Глава 1Началото

Здравейте, аз съм Hirotо. Момче на 14, което е израснало в Токио заедно със своята майка и брат. Сигурно се чудите какво е станало с моят баща, а дори да не сте ще ви кажа. Той умря в експлозия, която беше в една бензиностанция, но аз мисля, че той е още жив, но когато кажа на някой той ме мисли за психопат. И така днес беше годишния фестивал на Драконовата котка. Аз мразя този фестивал и за това не ходя, но тази сутрин майка ми ме събуди така:

-Ставай Hiroto!.

-Не благодаря. Добре съм.

-Ставай.Ще изпуснеш фестивала Драконовата котка.

-Няма, защото няма да ходя, като всяка година.

-Ще ти се наложи тази година, защото брат ти ще свири на концерта. 

-Ще има и други концерти.

-HIROTO!!

-Oх, добре.

Да, така започна моята сутрин. Попринцип майка ми е готина, забавна и мила. Тя иска семейството да се подкрепя, но аз не искам. Затова иска да дойда и няма да се спре, докато не ме накара да дойда, затова се облякох и Слязох. Долу видях моя брат. Името му е Kaito. Той също е в гимназията, но скоро завършва. Мисли, като завърши да започне професионална кариера, като музикант. Kaito е отличен музикант. Той свири на китара, но не може да пее. Като слязох той свираше на китарата си, а майка ми готвеше закуска. Тя ме поздрави пак за добро утро. След, като ми сложи закуска. Тя тръгна за работа, като ни целона по челото за добър ден преди това. Останахме само двамата. След 15 минути и той тръгна. Трябваше да се подготвя за концерта. На вратата ме изпрати така:

-До после Hiroto.

И така сотанах сам. Мислех как да се измъкна от фестивала без да разберат, защото не искам да се чувствам по депресиран от колкото обикновено на този ден. Знаех, че е Фестивала започва в 12:00, а сега е 8:00  и трябваше за 4 чаша да измисля план. 

Като стана 12 часа имах план и той беше да се скрия в килера, но кучето ме намери. Майка ми накара да дойда. Като пристигнахме фестивала започна добре. Чувствах се супер. Докато не минах покрай талисмана на фестивала. Тогава си спомних за баща си, защото той ми подари такъв костюм и когато изчезна аз го пазех, като подарък, но от него усещах енергия, като тази която баща ми излъчваше, когато влизаше в стаята и така реших да се върна в къщи. Там не успях да намеря костюма си от баща си, колкото и да исках. Затова се върнах на фестивала и бързо откраднах костюм.