Глава 3Първата Следа

*7:00 Сутринта*

 

Събудих се. Бях в много добро настроение, което не е обичайно за мен след фестивала, защото винаги след фестивала се чувствам депресиран, но не и днес. Станах и отидох до тоалетна. Оправих се и слязох долу да закусвам там бяха брат ми и майка ми. Бяха много изненадени да ме видят с усмивка след фестивала, защото както вече казах не е обиайно за мен. Сипах си корнфлейкс и запонах да ям. Брат ми е голям шегаджия и обича докато ядем да ни разказва виц. Това стана като традиция. Всеки ден, но на мен ми харесва. Днешната шега беше:

-Знаете ли разликата между затвора и училището? - пита той

-Че в затвора храната е безплатна. - каза той ухилен.

И така започна сутринта в 8:00 бях пред гимназията. Там се срещнах с моя най-добър приятел, който се казваше Homura, който като ме видя с усмихва на лице ме попита:

-Добре ли се чувстваш?

-Да, защо?

-Нали знаеш, че фестивала беше вчера?

-Да, защо

-Защото не съм те виждал след фестивала с усмивка, но явно си го преодолял.

-Не съм, още мразя фестивала, защото ми напомня за баща ми, но вчера открих нещо за него.

-Какво си открил?

-Днес след учлилище ще ти кажа, защото тук някой ще ни чуе

-Добре

Влязохме вътре и седнахме.Общо казано в училище беше обикновено, освен може би по История, защото господина ни пусна филм, който беше за историята на аниметата. Всяка седмица ни пуска филм на тема, за която всички са гласували. Аз бях много щастлив, когато избраха моя филм и след като го изгледахме мисля, че висчки разбраха колко е хубаво да гледаш аниме. 

*След училище*

-Свършихме уилище кажи ми какво си открил? - пита ме най-добрия ми приятел

-Не все още! - казх му аз

-Оф добре. Ами тогава кога ще ми кажеш?

-Когато отидем у нас.

-Ок. 

*Вкъщи*

-Здрасти мамо!- казах аз

-Здравейте госпожо Harada!

-Здравейте момчета! Как беше в учулище?

-Добре мамо. Как мина деня ти?

-Добре. 

-Радвам се. Ние отиваме в моята стая.

-Добре

*Стаята ми*

-Е какво откри?

-Открих писмо от баща ми след експлозията.

-Как така? Къде го откри?

Тогава му показах костюма

-Чакай ти си крадеца на костюма. 

-Да

-Не го казвай ей така с усмивка. Не е забавно. Могат да те арестуват за кражба. Аз не искам в затовра.

-Няма да ходиш в затвора. Аз го откраднах, не ти.

-Да ама аз знам и ще ме арестуват, защото съм си мълчал, това е като съучастване.

-Не е вярно. Ако си мълчиш. Няма нищо да стане.

-Да си мълча? Ти нормален ли си? Аз отивам да кажа на майка ти.

-Ако отидеш вече няма да си ми приятел.

*Междувременно*

Майка ми тръгна към стаята ми да ни донесе храна, но чува:

"Чакай ти си крадеца на костюма".  Продължава да слуша и чува целия разговор. Обръща се и се връща. Решава да отиде при и казва: 

-Fujio отивам някъде наглеждай брат си. Чули? - каза тя строго.

Междудругото брат ми се казва Fujio.

-Ок мамо.Чао

-Чао

*Майка ми при баща ми*

-Какво става? Защо дойде?

-Hiroto разбра, че си жив от писмото, което си оставил. Идиот ли си? Нали се разбрахме да не казваме, че не си умрял, защото ако някой научи пак ще започнат да ни търсят?

-Така е скъпа. Обаче той е много разстроен. 

-Знам ти му липсваш, обаче той ще започне разследване, за да те намери и тогава и те ще те намерят.

-Знам. Добре без повече такива.

-Надявам се. Чао. Обичам те.

- И аз. Чао.

*Майка ми се връща*

-Е мамо къде беше? - каза брат ми.

-А отидох да пия кафе с прителка.

-Добре

-Брат ти слушаше ли?

-Ами те не са излизали от стаята. Така че мисля че да.

-Ще отида да ги проверя.

*Мама влиза в стаята ми*

-Е момчета как е?

-Много добре, точно се канихме да гледаме аниме. Нали Homura?

-Да. 

-Някакъв проблем ли има?

-Не - казахме заедно ние.

-Добре тогава. Оставям ви.

*майка ми излиза*

-Няма да ти помагам с това. Да знаеш.

-Не ми трябва твойта помощ.

-Тогава зашо ми каза?

-Защото питаше.

-Все пак няма да ти помагам. Трябва да тръгвам. Чао

-Чао.

*Homura си тръгва*