⚠В тази глава има нецензурни изрази⚠
Аз съм страхливец. Осъзнавам това болезнено
добре още от дете. Ако видя нещо пред себе си, с което преценя, че не мога да
се справя ще се обърна и няма дори да си помисля да погледна назад. Няма дори
да се замисля възможно ли е да успея да го преодолея. Другото ми аз не ми
позволява. Понякога се плаша от него. То ме подтикна да изглеждам както сега и
да се отдалеча до такава степен от всичко, че да се стигне до времена, в които
нямах нищо. Инцидентът.
Годините прекарани с биологичната ми
майка имат много общо с това. Кълна я всеки път щом чуя гласа в главата си…заради
нея се страхувам, заради нея бягам, заради нея зарязвам всички, заради нея се
случи всичко това…всичко…е само заради НЕЯ-
-Рей Адамс! – усетих как нещо ме прасна
по главата придружено с миризма на никотин.
Така се стреснах, че се изправих и
започнах да се извинявам за поведението си, въпреки че знаех, че няма за какво.
Отворих си очите и всички се засмяха като за последно, докато аз гледах като
гръмнат заек.
-Момченце, само още един път да съм те
видяла да спиш с щръкналата си коса близо до спиртната лампа, ще хвана ножицата
и ще те използвам като опитна мишка пред класа. Ясно ли е?
-Да – отговорих.
-Голям си идиот – чу се милия глас на
Бела до мен. Грижовен както винаги.
-Млъкни, ти защо не ме събуди?
-Да си изгубя от ценното време да си
пиля ноктите, за да те будя? Никакъв шанс. Да си спал. – каза тя и продължаваше да си върши очевидно
по-важната от мен работа.
-Извинявай? Опитай ти да спиш със
скъсано ухо да те видим как ще се справиш. – не бях мигнал цяла нощ заради
гадната пареща болка…
-Ти се радвай, че само с него се
размина на края.
-Моите най-дълбоки благодарности, че
се обезпокоихте да идете до учителската да помогнете на свой „приятел“.
-ДВАМАТА НАКИЧЕНИ СМЕШНИЦИ ДА СИ ВОДЯТ
КОРЕНСПОНДЕНЦИИТЕ ИЗВЪН ЧАСА МИ!
Класът пак се засмя, а Бела се обърна
и продължи да пили все още не лакираните си нокти. Някак беше раздразнителна
днес. Не че това е нещо толкова рядко срещано… Обаче днес направо не можеше да
се говори с нея. Мисълта ми беше прекъсната от звънеца.
-Отивам за кафе, искаш ли да дойдеш? –
питах аз.
-Не – отговори Бела без даже да ме
погледне.
-Амм.., а искаш ли нещо?
-Не – отново отвърна по същия начин.
-После не ми мрънкай, че ти се спи –
казах и излязох от стаята.
Стоях и си чаках кафето пред
кафемашината. Леко не ми пукаше за поведението на Бела, тя е така почти винаги.
Ще й мине скоро.
-Рей.
Обърнах се и видях Аманда. Гледаше ме
все едно съм убил някой, прекрасно просто. Като я знам ще ми хване чашата и ще
я излее пред мен, а аз не мога да направя нищо по въпроса, защото „едно момче
не трябва да се отнася така с момиче“.
-Хей – отвърнах.
Аманда не ми отговори, нищо и не
направи, мълчеше и си отклоняваше погледа сякаш не можеше да ме погледне в очите.
Мълчахме така около 2 минути, в които аз просто игнорирах, че изобщо е тук.
Накрая си взех кафето и просто си тръгнах. Аманда продължи просто да си стои и
да гледа към кафемашината.
-‘Баси странната – си казах.
-РЕЙ – чух гласа на Брус, който ми се
метна отгоре и почти не ми изсипа кафето.
-ЕЙ ГЛУПАК, ЩЕ ТИ ГО ИЗЛЕЯ В ГЪРЛОТО
АКО ПАК МИ СЕ МЕТНЕШ КАТО НЯКОЙ САМОУБИЕЦ –много леко му се развиках.
-Да, да сигурно ама както и да е. –
слезе от гърба ми – Голяма сензация си станал да знаеш. Където и да отида ушите
ми чуват само „Рей това, Рей онова“.
-Какво? – изобщо не успях да го
разбера.
-Мале колко си прост, човек известен
си бе. Заради онзи инцидент с Аманда. Как така не си разбрал, буквално всички
говорят за теб.
-Аз малко не слушам какво се случва
около мен в това училище, но щом казваш?
-Толкова си невинен. Повече от
половината училище е луднало по теб и ти даже не си разбрал. Аз ако бях щях да
се боготворя себе си – засмя се той.
-Счупих нечия уста и вече съм
сензация? Следващия път да взема и някой крак или ръка? – просто си представих
как нещо подобно наистина се случва и всички ме мислят след това за „готин“.
-Е тогава вече ще си някой Бог.
-Глупак няма да го направя. Кой
нормален се кефи на някой, който е вкарал човек в болница. Всички в това училище
са жалки и го установявам всеки ден.
-Дори и Бела? – хайде почна се.
-Не я споменавай сега. Госпожица Мрачна
очевидно ме мисли за прекалено недостоен, за да говори с мен в момента.
- КАКВО СИ НАПРАВИЛ? НЯКОЯ ПРОСТОТИЯ?
ОТНОВО? – Брус беше готов да ми се скара моментално като някоя майка.
-Тъпак махни се от мен, нищо не съм
правил. Май? ВЕЧЕ И АЗ СЕ ОБЪРКВАМ ОТ СЕБЕ СИ ТОВА МОМИЧЕ МЕ ПОДЛУДЯВА.
-Виж сега ще ти споделя нещо от
професионалния ми опит с Ема-
-О, Господи не благодаря, моля те
млъкни.
-ЕЙ, ОПИТВАМ СЕ ДА ПОМОГНА! – пак започна
да ми се кара.
-Разбрах, че е безполезно още от частта
„професионалния ми опит с Ема“. Ако си мислиш, че нещо проработило на Ема ще
проработи и с Бела си идиот.
-И ето за това все още си самотник и
ще свършиш девствен ако продължиш в същия дух.
-Извини ме? – Съжалявам Ема, този е мъртъв.
-Грам не мислиш за нея, само се
заяждаш и ми се правиш на интересен и после очакваш да ти се хвърли в обятията.
-Ще се престоря, че не съм чул
последната част И ЗА ТВОЕ СВЕДЕНИЕ САМО ТАЗИ ОТКАЧАЛКА МИ Е В ГЛАВАТА, ТАКАЧЕ
МОЖЕ ДА ЗАПАЗИШ ТИШИНА.
-Я повтори, че нещо не те разбрах –
погледна ме засмяно Брус .
-Казах… – мамка му.
-Аз съм почти сигурен, че току що Рей
безсърдечния лорд каза, че само Бела му е в главата, но пък може и аз да съм в
грешка.
-Копелдак такъв – хванах го за яката.
-Леле колко необичайно нима Рей се
ядосва вместо да игнорира нападките към него както винаги? Каква ли е причината?
-Досадната ти мутра, това е причината –
пуснах го, а Брус изглеждаше толкова неописуемо доволен, все едно до сега не го
бях хванал и обиждал. Нормално щеше да се ядоса и да ми се вдигне на бой, този
път чак се засмя.
-За мен си просто един експеримент по
тази тема Рей, прекалено си очевиден.
-Остави ме намира досаднико.
-Хаха, някой ден, било то скоро или не,
просто в главата ти ще изскочат думите „По дяволите аз съм пълен идиот, Брус
беше прав“.
-Хаха, никога. Сега заминавай да ми
купиш ново кафе, защото това стана на кубче докато си губех времето с теб.
-Да не е моя вината, че не си го изпи?
-Не, но бързо ще стане твоя вина, че
имаш после синини по личицето – изпуках си кокалчетата и гледай ти след 3
минути си пих кафето топло.
Върнах се в стаята, Бела я нямаше, не че
ми пука особено. Седнах си на мястото и започнах да си пиша домашното за днес
по математика. Ядосвах се сигурно 5 минути, при което изведнъж усетих много
силен женски парфюм.
-Рей. – каза някой и вече знаех кой.
-Здрасти пак. – отвърнах.
Аманда просто стоеше до мен и ми гледаше
тетрадката отново с мълчание. Какво му ставаше на това момиче е мистерия за мен.
-Ъм, мога ли да ти помогна някак? –
тотално не знаех какво да й кажа.
-Ами всъщност –
-МАЛИИИ, ВИДЯ ЛИ ГО КАК ВЛЕЗЕ
ХАХААХАХАХХА!! – гласът й беше внезапно прекъснат. Зейн от класа ни беше причината.
Счупи си стола миналото междучасие и сега хвърляше частите му по коша за
боклук.
-Та какво каза? – обърнах се пак към
Аманда.
Тя се опита да започне отново, но
тогава погледна към вратата и видя Бела и Ема да влизат в стаята и бързо
млъкна.
-Всъщност нищо важно – само това каза
и се върна отзад на чина си и веднага си извади огледалцето.
Както
и да е. Аманда е малко празноглава и не ми пука особено и да има да ми казва
нещо. Не ми беше до разговори с Бела след досадните коментари на Брус. Тя от
нейна страна също нищо не ми каза. До
края на деня не си казахме дори едно чао.
