Глава 2Истината за “Пума”

При падането те загубиха съзнание и в нощта, в тъмното, на мястото което лежаха някой бавно се приближаваше! Той ги хвана за кръста и ги отведе нанякъде.
Когато момичетата се събудиха осъзнаха, че не са в домовете си! Всъщност къде ли бяха??! Беше се съмнало, родителите им сигурно са се притеснили.Те видяха, че някой ги приближава и заеха отбранителни пози!
- Не се притеснявайте! Ако исках да ви убия, до сега да сте мъртви! Мислите ли, че ще е било много трудно до го направя. Все пак бяхте в безсъзнание.
Момичетата се замислиха за вчера и осъзнаха, че вече всичко се е променило, че не са същите.
- Сигурно се чудите кой съм аз?! Аз съм Бари. Дясната ръка на баща ви, този който ви доведе тук.
- Какво значение има..та той е мъртъв..! – изкрещя Татяна
- Не .. не е.. Всички смятат така, защото така реши той..Всъщност бе отвлечен в подземното царство доброволно само и само да спре войната и да спаси вас.
Близначките гледаха изумено.За колко време е спрял войната, а защо е затворил “Пума” в тях.Скоро не се сдържаха и го попитаха за това.
- Срока до края на мира е точно след 4 месеца.. “Пума” е във вас точна затова .. Вие трябва да се справите и да победите!
Момичетата не можеха да оставят нещата така. Станаха и излязоха навън.
- Къде отивате?? – попита ги Бари
- Трябва да спасим баща си!! – отговориха му те
- Ако отидете там ще умрете!!
- Каза, че трябва да ги победим нали? – каза Анна
- Точно това смятаме да направим! – добави Татяна
Бари не смееше да им се опълчи, защото те все още бяха в “Пума” трансформация.


^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

В подземния свят Мат и Джони почиваха след уморителна тренировка с мечове. Бяха казали на баща си за момичетата “Пума” и часове от тогава той стоеше в покоите си. На Джони изведнъж му хрумна да попита майка си за плановете му, тъй като тя беше добра жена и винаги им споделяше всичко. Той я потърси, но не я откри, затова отиде при баща си. Той също не беше там. Джони обичаше животните и държеше в тъмница едно кученце. Тъкмо слизаше да го нахрани и забеляза баща си, който говореше на някакъв затворник. Странно..крал да говори с престъпник??
- Знаеш, че ще го направя за доброто на народа ми! – мърмореше краля
- Не..ти правиш всичко за себе си! – обвити го човека зад решетките.
На Джони му се стори странно, че си говорят по този начин.Докато не видя човека срещу баща си. Това беше майка му! Кралят искал да се опита да плени близначките и да завземе с тяхна помощ горният свят. Кралицата му се опълчила, на нея и стигало подземното царство, но той бил жаден за власт и искал още и още, за това я затворил в тъмницата. На Джони му стигаше толкова и реши да се махне, но преди да го направи стражите го хванаха неподготвен.Баща му се приближи и му каза, че да се подслушва е лошо нещо.Каза и още, че за дето е бил толкова глупав, че да го хванат ще го прати на друга мисия. В същото време хората му доведоха и Мат, който и представа си нямаше какво става. Затвориха ги в съседната килия и си заминаха.. Не след дълго се появи отново, но този път момчетата знаеха какво ги очаква. Кралят бе решил да накара момчетата да заловят близначките, чрез хипноза и за целта си бе докарал две вещици, които си носиха магически предмети.Те ги наредиха около килията и започнаха да казват заклинание. Не след дълго пуснаха момчетата, които изглеждаха същите, но с различен цвят очи, синьо зелени. Те излязоха от замъка и отидоха да потърсят Анна и Татяна.

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Момичетата стояха и се чудеха от къде да започнат докато не чуха нещо зад храстите. Те се приближиха и видяха едно зайче, което веднага избяга. Когато погледнаха нагоре, към клоните на едно близко дърво, те забелязаха двете момчета.Мат се приближи и им каза, че искат само да помогнат, а момичетата заеха отбранителни пози. Момчетата минаха зад тях и ги прегърнаха през кръста..Татяна веднага почервеня, а Анна се опита да се измъкне. Момчетата им споменаха, че много ги харесват.Таня скочи от радост на врата на Мат, а Анна удари шамар на Джони и бузата му пламна. През последните няколко часа всички се чувстваха много добре. Дори момчетата, макар и под хипноза те знаеха какво правят и им беше приятно. Мат и Татяна седяха мирно под едно дърво и си говореха, а Джони и Анна вече се караха, кой може да скочи по далеч.
- Господи погледни, като деца са! – говореше Мат
- Много си приличат.. – отговори Татяна
- Тайно винаги съм завиждал на брат си за характера.. искаше ми се да съм забавен като него..
- Ии ти имаш своите положителни страни!
Тъкмо започваха да приближават лицата си и Анна викна..
- Таня не забравяй къде сме тръгнали! ..