Глава 17, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 4 Ком.
Глава 17Той е просто... (Бела)
В мига, в
който Рей придружи Аманда до сестрата в тълпата започнаха да се чуват всякакви
коментари от сорта на „Тоя какво ми се прай?“; „Ама видя ли го какъв е страшен
ве брат!“; „Как го направи на нищо онзи здравия!“ от всички момченца; „Хайде да
идем да се запознаем с него после!“; „Някой познава ли го този?!“; „Толкова е
як! Ама и в лицето си го бива…“ и какво ли още не от момичетата. Не исках да се
заслушвам. Всички женски от горни и долни класове сякаш се влюбиха в него за 3
минути, в които сe появи. Това ме издразни и дори не искам да казвам защо. Идея си нямам.
-Какво се
случва тук?! – разпознах гласа на учителят ми по физика. Намерил и той кога да
се появи дебелия плъх!
Всички се
разтичаха по стаите и точно когато и аз бях напът да направя същото този
вредител ме хвана за ръката и ме дръпна към него.
-Бела Лорънс
идваш веднага с мен в учителската стая! Искам точно да ми обясниш какво се е
случило тук! – заяви той в лицето ми с вонящия му застоял дъх, докато дебелите
му потни пръсти стискаха ръката ми. Наистина бих предпочела да съм на мястото
на Аманда, отколкото да съм близо до този човек. Онези изроди мога най-малко да
ги напсувам, а на този нищо не мога да му кажа.
Задърпа ме
по коридора като куче покрай гледащите от вратите ученици. Докато се опитвах да
се измъкна от противния ръкохват на така „любимия“ ми господин Уилямс, съчиних
толкова много сценарии в главата си за това какво да кажа. Ако издам Рей, че е
счупил нечия уста независимо колко несправедливо ще бъде, 100% ще го накажат.
Може дори да го изключат. А аз не исках
това. Как ще го погледна в очите после?
Стигнахме до
учителската прекалено бързо. Още нямах идея какво да кажа. Най-накрая потните
пръсти освободиха ръката ми като ме избутаха вътре. Отвратителна обстановка.
Още щом отворих паянтовата врата вече ми
стана ясно защо никой не дойде. Лъхна ме мирисът на петък вечер в бара - ужасно
задушно, толкова, че щом влязох веднага поисках да изляза. Цигарен дим беше
изпълнил цялата стая. Върху пожълтелите петна на тавана все едно за секунди се
появяваха нови и нови огромни ореоли от никотин. Всички в тази стая не можех да
ги понасям. Учителите ни бяха едни евтини машини, живеещи на средна заплата,
кафе, цигари и сълзи на някой провалил се ученик. Всичко в тях беше просто като
излязло от роман на Стивън Кинг. Кокалестите посинели като на труп пръсти на
учителката по география, сърдитата мустаката физиономия на тази по биология,
мазната почти опадала коса на господина по математика, мога цял ден да
изброявам всичките им лоши черти (те добри нямат) и пак ще им бъде малко.
Откачалката по философия се беше проснала на дивана и спеше, а този по
информационни както всеки път зареждаше машината за кафе с колкото се може
повече, за да издържат и този ден.
-Сядай на
стола! – отново потните пръсти ме хванаха, за да ме сложат на скъсания от
употреба стол. Облак прах се вдигна, когато седнах точно пред очите на
директорката.
Около нея се бяха скупчили и другите живи трупове. Все едно бях
на страшния съд. Само дето той е за предпочитане.
-Е?- обади
се тя с отегчения си писклив глас докато дърпаше от полуизпушената цигара.
Изтръска я на пода . – Пак ли ти? Този път какво?
-Нищо не съм
направила. – веднага се обадих почти задушена от дима, който издиша в лицето ми,
докато говореше. И други пъти съм била в тази стая за жалост.
-Ако обичаш
не ми губи времето, а говори направо. Ей сега сестрата дойде. Какво се е
случило с Алис? – отново дръпна от фаса.
-Аманда,
искате да кажете. – дори имената на собствените си ученици не могат да
запомнят.
-Същата,
цялото училище я знае по известни причини. Ти ли го направи това нещо? Знам ви
и двете, че сте като котка и мишка. Смятам, че е очевидно коя е котката. –
погледна ме с бухалските си очи с огромни торбички под тях. Ясно беше, че не й
пука дори аз да бях виновната.
-Казах Ви
вече, не бях аз! - заявих твърдо.
-Щом не си
ти – извади цигарата от устата си – тогава кой?
Вцепених се
за една секунда. Не знаех как да отговоря без последствия, но накрая се
предадох на истината с малко украса.
-Бяха от
друго училище. Тормозеха я известно време, не знам защо, явно имаха причини, но
накрая я оставиха намира и си тръгнаха.
-Аха –
промълви с отегчен поглед тя – ами тая кръв по пода? Магически ли се появи там?
Нея как ще я обясниш?
Ето тука
вече за малко да изтърся какви ли не глупости. От това че Аманда сигурно е била
в „онзи период“ до някоя странна версия, че това е изкуствена кръв на някой от
учениците.
-Единия се
подхлъзна на бирата. Разкървави му се устната от удара, но приятелите му го
взеха и го заведоха на лекар. – почти уцелих, но това беше най-правдоподобното,
за което се сетих.
-Подхлъзнал
се? – обади се този по математика – Толкоз големи чукундури ли бяха, че да се „подхлъзнат“.
– той си падаше голям простак.
-Защо не
проверим камерите в коридора? – обади се от дивана философката полузаспала.
-Забрави ли,
че са счупени вече от години понеже някой не си е свършил работата както трябва
– повиши тон и тази по биология докато сърбаше от чашата с кафе и изтриваше
капчиците от мустака си. Погледна нашия кафеджия.
-Може би ако
отпускахте малко пари в това училище щях да ги поправя, но вие се стискате като
чорбаджии! – обидено се обърна той. Изглежда се засегнаха някои вътрешни кавги,
на които аз можех просто да присъствам и да се надявам да не ме включат в тях.
-Тишина
колеги! – обади се изнервена директорката като установи, че кутията й с Карелия
е празна. – А ти момиченце си стой на мястото никъде няма да ходиш. Разбрах, че
някакъв келеш е придружил потърпевшата и с него също искам да говоря, ти си ми
много съмнителна – изгледа ме с влажните бухалски очи.
Сега вече се
прецаках. Ако Рей не потвърди версията ми всичко ще отиде на м*йната си и ще изключат него, пък може
и мен ако ме определят като съучастник.
На вратата
се почука и след миг дръжката се отвори от сестрата. До нея стояха Рей и Аманда
вече успокоена и с превързани изгаряния. Погледите ни се срещнаха и те ме
гледаха учудени, докато аз тях нервно. Молех се да не изтърсят някоя глупост.
-Сядайте до
нея – поредното нервно изказване от страна на директорката. Очевидно искаше да
приключи бързо, за да отиде за още една или повече кутии Карелия.
Двамата
седнаха от двете ми страни предизвиквайки появата на още прашни облаци. Аманда
беше спокойна, Рей не толкова.
-Та така, по
версията на тази ваша съученичка теб – посочи Аманда – са дошли да те тормозят
от друго училище по причини, които мен не ме интересуват. Вярно ли е?
-Да, така е.
– потвърди тя.
-Хубаво,
след това обаче са престанали просто ей така? – изгледа я изпитателно – Или
нещо друго се случи, което госпожицата ми е спестила?
Аманда ми
хвърли един бърз поглед, след това се обърна и абсолютно необезпокоена
отговори:
-Успях да се
разбера с тях. Тормозеха ме поради лична причина, но успях да се оправя с тях
след като изтърпях малко. – бях в шок колко добре отговори.
-Мхм, така
значи. Добре тогава, последен въпрос, на който искам да ми отговори младежа –
директорката погледна изпитателно Рей с влажните си очи. – Как ще обясниш
кръвта по пода на „местопрестъплението“?
Рей замлъкна
за момент и ме бутна под стола. Очевидно искаше помощ, но как очакваше да я
получи в това положение?
-Извинете ме
госпожо директор – обадих се – не смятате ли за неуместно да задавате такива
въпроси предвид инцидента, който се случи? Той беше свидетел на всичко и беше
най-съкрушен от ситуацията. Пострадалия падна точно пред него все пак.
Изглежда
Рошльо схвана на къде отиват нещата.
-Надявам се,
че е добре. Хубаво беше, че приятелите му бяха тук и бързо се погрижиха за него
– каза той все едно знаеше точно за какво си мисля.
Директорката
вече напълно изнервена от липсата на цигари просто стана от стола си и отиде до
фалшивата си кожена чанта на COCO CHANEL.
-Хубаво
потвърдихте какво се е случило сега сте свободни, междучасие е вече.
Тримата
станахме и излязохме от стаята. Бях втрещена колко гладко премина всичко. Сякаш
ми олекна.
-Бела –
обърна се към мен Аманда – защо ги излъга?
-Поради свои
причини – отговорих й. За пръв път си говорехме долу-горе нормално.
Аманда не
каза нищо, обърна се и закрачи на токчетата си към стаята й, където в мига щом
отвори вратата започнаха да се чуват всякакви викове.
Рей се
доближи до мен и ми предложи да отидем на оградата ни. Разбира се аз се
съгласих. Исках да изляза на свеж въздух след това мъчение вътре. Излязохме
навън и през целия път той не пророни нито една дума. Когато стигнахме седнах на
любимото ни място и започнах да оправям герданите си, които се бяха заплели, но
Рей остана прав пред мен.
-Белче, ще
задам същия въпрос като Аманда – погледна ме – защо ги излъга, а не им каза за
боя?
-Тъп ли си
или да? – невъзмутимо отговорих – Нали се сещаш, че щяха на бърза ръка да те
изключат и от това училище ако те бях издала? – Буквално казах очевидното, а
той ме гледаше невярващо.
-Очаквах
доста да се ядосаш, че съм помогнал на „заклетия ти враг“ – той се облегна до
мен.
-Правилно
мислиш, ядосана съм. Но не на теб, а на себе си. – прекалено срам ме беше да го
призная и просто замълчах.
-Ако се беше
намесила две принцеси щях да спасявам, – засмя се. Познатата усмивка.
-От
чувството ти за хумор ми иде да се самоубия – казах през смях.
-Това обаче
беше ужасно. Познаваш ли ги тея гамени? – усетих лекото раздразнение в гласа
му.
-Виж сега,
това, че изглеждам като изрод не означава, че излизам и познавам изроди
-Ти точно –
Рошльо леко започна да се доближава до мен – си последния човек, който бих
нарекъл „изрод“ – и преди да осъзная се беше облегнал на краката ми. Хвана ме
срам, сякаш исках да го ритна, но не можех. За това просто го оставих, на
цената на това да се чувствам ужасно неудобно.
Стояхме така
известно време. После забелязах как едната му обица се е закачила за чоропогащника
под скъсаните ми карирани дънки. Наведох се над него да я откача, но изглежда
Рей се стресна, защото веднага скочи и си прасна главата в моята.
-Глупак
такъв, нормален ли си бе! – извиках му аз и се разтърках по носа.
-А ти какво
ми правиш отгоре?! Още малко си сложи гърдите в лицето ми? – отвърна ми като въздъхна.
-Простак! Опитвах
се да ти оправя шибаната обица… – и тогава видях. Държах разкървавения пиърсинг
в ръката си, а по врата му течеше кръв.
Рей се хвана
за ухото и много бързо се пусна като изпъшка от болка и стисна зъби.
-Само да си
посмяла пак да ме оправяш, ще те шибна не по носа ами някъде другаде – сериозен
беше, убедена съм, но и някак каза всичко това през смях и опит да не пусне
сълза.
-Ти си направо
непоправим случай – скочих от оградата и извадих някаква кърпичка от джоба си,
за да притисна раната му.
В това
нелепо положение закрачихме едва едва до сестрата, като през целия път ми се
налагаше да вървя на пръсти, за да се погрижа за този уличен стълб.
-Абе ти не можеш ли и сам да си я държиш?! - зашепнах докато вървяхме в коридора.
-Предпочитам да те гледам как се мъчиш като
наказание, че ми скъса ухото! – зашепна и той. През целия път общо взето се
карахме чия е вината за всичко. Накрая успяхме да стигнем до сестрата.
На тази
лелка очевидно й беше писнало от нас за днес и май нарочно прочистваше раната
колкото се може по-болезнено. Когато приключи имах чувството, че Рей ще се
разплаче всеки момент.
-Това е само
временно да знаеш – започна сестрата – после ще трябва на лекар да отидеш да ти
го зашият ако не искаш да остане увиснало като спагети.
-Ще се
възползвам от възможността – отговори й той с леко издразнена физиономия.
-Ми че как
няма, тука си се накичил все едно на карнавал отиваш. Че и гаджето ти същата.
Предпочетох
да замълча и да спестя коментари. Прекалено уморена бях за това. Рей също нищо
не каза.
Излязохме от
кабинета и Рошльо просто застана над мен и ми прошепна:
-Не знаех, че вече сме на толкова напреднал
етап, Белче – и тихо се засмя.
-Как обичаш да дразниш обаче! –започнах тихо
да викам го ритнах с тежката ми кубинка.
Той изтича напред и се обърна с думите:
-Само внимавай пак да не се наложи да идваш с
мен до сестрата!
-Не се безпокой, този път директно в
болницата ще те пратя!
Рей побягна
по коридора, а аз хукнах след него. Този ден и двамата пропуснахме часовете.
Коментари за глава 17
Wow… that was so good 😳
My sincere thanks💕
Малее, наистина имаш хъс и време, не изглежда лесно да се напише толкова подробно всичко(аз точно с това имам проблем🥲) екшъна беше просто… xd, точно върху такъв работя и аз. Нямам никакво търпение за следващата глава❤️❤️❤️😌👌😏
Хубавото е че вече имам време за тези неща и гледам да си върша работата възможно най-добре (Сега, дали се получава е друг въпрос😹) Няма да бавя много следващата глава. Все пак съм обещала 😘😘
Прочетох и 2 те нови глави малко ми стана жал за Аманда иначе станах огромен фен на Рей Бела я чакам най накрая да се осъзнае че двамата с Рей са един за друг та чакам следващата глава
Бела тя като я гледаш каква е твърдоглава ще отрича и отрича ама накрая ще види😁😁😁😁
дано иначе аз се чудя каква глупост да измисля за моя фик хахахаха
Ооо аз съм чела "В търсине на щастието" и да знаеш, че много потенциал има този фик. Така че не спирай😁🤙🏻😊
Прекрасна глава! Отново не повярвах, когато ми дойде известието.😂 Героите, които си създала са много добри! Директорката и учителите ме ядосваха, доста. Как може да не я е грижа за учениците си? "Причина, която не ме интересува"?!?!😤 😤 😤 Виждам, че в края имаше малко прилики с The promised neverland, и двамата Рей имаха проблеми с ухото. Продължавай само така!!
Добре, аз вече не мога да повярвам, тотално го бях забаравила това с ухото в TPN и вече се чудя как да обяснявам на хората, че от там само имена съм ползвала😹😹😹😹
Супер много се радвам, че главата те е изкефила😘❤ Скоро идва следващата ;))
Извинявай но Рей от Tpn няма никакви проблеми с ухото. Само Емма си го резна, а рей само където беше джаджата. Не е хейт. Казвам факти. Благодаря за разбирането!
