Глава 2, Драконова Котка
- Боби Янакиев
- 09/06/20г.
- Мистерия
- 3 Глави
- 56 Прочита
Глава 2Кражбата
Взех костюма и го натъпках под якето. След това с бързи крачки тръгнах към вкъщи. По пътя видях брат ми да свири и разбрах, че концерта е започнал. Затова бързо се прибрах. За щастие ние не живеехме далече, а само на две пресечки от фестивала. Качих се по стълбите на четвъртия етаж и влязох в стая 2B. След което отидох в стаята си и сложих костюма под леглото. И се върнах на фестивала. Там бяха майка ми и брат ми. Концерта беше свършил и майка ми беше доста ядосана.Взех костюма и го натъпках под якето. След това с бързи крачки тръгнах към вкъщи. По пътя видях брат ми да свири и разбрах, че концерта е започнал. Затова бързо се прибрах. За щастие ние не живеехме далече, а само на две пресечки от фестивала. Качих се по стълбите на четвъртия етаж и влязох в стая 2B. След което отидох в стаята си и сложих костюма под леглото. И се върнах на фестивала. Там бяха майка ми и брат ми. Концерта беше свършил и майка ми беше доста ядосана.
-HIROTO!! - каза тя ядосано
-Знам и съжелявам, че изпуснах концерта. - казах аз унило и се обърнах към брат ми.
-Това няма да компенсира твоята липса. Ти все още не разбираш колко беше важно за брат ти да си тук. Трябва да направим нещо по въпроса......
Беше прекъсната от вик на жена. Отидохме да проверим. Там видяхме организатора на фестивала да е на колене пред открадния костюам и да плаче. Много хора започнаха да си шептят. Тогава дойде охраната и каза, че тази година фестивала се отменя докато не се намери костюма.
Докато се прибирахме майка ми започна да ми се кара, защото не съм присъствал на концерта. Реши да ме накаже да си седя в стаята за една седмица. Май забравих да кажа, че в момента в Токио е 40 градуса. И повечето време в стята ми беше доста задушно и топло. Прибрахме се и сиотидох направо в стята. Наказането започна да ми харесва, защото имах компютър и по цял ден или гледах аниме или играх на игри, но когато майка ми ме видя да отварям компютъра каза:
-Защо отваряш компютъра?
-Нали да си седя в стаята. Ето в стаята съм си и просто реших да гледам аниме. Наказанието ми е само да си седя в стаята.
-Добре. Оставям те с брат ти отиваме до магазина. Искаш ли нещо?
-Не, благодаря.
*Вратата се затваре*
-Ние тръгваме. Чао
-Чао - казах аз, защото ще имам време да облека костюма.
Заключих вратата на стята си. Бръкнах под леглото и взех костюма. Облякох го и си спомних за татко. Костюма е много красив. Има опашка на котка, крила на дакон. Когато видях крилото отвътре усещах нещо. Свалих го и видях, че нещото вътре е писмо и то не откого, а от баща ми. В него пише, че той е бил талисмана преди да изчезне. И това се предавало по наследство, но след като баща ми е изчезнал е трябвало да намерят нов талисман. Това означава, че няма аз да съм следвашия талисман, а някой друг. Той беше написал извинявай. Пуснах сълза. Видях датата на писмото исе сетих, че е написано след зрива. Тоест той е още жив. Бях на седмото небе. Върнах костюма под легото.
Майка ми и брат ми се върнаха. До края на вечерта гледах аниме, ядох в стаята. Легна си в леглото с мисълта, че на ще намеря татко. Майка ми и брат ми пожелаха "лека нощ".
-HIROTO!! - каза тя ядосано
-Знам и съжелявам, че изпуснах концерта. - казах аз унило и се обърнах към брат ми.
-Това няма да компенсира твоята липса. Ти все още не разбираш колко беше важно за брат ти да си тук. Трябва да направим нещо по въпроса......
Беше прекъсната от вик на жена. Отидохме да проверим. Там видяхме организатора на фестивала да е на колене пред открадния костюам и да плаче. Много хора започнаха да си шептят. Тогава дойде охраната и каза, че тази година фестивала се отменя докато не се намери костюма.
Докато се прибирахме майка ми започна да ми се кара, защото не съм присъствал на концерта. Реши да ме накаже да си седя в стаята за една седмица. Май забравих да кажа, че в момента в Токио е 40 градуса. И повечето време в стята ми беше доста задушно и топло. Прибрахме се и сиотидох направо в стята. Наказането започна да ми харесва, защото имах компютър и по цял ден или гледах аниме или играх на игри, но когато майка ми ме видя да отварям компютъра каза:
-Защо отваряш компютъра?
-Нали да си седя в стаята. Ето в стаята съм си и просто реших да гледам аниме. Наказанието ми е само да си седя в стаята.
-Добре. Оставям те с брат ти отиваме до магазина. Искаш ли нещо?
-Не, благодаря.
*Вратата се затваре*
-Ние тръгваме. Чао
-Чао - казах аз, защото ще имам време да облека костюма.
Заключих вратата на стята си. Бръкнах под леглото и взех костюма. Облякох го и си спомних за татко. Костюма е много красив. Има опашка на котка, крила на дакон. Когато видях крилото отвътре усещах нещо. Свалих го и видях, че нещото вътре е писмо и то не откого, а от баща ми. В него пише, че той е бил талисмана преди да изчезне. И това се предавало по наследство, но след като баща ми е изчезнал е трябвало да намерят нов талисман. Това означава, че няма аз да съм следвашия талисман, а някой друг. Той беше написал извинявай. Пуснах сълза. Видях датата на писмото исе сетих, че е написано след зрива. Тоест той е още жив. Бях на седмото небе. Върнах костюма под легото.
Майка ми и брат ми се върнаха. До края на вечерта гледах аниме, ядох в стаята. Легна си в леглото с мисълта, че на ще намеря татко. Майка ми и брат ми пожелаха "лека нощ".
