Глава 9, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 4 Ком.
Глава 9Забравен и Открит (Рей)
Бях
забравил. Често ми се случва да забравям разни неща. Докато живеех в
сиропиталището имаше една възрастна лелка, която идваше да ме успокоява, когато
не можех да спя. Тя ми разказваше истории и приказки от далечни земи и винаги
ми казваше, че забравените от нас неща един ден се връщат. Мога да кажа само,
че беше права. Наистина беше права. Бях забравил за Брус – за всички игри, на
които играехме като деца, за всички самотни дни, които прекарвахме в скитане по
улиците и всички безсънни нощи прекарани в разговори и смях. Нямахме кръвна
връзка. По това време дори не знаех от къде е, и не ме интересуваше, но той
беше единствения човек, който можех да нарека брат, защото споделяхме една и
съща съдба.
В един хубав
пролетен ден обаче, всичко това се прекрати за миг. Появиха се млади хора на
вратата на сиропиталището ни и поискаха да осиновят Брус. Така двамата бяхме
разделени. И въпреки обещанието да си пишем, така и не получих никакви новини
от него и така се забравихме…
Двамата сега
си вървяхме награбени със сандвичи и пици все едно нищо не се е случило докато
не изрече тези думи:
-Рей –
започна да ми говори той – разкажи ми какво прави след като си тръгнах?
-Нищо
особено, малко след като си тръгна и мен ме осиновиха.
-Наистина?
Това е хубаво. Вече по-добре ли живееш?
-Ами, не е
много различно. „Майка ми и баща ми“ живеят още в стария ни град. Сега съм на
квартира тук и си живея сам.
-Уау, а как
смогват да ти плащат квартирата?
-Аз сам си я
плащам. Работя в един склад и местя кашони пълни със стока. Те ми помагат,
колкото да си купя храна.
-Най-накрая
сбъдна мечтата си да живееш сам,а? Майка ми и баща ми ме карат да работя, за да
съм „по-самостоятелен“. За тях аз само лежа и играя на компа.
-Което 100%
е така – погледнах го с поглед „Просто си знам“
-Добре де,
така е. Радвам се обаче, че уцелих хубава работа. Бела е много мила, макар че е
доста натоварващо.
Когато го
чух това се спрях. Не можах да повярвам какво чуха ушите ми.
-„Бела“ и
„мила“ в едно изречение? Това няма да го повярвам дори да го видя – наистина си
беше така. Трябва да си луд като мен, за да го видиш това.
-Защо се
изненадваш толкова? – каза ми през смях Брус – Вярно е, че изглежда малко
заплашително, но не е такава… Нали?
-Малко е
директна, но се изненадвам, че първото ти впечатление за нея е „мил човек“.
Повечето хора дори няма да си го помислят.
-Това е
грубо, повърхността не е от голямо значение поне за мен. Което ми напомня, че
си станал доста…заплашителен? – той започна да ми се смее – Не те помня с
вериги и пиърсинги и толкова висок.
-И аз не те
помня толкова цветен и срамежлив? – започнах да му се смея.
-И двамата
сме се променили ужасно много – спомена той – хубавото е, че вече и двамата сме
щастливи. Не по начина, когато бяхме деца, но и двамата имаме дрехи, храна, дом
и близки.
-Какво
повече ни трябва? Най-вече отново се намерихме двамата.
Брус
наистина се беше променил. И двамата бяхме променени. Вече и двамата
изглеждахме като хора, а не като изнемогващи деца. Това ме направи много
щастлив…радвах се, че има нормален живот.
Най-после
стигнахме до стаята ни. Бела изглеждаше малко притеснена за нещо и не отделяше
поглед от Ема, дори, когато дойдохме до тях.
-Госпожице,
заповядайте – казах като и подадох шоколадовото мляко, а тя го взе бързо и се
изправи.
-Ема, това е
Брус. Ще ви оставя да се запознаете. Рошльо ела с мен – каза ми и аз я
последвах в коридора.
-Какво има?
За пръв път ти се случва да ме викаш насаме? – запитах.
-Ооо… -
промълви и си проби кутийката – нещо много, много лошо се случи – при тези думи
тя отпи притеснено.
-Не увъртай,
а кажи – настоявах да знам.
-Мисля, че
Ема…ами…леко откачи по Брус…
-Моля… - не
намирах лошо, но явно имаше.
-Това е
трагедия, повярвай ми. Ако Ем наистина го хареса нещата няма да потръгнат
добре.
-Толкова ли
е зле, че го харесва? Май си прекалено притеснена? Брус не би зарязал или
наранил момиче ей така. Няма да го направи и с Ема.
-О, не Рей.
Много жестоко грешиш. Изобщо не говорим, че Ема ще бъде наранената. Ти просто
не си виждал какво се случва с хората, в които тя се влюбва. Това момиче няма
угодия. Сигурна съм, че ще й омръзне само след няколко седмици и ще го зареже
като нищо.
-Не си
представям тази сцена? Ема е прекалено мила, за да направи нещо подобно.
-Просто ми
вярвай. Говори ти човек с опит. До сега съм преброила 10 връзки, които тя
просто изхвърли в боклука – все още не можех да си представя Ема ангелчето да
направи нещо толкова… толкова в стил Бела.
-Добре, да
речем, че ти вярвам. Ако по някаква съвсем случайна случайност двамата тръгнат,
Брус ще бъде ли рязнат на две от Ема ангелчето?
Само по
отчаяния поглед на Бела разбрах, че приятелят ми е в опасност. Жените обаче
наистина не са шега работа…
-Точно сега
Ема му разказва всичко за себе си и не споменава по никакъв начин предишните си
връзки – Бела наистина звучеше все едно е виждала този сценарии милион пъти.
-Добре вече
наистина ти вярвам. Но какво се очаква да направим?
-В това е
въпроса. Абсолютно нищо.
-Как така
нищо?! Сега приятелят ми бива манипулиран от Ема ангелчето, опа не, вече
дяволчето… Кажи на принцесата да си намери друга кукла, с която да си играе.
-Ако можех
да го направя нямаше да съм свидетел на последните 10 сцени… Единственото нещо,
което може да я накара да го остави е той да спре да ѝ обръща внимание. Тогава
тя просто ще загуби интерес.
-Внимание?
Брус е един от най-антисоциалните хора, които съм срещал.Може и да се получи –
избързано казах.
Изведнъж Ема
и Брус се появиха на вратата и се хилеха на нещо. Брус едва успя през смях да
ми каже, че ще отидат в двора и излязоха.
Аз отново
бях застанал като препариран, а Бела едва на си изплю млякото на земята.
-Казах ти! –
извика ми, докато си бършеше устата с ръкава на блузата си – Просто е
невъзможно да откажеш на Ема. Тя има прекалено много опит в това…
-Трябва да
направим нещо…не искам да го видя разбит на парчета…
-Ще се
опитам да говоря с Ема, а ти с Брус. Пък и ще го видя в петък, което е добре.
Само се надявам до тогава да не е сгафил…
Както си
говорехме от нищото се чу някакъв момчешки вик, който огласи коридора на първия
етаж. Изтичах, за да видя какво е, а Бела ме последва. Когато стигнахме на
първия етаж беше станал бой между по-малките. Две момчета се бяха сбили, а едно
момиче стоеше до тях с разкървавен нос и дишаше много тежко. Бела веднага
изтича при нея, а аз разтървях двамата клоуни, които направиха този цирк.
-Ще я заведа
при сестрата. Ти разбери какво се е случило – каза ми Бела. Тя беше прегърнала
момичето и се опитваше да я успокои.
-Това смятах
да направя, скоро ще дойдат даскалите и без друго. Бързо отивай, аз ще се
оправя.
Нашите
циркаджии отново се опитаха да спретнат шоу обаче нямах никакво намерение да им
го позволя. Най-много мразя лапета да се правят на корави и да ми се бият на
среща без основателна причина.
-Така
палячовци, бихте ли ми дали обяснение за какво беше всичко това?
-Млъквай бе,
обицат изрод! Не е твоя работа! – най-нагло ми изкрещя единия в лицето.
-Слушай
какво келеш – леко бях ядосан – дори не ти стигна мозъка да се сбиеш навън,
където даскалите няма да те хванат.
-Тоя до мен
започна всичко!
-Млъкни бе!
Още малко и щеше да ѝ отнесеш главата! Да стоя и да те гледам как удряш
приятелката ми ли, а?! – айде обади се и другия палячо.
-Тя се
блъсна в мен-
-КАКВО СЕ
СЛУЧВА ТУК! – чу се гласът на госпожата по Литература. Накратко са свършени и
двамата.
Хвана ги за
ушите, за да ги изправи, благодари ми, че съм ги спрял и ги заведе при
директора. Аз отидох като свидетел.
*В кабинета на директора*
-Крис и
Дийн, а? – говореше директора – Това се случва за втори път тази седмица. Какво
толкова делите не мога да разбера?
-Той тормози
приятелката ми! – обади се предполагаемия Крис.
-Слушай
какво момченце… - И така се започна обичайното конско, с което всички сме
отлично запознати. Как не се решават така проблеми и се сещате нататък и сами.
Щях да заспя, знаех тази реч наизуст.
След като най-накрая приключиха ме пуснаха да си ходя. Върнах
се в стаята и Бела ме погледна разтревожено, което ме притесни. Госпожата ни по
география я изпитваше за наказание, че е закъсняла за час, но не това беше
причината Бела да ме погледне така.
Нещо не беше наред. В края на часа я
попитах какво се е случило.
-Онова момиче… - започна тя – беше в същото състояние като
мен.
При тези думи се почувствах ужасно…и то в истинския смисъл на
думата. Погледът ѝ беше толкова унил и загрижен. За пръв път виждах Бела така.
-Какво ѝ има? Добре ли е? – питах все още загрижен.
-Носът ѝ не беше сериозно наранен, само спукани капиляри и не
е била ударена толкова силно за щастие. Обаче беше много стресната, а това не е
добре! Тъпата сестра само и сложи една лепенка и ѝ даде хапче за глава, все
едно е някоя луда! Ако не я бях успокоила кой знае какво щеше да й се случи!
-Бела, спокойно. Щом вече е добре няма за какво да се
безпокоиш. Ти си ѝ помогнала както можеш. Реално е нямало какво повече да
направиш…
Исках да я успокоя, но не се получаваше. Тя все още
изглеждаше по същия начин и аз не можех да понасям това. Прекалено ми е
характер като нея да изглежда по подобен начин.
-Искаш ли, когато се правят тук нещата да отидем и да я видим как е? – отчаяно
предложих.
-Може ли? – пита с малка промяна на настроението.
-Разбира се, на онези двамата им изчетоха обичайното конско и
не мисля, че то ще ги спре да направят пак подобна сцена. Така и не разбрах кой
наистина е виновен за случката.
-Ще видим – най-накрая надигна глава – ще мислим за това
после. Сега основната ни задача е да налеем акъл на Ема и Брус.
-Точно така, ще опитам някак…
След случилото се днес вече бях притеснен за две неща:
Приятелят ми Брус да не свърши зарязан и Бела, която пък от своя страна беше
необичайно загрижена за онова пострадало момиче.
Коментари за глава 9
Нямам пърпение какво ще се случи...ще си призная че леко се надявам ВСИЧКИ да се съберат...особено Рей и Бела 😅
Ох, ще видиш какви панаири ще стават скоро😹😹😹😹
Отново уникално написана глава😌😻💖
Хехехех, миси ще се старая да продължавам все така😻😘
Прекрасно... просто прекрасно!😌✨ Развива се много добре. Много ми хареса как имаше plot twist с онези двамата и момичето. Дано разберем повече да тях, че ми стана интересно. ❤️😍✨
Е, разбира се. Скоро ще ги опознаете😌😼😻
Много добре се получава и е хубаво че показваш гледната точка на различните герои. Очаквам 10 глава
Хехехехеее старая се, благодаря ти! Скоро и тя ще дойде :)))))
