Една лятна ваканция като никоя друга

Една лятна ваканция като никоя друга

В един летен ден животът на група обикновени хора, жители на град М., се променя коренно, когато няколко феи ги превръщат в магически момичета. Базирано на анимето "Magical Girl Raising Project".

Глава 1
Клеър Уилямс се събуди сравнително рано. Когато погледна часовника си, установи, че е едва осем часът. Това я изненада неприятно, понеже тя обичаше да се излежава до късно сутрин, още повече, че днес беше вторият ден от лятната ваканция – идеално време за тази цел.
Родителите й вече бяха заминали на работа, така че Клеър бе сама вкъщи. След като се повъртя известно време в леглото си, тя най-накрая стана, сетне се изми, облече и отиде в кухнята. Момичето сложи две филии в тостера и извади от хладилника масло, конфитюр от ягоди и кутия сок мултивитамин – неща, които му бяха напълно достатъчни за добро начало на деня. Щом филиите станаха готови, Клеър ги сложи на масата, наля си чаша сок и тъкмо щеше да седне да закусва, когато съзря нещо извънредно странно пред себе си.
Едно момиченце с къса сребриста коса и зелени очи, високо около петнадесет сантиметра, се бе подпряло на буркана с конфитюр и я наблюдаваше с любопитство. То носеше къса розова рокличка, украсена с волани, а от гърба му излизаха прозрачни крилца, досущ като на фея от приказките.
Клеър примигна няколко пъти, сетне потърка очи, но необикновеното създание не изчезваше. Силно смутена от видяното, тя промълви по-скоро на себе си:
- Събудих ли се, или още сънувам?
От своя страна крилатото момиченце отговори със закачлив тон:
- Мне. Изглеждаш ми съвсем будна. Но ако искаш, мога да те ощипя, за да се увериш.
- Какво... си ти?попита Клеър след известно колебание.
- Ъх... Наистина ли беше нужен този въпрос? Очевидно е, че съм фея. Казвам се Фликси.
- Ф-Фликси, значи... Аз съм Клеър – представи се момичето, като се опитваше да звучи колкото се може по-спокойно.
- Хей, не се стряскай толкова – рече Фликси. – Няма да те изям. Тук съм, защото имам да ти съобщя нещо много важно. Установих, че имаш потенциала да станеш магическо момиче.
- Магическо момиче ли? Какво е това?
- А? Наистина ли не знаеш? – учуди се феята. Когато Клеър поклати отрицателно глава, Фликси въздъхна.
- Добре, ще ти обясня. Но защо първо не си изядеш закуската? Ще изстине – отбеляза тя и добави: - А аз не бих отказала малко конфитюр.
 
Петнадесетина минути по-късно, след като Клеър бе приключила със закуската си, а Фликси се бе справила с три пълни лъжички конфитюр, те вече можеха да почнат да говорят по същество. Феята заобяснява:
- Може би си мислиш, че „магически момичета” означава магьосници, и донякъде си права. Но само донякъде, защото те са по-различни. За разлика от магьосниците, магическите момичета не използват заклинания, а имат една определена способност. Освен това, за да могат да си служат с нея, те трябва най-напред да се превърнат.
- Да се превърнат ли? Какво искаш да кажеш? – попита Клеър.
- Сега ще разбереш – отвърна Фликси.
Тя се издигна във въздуха, направи задно салто и изпъна ръце към момичето. Ослепително яркото сияние, което се отдели от тях, принуди Клеър да затвори очи. Когато секунда-две по-късно то угасна и тя успя да надигне клепачи, феята рече:
- Ето, готова си. Вече си магическо момиче.
- Какво? – възкликна Клеър и веднага след това забеляза, че ръцете й са обгърнати от кафяви кожени ръкавици. Очевидно обявената от Фликси промяна се бе състояла.
- А... ама к-как... – заекна момичето. След това се надигна като замаяно от стола, изтича към банята и застана пред огледалото, за да разгледа подробно новата си външност. Късата му кестенява коса бе станала сламеноруса и се бе удължила до раменете му. Кафявите му очи бяха променили цвета си на смарагдовозелен и бяха станали по-големи и по-изразителни, с гъсти мигли; кожата му бе млечнобяла, съвършено гладка и мека. Въпреки че Клеър имаше приятен външен вид, сега тя виждаше една истинска красавица пред себе си, с изваяно тяло и изящни черти, подредени безупречно на лицето й – факт, който я накара да ахне. Облеклото й също бе претърпяло промяна. Тениската и късите й панталони се бяха превърнали в дълга до коленете тъмночервена рокля с буфан пола и ръкави, украсена с множество дантели. На гърдите на Клеър имаше голяма кръгла брошка с гравирана върху нея звезда, от която се проточваха шест тънки златисти дъги. Три от тях се прехвърляха през дясното й рамо, другите – през лявото и бяха закрепени за обръч, който също излизаше от брошката и опасваше торса й. На кръста й имаше голяма розова панделка, чиито дълги краища стигаха до прасците на Клеър. Краката й бяха обути в дълги бели чорапи и ниски тъмночервени обувки със златисти катарами. Последният елемент от костюма й беше широката златна лента в косата й, в двата края на която също бяха вързани големи розови панделки.
- Еха... – можа само да промълви тя, докато се оглеждаше в огледалото.
Но не само външният й вид бе различен. Клеър чувстваше, че вътре в нея също се е състояла някаква промяна. Някаква нова, непозната енергия протичаше из цялото й тяло, като я караше да се чувства силна както никога преди. Тя реши да види какво може да прави, затова се върна в кухнята, взе една вилица и се опита да я огъне. Приборът се счупи на две като клечка, което уплаши Клеър и освен това й показа ясно с колко голяма сила разполага в момента. Наистина трябваше да е много внимателна при боравенето с нея.
В същото време кръжащата около нея Фликси рече:
- Протегни ръце към мен.
Клеър я послуша и в следващия миг в ръцете й се появи предмет, който силно приличаше на мобилен телефон. На въпросителния й поглед Фликси отвърна със следното:
- Това е твоят магически телефон. В него е включена цялата информация относно личния ти статус и способността, която притежаваш.
- Като от някаква компютърна игра е... – възкликна Клеър. Тя бързо намери страницата „Лични данни” и се вгледа в горния край на екрана, където бе изписано „Бриджит”.
- Бриджит ли? Кой е това? Да не би...
- Точно така – рече Фликси. – Това е името ти на магическо момиче.
- А? А-ама... защо точно това? Не трябваше ли аз да си избера името? Бриджит звучи толкова обикновено... а е и леко старомодно.
- Не, не, не – възрази феята. – Ако провериш способността си, ще видиш, че името ти подхожда напълно.
- Да видим... – рече момичето. То плъзна поглед надолу по екрана и прочете: - „Може да създава мостове навсякъде...” Аха. Схванах защо имам такова име. Ти ли го измисли?
- Мда – гордо отвърна Фликси. – Много ме бива в измислянето на имена.
- Да, Бриджит звучи на място, що се отнася до способността ми. Но тя не е ли... малко слаба? – попита Клеър.
- Само така ти се струва. Всъщност е много полезна.
И Фликси разясни на момичето спецификите на способността му. Оказа се, че като Бриждит то може да създава мостове от всеки материал, до който се докосне - камък, желязо, дърво и така нататък. Максималните размери на изгражданите от нея конструкции бяха десет метра дължина, пет височина и и два и половина широчина. Те обаче важаха само, ако Бриджит построеше моста наведнъж. Силите й позволяваха също така да съединява своите мостове в по-големи, достигащи максимална дължина триста метра, максимална височина двадесет метра и максимална широчина десет метра.
- Идеални са, когато трябва да стигнеш до труднодостъпни места – продължаваше феята, - или в случай че ти се наложи да се измъкнеш от някоя напечена ситуация. Не гледай така изненадано – все пак никога не се знае какво ще ти поднесе съдбата, нали така? Не е лошо да мислиш за сигурността си.
- Е, да, разбира се – отвърна Клеър, която се зачуди какво ли би могло да застраши едно магическо момиче, като се имаха предвид силите му,  много по-големи от човешките. Фликси обаче изведнъж предпочете да насочи разговора в друга посока, като обяви:
- Приготви се. След малко тръгваме.
- Така ли? Но къде ще ходим? – попита Клеър.
- На едно подходящо място, където да изпробваш силите си. А след това ще се срещнеш с останалите си съюзнички.
- Съюзнички? Искаш да кажеш, че има и други магически момичета?
- О, да. Аз и приятелките ми открихме известен брой във вашия град и сме много доволни от качествата, които притежават те.
- Еха. Това звучи супервълнуващо!
- Да – потвърди феята. – А за да бъдеш на едно ниво с тях, ще имаш нужда от малко тренировки.
- Разбира се – прие Клеър. – Ще тренирам колкото е нужно!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping