Борба за надмощие

САУНДТРАК : http://vbox7.com/play:6fe4cc9b

Акатски бе организация, чиито членове бяха предимно S - ранг криминално издирвани престъпници .
Жестоки и безмилостни мъже, предали родните си села, обединявайки се във върховната цел за световно господство.
Попаднеш ли веднъж в ръцете им , ада би ти се сторил, като най- прекрасното място за живеене, а ако някога направиш грешката да застанеш на пътя им, то тогава никоя молитва не би те спасила от зловеща и жестока смърт.
Те бяха мъже с изцапани кървави ръце и с черни грозни души, а ако дявола имаше слуги на земята, то това определено бяха те.
Ако все пак си бил достатъчно глупав или зле наказан от съдбата и попаднеш лице в лице с тях, то тогава по -добре бе да не се молиш за милост, защото определено нямаше да я получиш. Членовете на ''Акатски'' изпитваха удоволствие от молбите на жертвите си, а ако си жертва би било добре просто да приемеш смъртта си ,която при среща с тях беше неизбежна.
Тяхна цел бе да придобият силата на всички опашати зверове и да я използват за разруха и унищожение .
Никой и нищо не можеше да ги спре.
Единственото, което оставаше на обикновените хората бе да треперят от страх, стоящи в малките си домове, молещи се да не се превърнат в жертва.


Нагато Пейн бе лидерът на тази жестока организация.
Преди ден, Той бе изпратил самоуверения Дейдара и несериозния Тоби, които бяха най- често каращите се партньори, да доведат забавление на кървавите мъже .
Забавление значеше, отвлечени от селата си млади момичета , чиято съдба бе по -страшна от тази на една робиня .
Те щяха да бъдат изнасилвани и навярно убити , от съответния господар , който щеше да ги задържи точно толкова ,колкото му бяха необходими.
Пейн беше застанал до партньорката си Конан ,която беше единствената жена - нинджа в '' Акатски'' и често и се налагаше да се справя с някои доста нахални ,какъвто например бе Хидан.
Тя беше устремила пълните си с отвращение сините очи напред към пристигащите Дейдара и Тоби, които водеха пет млади момичета, жестоко завързани с железни вериги, нараняващи нежните им кожи.
- Необходимо ли е? Попита раздразнено Конан и погледна замисления оранжевокос мъж до себе си.
- Знаеш, че е. Спокойно й каза Пейн, без дори да я поглежда.
Младата жена презрително изсумтя и тръгна към сградата ,която беше база на '' Акатски''
- Мъжете сте отврат! Извика без да се обръща и влезе вътре ,за да избегне неприятната сцена.
- Даааа! С досада въздъхна Пейн и потърси с поглед Учиха Итачи, който по принцип не присъстваше на такъв тип забавления, но не защото бе по- милостив от другите, а просто защото правеше каквото си иска ,когато си иска, без да дава каквито и да в обяснения.
Пейн видя зловещите усмивки изсписали се на лицата на Хидан и Кисаме, видя също как Дейдара обикаляше ужасените момичета ,като ги разплакваше отново и отново, когато им подхвърлеше нещо или перверзно ги опипваше.
Всичко това му се видя в реда на нещата, дори му беше забавно да гледа пълните им със страх и отчаяние лица , но когато видя насочилия се към тях Учиха се и изненада и то доста приятно .

Итачи Учиха вървеше бавно и заплашително ,всяко негово движение бе със страховитата грациозност на хищник и предизвикваше хладни тръпки не само по телата на момичетата, а и по телата на членовете на организацията,които бяха направили какво ли не, но въпреки това замръзваха в присъствието на студенокръвния Учиха.
Той бе на не повече от 22, но изглеждаше много по възрастен, заради дълбоките сенки под очите, които му предаваха неустоим чар и сексапил.
Лицето му бе бледо и невероятно красиво, също така студено и беземоционално, до толкова че изглеждаше повече ,като мраморна статуя, отколкото като човек.
Очите му бяха тъмно черни, за радост на всички около него ,защото когато придобиваха кървавочервения си цвят, обикновенно някой умираше в мъки.
- Дейдара ! Спокойно се провикна Пейн .- Нека Учиха пръв избере ,понеже за първи път се присъединява към нашата компания.
Русокосия Дейдара се нацупи ,но отстъпи назад, като застана до смръщения Хидан.
Итачи само кимна към Пейн и с мрачно безразличие започна да оглежда сковалите се от страх момичета.
Всичките бяха твърде млади за да бъдат там, но това не предизвика и капка съжаление в отдавна изстиналото му сърце.
Тези през които мина, стояха с наведени глави, а сълзите им се стичаха по бледите им, измъчени лица.
''Оплашени ,малки и беззащитни зайчета !'' Помисли с наслада зловещия Учиха и продължи да върви.
Тяхната болка и страх му доставяха истинско удоволствие, още по приятно щеше да му бъде ,когато някоя от тях започнеше да го моли да не я наранява.
Нещо изведнъж привлече вниманието му .
Последна в редицата бе едно червенокосо момиче на не повече от 17 години .
За разлика от другите, Тя стоеше с гордо вдигната глава ,а синьо -зелените и очи блестяха войнствено, като твърдо обещаваха,че ако се освободеше ще ги избие до един.
Кожата и бе снежнобяла, толкова чиста и нежна ,създаваща усещането че може да бъде наранена от едно необмислено докосване .
Учиха не беше впечатлен нито изумен , беше чисто и просто привлечен от силното желание да я постави на колене и да пречупи борбения и дух .
Той забеляза упорито стиснатите и усни ,от които Той бе сигорен че скоро ще потече кръв .
Цялата беше изтъкана от невероятно непокорство и глупава смелост ,която не подхождаше на крехката и фигора .
Итачи тръгна към нея ,а на усните му се изписа сатанинска усмивка ,когато усети как момичетата се свиват още повече и потръпват от ужас ,да не би да се спре до някоя от тях.
Той застана на дъх разтояние от красивото и лице и срещна изпълнения и с омраза поглед .
Тя го гледаше в очите ,нещо което другите избягваха да правят .
Това наистина го учуди и освен това го и раздразни .
- Искам тази . Спокойно каза Той и върна погледа си на нея .
Всички ,които следяха с поглед коя ще избере Итачи изтръпнаха ,когато момичето направи нещо ,което никой не би направил .
Младата жена наплю Итачи в лицето и разярено изкрещя :
- Умри долно копеле !
Пейн повдигна вежди и автоматично реши ,че красавицата ще умре.
Кисаме ,който бе партньор на Итачи и горе - долу го познаваше , гледаше с зяпнала уста невероятното своеволие на червенокосата жена с огнен нрав .
Хидан весело се подсмихна и си каза ,че ако своенравната кучка попадне в ръцете му , ще се моли на бърза смърт.
Единствените ,които не бяха учудени бяха Дейдара и Тоби .
Тя не бе спряла да им създава проблеми по целия път насам и каквото и да правеха , и както и да се опитваха да я смажат Тя продължаваше да се бори ,отново и отново.
Всички ,въпреки различните си реакции се интересуваха от едно общо нещо , а именно от ответния удар на жестокия Учиха Итачи ,който не закъсня .
Момичето получи силен шамар ,който я накара да се свлече на колене .
От долната и усна текна кръв ,но въпреки болката, която бясно пулсираше в слепоочията и опита да се изправи на крака .
Учиха не и позволи .
Със безизразно лице по което нямаше начин да четеш ,защото просто не бе изписано нищо , Той изви ръката и зад гърба и ,като я накара да облегне глава на рамото му .
Червенокосата дишаше тежко ,а тялото и трепереше от страх ,който Тя безуспешно се опитваше да овладее.
Итачи зловещо се усмихна ,когато усети безполезната битка ,която се опитваше да води срещу него и тихо със смразяващо кръвта спокойствие прошепна в ухото и :
- От днес нататък , единствения начин , по който ще стоиш пред мен ще бъде на колене ! Той злобно се засмя ,като я накара да потръпне и допълни.- Или по гръб ,когато изспитам нужда да ми доставиш удоволствие !
- Никога ! Изсъска през зъби Тя и се опита да се освободи.
Итачи грозно се изсмя и обви разкошната и дълга коса , около ръката си , като я издърпа и я повлече към сградата.
- Мъртва е ! Каза захилено Кисаме и тръгна да си избира момиче .
- Съгласен съм !
Дейдара поклати глава и последва примера му .

Учиха Итачи безмилостно влачеше червенокосата жена по стълбите , като се опитваше да и причини възможно по -голяма болка , само и единствено за да чуе сладките и писаци и молби .
За негово съжаление обаче , Тя не издаваше и звук .
По едно време Той реши че я е убил и се обърна за да се увери ,че е мъртва но с изненада откри ,че съвсем не бе така ,както си беше помислил.
Очите и бяха затворени ,навярно заради огромната всепоглъщаща болка , причинена от силния му захват .
Беше прехапала червените си плътни усни , а по брадичкака и се стичаше малка браздичка кръв , лицето и бе бледо и измъчено , но въпреки всичко не издаде нито един стон с който да покаже болка.
Зла усмивка се изсписа на иначе красивото лице на Учиха , все още не бе впечатлен , но момичето определено му се видя различно от всяка ,която бе имал до сега.
Итачи знаеше , че Тя се страхува и навярно вече иска да умре и всичко да свърши , но Той не смяташе да я пусне да се измъкне толкова лесно .
Щеше да направи всичко възможно за да я накара да желае смъртта , но не и живота който бе избрал за нея.
Анлин се остави да бъде влачена от безмилостния убиец , но ума и не спря да работи трескаво .
Тя се обвиняваше за това ,че сега не само Тя е тук ,а и най- добрата и приятелка Сакура.
Нека този проклет убиец прави каквото си поиска с нея , но невината и приятелка , която бе тръгнала с нея заради един каприз не заслужаваше тази участ.
А колко хубав и шарен и се стореше света преди дни ,колко чист и прекрасен.
Сега обаче щеше да бъде насилена и убита не от кой да е , а от омразния брат на годеника си.
Още когато Анлин видя чернокосия демон с черните , като катран очи, бе поразена от приликата ,която имаше между него и Саске .
Почти същото лице , само че малко по -старо и студено , същите дълбоки черни очи в които имаш чувство ,че потъваш , само с една разлика че преди да потънеш в тях би видял единствено разрухата и би усетил бликащата от сърцето си кръв.
Саске и бе разказвал , какво е направил брат му и какво му бе причинил , а Анлин си бе помислила че на света не може да има чак такава жестокост.
Е явно се бе заблуждавала ,защото сега можеше да види лицето на жестокоста , а то изглеждаше невероятно красиво , гледащо я с бездушна и перверзна усмивка , от която я полазваха тръпки .
Седмица преди сватбата ,бе решила да посети братовчедка си ,която живееше в едно затънтено малко селце не много далеч от Коноха.
Въпреки предопреждението на Саске ,което чак сега разбираше , бе тръгнала повличайки със себе си най-доброто и момиче .
Анлин още чуваше думите на Саске ,който кантяха в главата и ,когато Той и предложи брак .
'' Когато дойде момента , ще забравя дори и теб и кълна се ще го убия !''
Думи ,които тогава я бяха ужасили , но сега и вдъхваха надежда ,че Саске ще разбере къде се намира и ще дойде да спаси нея и съотборничката си Сакура.
Мислите и бяха прекъснати от отварянето на врата и преди да се усети беше захвърлена в някаква добре обзаведена стая .
Итачи с огромно удоволствие наблюдаваше страхът и огромната паника ,която се бе изсписала на лицето на жената ,която се бе осмелила да го наплюе .
Тя се бе изправила и отново бе вирнала гордо глава ,сякаш го предизвикваше да я постави на място и то на момента.
''Нека си поиграем котенце !'' Помисли си Итачи , а черните му очи засветиха със страховит пламък .
Той извади един кунай и го хвърли в краката и ,като се усмихна демонично ,наблюдавайки обърканото и лице.
Анлин погледна към оръжието ,което стоеше в краката и и разбра ,че Той искаше пълна победа над нея ,искаше пълното и унижение.
- Ако ме убиеш .........Той се подсмихна и небрежно се опря в един шкаф , като скръсти ръце пред гърдите си ......- Добре , но ако не успееш ще се молиш смърта да дойде при теб възможно най-бързо!
Анлин потрепери ,когато срещна дяволките му черни очи ,изпиващи цялата сила която и бе останала. '' Никога няма да се дам!'' Решително си помисли червенокосата и пъргаво грабна куная,като се затича към спокойно застаналия срещу нея мъж.
Той изчезна от погледа и за част от секундата .
Анлин замръзна ,когато усети топлия му дъх във ухото си .
- Грешка .Прошепна тихо Той и изтръгна куная от все още стискащото го момиче.
Беше победена , но не бе толкова глупава за да очаква друго .
Итачи я блъсна на легло ,като пъргаво я затисна с тялото си и закова ръцете и от двете страни на главата и .
Дъха и секна ,мозъка и спря да функционира , гледаше го в очите ,а в тях ясно прочиташе какво иска да и направи.
Итачи със задоволство регистрираше всяка една емоция ,която се изсписа на лицето и .
Първо беше объркване , точно като на малко дете ,което не разбираше къде се намира , след това страх от това ,че напълно разбра пълните му с желание очи и накрая нещото ,което вече го изуми - спокойствие.
Очите и сякаш му казваха ,че дори и да я има никога няма да е победител .
Тялото и беше толкова топло , че Той можеше да усети как топлината и се просмуква в него и как го подлудява от желание.
Усните и леко разтворени , сякаш чакаха езика му ,който несъмнено щеше да я накара да крещи .
Гърдите и се надигаха и спускаха всеки път ,когато Тя поемаше въздох и отново го възбуждаха , но не Той щеше да я покори и да я накара сама да дойде при него.
Анлин се ужаси ,когато усети усните му върху врата си , Той го правеше толкова нежно ,че за момент я накара да се обърка от непредвидимите му действия.
Ръката му бавно се плъзна по крака и ,като я накара да стисне усни за да спре писака надигащ се в гърдите и .
Итачи леко се усмихна , усещайки бясно биещото и сърце , което го молеше да спре ,но не и Тя.
‘’ Моля те недей ......Моля те пусни ме !’’ Викаше на ум Анлин ,но глупавата гордост бе запушила устата и и не и позволяваше да извика и да моли демона за пощада.
Тя можеше да усети силната му възбуда ,когато Той притисна тялото си в нейното именно за да и го покаже.
Итачи леко се надигна ,за да прочете това което го интересуваше на лицето и , но отново не беше познал.
Страните и бяха леко зачервени, в очите и горяха едва сдържани сълзи ,но усните стояха упорито стиснати отказващи да го молят за милост.
Итачи натисна ръцете и още по –силно и впи усни в нейните , езика му безжалосно проникна в устата и , без да и дава право на избор .
Анлин отвори очи , и две сълзи се стекоха по бледото и лице.
‘’Господи помогни ми!’’ Помисли си момичето и се опида да се отдръпне ,но ръцете му притежаваха силата да я задържат дори без да се напрягат особенно.
Анлин реши ,че така или иначе ще умре ,но поне нямаше да се предаде без бой .
Тя силно го ухапа ,като го накара да се отдръпне .
За миг се почувства победител ,но това траеше изключително кратко .
Когато вдигна очи към лицето му ,видя как от усните му се стича кръв , но в него нямаше и намек че е изпитал болка , че дори е усетил нещо освен лек натиск.
Беземоционален , ужасно зловещ , Итачи Учиха се ве втренчил в Анлин ,която вече си казваше молитвата.
Той рязко се претъркули през нея ,без дори леко да я натисне и се запъти към един шкаф.
Анлин притаи дъх ,когато видя дебелото въже ,което демона носеше.
‘’ Ще ме обеси! ‘’ Помисли си Анлин и рязко стисна очи в готовност да усети режешта болка около врата си.
Итачи хладно се усмихна ,защото разгада нелепото и предположение и върза ръцете и за рамката на леглото.
Анлин отвори очи и го видя да стои до вратата гледайки я с безмилостните си празни очи.
- Ще паднеш в краката ми и сама ще поискаш да те чукам ! – Обещавам ти !
Думите му смразиха кръвта и и Тя не успя да каже нищо , Учиха напусна стаята преди да е успяла да реагира.