Глава 12Embarrassing Moments Tsunade’s Consent

Гаара се облегна на стената в кухнята. Защо му беше толкова много трудно сега да спира инстинктите си? Ако продължава да се сближава с нея ,тя ще се почувства неловко и няма да му казва какво мисли за картите, следователно - за него...

Но това усещане е толкова добро, на него му харесва ,че той е причината поради ,която тя се изчервява... той си затвори очите, спомняйки си колко хубава е била Сакура през онази нощ в гората. По дяволите, той иска да е толкова близо до нея ,както тогава отново. Но как? На устните му се настани дяволска усмивка. Който е измислил джутсуто трансформация е наистина гений... той съжаляваше за Пухчо, който отново ще спи дълбоко в клетката направена от пясък, докато ...ем докато Гаара не го освободи.

Точно сега каквито и думи да обяснят какво чувства Сакура няма да са достатъчни. Но ако трябва да се избере най-подходящата дума, тя е... може би ‘Шок’... и в неловко състояние... тези двете разбъркани и страха. Този перверзник! Как се е осмелил да се приближи толкова много до гърдите й. Лицето й е тъмно червено и тя знаеше! ”Знаеш ,че ти хареса.”Изглежда вътрешната Сакура изскочи от нищото. ”Със сигурност не е вярно!” Тя усети така сякаш думите й бяха празни... няма начин да й е харесало, нали? НЕЕ! По дяволите! Отричането е чудесно! ”Не го харесвам, не го харесвам, не го харесвам, не го харесвам...”

След няколко минути тя се измори да повтаря това и си затвори очите. Единственото добро нещо в това е, че Гаара се чувства също така. Ох, но колко много греши тя...

Тя се чувстваше изцедена психически и емоциално ,в някакво странно настроение... тя се нуждаеше от хубава, гореща и отпускаща вана с мехурчета и всичките му екстри... да определено е това... отиде до вратата на кухнята и проговори.

-Изморена. Вана. Легло. Сън. Лека нощ.- и отиде в банята, като заключи вратата след себе си.

Когато си съблече и бельото разбра, че... това нещо, което всички момичета мразят ,без да има значение колко дълго време трае е... мензисът. ”По дяволите!” остра болка в бедрата я накара да се извие в болка. Колко по-гаден може да стане денят? Тя влезе във ваната, решавайки ,че ще е по-добре да се отпусне в горещата вода ,отколкото да си взема душ. Когато вече свърши, тя се обви в кърпа и осъзна ,че напълно е забравила да си вземе дрехи... беше на път да тръгне с бясна скорост към стаята си, за да се преоблече... но през нея премина още една вълна изпълнена с болка... мамка му, тъпата болка не я оставя да направи даже две крачки. Единствения начин е, ужасяващия...

Сега сме Сакурка:

-ГааАГХХра...- извиках, но още една остра болка си поправи път и беше забелязана в думите ми. Чух тихи стъпки да се приближават към врата и после да спират.

-Какво?-той не звучеше много щастлив. По дяволите това няма да бъде никак лесно.

-Трябва да ми направиш услуга...

-Хн.

-Влез в стаята ми.- чувах всяка негова стъпка.-Ъгхххх, еми, сега, отвори ъгхх гардероба.

Казах едва с болки. Поради някаква странна причина не можех да събера чакрата си, за да убия тези болки, преди когато имах мензис не беше чак толкова болезнено... никога.

-Нещо не е наред ли?- Мамка му, той задаваше прекалено много въпроси ,но съдейки по тона ,той е просто любезен.

-Даххххх, сега, отвори първото чекмедже.- можех да видя самодоволната му усмивка да се мърда във въздуха... трябва да го убия след това.

Сега сме Гаара:

Усетих лицето ми да гори. И на Шикаку... носа кръвеше. Имам си причина да бъда някак засрамен и затруднен. Определено изглеждам като някой перверзник, който гледа на другите хора, най-вече на жена бельото... Защо тя ми причиняваше това? Това да не е нещо като отмъщение за по-рано?

Пак сме Сакура:

Знаех ,че за това ще съжалявам по-късно...

-Донеси ми сутиен и гащи.-точно сега и точно тук ми се искаше да умра.

-Ъм чорапи да донеса ли?

-КАКЪВ Е ТОЗИ ВЪПРОС ПО ДЯВОЛИТЕ? Ъгхххх! –той не каза нищо.- Да, чорапи също...

Чух чекмеджето да се затваря.

-Чакай, чакай, чакай!! Донеси ми и други дрехи.

-Тези не са ли ти достатъчни?- той ми се присмиваше... и ще си плати за това след като вече ще съм облечена повече.

-Не!

-Какво да взема?

-Ъгххх! Ъррр... от второто чекмедже ношноца или нещо такова, просто, ъгхх, побързай!

Пак сме Гаара:

Не искам да знам защо Шикаку не беше тук или какви са тези звуци някъде в ума ми, но честно казано, бяха... ър... досадни... От колко различни ношници се нуждае едно момиче, с които да спи? Защо изобщо хората се нуждаят от различни дрехи ,с които да спят? Окото ми видя нещо черно измежду светлите и шарените дрехи. Извадих го. Малко е късо ,но тя каза да взема каквото и да е... а и не искам да пипам нищо розово... освен косата й... ПО ДЯВОЛИТЕ!! НЕ! НЕ! САМОКОНТРОЛ! САМОКОНТРОЛ!

Пак сме Саку:

Сега съм на пода. Едва мога да мърдам и говоря... господи защо сега?! На вратата се почука. Отключих я и отворих мъничко. Той ме видя на пода, но аз си взех дрехите мигновенно и затворих вратата за по-малко от секунда. Когато осъзнах какво ми е донесъл бях... шокирана... да не би той да е някакъв перверзник?

-ИЗБРА ТОВА?! Веднага след като изляза--- ГВАААААААА--- ще те разкъсам на парчета, разбра ли? На парченца!!

Той е избрал червено бельо и къса в черен цвят копринена ношница. Единственото хубаво нещо е ,че тези гащи са доста удобни ,а ако не бяха нямаше да си променя мнението от това да го убия, облечена само в кърпа. Най-накрая реших да се махна от тук като първо едва се облякох в тези дрехи. ”Мразя те Гаара!!”

Излязох от банята и срещнах чифт очи ,гледащи ме не много щастливо... преди докато не видят в какво съм облечена. После пак погледна очите ми. Виждах толкова много затруднение в очите му, нещо като страх и шок ,и имаше още нещо ,което не успях да разбера какво е... Той избегна очите и тялото ми доколкото можеше. Значи... го карах да се чувства в неловко положение, хъх? Охххх, ще му го върна, колко е сладко това отмъщение... той седна на дивана и включи телевизора. Още една вълна от болка ме удари, тази болка беше толкова ужасна ,че чак паднах на коленете си. Дишането ми ставаше все по неравномерно и главата ме заболя. Усетих очите му върху себе си. Опитах се да доизпълзя до стаята си ,но не успях. Спрях да се опитвам да мърдам и паднах на пода. Гаара се изправи ;със сигурност ще ми се присмее. Той клекна до мен и гледаше тялото ми как се извива в болка.

-Какво т--?- той рязко спря... очите ми се разшириха. Той е помирисал кръвта, о НЕЕ! Това е лошо. Трябва да бягам.

-Къде си ранена? Кога е станало това? Защо не си се излекувала? Защо не ми каза?

Той ми е ядосан? О ГОСПОДИ това не може да стане по-зле.

-Никъде, наистина... –очите му се намръщиха моментално, определено не ми повярва.

-Кървиш, дай да видя...

-НЕ! НЕ! НЕ!- как мога да му обясня за това?- ЪГХХХХХХХ!!

Ноктите ми се забиха в кожата на главата ми...

Той изглеждаше загрижен... или просто си въобразявам... той започна да проверява всяка част от тялото ми, но когато осъзна ,че съм добре той се опита да погледне и в друго място, което значеше под ношницата. Когато ръцете му опасно доближаваха единственото място ,което исках да го изключа се отдръпнах веднага.

-ПО ДЯВОЛИТЕ ,ЖЕНО!! ДАЙ ДА ВИДЯ!!

-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Видях в очите пламъче, което никога преди не съм виждала. Той се приближи повече към мен и ме повдигна като булка.

-Къде живее Цунаде?- попита той, опитвайки се да прозвучи спокоен.

-....кулата....- бях толкова изморена и в болка....Изглежда той е забелязал ръцете ми свити в юмруци...

-Захапи това.-той беше направил нещо като пръчка от пясъка си ,което го оглеждах сега отвратена, този пясък има толкова много кръв на различни хора... и само бог знае къде другаде е бил този пясък...

-Гарантирам ти, че пясъкът няма да влезе в устата ти, сега го захапи.

Така и направих, и всеки път когато усещах нова силна болка стисхвах с всички сили ‘пръчката’ ,опитвайки се да намаля болката... пясъкът се завъртя покрай нас и се телепортирахме. Пясъкът отвори вратата и видяхме Цунаде да спи, хъркайки... дори стаята й е препълнена с документи. Тя отвори очите си бавно, преди да опознае високата фигура на Гаара и човекаът в ръцете му... аз. Блондинката подскочи и започна да задава въпроси... не можех да кажа на Цунаде какво ми има ,а и не ме оставяха да говоря. Лицата им бяха студени, твърди и лишени от емоции... Мразех това...

-Какво е станало?

-Тя е в болка.

-Защо?

-Тя е ранена някъде и не ми позволява да й помогна.

-Защо не се е излекувала?

-Попитах я същото, но не ми отговри.

Цунаде беше замълчала за малко...

-Гаара-сан извини ни за малко.-изглежда той нямаше такова намерение.

-Трябва да поговоря с нея... на саме.- да не би днес да схваща бавно или какво? Излез по дяволите!! Той гледаше свирепо Цунаде и тя него така... но накрая излезе.

Отново сме червенокосия:

Чаках отвън. Поради някаква странна причина се чувствах така сякаш трябва да съм вътре, но блондинката би трябвало да знае какво прави... Не ми харесваше идеята ,че партньора ми е в такова състояние...

”По точно е бъдещ партньор ,но се гордея ,че най-накрая си го приел.” Туко що осъзнах какво съм казал. Мамка му! Е, Шикаку я беше избрал ...затова нямаше връщане назад...
”И съм сигурен, че си видял какво носеше под тази оскъдна ношница, нали?”
”Не съм!”
”Паметта ти не казва същото.”
”Разкарай мръсните си лапи от паметта ми, болно копеле!”
”Ти си болното копеле. Не аз съм този, който гледа бельото на една жена и---ох, какво е това ,мъчеше се да я съблечеш!”
”Не съм се опитвал да я съблека, просто исках да видя къде е ранена!”
”Да бееее...”

Вратата се отвори. Щях да скоча и да побягна ,за да видя как е тя, но естествено не можех, не и пред Хокагето, не и пред никого...

Сега сме никого, приятно четене:

Сакура излезе от стаята й, чувствайки се страхотно... или по-точно малко по-добре от преди. Тя трябваше да вземе само едно хапче и веднага след това можеше да събира чакра. А Гаара се беше облегнал на стената, срещуположна на вратата и мигновено си повдигна галвата, когато чу вратата да се отваря.

Колената на Сакура едва я държаха ,заради болката. И щом видя стол веднага седна на него. Цунаде все още беше на вратата и направи знак на Гаара да я последва вътре. Без никакво желание той влезе вътре... а ако знаеше какво ще се случи нататък... щеше сам да влезе в дълбините на земята...

...

След около половин час, който на Гаара му се беше сторило дни ,Цунаде свърши с обяснението си за женските органи и бебета, и за мензиса и за други работи... На Шикаку постоянните прекъсвания бяха досадни, а на Цунаде темата беше травматична. Веднъж след като се изказа, тя светна крушките. След такъв тормоз над него, Цунаде реши ,че да вземе информация от него сега ще е по-лесно...

-Какви са намеренията ти към ученичката ми?- Гаара едва се осъзна какво го пита и започна да заеква.

-Аз-Аз-Какво?

-Не се прави на тъпак... знам какво видях в спомените ти, сега ще те попитам това още веднъж и искам истината: какви са намеренията ти към ученичката ми?- лицето му стана студено и лишено от емоции.

-Тя е бъдещата ми жена.-откровеността му, накара Цунаде да поиска да го фрасне.

-И си й казал да не ми казва?-блондинката си намръщи очите.

-Тя не знае...-очите на петата се разшириха.- ...също и така и вие няма да й кажете.

И пак си намръщи очите петата.

-Защо?

-Имам си причини.-мъничка, почти микроскопична самодоволна усмивка се настани на лицето му за секунда.

-Някога замислел ли си се тя какво чувства към теб?

-Ето защо не съм й казал.

-Ти си---

-...именно.

Имаше дълга тишина... тогава Цунаде се облегна на стола си, кръстоса си ръцете и... се усмихна самодоволно.

-Ти си такъв...(щеше да каже мръсно копеле)... гений... Много пъти съм се опитвала да я накарам да забрави за съотборниците си, още от както напуснаха. Е тогава... САКУРА!!!

Розовокоската влезе в стаята, а Цунаде продължи да говори.

-Седем дена като почнем да броим от днешния, ще показваш на Гаара как нинджите в Коноха изпълняват мисиите си.

-Д-Да...-имаше голям сарказам в гласа й.

Тя има толкова много свободни дни... но изглежда тази задачи й е дала ,заради мързела й... Когато Сакура се обърна да тръгва, Цунаде намигна на Гаара. Ако двамата са в един отбор ще се сближат повече, сега блондинката й даваше тренировка, и в същото време печелеше пари...(о и аз искам)...това не може да е по-добре.( и аз така викам). Гаара излезе, следвайки Сакура.

Изглежда тя беше забравила какво носи, защото беше на път да отвори главната врата с една къса ношница. Пясък застана пред нея, спирайки я да излезе. Тя се обърна и го гледаше свирепо. Гаара я погледна от главата до петите (със сигурност наслаждавайки се на всяка секунда) и повдигна вежда. Сакура се погледна и се изчерви като ягода и после го удари леко по ръката, за дето я е гледал... и после постоя за малко така ,мислейки...

-Съблечи малко дрехи.-Каза розовокоската.

-Не прибързваш ли малко?- на лицето му се заигра самодоволна усмивка.

-Знаеш какво имам предвид... сега, дрехи.- тя протегна ръка, а той се правеше на объркан.

-Не донесох излишни дрехи до тук.

-Нито пък носиш излишни, когато трябва!-каза тя ,спомняйки си пазаруването.- Хайде де, сигурно имаш пет чифта дрехи на гърба си, поне ми дай това кафявото кожено нещо!

Той помисли за минута. Тя никога не би го облякла, както той го облича... но ще бъде забавно да гледа как напразно ще се мъчи да си покрие тялото. Той махна ‘коженото нещо’ и й го подаде. Но тя за няма и минути от това нещо си направи нещо като корсет, което също и така прикри повече краката й (corset). И беше готова да тръгва... Кой изобщо може да направи това само от парче плат? Червенокосия беше удивен по начина, по който изглеждаше тя.

-Помогни ми, ще закопчаеш ли това копче?

Край, вече той беше съблазнен, той може да разкопчае нещо и... той е перверзник! Направи това, което му беше казано и тръгнаха. Подсвирквания се чуваха докато си вървяха. Той направи така че да е сигурен ,че са млъкнали, не за постоянно ,но седмица или две ще плюят пясък. Гаара се изхили вътрешно, а Сакура се изчервяваше доста всеки пък ,когато някой казваше нещо.

-Изглеждам ли—като--- изглеждам ли---неприлично?- попита тя.

Той си сви раменете. Очите й бяха разтревожени и малко тъжни.

-Изглеждаш ми добре...-добави той и Сакура въздъхна облекчена, продължавайки двамата да вървят...

Прибраха се малко късно. Сакура хвръкна към леглото си, докато Гаара си махна кратуната, седна отгоре му и си затвори очите, опитвайки се да медитира. Заглъхващ писък се чу от стаята на Сакура, както и стъпки... Хм... някой може да е в стаята й... той реши да провери дали всичко е наред.

Гаара отвори вратата и влезе вътре бързо, но не достатъчно ,за да успее да избегне ритника на Сакура. Ако тя не беше осъзнала на време кой е всъщност, сега Гаара щеше да е с няколко зъба по-малко. Но за щастие тя успя да го разпознае и успя да не го удари. Но и не беше толкова късметлива ,защото изкривявайки ритника си във въздуха се озова на пода зад него. Тя се обърна и го погледна. След това го хвана за ръцете и почна да мърмори за нещо като крадец...

-Успокой се. Какво има?- червенокосия говореше, така сякаш говори на пет годишно дете.

-Някой е бил в стаята ми, това е мъжът ,този който ми изпраща цветята и картите... Намерих това под възглавницата си, той е влязъл в къщата ми и може пак да се върне...

Мигновено той се удари. Забравил е за това... ”Уплашена е от един прост обожател, пък може да се бие с хора от S ранк мисии!!”

-Не се дръж като дете, ти си кунойче, не би трябвало да си уплашена от отчаян рамонтик.

-Недей да бъдеш безразсъден, отчаяни романтици завършват като психопати убийци.

”Или обратното.” Помисли си той

-Ако някой се доближи до теб, аз пръв ще разбера. Но сега...-той я погледна странно.- нека да видим тази нова карта...

Той се усмихна самодоволно(пак) ,а тя се нацупи. Сакура вече съжаляваше, че е обещала това и се опита да потърси някоя вратичка.

Гаара забеляза неудобството й към тази тема...

-Знаеш, че не ми харесва, когато хората се опитват да нарушават сделките си...

Естествено тя помни, даже беше свършила тук, заради някакво тъпо предложение. Тя взе картата от леглото и му го подаде.

-Другото?-попита той.

Тя си е помислила ,че е забравил? Грешка! Тя се обърна и започна да търси нещо под леглото си. След това го извади. Беше малка кутийка, почти като кутийка за обувки. Розовокоската го отвори и извади малък плик, който го подаде на усмихващото се самодоволно момче. Тя седна на леглото, изчервявайки се... почувства се така сякаш слага малки писма в раницата на Саске, много глупава е била тогава... споменът за онази нощ до пейката я направи тъжна и мигновено се ядоса...

”Ще ти дам едно ‘благодаря’ ,което няма да забравиш... или няма да доживееш...” Беше прекъсната от болезнените си мисли ,когато усети някой да я гледа. Тя си обърна главата и видя червенокосия да й се мръщи.

-Виждал съм тези очи и преди...- каза той. ”Какво означава той?” -...за кого мислеше? ...Кой е този човек ,който толкова много презираш?

-Не е твоя работа, по дяволите.- каза рязко. Но защо го каза така и тя не знаеше...

-Напротив, защото докато те пазя да не убиеш другарите си ,трябва да знам количеството омраза, което слагаш в битките и до колко далеч ще стигнеш само и само да постигнеш това ,което искаш. Значи, Е моя робота, по дяволите.

-Защо изобщо ти пука какво ще ми се случи? Нищо няма да ти стане ,ако всъщност бях екзакутеирана заради джутсутата ,които четях, даже можеше малко да се развеселиш, ако беше истина---

Това преля чашата.

-Никога- каза той, увивайки я с пясъка си в пашкул.-не ми говори така, никога... сега ми кажи.

Имаше малко тишина.

-Помни, че не си в състояние да спориш.- пясъкът около нея се стегна.

-Него.-каза тя след минута, две и отрова, капна от думата й, докато гледаше снимката на отбор седем. Пясъкът донесе снимката.

-Него?- той посочи Саске.

-Да.

Очите й бяха намръщени и изпълнени с много тъга и най-вече омраза. Изглежда Учиха я е наранил дълбоко и тя си иска отмъщението. Това е истинската причина, поради която е крадяла джутсута... той заповяда на пясъка да я пусне и я постави на дивана. Гаара я погледна ,той щеше да я съжали ,но тя не се нуждаеше от това да я съжаляват ,а от това някой да я изслуша...

-Кажи ми...-гласът му беше мек, нежен и изпълнен с чувства, въпреки че лицето му беше като стомана.

Тя го погледна несигурна... Но не след дълго започна да говори. Първо за това как му се е възхищавала и беше изненадващо как избегваше думата любов. После му разказа за глупостта си, поради която си е развалила приятелството с най-добрата си приятелка. След това колко слаба е била и изоставена, дори и Саске е напуснал, дори след като се е опитала да го накара да остане ,а той просто я е игнорирал и я е наранил. Тя каза на червенокосия как е станала помощничка на петата. Най-интересната част беше как обичта й се е променила от тъга към омраза.

Той я разбираше, все пак е преминал през това. Докато тя разказваше изведнъж признанието й се превърна в разговор и скоро Гаара също беше почнал да говори за миналото си. Толкова лесно беше да й говори, не знаеше защо, но се чувстваше много добре отвътре.

Много часове изминаха в носталгия и след това беше заменено със смях. Дори Гаара се засмя, не много ,но се засмя. Различни и тъпи неща направиха разговора им забавен.

Той осъзна ,че му харесва това въздействие. Научи няколко неща от нея, дори и когато всъщност не ги казваше. Например, той научи ,че любимия й цвят е тъмно розово, любимите й цветя са жасмини, любимата й миризма (или парфюм и аз не знам) е на теменужка, обича да се успива.

Сърцето й беше толкова успокоено. От доста дълго време не си е говорела с някой така... от много отдавна... сега се чувстваше много по-добре. Тя не си е и помислила ,че Гаара може да говори толкова много. Но е и по-добре от колкото да говори само тя. Тя разбра много неща ,за които той не казваше и може би ,за които дори самият той не знаеше. Той се е променил драстично след битката си с Наруто. Спрял е да убива хора за забавление и сега убиваше само ,когато е напълно оттегчен или за пари. Също и така тя реши да му купи по-топли дрехи или яке, тъй като за него в Коноха е студено. (нали е живеел в пустиня). Сакура разбра ,че той има и любимо цвете, но не успя да разбере кое е то... (хах аз се сещам за едно, май е черешовото) Също и така шоколада го завладява и е крадел купа с недовършена торта, без да вижда Темари. Всъщност е много смешно да си представиш ,малко пораснал намръщен Гаара да си взема купа с недовършена торта... но най-интересната част беше с вътрешните разговори с Шикаку ,който го дразнеше до безкрайност.

Ставаше тъмно и двамата се измориха. Двамата се изправиха и се чу да се пукат мускули, заради дългата седнала позиция. Сакура гледаше Гаара за дълго време преди да го прегърне. Безмълвния пясъчен нинджа също успя да я прегърне.

-Благодаря.- прошепна розовокоската, почти говорейки на себе си.

-Няма защо.

Звукът на отварящата се врата и бягащите стъпки ги накара да си обърнат главите....