Глава 10, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 10, Exchange Program (GaaSaku)

Глава 10Investigation

Не много неща могат да развалят сутринта на Сакура, но да се събуди с големи трънове в мускулите на ръцете си и във вените, може да й развали сутринта. Особено, когато кръвта й е оцапало половиния дивана.

Премести едната си ръка от раната, погледна я и я притисна отново с ръка. Още кръв изтече... Как може от толкова прост трън да боли толкова много? Чакай има и по-добър въпрос. Какво правеше тя с--- ”Ааа... да...” спомни си, картата и всичко. 0.0 къде е картата? Очите й се скитаха из стаята ,търсейки за лист хартия. ”ХА, НАМЕРИХ ТЕ!” беше на пода...

Сакура не беше от хората, които са в добри настроения сутринта. Нито имаше рефлекси. Също и така подът беше намазан с кръв. Този ден й беше ден на чистенето, който едва свърши... Ден... който й напомни... ”Колко е часът?!” Поглеждайки навън през прозореца видя ,че слънцето още не се е показало. Добре, вчера е бил наистина тежък ден и т.н. ... Заспала е след като си е взела аспирин.... Успокоителни и още ли какви лекарства е взела... Тя пропълзя до картата. Мускулите я боляха така много... едва ги мърдаше с всичките си сили, за да седне. Проклятие, краката й просто не я държаха. Най-накрая си протегна ръката, за да вземе листа хартия ,когато чу вратата да се отваря. ”Някой... Гаара!”

Опитвайки се да сграбчи картата ,се озова на земята... но картата в ръцете й. Тя се изхили злобарски. Но веднага спря да се хили, след като видя ,че има в дланта си държи само плика. Футболни топки... това бяха размера на очите.

-Това ли търсиш?- глас се чу до нея. Бавно ,обръщайки главата си видя клекналия Гаара с високомерна, самодоволна усмивка и опозорената карта между пръстите му.

-АААААААГГГГГГГГГГГГРРРРРРРР!!! Дай си ми го!!!- беше толкова оживена сцена...

Сакура отчаяно се мъчеше да накара крайниците й да проработят и да вземе картата, докато се цупеше и пищеше. А Гаара се усмихваше самодоволно и й се подиграваше.

-Виждам, че рефлексите ти са много по-добре тази сутрин.

-ДАААААААААААААЙ МИ ТОВА, КОПЕЛЕ!!!

-Също и така думите и тонът, които избираш да използваш ,толкова много си отиват на една дама. Сигурен съм, че сутринта е най-хубавата част в деня.

Очите й имаха убийствен блясък. Тя се наместваше да седне, когато трънът потъна дълбоко в ръката й. Тя изсъска и трепна ,затваряйки очите си силно и хапейки бузите си от вътрешната страна ,за да избегне плача или вика на болката. Когато болката отмина малко ,тя си отвори очите и видя как носа на пясъчния нинджа се мърдаше с всеки въздух, който поемаше. Очите му станаха като на стъкло и тя можеше да каже ,че със сигурност нещо не е наред. Тогава се сети. Кръвта, която е изтекла от ръката й... той я е видял и помирисал. Тя се почувства така сякаш стои пред акула ,в най-тъмната част на морето ,където се подушва само кръв, нейната кръв и акулата е готова да напада ,за да се нахрани.

Сетивата му се замъглиха и зрението му стана червено, всичкото желание за кръв ,идвайки изведнъж. Всичката пълнолунна ярост убиваше разума му, сетивата му, всичката следа за морал, вина, желание за привързаност. Всичко това изчезна от него след като опияняващата миризма на кръв отиде в мозъка му. Неговата пристрастеност... т.е. смърт го викаше (смърт за другите хора, т.е. да убива). Без да може да помръдне или да възстанови движенията си, пристрастеноста взимаше контрол. Скоро всичко ще бъде като преди и той ще се почувства отново жив, когато писъците на страх и болка, звуковете на чупещи се кокали и кръв навсякъде се видят и чуят.

Изведнъж, но постепено гласът, който го караше да убива изчезна... нещата пак се виждаха ясно, цветовете бяха отлични и лекотата ,която почувства го накара да падне. ”Сякаш някой ме издърпа от водата, догато се давех... като... Нейните ръце...” Без други мисли в главата му, той изгуби съзнание.

Поради някаква странна причина Сакура дори не помръдна ,когато видя омразата в очите му. Тя не беше уплашена ,сякаш една част от нея беше пленена от очите му. Очите й не можеха да отблъснат неговите и краката й не можеха да помръднат.

Прозореца се отвори и студения сутрешен ветрец ,донесе нещо ново... нещо във въздуха се промени и я накара да почувства повече енергия в себе си. Първоначално беше отпускаща миризма ,но после внезапно голямо количество енергия мина през гърба й. Но след това тази лекота се замести с усещане. Очите й се съсредоточиха върху човека, който беше пред нея. Очите му се затвориха, краката му се отпуснаха и почна да пада назад. Беше странно как виждаше всичко на забавен кадър, но с времето тя почувства как всичките му мускули се отпускат. Сакура знаеше ,че нещо не е наред. Скоростта ,с която тя бягаше беше със скоростта на светлината (или по-бавно). Тя беше зад него ,преди задника му да е докоснал земята. Но за съжаление той не беше чак толкова лек ,нито кратуната му. А когато розовокоската се опита да го изправи с обкновената си сила... ъм така да се каже... не стана така ,както тя се надяваше да стане.

Когато Сакура беше зад него, тя стоеше права. Тя се надяваше да го хване или поне да облекчи падането му. За нейно нещастие тя успя да направи второто.

Кратуната му беше МНОГО тежка ,тя дори не си беше представяла, че толкова много може да тежи. И така тя се озова между земята и кратуната. Призовавайки силата си ,успя да седне, но все още имаше трън на ръката си и 600 килограмовата кратуна й чупеше част от бедрото, и да не забравим на всичкото отгоре след кратуна върху нея стои и още едно шиноби. Какво повече може да поиска човек? (за последното изречение не се сдържах и го довах, сори) ”Първото нещо, което трябва да се махне е... трънът.” Това я побъркваше до безкрайност и, да, по-добре е да се започне от най-малките и в същото време най-дразнещите неща.

Веднъж след като го изкара и излекува раните си на ръката ,тя се опита да избута кратуната настрани от крака си. Но всеки път когато се опитваше да го измести кратуната се удряше в главата на Гаара. Тя се опита да помисли по друг начин, за да го измести... Ще трябва просто да откопчае плата, който държи кратуната. Ръцете й търсеха нещо като възел ,но вместо това намери ,че цялата му дреха е овита около самия него и минаваше през места, които ръцете й не искаха да докосват. ”Ако някой изреже парче от дрехата ми само ,за да се оттърве от куная ще бъда много ядосана... ъм затова няма да режа нищо.” Най-накрая се реши да отвърже плата като избегва всичките неудобни места за бутане...

След около час и половина, тя успя да го развърже както и част от дрехата му. Но точно тогава това не я интересуваше ,просто искаше отново да почувства крака си. Избутвайки кратуната на една страна с голямо тупване ,спечели малко убиди от съседите.

А и веднъж след като кратуната на Гаара я нямаше на гърба му, тялото му се отпусна в скута й... или по-точно... главата му си почиваше точно върху салбините й... Тя се изчерви чак в пурпурен цвят. ”Ако се събуди... само бог знае дали ще умра от срам... или той ще ме убие...” Сакура провери състоянитео му и намери ,че той е в дълбок сънпричинен от внезапно изтощение.

Кунойчето не можеше да отдели поглед от успокоеното му лице. Никога не го е виждала така, дори и в нормално настроение. Тя погали косата му.. беше толкова мека... по мека и от нейната коса и след това се нацупи. Не беше честно, всичките бласами , шампоани и други продукти за коса, които използва ,за да направи косата си по-мека и копринена не ставаха за нищо, и защо ТОЙ ,който използва един обикновен шампоан има по-хубава коса.

Когато ръката й мина по кожата, където няма коса се учуди... нямаше пясък... само... мека... бяла... кожа... Той е спрял да използва щита си? Или си мисли ,че тя не е заплаха за него? Второто предположение накара кръвта й да закипи. Тя беше на път да го ритне, но осъзна, че не усеща крака си, все още не можеше да го мърда... вятърът, който идваше от прозореца я накара да потрепери и настръхне... но вятър накара Гаара да реагира по съвсем друг начин... краката му се сгънаха на една страна и сграбчи нейния крак ,сгушвайки си главата ,за да получи повече топлина от ‘възглавницата’ си.

Главата му определено беше там. Това беше прекалено неловко, затова с всичката си сила се измъкна от желязната му хватка (на някой да му е познато това, да се мъчи да се махне от хватката й, или само аз си спомням). Сега изглеждаше толкова жалък, почти като дете. Вина мина през лицето й. Не знаеше защо... но просто се чувстваше виновна...

Приближавайки се по-близко до него видя ,че и той е настръхнал. Естествено, имаше голяма разлика между температурата в пустинята и Коноха. Тя го повдигна и едва, едва го сложи на леглото и го загъна. Той все още изглеждаше така сякаш му е студено ,затова изкара още едно одеало и го загъна и с него.

Вече ставаше късно за срещата си с Цунаде и тъй като тя не искаше да закъснее, а най-малко пък да пропусне ,преди да тръгне си излекува крака и тръгна набързо.

...

-Мамка му!!- блондинката хвърли още една книга.

-Колко женствено.

-Млъквай и продължавай да търсиш!! За какво ти е това око?!

Сутрините на Цунаде ,в които е пила и е спала малко ,не са едни от най-добрите да си при нея. Горкият Какаши, как само бе забравил колко е голяма библиотеката в Конохагакуре.

Под земята има библиотека голяма почти колкото цялото село с колкото книги душа ти иска. Има само няколко хора с неограничен достъп до тази библиотека, като един от тези хора е Цунаде-сама. Тя беше ходила там само, когато Чоуджи и Рок Лий се нуждаеха от специални нужди. А сега това е много важен и труден случай ,който трябва да бъде овладян внимателно... освен ,ако не е било---
-Какашиииииииииииииии!!!!!!! –една износена зелена мантия отиде зад Какаши , а да Анко беше облечена в тази мантия.

-Какво правиш? Охх, това е доста интересна книга... също и така... не ти е позволено да вземаш такива...-каза Анко и го гледаше подозрително

-Какаши, тя е била със Саске през чуунинските изпити,нали? Имаш ли някаква идея какво е станало, когато прокълнатия печат се е активирал? Неговата или нейната реакция...-попита Цунаде, като с Шизуне се връщаха с доста книги ,които им пречеха да видят неканения гост, но с времето те я видяха...

-Прокълнатия печат?- попита Анко. А Цунаде изръмжа... защо тя?

-Нищо, нищо, сега си размърдай мързеливия задник и си избери една мисия или нещо.- каза на Анко Цунаде.

-Мога да кажа за НЕГОВАТА реакция на печата и може би ще мога да помогна, ако ми позволите. –Каза Анко.

Какаши правеше знак с лицето си ,който гласи ‘дръж я настрана’ ,но тъй като маската му е на лицето Цунаде нищо не му разбираше. Мислейки за това... Анко може и да даде много интересни детайли за печата.

-Сядай Анко.- каза петата.- Имам няколко въпроси ,които искам да те питам. Няма да даваш никакви отговори на въпросите ,които не съм задала аз, следователно ще отговаряш само и само на моите въпроси. Ясно ли е?

Анко кимна.

-Знам ,че печата докарва носителя му в нещо като в кома. А какво става когато тя или той се събуди?

Анко си затвори очите, мъчейки да си спомни.

-Чувстваш се така сякаш можеш да сриташ на всеки задника и никой не може да ти попречи. Усещаш мощ... навсякъде във вените ти. И ти се иска толкова много да изпробваш тази сила, като завършваш ,наранявайки всички близо до теб.

-Ами за гняв?

-Печатът изкарва само тези чувства, които са дълбоко в теб. Ако гневът е там, тогава се освобождава...

-Хмм...- имаше дълга тишина.- Кой беше там ,докато се провеждаха изпитите?

Всички се спогледаха.

-По дяволите!! Как така ти не знаеш?! Дори никаква мъничка идея си нямаш?- всички си поклатиха главите в съжаление и изумение, че тя не знае.

-НЯМА НАЧИИИИИИИИИИИН!!!

...

Сакура можеше да се закълне ,че чу Цунаде... Хм... все пак не е закъсняла. Както и да е тя изчака...15 минути и още чакаше... 40 минути и още чакаше... 2 часа и търпението й се изчерпа... напълно. Всичките мебели се превърнаха на мънички части като в същото време свитъци и листи хартии изхвърчваха през прозореца. А гласът й и стъпките й се чуваха дълбоко в гората. Информацията Цунаде намери лесно ,подземята. Но когато излезе от библиотеката беше посрещната от розовокоската, която експлодира.

-Цунадеееееееееее!!!!!!

Зареждайки себе си с цялата сила, която успя да намери Сакура и се запъти към Цунаде, петата едва ли беше в състояние да й отвърне с някаква техника. Затова петата застана точно зад нея и завърза ръцете и краката й с чакра върви.

-Успокой се. -Каза блондинката с утешителен тон.

-Не ми харесва идеята да чакам два часа!!!- тя се бореше силно ,за да се оттърве от тези проклети въжета ,но не успя. Изведнъж пред тях се появи пясък и се показа Гаара... много заспал Гаара. Дори имаше отпечатъци по лицето си от възглавницата. Това накара Сакура да се засмее толкова много даже забрави за гневът си. Само тогава Цунаде я освободи. Това е странно тя не си спомня нищо за смеха... По дяволите трябваше да намери тази книга... Все някъде трябва да е.

-Какво е станало тук?- попита той и имаше малки сълзички на очите си.(ей ей ей, да не си помислите че е плакъл, просто когато се събудиш и се прозееш 1000 пъти много ясно че ще ти излязат сълзички, е ето това е станало при него)

Сега Сакура беше в болка, от толкова много хилене стомаха я заболя. Най-накрая изправяйки се ,тя се запъти към вратата, но преди това се обърна и каза:

-Цунаде, ще се нуждаете от още мебели.- А Цунаде си викаше на себе си:

-Трябва ми тази книга, днес!!

...

Някъде в гората две шинобита вървяха към Селото Скрито в Листата и си говореха:

-Ваканция супер!!! Ъм къде отиваме?

-Вкъщи.

-Хъх? Толкова скоро?

-Трябва да... проуча нещо с Цунаде.

Имаше дъъъъълга тишина....

-КАКВОООООООО?!?!- попита той с писък.

...

-Тук са. -и тя беше права. Потайния нинджа, който се връщаше само за ваканция се бе провалил ужасно. Чу се дим и пред нея стоеше ,бившият й съотборник.

-Къде е Наруто?- тя нямаше намерение да хаби думите си, за да каже ‘здрасти’.

-Значи няма да кажеш ‘здрасти’ като нормален човек, хъ?- с това той си спечели силен удар. -Скитайки се из селото, боже... извика ме тук; удрайки ме не е много мило да посрещнеш някой за добре дошъл.

Следобедът на Цунаде е МНОГО по-зле от сутрините й. Офисът й беше разбит и превърнат в купчина пепел и отломки от мебелите, и на всичкото отгоре цялото й саке беше фръкнало през прозореца. Единственото хубаво нещо беше, че документите й ги нямаше.

Тя грабна стария човек пред нея за яката му и каза.

-Единствената ми и най-добра ученичка може да е в опастност, както и цялото село. Няма да бъда учтива освен ,ако не поискам да бъда. Доведи ми Узумаки или ще напуснеш Коноха.- каза петата ,ритайки го по слабините.

-ТРЪГВАЙ!

Джирая не се поколеба и за секунда ,а тръгна с пушек от дим. Той знаеше ,че тя ще удържи на думата си и ,ако по-скоро донесе Наруто толкова по-скоро ще разбере за какво говори тя.

Няколко минут по-късно ,Наруто вървеше с Джирая, хлипайки.

-И-чи-ра-куууу – това беше всичко, което успя да каже блондина... преди един свитък да го удари по челото.

-Оуч! Цунаде-баа-чан!!- нацупи се той.

-Ще отговаряш на въпросите ми. А аз няма да отговоря на нито един, освен ако не е много важен. Разбираш ли?- Наруто имаше объркано изражение на лицето си. Той погледна към другия санин, искайки обяснение. Джирая само кимна.

-Веднъж си се бил със Саске Учиха на покрива на болницата ,нали?- блондина кимна. – Вие бяхте на път да се сблъскате, когато Сакура Харуно се намеси... какво почувства?

За Наруто това беше най-странното нещо, което са го питали някога... но така или иначе той отговори...

-Не исках тя да види ,че се бием, но все пак тя се беше приближила прекалено близо--- изведнъж той се сети за нещо. – Беше като... сякаш нещо ме удари... и взе всичкото ми желание да нараня Саске... Той също го почувства, видях това в очите му, но... нито един от двама ни не можехме да спрем... и тогава Какаши-сенсей дойде...

-Беше ли ядосан ,докато се биехте?

-Не знам... може би...

-Хммм... и какво стана след като Саске се събуди с прокълнатия печат в чуунинските изпите?

-Ърр... хихи. Ъм разбираш ли Цунаде-баа-чан, тогава аз не бях в съзнание.- каза той, почесвайки си тила. Окото на Цунаде трепна.

-А имаш ли някаква идея кой друг е бил там и може да ми помогне?- толкова много се опитваше да не предие блондина...

-Еми... когато се събудих... чакай да помисля.... Ино, Шикамару, Чоуджи, Неджи и Тен Тен, ъм и Лий, който беше доста пребит, затова не мисля, че Лий е видял много...

-Добре, дойде чак до тук за нищо... а аз изгубих много ,много ценно време... Но преди да тръгнете, Джирая помниш ли онази стара книга ,която има цвете на корицата си и тръни по ъглите? Тази ,която има странни родословия? (bloodline, това е за последната дума, не знам как да го преведа, ако някой има някаква идея да казва)

-Хмм... не.

-Спомни си по дяволите!!! Или ще изтръгна тези твои топки!!! Спомни си!!!

-Мисля ,че беше нещо като ‘Хару но никушими’ ,но не съм сигурен дали така беше.

-Ела и ми помогни да я намеря!- не ,че той има избор...

...

След няколко часа в продължение, на които търсеха, най-накрая намериха книгата. Може би дръвче би било пораснало между тези страници, чудо е ,че няма нищо на книгата.

Кориците бяха със сребрист цвят и кърваво червено цветче посредата на корицата. Пет трънчета сами обвиха цялата книга. Имаше някаква ключалка и вътре в нея, нещо като малък меч с цвете близко до това на корицата.

Цунаде плъзна ‘меча’ нагоре ::клик:: ,вече беше отворено. Тя мигновено го отвори и прочете няколко думи. Тя беше толкова развълнувана, че скочи и прегърна Джирая.

-Благодаря на бог, че не съм махнала това джутсу от теб! Ти не беше използвал дори мозъка си.- имаше малка тишина.- Свободен си.

-Цунадеееееее.... трябва да ми дадеш обяснения...

-Не и преди да проверя едно нещо.-тя седна и почна да чете с невероятна скорост...

”Значи е БИЛО това... ох, не....”
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾