Глава 5Ноща

   Веднага след това Всемогъщ си тръгна. На плажа бяха само Бакуго и Деку. Седяха и мълчаха. И двамата не знаеха какво да кажат. Седяха и гледаха ту към морето, ту един към друг. Изпитваха чувства които все още не приемаха и не знаеха как да ги покажат.

В главата на Бакуго:

Този шибан Деку. Още не знае какво прави ама ще се научи и ще стане велик герой. Най-накрая ще си сбъдне мечтата. Аз ще бъда до него да го пазя и да го наглеждам.

В главата на Деку:

Не знам какво се случи днес. Първо срещнах Всемогъщ (любимия ми герой). После се опитах да спася Качан и за първи път осъзнах, че изобщо не го мразя, а на против обичам го. И накрая тази сила. ОТ КЪДЕ СЕ ПОЯВИ?

През цялото това време двамата се гледаха изчервени. 

Бакуго наруши тишината.

- Деку, да се стараеш от сега на татък ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ГРЪМНА ДРАЗНЕЩОТО ЛИЦЕ! Ако не се стараеш и не се научиш да управляваш тази сила никога нема да си сбъднеш ШИБАНАТА МЕЧТА.

- Ще се науча да я владея, обещавам ти!

- Но все пак внимавай да не се нараниш. Ще те обичам пак, но те искам жив и здрав! РАЗБРА ЛИ?

- Разбрах, Качан. Сега ми помогни да потренирам малко и да си ходим, че стана късно, а утре рано сутринта пак трябва да сме тук.

- Добре добре.

Бакуго помогна на Деку като внимаваше да не го нарани с пламъците му. Не продължиха много, защото и на двамата им се спеше много от цялото изтощение днес.

Тъкмо когато тръгнаха Бакуго погледна Деку в очите и го прегърна без да казва нищо. Двамата се изчервиха и сърцата им почнаха да тупкат много бързо. След това тръгнаха от плажа. Известно време си мълчаха, но по едно време Деку реши да хване Бакуго за ръката без да каже нищо. Двамата вече бяха по спокойни. Той изпрати Мидория до дома му.

- Ей, скапан Деку утре сутринта в 6 ще те чакам тук ако закъснееш и с една минута ще ти подпаля цялото тяло!

- Добре добре ще съм навреме. Няма начин да закъснея.

- Ей обичам те, идиот! 

След, което веднага тръгна, за да не види Деку, че лицето му е станало като червен домат и то не, защото се е ядосал.

Мидория не очакваше да чуе това и още известно време стъписан остана пред входната врата. Изнерви се, защото не можа да му отговори и се притесняваше дали Качан ще се ядоса за това. После се прибра и без да яде или да прави каквото и да е той веднага си легна и веднага заспа.

Продължение: