Exchange Program (GaaSaku)

Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ (т.е. да търси информация за Коноха и т.н.), което ще бъде от полза за съюза. И всъщност Гаара е единствения ,който незнае, че ще става Казекаге. Или по-точно не го интересуваше. След като съветът му каза ,че трябва да отиде на ‘обменната екскурзия’ , той си помисли ,че това е поредното тъпо извинение ,с което да го разкарат от Суна.

В Коноха да се избере човек, който да отиде до Суна не беше чак толкова лесно. Цунаде в никакъв случай не би допуснала някой от добрите й ученици да отиде там и да тренира с бог-знае-какъв-некадърен-пясъчен-нинджа. След като имаше достатъчно проблеми, с които да се оправя, реши този да стане...произволно. Тя взе няколко хартии и написа имената на тези хора ,които ще бъдат заинтересувани или ще направят добро впечатление. Щом свърши с написването на имената, сгъна листчетата и ги разбърка ,затваряйки очите си изтегли едно. Тя прочете

-Шикамару?

-------------------------------------------

Сакура получи съобщение веднага да срещне Цунаде в офиса. След като вече беше там и Цунаде я информира ,че ‘пясъчен нинджа’ ще пристигне в Коноха днес и ,че тя трябва да го посрещне ,да му покаже къщата, тренировъчните площадки и т.н...

-Значи...това означава...че аз трябва да бъда бавачка на пясъчен нинджа? Нали знаете Цунаде-сама ,че през цялото това време мога да тренирам...-каза Сакура

-Всъщност ти ще бъдеш ‘бавачка’ на следващия Казекаге.

След това изказване очите на Сакура станаха така О.О и каза:

-Шегуваш се...-и излезе бързо от офиса мърморейки нещо за бяна, дрехи и време.

Веднъж след като Цунаде остана сама се зачуди дали това изобщо е било добра идея... ”Искам да кажа той се опита да я убие веднъж, тя може и да се побърка когато го види...е, както и да е, ще го преживее някой ден.” Помисли тя и надигна бутилка със саке. ”Да видим какво и друго мога да правя, когато съм пияна...”

Сакура се прибра за нула време, взе си душ, облече се в малко по-хубави дрехи и се запъти към портите. Когато тя пристигна не видя никого и затова реши да се облегне на дървените порти и да почака. Преди не е имала толкова много време да размишлява. И след като сега има това време, не й се хареса доста. След няколко минути умът й започна да се скита в миналото, когато беше слаба. Тя си спомни как си беше мислела ,че е много по-добра, но всъщност е била най-зле в отбор 7. Тя искаше да се върне назад във времето и да поправи тези глупави грешки, идеше й се сега да се удари. Тя се почувства така сякаш е все още червея, който е безполезен по време на битките, членът от отбора ,който трябва да защитава съотборниците си, но винаги накрая другите защитават нея. Сърцето й започна да тупти бързо. Тя беше толкова ядосана, разочарована, тъжна, изгубена, безполезна и постоянно в тежест на другите. Дори и Цунаде й даваше тъпи мисии, вместо да бъде на някоя убийствена мисия или поне като шпионин в някое село. И дори с всичките й тренировки, тя не беше достойна за по-добра мисия!? ”Защо съм толкова слаба?! Това ли е причината поради, която всички ме оставят?”

И точно когато седна на земята, за да потренира върху някоя нова техника, с която да се разсее, тя видя някой много бавно да се приближава към портите. Изправи се, поизтупа си дрехите и си пооправи косата. ”Това е смешно... Мога да се закълна, че познавам тази чакра.” И тогава тя видя... ”Сега това е смешно...мога да се закълна ,че знам тази чакра.” И тогава тя видя...

-К-К-К-Кратуна?!

Нямаше никакъв начин, по дяволите никакъв това да е той, не просто не.

”Няма начин това да е пясъчния нинджа, когото очакваме нали?””Ако това е той, тогава можем да побягнем към кулата на Хокагето и...да се хвърлим...” предложи вътрешната Сакура.

Сега нямаше никаква грешка, това е той. Сега тя трябваше да възвърне хладнокръвието си, да изглежда спокойна, силна, и определено да му покаже ,че тя вече не е слабото, досадно дете ,като преди. Той стигна до портите и застана точно пред нея. Тя се усмихна и проговори.

-Добър вечер, Гаара-сан. Ти си нинджата от Суна за обменната екскурзия. Права ли съм?-имаше дълго мълчание и после едва доловим отговор:

-Хн.

”Сега това ще бъде точно, като едно старо време...” каза вътрешната

Не много изненадана от ‘думата’ му ,усмивката й започна да избледнява след като започна да обяснява за по-важните сгради и места. Той не попита нищо, не я прекъсна и не изглеждаше така сякаш ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ!! Това беше прекалено много ,за да може Сакура да удържи здравия си разум и реши да направи нещо, което дори и вътрешната Сакура не би се осмелила да направи.

-...както забелязваш всички основните сгради са на близко – мислиш си ,че си много готин с това каменно изражение на лицето си, а? Поне можеше да кажеш здравей, айсберг такъв – и така няма да имаш никакъв проблем с--- тя усети пясък на рамото си ”може би прекали малко?” каза вътрешната. Сакура се обърна и видя не особено щастливия Гаара ,който я гледаше малко свирепо..."дам прекааааааааааали”

-Просто проверявам дали ми обръщаш внимание.- каза тя стеснително. Пясъкът се отдръпна бавно, но погледът си остана така свиреп. Сакура обясни още няколко неща за лицата на Хокагетата на планината ,преди да пристигнат в офиса на Хокагето, където Цунаде изглеждаше в много лошо настроение...или по-точно пияна. Розовокоската влезе в офиса, погледна Цунаде и каза няколко думи, които обикновено дамите не трябва да казват. Малко след това и Гаара влезе вътре. След няколко часа, в които те чакаха в коридора (пияндето да изтрезнее; тъй де казвам истината въпреки че не го пише) Цунаде я повика и Гаара зачака в коридора. Хокагето й каза, че тя трябва да бъде тази, която да ‘инструктирва’ пясъчния нинджа и го ориентирва.

-Но...- Сакура протестира. -....той може перфектно да се ориентирва и сам. И знаеш това; това е толкова унизително... ТОЙ не се нуждае от МЕН. Нуждая се от вашети ТРЕНИРОВКИ.- сега Сакура се умоляваше.

-Помисли за това като за....заповеди ,които трябва да следваш, и да се контролираш. Нямам никакви мисии да ти дам или ТРЕНИРОВКИ.

-Тогава защо МЕН?!!!!!!!!!-извика Сакура от дъното на дробовете си.

-Защото... аз съм ХОКАГЕ и това е заповед, сега ТРЪГВАЙ!!!!-отговори й Цунаде също крещейки.

Сакура беше до безкрайност ядосана. Тя изхвърча от офиса, като затръшната вратата след себе си с всичката си чудовищна сила и започна да върви бързо. А Гаара беше някак си изумен ,но едва се забелязваше защото добре прикриваше това. Тя има доста кураж ,за да говори на някого ,който е с по-висок ранк от нея

-Интересно...-промърмори той и я последва, все пак нали тя сега ще го заведе до новата му къщата.

След като гневът й намаля ,тя започна да върви по-бавно и Гаара беше на няколко крачки далече от нея. Те спряха пред вход на разкошен апартамент и се изкачиха по стълбите. Сакура отвори вратата на апартамента, обърна се и си тръгна. А Гаара беше малко изненадан. ”това е странно момиче” Той влезе в апартамента и... Премигна... веднъж... втори път... Той беше напълно и крайно... ИЗГУБЕН. Той се почувства ,като маймуна с гумен банан. Гаара не е свикнал да живее в такова луксозно място преди ,нито пък е знаел нещо за технологиите до сега. Винаги е бил по мисии ,прекарвайки 3/4 от времето си извън Суна.

Червенокосия не искаше да побягне и да потърси НЕЯ ,но не познаваше никой друг, а и тя е назначена да му помага във всичко ,от което се нуждае той. ”по дяволите тъпата Коноха... и тъпата им технология” Той отиде на покрива и се опита да намери розовокосото кунойче. И след като се провали напълно той си остана просто там... на покрива, единственото място което е почти същото като и в другите села. Гаара реши да си остане там докато лудото кунойче не реши да се върне. А след като тя се върне той ще й даде малък урок... и малко пясък...

Сакура седна на пейка. Тя трябваше да помисли правилно.

”Добре, нека видим. Не трябва да допусна тази мисия да бъде провалена, а ако я проваля ,тогава това ще значи че съм по-слаба отколкото изглеждам. Сега, наистина не трябваше да си тръгна така... само бог знае какво ще стане ако му вляза в нервите. Сега ми трябва извинение, за дето си тръгнах така без думичка...” и след няколко секунди...

-ХРАНА!!!-тя побягна към най-близкия магазин и купи малко хранителни продукти.

След като се върна, секунда, две стоеше посредата на празен апартамент.

-Какво по дяволите? Къде си за бога?- промърмори тя, мислейки на глас.

-Тук.-чу се глас и тя подскочи, като се обърна мигновено към терасата. И там той беше, вървейки с главата надолу и гледайки я с всичкото напрежение, с което можеше.

-Извинявай, че те оставих така, трябваше да напазарувам.- тя надигна чантите ,като доказателство. Погледът му ставаше все повече и повече свиреп ,което не беше на добре. Сакура просто се обърна отиде в кухнята и започна да готви.

Той не искаше да го казва. Беше прекалено трудно ,за да приеме че той се нуждае тя да й обясни как нещата тук работят. Но и беше много по-трудно да позволи тя да разбере това. Ако той не й каже, тя няма да му помогне и той ще си остане изгубен в това странно място. И чувствайки се така това го... раздразни.

”Какво ще кажеж... да й го кажем като заплаха?” Шикаку винаги е бил за насилието
”Не можем точно сега, съюзът, ако тя каже на Хокаге ,ще сме свършени.”
”Да я заплашим и да не казва на никого?”
”Това е интересно...” и се усмихна самодоволно, но вътрешно.

Той влезе в хола, след това в кухнята. Застана зад нея, а пясъка започна да се увива около глезените й… към коленете… и най-накрая - към врата й. Тя беше толкова шокирана, че очите й станаха толкова големи, колкото доматите, които режеше. Той я повдигна на няколко инча от земята и проговори спокойно:


-Никога повече не излизай така. Никога дори и не смей да излезеш без обяснение с най-малката подробност, иначето ще те размажа, бавно... и мъчително. Разбираш ли?- Сакура кимна и Гаара я пусна, като тя падна на задника си. Той се запъти към вратата.

-Или... мога да кажа на Хокагето ,че нейната помощничка не изпълнява мисията си както трябва ... Също и така ако кажеш на някого за това...- той си обърна главата много бавно. –Ти си мъртва...

Сакура беше уплашена и ядосана, но е по-добре да не го предизвиква да иска да я убие повече... Затова тя се изправи и продължи да готви. Малко по-късно тя постави една порция в хола и му направи знак да дойде да яде. Той седна и помириса храната подозрително. Червенокосия погледна към храната след това към Сакура и отново обратно към храната.

-Къри(вид индийска подправка).-каза тя. Той взе лъжицата и когато беше на път да си пробва тя отново проговори

-Доста е люто.-Гаара се посмихна вътрешно, той беше изял за закуска червен пипер. Но веднъж щом преглътна храната, той знаеше че това е просто --- Лицето му стана червено, дори и очите му. Затвори си очите силно и въздъхна. А Сакура беше шокирана невярвайки. Но почти припадна ,когато той каза ,че кърито е...

-Пикантно.- и той продължи да яде...