Глава 2Един подкрепя

-Войника и мъжа продължиха да се гледат взаимно. Голяма тишина се беше появила между тях, вятъра отнасяйки листата. Само тишина и нищо друго под светлата луна-

-Минаха 1 минута откакто мълчаха. Докато мълчаха. Един внезапен глас се чу-

`Нещо интересно?`

-И двамата чуха гласът. Войника погледна към посоката, откъдето дойде гласа. Той беше леко изненадан-

-Мъжът се обърна също, и той не каза нищо. Виждайки нещо феноменално-

-Мъжът стоеше неподвижен със леко отворена уста, като видя фигурата. Странна фигура седнала на една пейка-

-Фигурата робот поговори отново към тях. Не покажваше никаква емоция...просто...гледаше към тях страшно и неподвижно-

`Вие ме погледнахте...точно към мен..`

-Фигурата робот тогава си мръдна едната ръка която беше на ръба на пейката, и със нея сега посочи двамата със неговите роботски пръсти-

`Вие сте....собственици на Стандове, нали...?`

-Гласът на фигурата прекъсна накрая. Войника и мъжът нямаха думи. Те се питаха...дали това е...Станд?-

-Войника тогава поговори към робота, сочейки със револвера си-

``А ти..? Ти си Станд, нали...?``

-Мъжът бавно спря да сочи войника със револвера, гледайки сега към двамата, Войника и Станда-

`Може би, да...а може би не...`

-След като фигурата каза това. Той бавно стана от пейката и спря да сочи двамата. Слагайки едната си ръка на едното си рамо-

`Най-важния въпрос който някой може да зададе в тази вид ситуация когато видят нещо странно като мен е....."Какво бихте направили". Това е въпросът...`

-Войника и мъжът продължиха да гледат фигурата. А фигурата продължи да говори-

`Сигурен съм че един от вас ще се пробва...`

-И внезапно, бели части и един куршум мръднаха от пейката до ръката на фигурата, формирайки един бял пистолет. Фигурата продължи да говори-

`...да направи това..`

-Фигурата държеше бял пистолет който току-що беше прикачен на ръката на фигурата. Фокусиран към рамото на войника. А пък мъжът скочи пред войника и извика-

"ПАЗИ СЕ!"

-Мъжа изкрещя от паника, докато фигурата дръпна спусъка, един силен гръм се чу от револвера. Мъжът беше пред войника със отворени ръце.-

-Куршума успя да уцели едното рамо на мъжа. Малко кръв се беше хвърлило от рамото му. А пък мъжът изгуби баланс, падайки към войника-

-Войника тогава хвана мъжът преди да падне, и бързо насочи револвера към фигурата със едната си ръка, докато държи мъжа. И тогава войника попита фигурата-

``Ти-т...какво беше това?!``

-Войника погледна ръката на фигурата. Пистолета изчезна внезапно от ръката на фигурата. А пък фигурата отговори към войника-

`Експеримент....това беше експеримент. Но...за жалост не очаквах това да стане....`

-Фигурата тогава се обърна назад, със неговия гръб към тях-

`...трябва да му благодариш, че ти спаси живота...`

-Фигурата преди да изчезне, каза още едно нещо към войника-

`Ако искате да се разпознаете, със моя собственик...името му подсказва седмият месец от годината...`

-И така фигурата изчезна, вятъра отнасяйки останките му до нищо. Но след като фигурата изчезна. Силен мъжки глас се чу от далече-

-Войника се обърна към звука, и видя двама полицай да тичат към него. Непременно той вдигна мъжа на неговото си рамо, и започна да бяга бързо-

-Полицаите продължиха да тичат, крещейки-

"СПРЕТЕ! НА МЯСТО!"

-Но на бързо след това. Полицаите спряха до изхода на парка, и огледаха наоколо. Те изгубиха войника и мъжът. И единия полицай се ядоса, хвърляйки шапката си на земята и каза-

"ПО ДЯВОЛИТЕ. ЕХ ТОЗИ....."

-Другия полицай гледаше неговия приятел, как се беше разгневил. И двамата си говореха-

``Га-Габриел! Спокойно! Не се разгневи-``

"МЛЪКНИ! ТОВА НИ БЕШЕ ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ"

``За четвърти път изгубихме хора! Но, не се тревожи! Ще намерим този и ще се оправим!``

-Разгневения полицай малко по малко започна да се успокой, и не каза нищо. Двамата се гледаха в един друг за 1 минута-

-И тогава другия полицай взе шапката от земята и я даде на своя приятел-

``Така...сега като се успокой. Какво искаш да направим? След тях?``

-Единия полицай Габриел, започна да мисли. И тогава той каза-

"Да си вземем по един шоколадов донът набързо, и да го търсим след тоя"

-Другия се съгласи и започна да ходи заедно със него-

...

..

.

-Войника беше гледал полицаите от далечно разстояние зад една стена. А пък мъжът беше се облегнал пред стената във седнало положение-

-Мъжът беше със затворени очи, дишайки много силно. А войника стоеше пред него. Мъжът бавно започна да си отвори очите, гледайки горе към войника. А войника попита-

``Защо ме спаси``

-Войника попита, чакайки за отговор, докато мъжът беше го гледал. Отговаряйки със изморено лице-

"Така....реших.."

-Войника чу отговора, и не каза нищо друго. След това той седна до мъжа и той реши да си каже името-

``Казвам се...Теруел. Само това...``

-Войника беше си разтегнал ръката, предлагайки ръкостискане към мъжа. Мъжа не каза и дума за секунда. И той прие ръкостискането, казвайки неговото си име също-

"Ефрен. Ефрен Сандовал....само това.."

-Мъжа се разсмя за малко. И тогава той не каза нищо.-

``Приятно ми е Ефрен.``

-Ефрен се усмихна. Виждаше че и на него му беше приятно. Но той си държеше рамото-

-Теруел погледна ръката му. И след това кръвта която бе проточила надолу много бавно. И той изрека-

``Обаче трябва да вървим във някоя аптека, да вземем поне една превръзка, става ли?``

-Мъжа го разбра, и след това той се съгласи, и бавно се опита да стане със помощта на Теруел. И така двамата си тръгнаха-

........

-Докато си тръгнаха. Купчина бели части се бяха появили до едно дърво, близо до изхода на целия парк-

-Частите мръднаха, и почнаха да се качват един на друг, формирайки едно бяло човешко тяло. Мъжът във бяло гледаше полицаите как си заминават надалеч. И фигурата от преди се появи отново, до мъжът във бяло-

-Мъжът погледна фигурата и попита-

~Е? Нещо?~

-Фигурата отговори на мъжът-

``Двама мъже се бяха сочило със пистолети взаимно, като чели във някакъв дуел``

~Дуел ли? Какво друго видя?~

``Нищо само това.``

~Е...направили някаква атака със револвера който ти дадох?~

``Разбира се. Уцелих един от тях по рамото.``

~А той успя ли да го блокира със неговия Станд?~

``Не. Мисля че той не беше собственик на Станд``

-Мъжът във бяло си замълча, и продължи да гледа фигурата. Фигурата продължи да говори-

``Единия приличаше на ветеран от Втората световната война, а другия беше облечен нормално. Щях да уцеля войника по рамото, но мъжът със черно се опита да защити войника, без Станд. И аз сег-``

-Мъжът във бяло не искаше да чува повече. И изведнъж той попречи на фигурата да говори-

~Добре добре. Разбрах. Уцели мъжа в черно по инцидент. Няма нищо. И без това ще се срещнат със мене~

-Мъжът във бяло си мръдна тялото си напред от едното дърво. И след това той се обърна към изхода-

~Знаеш ли къде са?~

-Фигурата ходеше заедно със мъжът и спря до изхода. Той със пръста си посочи къде отидоха. Те показаха една тъмна алея-

``Натам. Обаче не точно за къде тръгнаха``

-Мъжът видя къде фигурата посочи, и след това той започна да ходи към алеята-

~Окей. Схванах.~

-Фигурата тогава се превърна във малка купчина от малки метални части, и те бързо мръднаха вътре във джоба на мъжът във бяло-

.........