Глава 5, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 2 Ком.
Глава 5Опетнени Pt.2 (Рей)
Приятели…каква
простотия само. Отдавна научих, че нещата не са като във филмите и книгите. Там
всичко е перфектно, карат се и се сдобряват и живота продължава да си върви.
Реалността обаче е различна. Да се скараш с някого, който си смятал за близък
няма да доведе до нищо. Това е просто един сблъсък на егота, от който каква
полза – никаква. Да си излееш чувствата върху някого няма да реши проблемите
ви. Като се замисля за всичко това някак си в ума ми изскача мисълта: „Добре,
но не е ли много по-лошо да няма на кого да излееш тези чувства?“
Исках такъв
човек…който е готов да ме изслуша и да поеме болката ми заедно с мен. Някой,
който ще се притеснява за мен и ще го интересува какво и защо се случва в
живота ми. Те трябва да очакват същото от теб и факта, че някой ти разказва как
е минал денят му, какво му се е случило и какво е видял показва, че този човек
ти има доверие. Такива простички неща като споделянето значат толкова много.
Поне за мен това е приятелството.
-Бела, моля
те да ме изслушаш – бях я притиснал до стената, а тя не мръдваше.
-Защо да те
слушам… - каза това с раздразнен глас и отклонен встрани поглед, който сякаш
искаше да избяга.
-Нищо няма
да ти направя, заклевам се! - вдигнах
ръцете си – Моля те искам да
говоря с теб.
-Какво има
толкова…
-Разбирам
те, разбирам, че и на теб не ти е лесно – застанах до нея и се подпрях на
стената – за това искам да-
-Какво имаше
предвид с това, че си същия… - тя се изправи и застана пред мен – Какво пък
разбираш ти…
-Знам, че си
нямала лесен живот и също, че не искаш да говориш за това, но-
-Пак те
питам какво разбираш толкова. Ти нищо не знаеш за мен, нищо не знаеш за живота
ми, не се прави, че си загрижен. Отдавна изгубих доверието си в хората и ти не
си по-различен от останалите…
Замръзнах.
Нямах идея как да отвърна на това. Тя ме подреди отвсякъде. Не искаше да ме
слуша, нито пък искаше да има нещо общо с мен. Имаше ли смисъл да стоя и да й
се обяснявам? Щеше ли да ми повярва? Щеше ли да стане като по филмите? Не,
нямаше…това също беше едно безполезно изливане на емоции, което нямаше да
доведе до никъде.
-Може би си
права… – изправих се – Ние се познаваме едва от 2 дни и нищо не знаем един за
друг. Ще те оставя намира.
-Моля? –
Бела ме гледаше странно – Какво имаш предвид?
-Отказвам
се, виждам, че не искаш да имаш нищо общо с мен. Няма смисъл да искам
приятелството ти ако не е взаимно чувство. Извинявай, че ти висях на главата и
че се бърках в живота ти. Беше глупаво от моя страна.
-Ох – отново
ме гледаше странно – Щом така смяташ…извини ме, трябва да тръгвам – тя мина
покрай мен без да ме погледне и се затича към училище.
Когато си
тръгна аз се свлякох на пода.
-Наистина
съм голям идиот…
Може би
исках прекалено много. Разбирането с хората е странно, даже прекалено странно.
Нима очакваме два характера винаги да се разбират? Изобщо правилно ли е да си
мислим, че винаги ще получаваме разбиране от човека, който наричаме приятел?
Ами ако ние сме грешните какво правим?
Такива мисли
ми се въртяха в главата докато отново бях легнал на чина със слушалките и
просто не исках да говоря с никого. От време на време усещах парфюма на Бела и
това ме депресираше допълнително. Уханието на рози, което усещах покрай нея ме
разяждаше отвътре. Имах чувството, се съм най-големия идиот на света. Само
говорех за това как я разбирам, а всъщност дори не я познавах. Нима очаквах тя
да се хвърли в обятията ми и да се радва, че е намерила някой като нея?
Наистина ли си мислех, че ще стане толкова лесно? Ако беше така да съм пълен с
приятели, но не съм. Не, това просто не
е Бела. Но всъщност коя е Бела?
А, да…Бела
беше човекът, с когото исках да създам това приятелство, за което толкова
мечтаех, но точно сега в очите ми тя е просто един непознат.
Да, ние сме
просто непознати.
Коментари за глава 5
кога ще излезе 6 глава
Сега я пиша. Надявам се да успея тази нощ. Благодаря за подкрепата😢 💖 🙏🏼
Какво приятелство, бе Рей? Дори аз виждам, че я харесваш, а аз дори не участвам в историята... 😂😂😂 Браво, много добре става, can’t wait to read the 6th chapter❤️
Човека е тотално объркан. Къде се намира, какво прави и той не знае😹😅
