Rin.Chan.San
12/11/20г.
Тийнфикшън
18 Глави
1632 Прочита
4 Ком.

Глава 2" И Всичко Стана Синьо " Pt.2 (Бела)

-Бел, това е той! Сигурна съм! – Ем не спираше да ми пили на главата докато рисувах.

-Кой е кой? За какво изобщо говориш?

-Стига де Бел знам, че ме разбра – Ем хвана главата ми и я завъртя към Рей, който слушаше музика легнал на чина – Той е тотално твой тип!

-Ти пък от къде знаеш какъв тип харесвам?

-Та вие носите почти едни и същи дрехи…

-Е, и?

-Отиди да се запознаеш с негооо!! – тя почна да ме бута по рамото.

-Не искам – отегчено отвърнах аз.

Ема увисна на рамото ми с кучешки поглед. Пречеше ми да си направя детайлите…

-Ем, остави ме намира, нима не виждаш? С този външен вид ще му се лепнат всички смотли, на които не са им вързали и много бързо ще си намери приятели. Ще мине и без мен.

-Ето защо до сега не си си харесвала никой. Ти просто не даваш шанс на хората да се издигнат в очите ти.

-А да, ти кой харесваше? Онзи със смешната прическа?

-Не е смешна, много си е хубава! – започна да говори леко сърдито.

Не знам как, но Ема се беше влюбила в някакъв баскетболист със странна ананасова прическа, която ме отвращаваше. Тя имаше доста „нетипичен“ тип за момчета. Винаги харесваше някакви откачени. Ходеше с тях за по 3 седмици и когато й омръзнеха ги зарязваше. Мисля, че най-дългата й връзка продължи около 3 месеца, което при нея е доста рядко срещано. Както и да е, просто не я виждам в някакви сериозни отношения с някого.

-Хей, страхотно! Това ти ли си го рисувала?

Осъзнах че над мен стои Рей, който само преди секунда беше легнал на чина пред мен. Дишаше ми въздуха. Не ми харесваше! Исках да го шибна!

-Какво те интересува? – запазих спокойствие – Някакъв проблем ли имаш? – в този момент Ема ме хвана за устата.

-Не й обръщай внимание, тя говори така с всички. Много е сладка като я опознаеш. Аз съм Ема между другото, може да ме наричаш Ем. Това грубо момиче тук е Бела, може да я наричаш Бел.

Исках да го обезглавя Ема…

-Бела ли? Доста женствено и нежно име, нещо не ти подхожда, а? – той започна да се смее.

Как смее този изрод! Махнах ръката на Ема, хванах един молив и излязох ядосана от стаята. Запътих се към двора на спокойствие.

-Бел! Почакай! Забрави си скицника! – извика ми Ема.

-Не ми трябва!

-Ох, извинявай. Нещо не е в настроение днес – последно това чух.

Докато вървях в коридора не спирах да се ядосвам. Нещо ми бъркаше в здравето и живота. Не, не беше Ема, тя това си го прави по принцип. Не знам какво е, но просто искам да спре.

В момента, в който излязох навън осъзнах каква глупост направих - взех молива и оставих скицника. Ама иначе съм тръгнала да рисувам…каква съм блейка. Сериозно ли трябваше да се връщам…

-Забрави това – чух глас, който не исках да чувам.

-Какво правиш тук…- промълвих докато бавно се обръщах.

Рей носеше скицника ми и имаше подигравателен поглед и усмивка. Шибаняк…

-Нося ти го. Признавам, че съм доста впечатлен. Определено имаш талант – каза и започна да разгръща рисунките ми.

-Ти пък какво разбираш – казах и издърпах скицника от ръцете му – Не съм те молила да идваш, махай се.

-Не бъди толкова груба де – застана пред мен и ме погледна със сините си очи – просто искам да сме приятели.

-Ти с мен? – гледах го с недоверчив поглед.

-Защо не? Намирам те за интересна, нищо, че си малко рязка – говореше през усмивка.

-Аз интересна? Спри да се ебаваш с мен. Не съм някоя к*рва , която ще ти падне на колене след 2-3 мили думички.

-Ау, признавам, че ме заболя от факта, че ме мислиш за такъв. Не искам физически контакт спокойно, не съм такъв.

-Така ще кажеш.

-Да, така казвам. Пък й според мен е много противно да използваш по такъв начин момиче. Тези силиконови Барбита са ми доста противни. Как е възможно устните ти да са по-големи от мозъка ти, просто не го разбирам.

Когато чух тези думи останах на място и се опитвах да осъзная какво чуха ушите ми. Не харесва пластмасови?

-Ти сериозен ли си? Няма никой, който да не им върже в училище?!

-Сигурно ще се превърна в първия. А ти какво? Не си ли влюбена в някой спортист с пари и идеално тяло? – отново започна да се смее.

-Ха, приличам ли ти на толкова пропаднала?

-Знаех си. Не ми изглеждаш толкова лесна.

-Само не ми казвай, че и ти ще ми пееш, че съм недостъпна.

-Нее, изобщо. Понякога това е по-добре. Пък и не си чак толкова.

-Какво имаш предвид?

-В момента стоя и си говоря с теб,нали? – лукава усмивка се появи на лицето му.

-Ти май имаш доста свободно време, а?

-Не, просто имам специалното умение да преценявам хората както и доста търпение.

-О, така ли рошльо? Ако търсиш внимание да знаеш, че няма да ти се получи. Поне в добрия смисъл.

-В добрия смисъл ли? Какво искаш да кажеш?

-Приличам ли ти на момиче, което е известно с добро? Само ще се изложиш ако те видят, че говориш с мен – сведох глава.

-Защо да се излагам? На Ема й няма нищо нали? – усмивката се беше изпарила от лицето му.

-Казвам го за твое добро. По-добре стани гадже с някоя красавица и си намери приятели вместо да си губиш времето с мен…Часът ще започне трябва да тръгвам.

Рей не се опита да ми отговори, просто стоеше и ме гледаше сериозно. Когато се върнахме в стаята той си сложи слушалките и легна на чина. Не се опита да говори с мен отново.