Глава 4, Джутсу и Грозота

Глава 4, Джутсу и Грозота

Глава 4

---------------------------------------------3035 епизод--------------------------------

- Е, какво мислиш? – попита Гай, като сочеше “полето” за купона.
- Не е ли малко... прекалено? – попита Какаши, поглеждайки буретата със саке. – Да ти потрошат къщата ли искаш?
- Важното е, децата да се забавляват. – подхилкна се Гай. – А и след този купон, всички генини ще говорят колко свобода съм им дал, и колко страхотен е бил купонът ми. Още нещо, в което ще съм по-добър от теб, Какаши – организирането на партита. – усмихна се Гай, и зъбът му блесна.
Голяма капка потече по главата на Какаши. Но понеже не му се занимаваше точно сега с детинщини, реши да зарадва Гай, като му каза:
- Прав си, Гай. Би ме. Не мога да го отрека.
- Ура! Аз победих! Вече сме 50:49 ! Аз съм по-добър, приятелю! Приеми го, хахаха! – крещеше той, докато се въртеше в кръг. – Аз съм awesome. I kick ass! Аз... – той си отвори очите и видя, че Какаши вече го нямаше в стаята. Почувства се малко глупаво, но си помисли:
“Сигурно се е махнал, защото го е било срам от загубата. Не е можел да понесе да гледа победителя в лицето. Ха!”
През това време, Какаши пък вървеше из улиците на Коноха и си мислеше:
“По какъв начин да покажа на тези дебели, гъсти вежди, че неговите състезания не ме интересуват?!”
След това се запъти към мястото, където с Анко се бяха уговорили да се видят.

Анко нервничеше. Тъп не я пускаше да излезе от сградата за изпити. Все измисляше за какво да я заговори, и всеки път, когато тя казваше: “Ок, чао, до утре!”, Тъп я спираше и почваше да й разправя за някоя своя мисия. След поне 30-тата споделена мисия, Анко не можа да издържи повече и извади цигара от джоба си.
- Какво правиш? – стросна й се Тъп. – Знаеш, че съм асматик, да ме убиеш ли искаш?!
- Ъмм...
- Ок, махам се оттук, помощ! Цигарен дим, ааа!
“Боже, как не се сетих за това по-рано?” – доволно си помисли Анко и се втурна към срещата с Какаши.

Намираме се в стаята на Сакура.
- Какво ще правя? – плачеше тя. – Не мога да отида на купона с тези двата херпеса. Що за проклет късмет? Уаа!
Приятелка почука на вратата й.
- Сакура, имам решение за твоят проблем! Казва се “Хептен” и премахва всякакви кожни заболявания за 10-ина дни!
- Не ме урежда. Трябва да се отърва от херпесите днес! – провика се Сакура.
- Ок, имам резервен план. Нося клещи!
- Че с какво ще помогнат клещите?
- Ще стисна херпесите!
- Не става, Приятелка, така само ще ги разпространиш още повече!
- Ок, ето я и последната ми идея. Нося ти един свитък...
- Свитък?! – изписка Сакура, отваряйки внезапно вратата. – Ще ме излекува ли?!
- Ъмм... да, но... само за един ден. – промълви Приятелка. – Даже и за по-малко...
- Искаш да кажеш, че ще се излекувам, но... само за купона?
- Ами, да. Действието му ще престане точно в полунощ.
- Оу?
- Да, след полунощ, херпесите отново ще се появят. Но дотогава, лицето ти ще бъде изчистено.
- Добре, дай ми го, аз ще се оправя. – отговори й Сакура.
- Ок. Късмет! – каза Приятелка и си замина.
Сакура отвори свитъка и почна да чете:
- Ти... ти... ти... ти си... тъпа... тъпа... сврааака... – Сакура се спря. – Що за заклинание е това?! Обижда ме! Но... сякаш нямам друг избор... – и продължила. – Свра... Свра... а твър... а твърдях... че... че... съм умнааа. Га... га... аз... съм... гро... гро... зна кат... като... смъъърт... смъъъртта... о... о... о... кукуригуууу...
Буквите в свитъка засияха. Чу се едно “ПАФ!”, и... това беше. Сакура стоя стъписана около 2 минути. Не смееше да се погледне в огледалото. Най-накрая, тя пристъпи едва, едва до огледалото и изкрещя:
- Господи! Лицето ми... Устните ми... чисти са! Толкова се радвам! Ураа, Саске няма да се страхува от мен, поне не и тази вечер!
След като си реши проблема, тя се запъти към купона.

- По-бързо, Канкуро! - викаше Темари.
- Чакай де, не съм решил как да си боядисам лицето! - отговори й той.
- Какво ще стане, ако отидеш с изчистено лице?
- Фенките ми няма да ме познаят! (Канкуро бе известен пънк певец от селото на пънкарите. Боята по лицето беше неговата запазена марка.)
- Офф, добре, че поне Гаара не е като теб. Не мисли само за жени и слава...
- I'm just a kid! Лалала... - пееше си Гаара.
- Какви ги говоря, той пък само за пънк мисли. Само аз ли съм нормална в това семейство?!
- Сестро, знаеш ли какво означава йероглифът на челото ми? - попита я Гаара.
- Не, не съм японка. Duh. - сопна му се Темари.
- Означава "All the punk haters should die." Ти пънк хейтър ли си? - изпитателно я погледна той и посегна към куная си, готов да атакува.
- Бога ми, не, Гаара, как можа да си го помислиш? Аз се шегувах само...
- В пънк света няма място за шеги. Всичко е fucking serious. - изръмжа той.
- Стига сте се карали! Хайде, Гаара, ако спреш да закачаш Темари, ще ти подаря старият си скееейт... Знам, че си му хвърлил око.
- Gimme, gimme, gimme! - зарадва се Гаара и веднага се успокои. - Може ли да го пробвам преди да излезем?
- Ок. - отговори Канкуро. После се обърна към Темари. - Колко пъти ще ти спасявам задника? Заради теб и пънк гащите си му дадох оня ден!
- Извинявай, Канкуро. - сведе глава Темари.
- Айде, айде, да тръгваме, че късно стана. Дано поне се напия като свиня.

Намираме се в стаята на Шикамару. Чоуджи яде чипс встрани, а Ино се опитва да събуди сънливкото, за да отидат на купона.
- Алооо, Шикамару! Стига си спал! Има купон на който трябва да отидем!
- Никога няма да се събуди по този начин. Има само един възможен вариант - да му говориш нежно в ухото. - каза с пълна уста Чоуджи.
- Това е глупаво. Няма да го направя. - стросна се Ино. Но като видя, че дори и след двеста шамара той не става, реши да пробва: - Шикамарууу, слънцеее... Стани, големецо... - говореше тя тихо в ухото му.
Шикамару отвори едното си око и измрънка:
- Разкарай се ма, пача, опитвам се да спя.
Ино позеленя от гняв и удари такъв юмрук на Шикамару, че той хвръкна във въздуха.
Шикамару най-сетне беше буден. Можеше вече да отидат на купона.

При отбора на Хината:
- Този купон ще бъде супер як. Предусещам! - изкиска се Киба, докато гледаше яката си косичка в огледалото.
- Надявам се да е приятен. - измърмори сериозно Шино.
- Там ще е Наруто! - каза Хината изчервена.
- Даа, знаем, че ще е там. - каза Киба. - Хината, ти какво знаеш за него?
- Ъмм... обичам Наруто.
- А нещо, което ние да не знаем? - допълни Шино.
- Ъъм... Ъъъ... аз... обичам Наруто и толкоз! Охх... - тя почна да скръства пръсти.
- Тоз човек още ли не загрява? - попита Киба.
- Той... той... просто... се прави на тъп, но иначе е много умен!
- Ахъм. Ще я видим тази негова умнотия. Така ще го напия, че накрая ще изтръгна от него какво чувства към теб. - изхили се Киба.
- Зад теб съм, бро. - отговори Шино.
- Ну..нужно ли е?
- Нужно е! Иначе ще си останеш стара мома с тази твоята любов. Искам племенници пък! - изхили се Киба и потупа леко Хината по главата.
- Къде е Акамару? - попита зачудено Шино.
- Заведох го при майка. Предният път като се напи, замалко да изяде Сакура. - допълни той.

В апартаментът на Рок Лий.
- Йо, браточета, как изглеждам? - попита той, а зъбът му блесна.
- Рулз, мен. - казал Неджи покашляйки. - Йо, тая трева си я бива, чоек. Кашлю, кашлю!
- Йеа, уахахаа, продаде ми я Лорд Хокаге.
- Уаха, този изрод си го бива обаче. Не може да говори, ама иначе има колекция от златни наргилета. - допълни Неджи. - Тенчи-Тен! Готова ли си?
- Да! Да тръгваме за купона! Ъ... лол, пак от онази трева, а? Колко пъти да ви казвам, че моята е 1000 пъти по-добра? Не е честно, и аз имам наркомански глад да храня. - сопна се Тен-Тен.
- Споко, Боб Марли мисли за всички ни, йооо... - каза Неджи и прегърна другарски Тенчи-Тен.
- Браточета, да тръгвамеее! - извика Рок Лий.
- Хай! - извика Неджи. - Хай, хай, чак до скай, уахъхаъахъа...

Вече сме на купона на Гай сенсей. Той хъркаше непробудно в стаята си.
Нека видим как протече вечерта за всеки от героите ни.

Чоуджи:
Той нагъна де що купи с пуканки имаше и ги изяде всичките. После тръшна една-две чаши саке и се тръшна да спи.

Ино:
Тя цяла нощ стоя като скована. Чакаше Саске да дойде, за да си поговорят, но така и не го видя. Накрая се ядоса, изпи половин буре саке и се тръшна в стаята, в която беше Шикамару. И двамата бяха мъртво пияни, та не можаха да направят някоя глупост. :))

Шикамару:
Още с идването си, той тръгна да се налива. Изпи цяло буре със саке, доспа му се, и отиде да спи. Там се срещнаха и с Ино. Нататък... знаете.

Рок Лий, Неджи, Тен-Тен:
Те тримата се събраха в един ъгъл и почнаха да пушат лулата на мира.
- Йооо, Боб Марли ни благослови тази вечер с тази благина... - говореше Рок Лий. - грехота ще е, ако не си кажем молитвата. Тен-Тен, отдавам на теб честта.
- О, добре. - отговори тя. - О, Боб Марли, който си в Ямайка, да се благослови името ти, нивата ти, насъщната ти трева и о, закриляй ни да не си пукнем някъде главите, докато вървим. В името на Боб, Марли и светата мери джейн - Амин.

След това жестоко напушване, Неджи и Тен-Тен се проснаха и заспаха един върху друг, а Рок Лий отиде до бурето със саке, лапна чучурчето и почна да гълта. Не спря дори да си вземе дъх. След като се натряска, изпочупи де що покъщина бе останала здрава и се просна да спи върху един трофей - глава на елен.

Пънк нинджите - когато те дойдоха, всички бяха или полумъртви или мъртво пияни. И те се натряскаха като свине и се проснаха да спят.
"Тъп Гаара. Ако не се беше бавил толкова, сега фенки щяха да ме прегръщат." - ядосваше се Канкуро наум.
"Тъп Гаара. Ако не се беше бавил толкова, сега сигурно вече щях да съм ухажвана от десетки мъже." -ядосваше се Темари наум.
Гаара стана от мястото си и наду музиката до дупка на някаква песен на Simple Plan.
- Ла - ла - ла... - мудно пееше той, защото едвам се държеше на краката си. След това се просна върху някаква възглавница и заспа.

Шино:
След като видя колко пропаднал беше станал купона с времето, Шино взе една бутилка бира, изхака я наведнъж и заспа. Ей така. Дори забрави защо не бе със съотборниците си.

Киба, Хината, Наруто:

Киба и Хината влязоха радостни през вратата. Първият човек, който видяха беше Наруто - танцуваше на "дансинга".
- Време е , Хината. - каза й Киба. - Кажи му какво чувстваш, но без заобикалки! Може би иска да го чуе в прав текст! Ако има проблем, аз съм ей там, при Саске.
- Добре, Киба-кун. - отговори Хината. - Наруто! Може ли да ти кажа нещо?
- Разбира се, Хината. Ти си мой човек! Кво става?
- Аз... аз... дойдох да ти кажа, че те обичам. Много, с цялото си...
Наруто я прекъсна:
- Хех, и аз много те обичам, като приятелка! - изкиска се Наруто.
- Ъмм, аз имах в предвид... като момче, Наруто. -Хината се изчерви до краен предел.
- Слушай сега, Хината. Ето каква е работата. Мен ме рисува един японец. Той съсредоточава мангата върху боищата, любовните истории не го вълнуват. Понеже това е пародия, аз знам какво става по-нататък в мангата, и мога да ти кажа, че аз така и не разбирам за чувствата ти, а и да бях разбрал, изрода Кишимото щеше пак да ме прати при Сакура. Разбираш ли? - всички тези изречения бяха под влияние на тоновете саке, които Наруто изпи нея вечер. Но пък си бяха чистата истина. - Аз също те обичам, Хината. Ама... когато съм трезвен, разсъждавам като в мангата. Съществува един свитък, далеч, далеч из пространството, който би превърнал мислите ми в пародираният ми "аз", но трудно ще го намериш. Ако го откриеш, истинските ми чувства ще излязат наяве. Ако ли не - колкото и да се мъчиш, каквото и да правиш, аз ще остана тъп, манга герой и никога няма да разбера за чувствата ти. А сега чао, че имам да танцувам, уляля! - извика Наруто и почна да се кълчи.
Хината не знаеше какво да мисли. "Дали е вярно? Съществува ли такъв свитък? Наруто не би ме излъгал! Ще намеря свитъка, каквото и да ми струва! А сега, за да помня всичко на сутринта, ще трябва да си тръгна от купона трезвена, и то сега. Не трябва да забравям тази ценна информация!"
След това тя си тръгна от партито, като първо съобщи на Киба.

Киба:
След скучният разговор със Саске и след като видя, че всички момичета в околността са мъртво пияни, Киба също се натряска с бутилка саке и се пльосна да спи.

Сакура и Саске:
Сакура влезе през входната врата. Радваше се на момента. Саске я забеляза, още от далечината и се изплаши:
- Омг... Хер... - преди да продължи, той я видя по-отблизо - видя, че херпесите ги няма. затова и не продължи с "...пес" а с "мафродита". С една дума, той каза:
- Омг, Хермафродита, Богинята на красотата, ау ау! - избаука той и се впусна към Сакура.
И двамата много си се радваха на момента. Саске, като кавалер я покани на танц. Хип хоп танц.
- Ще танцуваме ли, принцесо? - каза той мило. (това прилича все повече и повече на Пепеляшка о_O )
- Да принце мой! - отговори тя. (сериозно... o_O )
Танцуваха супер много време. Направо каталясаха. Саске тъкмо се приближи да я целуне, за да покаже любовта си, когато от старият часовник на Гай се чу:
"Куку! 12 е! Какаши, ти бе победен отново!" Паралелно със звука, от часовника излизаха две фигурки - на Гай и на Какаши, като Гай удряше един юмрук в главата на опонента си, и учителят на отбор 7 потъваше надолу.

Говорейки за Какаши, какво стана с него и Анко? Ами, има ли смисъл да разправям? Разпалиха се, бла, бла, милувки, пирувки, чаршафи... Същото като предната вечер с една дума.

Но да се върнем на Сакура. Когато разбра, че е дванайсет, тя се отскубна от ръцете на Саске и изкрещя:
- Съжалявам, но трябва да тръгвам, принце! О, прости ми!
Сакура тръгна да бяга, но се препъна в прага на вратата и си скъса джапанката.
- О, супер, нямам време да те взимам! - викала тя на джапанката си, докато бягала от къщата на Гай.
Саске взе джапанката й и... каза:
- Е*ахти тъпата версия на Пепеляшка, аз.
След като каза това, затръшна вратата, натряска се със Саке, оплака пустия си късмет и се пльосна да спи.

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping