Глава 1, Electricity in corpore

Глава 1, Electricity in corpore

Глава 1Страх от реалността

"Будна съм, за съжаление! Усещам, че няма да мога да заспя отново, но въпреки това още съм със затворени очи, защото ме е страх, че ако ги отворя ще се сблъскам с най-големия си кошмар. Искаше ми се нищо от това да не беше реално, искаше ми се да е сън. Знам, че не сънувам, защото пак изпитвам това ужасно чувство. Чувството е все едно в абсолютно всяка една клетка в тялото ми да се забиват по 1000 иглички. Да, такова е чувството, когато през тялото ти минават 1000 вата ток, може би и повече, но кой знае.... сега като се замисля май, че бих предпочела варианта с игличките....

Колкото по-бързо си отворя очите, толкова по-бързо ще го преживея. Отварям ги и ето - да, права съм - всички лампи в стаята ми са счупени, както и всички уреди, през които преминава електричество. До преди два дни го преживявах горе-долу, защото последствията бяха само силна болка и смяна на няколко крушки. Но всичко се промени, защото вече счупвам всички електроуреди и това започна да се случва преди два дни, когато видях следната новина по телевизията: "Охранителни камери заснемат как хуманоид се разхожда по улиците през нощта и чупи всички улични лампи без да ги докосва или да хвърля предмети по тях!". ДА, този хуманоид съм аз! И за да ви стане по-ясно ще се изразя така - тялото ми привлича електричество и то само през нощта. Всичко започна преди един месец, когато видях нещо, което не трябваше и докоснах нещо, което не трябваше. Голямо количество електричество се събира в лампите и чупи стъклото само и само, за да се добере до тялото ми! Супеееер, имам суперсили! Яко, нали?! Ами не е яко, защото докато това електричество навлезе в тялото ми боли ужасно много, а и снощи нараних човек. Именно затова ме беше страх да си отворя очите и да видя счупените уреди, защото те щяха да ми докажат, че всичко от снощи е било реалност. Не знам как да го махна това нещо от себе си, а и то ме кара да наранявам всеки, който се изпречи на пътя ми. Това нещо ме контролира и взема разсъдъка ми.

Мисля, че скоро правителството или някой друг ще започне да издирва този хуманоид, а аз се страхувам. Страх ме е, че ще правят експерименти върху мен и че ще ме убият, а аз искам да живея, защото имам мечти. Страх ме е, че преследвачите ми ще хванат и хората, които имат общо с мен, а именно семейството ми и тези, които познавам, а аз не желая нищо лошо да им се случи заради мен...

– Виолет, ще закъснееш за училище!

Оп, това е гласа на майка ми! Най-добре да стана да почистя стъклата преди тя да ги е видяла и после да се приготвя за училище...

...и разбира се, за още една гибелна за мен нощ!"

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾