Глава 3Скритити чувства

Бакуго:

-Този скапан Деку какво му стана днес? Въпреки че можеше да умре той се опита да ме спаси. Какво па ми стана на мен в онзи момент когато се погледнахме? През всичките тези години се опитвах да го мачкам. Дали е въможно? Неее!!! Или пък е? 

Деку: 

- За какво ли иска да говорим Качан? Дали е за това, което си мисля? Днес беше много странно в онзи момент. Усетих, че ще изгубя част от сърцето си? Дали е възможно? Не, Мидория забрави за това ако Качан те чуе верно ще ти гръмне главата! 

5:30 

Деку и Бакуго тръгват към изоставения плаж. В 5:55 Бакуго вече е там и чака Деку.

Точно в 6:00 Деку пристига.

- Хей Качан стигнах на време няма защо сега да ми гръмнеш главата! Хе хе

- Ако не млъкнеш ще имам за какво скапаняк!

- Иначе за какво искаш да говорим, Качан?

В този момент Бакуго се спира и поглежда към морето като се изчервява.

- Така, в онзи момент когато се погледнахме и ти го усети нали? АКО НЕ СИ ГО УСЕТИЛ ПАК ЩЕ ТИ ГРЪМНА ГЛАВАТА!!!

- И аз го усетих съвсем същото само не ми пипай главата!

- Добре има само едно нещо, което да направим.

- Какво е то....

В този момент Бакуго хвана ръката на Деку притисна го до един стълб, още повече се изчерви и почна да го целува.

След това имаше малко мълчание. Първия, който наруши тишината беше Бакуго.

- Сега какво ще правим с теб?

- Какво трябва да правим с мен?!?!?

- Трябва да измислим как да влезеш в академията...щом искаш да влезеш там добре съгласявам се, НО НЯМА ТЕ ПАЗЯ ПОСТОЯННО И НЯМА ДА РАЗБИРАТ ТОВА ЧЕ СЕ ХАРЕСВАМЕ!!!!

В мислите на Мидория: ( Той да ни би наистина го каза? Наистина ли и той ме харесва? Това възможно ли е? Радвам се!)

- Разбра ли ме СКАПАН ДЕКУ? 

- ДААА! 

Тогава Бакуго прегърна Мидория. И двамата се изчервиха и на двамата им беше странно, но чувстваха едно и също - обич един към друг.

Продължение...