Глава 16, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 3 Ком.
Глава 16Хлад през различни очи (Бела)
/Още една бележка от автора/
Хеееей, дано не сте ме намразили много :’) Ще бъда щастлива само да разбера, че изобщо някой все още ми чете фенфика. Та почувствах се длъжна да споделя причината за отсъствието си тези 4 месеца😔. Моя милост имаше изпити😒 и се налагаше да ги взема с добри резултати, а покрай тях не ми остана много време да мисля за каквото и да е друго😥Обаче вече е лято и не ми пука за нищо вече🤩 За това обещавам вече да няма отсъствия цели месеци 🙋🏻♀️ Надявам се все още да се наслаждавате на фикчето🤗.
Хайде сега ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ🥰🖤
⚠ВНИМАНИЕ: Тази глава съдържа нецензурни думи!⚠
Сутрешния хлад погали лицето ми в мига, в който отворих
входната врата. Обожавам го, незабравимо чувство, с което да започна деня.
Нищо, че отивам да си губя времето за пореден път в гадното ми даскало. Имаше
един период в живота ми, в който ненавиждах този хлад или по-скоро бях живяла
прекалено дълго с него, че да му обръщам някакво специално внимание. Но сега е
различно. Сега той ми носи спокойствие, нещо като мир в малкия ми свят. Обаче
от известно време обичайния хлад е различен. Нещо не беше както трябва. Но така
и не се замислих за това, просто го игнорирах. Какво пък може да не му е наред,
просто аз откачам от натовареното ми ежедневие.
*
Прекрачих прага на стаята за изтезания и пропиляване на ценно
време за съществуване и веднага ме посрещна Сара.
-Момиче, няма да повярваш какво се случва!!!!! ИДВАЙ ВЕДНАГА
НА ВТОРИЯ ЕТАЖ! – извика тя някак стресната, което е необичайно за нея.
Хвърлих си чантата и палтото на стола и затичахме двете
нагоре по стълбите. Гледката, която съзряха очите ми беше потресаваща. Аманда стоеше
с разтечен от сълзи грим и раздърпани дрехи. Пред нея стоеше приятелят й Мейсън,
футболистче, който изглеждаше все едно ще се напикае всеки момент. Беше застанал
с перфектната си физиономия да се дъха на четирима „тежкарчета“ с физиките на
маймуни, очевидно от друго училище, които стояха и се смееха просташки. В едно
съм сигурна и това е че бяха поне 1 или 2 години по-големи от нас. Сигурно
половината училище се беше скупчило около тях, кой да снима, друг да подкрепя,
трети да се смее.
-Какви са тея първобитните?
– прошепнах на Сара, тъй като около нас цареше огромно напрежение.
-Не разбрах много
подробности, но очевидно са си имали работа с Аманда. Пресрещнаха я пред стаята
и вече можеш да видиш на какво са я направили. На нищо не прилича милата. –
усетих лекото съжаление в гласа й. То си беше за съжаление.
-Аве гейче мръсно. За к’во си застанал пред тая мръсна к*рва, а? – обади се едната горила.
Явно беше главатаря на стадото им.
-Ти нали знаеш, че не си й единствения ве, смотльо. И тебе за
приказката ще те вземе – втория се обади като излезе по-напред. Беше с противно
обръснати вежди.
-От тука на всичките ни го е л*пала, ако искаш дай да демонстри-
-МЛЪКНИ!!!! – изкрещя Аманда през сълзи – ПРОСТО ЗАМЪЛЧИ….
Единия от тях я изгледа на кръв, извади си цигарата от устата
и излезе напред. Изблъска Мейсън, който вече се беше подмокрил и благодарил на
Бога, че вече не е в центъра на всичко това.
-Какво правиш... – изхлипа Аманда, когато този неандерталец я
хвана за косата и почна да натиска запалената цигара в лицето й.
Аманда изкрещя от
болка. Сълзи се стекоха по лицето й от вече кървясалите й от плач очи. Нито
така наречените й приятелки, нито някой, който и да е се помръдна да й помогне.
Никой не посмя дори да каже нещо. А те невъзмутимо продължаваха и изобщо не се повлияха
от молбите й да престанат.
На фона на изродския смях на тези изверги и писъците й,
всички стояха вцепенени. Видях Ема от другата страна на тълпата как се беше
хванала за устата и се опитваше да не заплаче и тя. Крис стоеше зад Сара, която
го държеше за ръката. Все едно му казваше „Моля те, не се меси“ и той стоеше и
я стискаше силно в опит да остане на мястото си. Боеше се за последствията.
Предпочиташе да изтърпи това, от колкото тези олигофрени после да направят
същото нещо със Сара. Не можех да го виня…никой не можеше.
Четвъртия глупак започна да си излива кена с бира отгоре й,
като държеше устата й отворена. Тя кашляше и се давеше и едва дишаше.
Замислих се в този момент за всичката омраза, която изпитвах
към Аманда. Всичко, което ми беше причинила. Всички пъти, в които ми се беше
подиграла. Всички пъти, в които ме беше унижила. Тя е ужасен човек.
Отвратителен. Мразех я, да, но нима заслужаваше всичко това? И в един момент
всичката ми омраза сякаш се изпари. Съжалявах я. Започнах да се моля някой да
се мръдне, за да й помогне. Някой да се застъпи за нея. Бих го направила, бих
отишла там, но какво щях да направя? По същия начин щях да свърша. Чувствах се безсилна…
за пореден път в живота си усетих как единственото, което мога да направя е да
стоя, да гледам и да се моля някой да се престраши да излезе и да помогне
вместо мен… Писъците й се забиваха в главата ми. Някой проклет даскал не чуваше
ли какво се случва тук?!?!?!?
-Ей, глупако – изкрещя този с цигарата на другия с обръснати
вежди докато продължаваше да гори вече почервенялото й от изгаряния лице – я ела
да покажем на всички, които не са я оправяли какво са изпуснали. – и двамата
започнаха да се хилят.
-Това е прекалено…отвратително …страх ме е … - започнаха да
се чуват в тълпата всякакви коментари и все още никой нищо не правеше.
-НЕ, НЕ, МОЛЯ ВИ НЕДЕЙТЕ!! СЪЖАЛЯВАМ ЗА ВСИЧКО, УМОЛЯВАМ ВИ
ПУСНЕТЕ МЕ!!!! – отново запищя Аманда.
Хванаха я за ръцете и краката започнаха да я събличат.
Махнаха й блузата и я оставиха да лежи на мръсния, омокрен от бирата под по
сутиен.
Обърнах се. Не исках да гледам всичко това. Бях отвратена. Не
толкова от тези изроди, колкото от хората, които си стояха и продължаваха да
снимат и просто да наблюдават какво ще се случи. В това число бях и аз.
Докато се опитвах а се съвзема нещо в тълпата ме изблъска
толкова силно, че за малко да падна. Нима някой се престраши да помогне? Не
успях да видя кой е, но изблъска всички, които стояха отпред и в следващия
момент се чу как някой се сгромоляса на пода. Нищо не виждах, нито кой излезе,
нито кой падна. Всички закрещяха победоносно изведнъж. Опитах се да се доближа,
но неуспешно.
-Бела?! – хвана ме някой за рамото. Обърнах се и видях Брус изненадан
от всичко – Какво се е случило тук?! Какви са тея животни отпред?! Къде е Ема??
– запита ме той.
-Идея си нямаш какво фиаско изпусна! – хванах го за рамената –
Ще ти обяснявам после! Иди при Ема, тя е отсреща и не ми изглежда много добре!
Брус заобиколи тълпата и започна да я търси. Аз започнах да
си проправям път през всичките ми викащи съученици.
-КАКЪВ СИ ТИ БЕ МУХЛЬО?! НЯКОЙ БОДИГАРД ЛИ? ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА ЗАРЕВЕШ КАТО МОМИЧЕНЦЕ
ВЕ – развика се единия, а аз все още се бутах между всички.
-ОХО, ПЪРВИ АЗ ЩЕ ТЕ РАЗРЕВА АКО НЕ СИ ВЗЕМЕШ ХАРЕМА ОТ МЪЖКИ
ПРОСТИТУТКИ И НЕ СИ ГО ОТВЕДЕШ КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО – този глас…
-К’ВО НИ РЕЧЕ ТОЯ? Я МИ ЕЛА БЕ!
Започна як бой по това, което чувах и най-накрая, когато
успях да се добера до видно място цялата сцена беше покъртителна. Така
наречения главатар лежеше със счупена уста на пода, а останалите му подчинени
ще ги нарека се бяха скупчили около него и гледаха нервно. Пред тях…стоеше Рей.
Той ме е изблъскал значи. Къде е бил през цялото това време! Ядосах му се, че
чак сега дойде.
-Ш*бано ко*еле…ще…ще те накарам да съжаляваш, че си се…родил бе! –започна да говори
този със счупената уста, а лакейчетата му, които до сега бяха толкова смели
сега стояха стреснати и се опитваха да не заплачат.
Рей се обърна и им тропна с крак и те веднага станаха и взеха
шефа си и слязоха надолу по стълбите. Чу се как входната врата се отваря.
Обърна се и взе блузата на Аманда, помогна й да я облече като
я питаше къде я боли и я успокояваше, че всичко е свършило. Всички наоколо
започнаха да викат във възторг и да го поздравяват, но той нищо не казваше и не
им обърна внимание. Накрая обаче проговори:
-Искате да ми кажете, че тук сте се събрали половината
училище да гледате и да снимате, така ли? И никой не си мръдна пръста пред тези
„мъжкари“? ТОВА ДА НЕ ВИ Е ЦИРК? ЕЙ ТОЛКОВА ЧОВЕЩИНА И СМЕЛОСТ ЛИ НЯМАТЕ?! ДА
ПОМОГНЕТЕ НА ЕДНО МОМИЧЕ! АМА МИ СЕ ПРАВИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ МЪЖЕ!
Всички млъкнаха и гледаха втрещени. Чувстваха се засрамени.
Видях как повечето извадиха телефоните си и изтриха клипчетата, а други си
гледаха върховете на обувките и не помръдваха. Крис беше един от тях.
Никога не бях виждала Рей така. Бях свикнала с неговото
шеговито държание, което не приемаше нищо насериозно и знаеше само да се
заяжда. Правеше се на як, на недостъпен, обичаше да се прави на интересен… Този
Рей познавах, но този, който видях днес ме накара да изтръпна. Да се радвам, че
все още съществуват хора като него и в същото време да се срамувам, че приличах
на всички останали. Нищо не знам за Рей. Това си помислих. Но исках да знам.
Рей помогна на Аманда да се изправи и я заведе при сестрата.
През цялото време чувах как тя тихо му шепнеше „благодаря ти“ .
Коментари за глава 16
Мале чак към средата на главата се усетих коя е Аманда😳🤣🤣 Шегата на страна, главата си беше страхотна, браво на Рей! 🙏🏼🛐
Очаквай още екшън в следващата 😉 😉 😉
От начало не повярвах, че си качила нова глава.... Жал ми е за Аманда, но най-много се ядосвам на тези идиоти, които й причиниха това.😤 😤 Тези си заслужават да гният в затвора. Чудя се къде ли са били учителите? Никой не помогна на клетото момиче... Макар, че ти си авторът и ти решаваш кой къде е. Чакам следващата глава с нетърпение, тази беше превъзходна!😎 😇 😢
Човек много ти се кефя! Благодарна съм за всички коментари, които си ми написал, че и ти се възхищавам, че превеждаш едно то най-любимите ми анимета! Обещавам следващата глава да е съвсем скоро😙 😘 😌 😏 💖 💝 💕 💕
Време е за коментари. Тази глава беше брутална в добрия смисъл на думата. Точно това харесвам екшън💪 Обаче за рей нищо няма да кажа😌 😣
Рей той няма нужда от думи, за да го опишем😏 БЕЗКРАЙНО СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ЧЕТЕШ ИЗТОРИЙКАТА МИ И ДА КОМЕНТИРАШ😭 😭 😭 😭 💞 💞 💞 💞 💞 💞
