Драконовият Замък

Драконовият Замък

Забавлявайте се с историята и приключенията на млади хора белязани от съдбата на велики дела . Приятно четене !

Глава 1
  1.                                                                                      

  2. Валеше дъжд . Леко и приятно, носейки миризма и чувства за идващата пролет. Всеки стоящ си вкъщи би се радвал на топлината от запалената печка, ако имаше дърва за огрев или поне парцали с които да я запали. Но не и Кимнус, той вървеше по кална пътечка, за обиколена от мрачна гора, отдалечавайки се от град Селос, от три седмици  беше на път а му се струваше ,че зад него още се виждат върховете на кулите на замъка.
  3.  Валеше и се усилваше, бедния привидно селянин си мърмореше на ум „Не стига че магарето издъхна още вчера, и се налага сам да дърпам двуколата талига, ами сега и този проклет дъжд, мътните го взели!“ Кимнус беше тръгнал от града преди три седмици , беше му пробутано най старото и мършаво магаре, с  уговорката че е свежо и пъргаво като репичка. „Проклети да са тия селяни и придворни, един кон не им се откъсна от сърцето, за това че сбъднах мечтата на проклетата им принцеса!“.
  4.   Мислиха си че са надхитрили ловеца и са изтъргували доста евтино рога от еднорог, но за момента се лъжеха, въпреки че се подиграха с него, давайки му старото, мършаво магаре Рапинчо и една кесия златни и сребърни монети, ловецът Кимнус беше доста доволен. Защото той единствен знаеше че въпросния  рог на еднорог  търсен от кралската щерка , не е нищо повече от рог на Нарвал, морско създание от другия край на света, „хе-хе“ помисли си той „добре че тук наблизо не се срещат, имат само малки реки и жалки подобия на море, как ги наричаха“ сбръчка вежди и се порови още в спомените си „Язони или Язовири? Кой го е грижа?“ „цяла кесия монети, ще ми свършат работа,  хе-хе , пък и гладния стомах не подбира много , магарето не беше толкова зле все пак“ . Това беше сделката на живота му, чудеше се дали няма да му се отдаде да стане и търговец , не виждаше нищо сложно, с хората можеш да се пазариш и да спечелиш, а в лова нямаше много пазарлъци и бизнес със хитрите лисици, малките кошути и особено нищо делово със дивите глигани или някое чудовище. Потръпна при мисълта за чудовищата. „Нямаше да е зле да имам покрив над главата и да пробутвам дрънкулки на невежите“ мислеше си той.“ А сега мисля че се отдалечих достатъчно, за да няма жива душа на ден езда път от мен“ беше отминал едно селце с десетина къщурки още преди три дни .Свали кожената си качулката, усети пролетния дъжд по лицето си, огледа се внимателно , хем че в тази тъмница и да искаше нямаше да види нещо , реши да напрегне и  слуха си – „Нищо освен дъжда и потрепващите листа от него“ Бръкна в кесията и извади една златна монета, хвърли я във въздуха, изчака миг да се превърти и ловко я хвана, плескайки я на китката на другата си ръка, въздъхна „Така да бъде, към кралство Везни“ Щракна със пръсти и  измъмри заклинание, изправи ръката си напред и сочейки в нищото с показалеца си оформи кръг, захвърчаха малки  цветни искрички, в обрисувания кръг блесна зелена светлина,  Кимнус пристъпи през портала, придърпа малката талига, оглеждайки се за последно назад, никой не биваше да го види, светлината изчезна и в миг на калния път остана само дъжда и следите от колелата на талигата издълбани в калта, стигащи  до нищото. Зад едно дръвче се появи лукава широка усмивка, блеснаха  добре подържани, бели зъби , което си беше почти невъзможно в тия времена… освен ако не си магьосник „така да бъде“ помисли си наблюдаващия.  До фигурата на която принадлежеше лукавата усмивка, пръснаха искри,  блесна синя окръжност и след миг изчезна заедно с магьосника.
  5.  Беше пълен мрак, дъжда се засили и вече закриваше със локви и листа , следите от талигата и присъствието на наблюдаващия. На следващия ден се очакваше дъжда да отстъпи и да даде шанс на хората да видят едно явление което се появява един път на триста години, а именно Ягодова луна, огромна, блестяща и озаряваща нощния мрак в  розови нюанси . В различни поверия носещата начало и край, предвещаваща велики събития и съдби, а от други сказания и митове признак за приближаващия  мрак, скръб, зла участ и смърт, ала дъжда си валеше и не се предаде, сиво-черните облаци и обилен дъжд изпълваха небето още седмица,  никой не успя да види и разбере за знамението в отражението на Ягодовата луна.

  1.                                                                                              *       *      *

Глава

1

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Това ще бъде страхотна история 😍😍😍😍😍😍😍😍

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping