Rin.Chan.San
12/11/20г.
Тийнфикшън
18 Глави
1632 Прочита
3 Ком.

Глава 4Опетнени Pt.1 (Рей)

Хората са изроди…за жалост аз научих това по възможно най-гадния начин. Ако осъзнаваш това значи нещо не е както трябва в живота ти. О, да… нещо определено не беше наред в моя живот.

Когато майка ти е проститутка не очаквай да имаш баща или да живееш нормално с 20 лева на ден, които заминаваха за цигари и евтин грим. Социалните се сетиха да си свършат работата чак като станах на 9 и ме тикнаха във възможно най-мизерното сиропиталище.

Всичко това няма значение вече, защото си живея сам, изкарвам си парите сам и не завися от никого. Понякога е самотно…да си сам…

Сутринта беше доста студена, което е нормално все пак сме Октомври. Мразя да ставам рано и защо изобщо ми се налага да ставам толкова рано? Отивам някой да ми крещи как нищо няма да стане от мен. Аз това и сам си го знам, не ме засягаш особено, все пак цял живот ми го казват.

Излязох от нас и по пътя си срещнах Ема. Доста се учудих когато я видях да ходи пеша, мислех, че децата от богати семейства ги карат с някоя излъскана кола. Плюс това обувките й сигурно бяха повече от заплатата ми за месец.

-РЕЕЕЙ – тя започна да ми вика и да ми маха с ръка.

-Здрасти, Ема.

Тя пресече улицата и дойде при мен.

-Как си? Защо изглеждаш толкова унил? – говореше като майка загрижена за детето си.

-Спи ми се, никога не съм бил добър в ставането рано. А, ти как винаги си толкова енергична?

-Напомняш ми на Бел, тя постоянно ме пита същия въпрос. Смятам, че човек трябва да започне деня си изпълнен с енергия!

-И аз мисля така, но както виждаш не ми се получава – леко се засмях.

-Хей, между другото – започна Ема – как мина вчера с Бел? Надявам се да не ти е наговорила много обиди. Тя винаги го прави…

-Всъщност не се случи така. Даже станахме приятели

-Моля?! – Ема си отвори устата от изумление – Съгласила се е да сте приятели? Бела?

-Ако трябва да съм честен, аз също бях изненадан. Очаквах да ме отхвърли.

-Може би те харесва – Ема направи някаква закачлива усмивка, при която скованото ми от студ лице се сгря.

-Не мисля, все още изглеждаше сякаш иска да ме вкара в някоя уличка и да ме пребие.

-При нея това е нещо нормално не се безпокой. Само че имам един въпрос към теб – тя погледна на страни.

-Какъв е той?

-Защо искаше да се прибереш с нея вчера?

-А, това ли, амииии…. – не знаех как да отговоря на този въпрос –видях, че не се чувстваше особено добре и не мисля, че щеше да е хубаво да се прибере сама.

-Забелязал си значи, знаех си… - тя сведе глава и каза това доста унило – Бела е доста емоционално нестабилна, животът й не е лесен за разлика от моя…

-Предположих, ако беше лесен нямаше да е такава. Разбирам я.

Знаех това от момента, в който я видях. Просто беше различна и именно това беше причината да искам да се запознаем. Факта, че не се беше сринала ми доказа, че тя е силен човек за разлика от повечето.

Стигнахме до училище и си влязохме в класната стая. Бела беше легнала на чина и спеше, а ръцете й бяха омазани в графит.

-Пак е недоспала, няма оправия с това момиче – изглежда Ема беше свикнала да я вижда в това състояние – Бел, ставай скоро ще започне часа.

-Оф, остави ме поне още 5 минути – каза тя със сънен глас – мирише ми на мъжки шампоан, Рошльо ли е тук?

-Заболя ме Бела… - всъщност се чувствах странно като ме наричаше така.

Изведнъж сънената Бела, която едва говореше се изправи и ме погледна с предизвикателен поглед, от който настръхнах. Сякаш нещо започна да ме изгаря отвътре.

-Искам да те питам някои неща, ще дойдеш ли с мен в голямото междучасие зад училище?

Ема гледаше невярваща, а аз се опитвах да осъзная какво чух току що. Ще ме бие ли? Да не ми е извикала някои батки? Или пък може би ме харесва? Дали ще ми предложи да сме заедно? Не, няма начин, това е невъзможно. Тогава какво?

-Какво ще ме питаш? – исках да разбера.

-Щях ли да те викам насаме ако беше за пред хората? Ще дойдеш или не?

-Ще дойда, ще дойда, спокойно.

-Хубаво – легна на чина и отново заспа, а ние с Ема се спогледахме.

Дойде голямото междучасие и двамата излязохме. Някак си тя изглеждаше нервна, което ме обезпокои.

-Какво искаш да ме питаш? – вече изгубих търпение.

Обърна се към мен и ми каза:

-Защо вчера искаше да се приберем заедно?

-Казах ти, че сме в една посока, нали?

-Не, не сме. Та ти живееш на другия край на града. Ема ми каза.

Замълчах. Беше права.

-Аз…

-Искаш ли нещо от мен? Пари? Да ме изнасилиш? Какво целиш и какво ще спечелиш?

-Как смееш да си мислиш такива неща!? На някой изрод ли ти приличам?! Разбира се, че не! – развиках се, но нервите ми не можаха да го понесат.

-Тогава защо?! – тя също се развика.

-Защото се притесних за теб може би?! Треперещите ти крака ми извадиха очите!

Очакваш да оставя момиче в такова състояние да се прибира само!?

-Защо изобщо ти пука за мен?! Какво значение има за теб ако припадна на улицата и умра? Ние сме непознати и това няма да засегне твоя живот!

Не можех повече. Станах, сграбчих я за ръката и я притиснах до стената на училището. Бях толкова ядосан.

-ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ МИ ПУКА! НАЛИ И АЗ СЪМ СЪЩИЯ! – изкрещях го право в лицето й. Бела стоеше и сериозният й непреклонен пред никого поглед се беше превърнал уплашени детски очи.

-Ти – промълви тя – си същия? Какво имаш предвид?

Спогледахме се без да осъзнаем, че в този ден и в този момент ще открием колко много си прилчаме.