция.
..................................................................
След като се върна у дома си, тя видя празния диван, изключеният телевизор и липсващата кратуна. ”Странно.” Помисли си тя, но след това си сви раменете и отиде в кухнята. Днес определено щеше да тренира до скъсване на задник. Наруто беше казал ,че иска дуел. Е днес молбата му ще се изпълни. Тя беше научила доста техники, отколкото си е мечтала, че някога ще може. Охх... блондина определено ще се шокира като я види да се бие така. Тя седна на стола и си залюля краката. Голяма самодоволна усмивка се появи на лицето й ,но бързо изчезна след като усети остра болка в корема си.
-МАМКА МУ!
Паника. Тя не може да се бие така. По дяволите толкова е болезнено... Ще бъде пребита като никога! ”Няма начин...” Събра чакра в дланите си и постави ръцете си върху болящата зона ,затваряйки очите си и концентрирвайки се. Няколко минути по-късно очите й се отвориха рязко и с най-широката си усмивка ,тя изключи готварската печка и фурната ,побягвайки по улиците към кулата на Хокагето.
-Цунаде!!- тя влезе в стаята, затръшвайки вратата зад себе си.- Ще ме заобичаш, заради това!
Половин час по-късно и Сакура обясни какво е успяла да направи. Тя намери решението за проблема на всяко кунойче по време на мисии. Розовокоската се е оттървала от дамските превръзки и е излекувала някаква си тънка материя от матката ,за да спре кървенето. Разрешила е този проблем по случайност, от многото оплаквания на пациентите. И ако всички медицински нинджи от всеки отбор знаят това, мензисът по време на мисии няма да бъде никакъв проблем!
Първоначално лицето на Цунаде беше лишено от емоции, но после се намръщи...
-Не знам, защо никой не се е сетил за това... Защо аз не се сетих?
Вена изскочи на челото й, но гневът й мина и се изправи.
-Сакура Харуно помогна на държавата си доста. Това от сега нататък ще бъде прилагано. Свободна си.
-Благодаря, Хокаге-сама. За мен е чест да служа на страната и селото си.- и тя си замина.
Тя беше забързана тази сутрин и така развеселена преди няколко минути, че чак не беше усетила студа. Сега с мислите си и нищо друго, го усети. Побягна колкото можеше бързо. По пътя за вкъщи, видя много шинобита, които използваха огнено джутсо да стопят снега от улиците, а други ги местеха просто с лупати. А деца си играеха със снега и правеха снежни човеци. Тази гледка я накара да се усмихне. Поглеждайки нагоре видя ,че облаците са все още над селото... но това не я интересуваше.
..............
Без да е нужно да се казва, Сакура очевидно е напълно шокирана ,след като видя пръстен да стърчи от пощенската й кутия. Тя се изчерви, отвори кутийката, взе отвътре работите и влезе в асансьора. Отвори плика и на картата пишеше:

И стремително гониш новата си цел
И стремително я гониш без никакъв контрол
И си мислиш ,че си толкова силна
Нищо не те спира, абсолютно нищичко
Можеш да се справиш
Късмет за днес

Последната част беше написана на ръка. ”ДА!” помисли си тя, може и да успее да разбере кой е той. Но трябва да помоли всички мъже в Коноха да напишат нещо ,за да сравни почерка. Това е откачено. Ще бъде прекалено трудно. Но пръстенът е красив. ”Сигурно струва доста.” Някой ,който й обръща такова внимание заслужава поне нейното признание. Тя погледна пръстена по отблизо и видя символа на Харуно, след това си го сложи. Изглежда е направено от стъкло, но е някак си здраво... Остави тези мисли настрана и прочете картата отново. ”Стихотворението не изглежда доста укорожаващо... е... поне това ,което той е напшисал на ръка, ще го имам на предвид.” Асансьора спря, вратите се отвориха и тя излезе забързана търсейки бравата на апартамента. След като отвори вратата почна да говори.

-Гаара!! Имам още едно! И този път с пръстен! Можеш ли да... повярваш?- последната дума я прошепна ,когато осъзна ,че на дивана не е само Гаара, но и Наруто. ”Проклятие.”
-Още едно какво, Сакура-чан?
-Нищо, нищо, просто... шега! Точно така, нали Гаара?
-Хн...
-Какво съм ти казвала за ‘хн’?- каза тя през зъби.
-Хннннннннннннннннннннннн.- каза той нарочно, дразнейки я.

А междудругото Наруто се почувства изоставен. Но нещо на пръста на Сакура му хвана вниманието.
-Хей Гаара! Това не е ли пръстенът за Тем- ::кашляне::
Изражението на Гаара не се промени, но вътрешно се паникьосваше. Наруто го е видял. Това ще отнеме време и той благодари на господ ,че Шикаку забравил да му е ядосан и му позволи да контролира пясъка си, с което накара Наруто да се задави.
-Какво има Наруто?- попита Сакура малко разтревожено. Наруто погледна към пръстена после към Гаара.
-Трябва да има юфка в мислите си от сутринта...- Гаара избута задавения нинджа от дивана.
-Просто се нуждае от вода.
-Ще му донеса.
-Може и сам да си вземе, нали така?-Гаара използва пясъка си, който хвана леко тила му и го накара да кимне. И тогава го избута в кухнята. След като двамата бяха там, Гаара телепортира и двамата навън.
-Га ::кашляне:: ара... имаш да обясняваш ::кашляне::.
-Не.
-Гаара..........................................................................КАКВО КРИЕШ?!
-Млъквай, идиот! Каза, че си се променил, докажи го като не казваш нищо за това и няма да има нужда да обяснявам.
-Хъх?- очевидно Наруто не разбираше.
-Ще се върнем обратно вътре и няма да казваш нищо за това. Ако разбереш цялата ситуация ще призная ,че си се променил.
-Добре ::кашляне::.
............................
Те излязоха от кухнята и Наруто изглеждаше дълбоко замислен.
-Какво има Наруто?
-Хъх? Ох, нищо, просто мисля за... от коя купа беше юфката.
-Изумена съм как си пораснал толкова много като ядеш само от това нещо.
-Това нещо? ТОВА НЕЩО? Как смееш да казваш ‘това нещо’ на моя скъп рамен?!?!?! Хайде, двубой!
-По дяволите, разбира се! Казвай къде.
-Ъм... на тренировъчните площадки!
-Разбрано!
Къркорене на стомах се чу из цялата стая.
-Извинявам се. Хихихи ,рамена не е било достатъчно.
-Искаш ли да ядеш нещо? Бях сготвила...- попита Сакура, а двете момчета вече бяха седнали на масата.
-Не и в ада! Ще ми помогнете да нагласим масата или няма да ядете!
-И аз си помислих ,че ще се измъкна... –промърмори Гаара под носа си.
-Здравата те е хванала...- прошепна блондина.
-НЕ.
-Какво каза?- главата на Сакура се показа от кухнята и убийствено намерение изпълни стаята. После тя се усмихна и се върна в кухнята.
-Дам, тя те е хванала.- Наруто прошепна отново ,печелейки с това свиреп поглед от червенокосия.
Сакура не можеше да бъде повече от благодарна ,че са изяли толкова много рамен. Защото ако не бяха изяли толкова много в Ичираку, нямаше да стигне храната и щеше да трябва да готви.
След като се наядоха ,всички се запътиха към ‘бойното поле’. По пътя Наруто беше на няколко крачки назад и розовокосото момиче се възползва от това и бързо постави картата в ръката на Гаара. След като той го прочете й каза няколко думи. Картата беше телепортирана в ръката на Наруто, който беше видял цялата сцена пред себе си. След миг от ръката му изчезна картата. Той й я върна обратно.
Тренировъчните площадки бяха затрупани със сняг и хлъзгави. Разочарование беше изписано на лицето на блондина. Но след това беше заместено с шок след като видя Сакура да прави знаци с ръце. За няколко минути и снегът беше почистен.
Нито един от двамата не каза и думичка. Те заеха бойните си места. ”Това ще бъде... забавно.” Помисли си Гаара.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾