Rin.Chan.San
12/11/20г.
Тийнфикшън
18 Глави
1632 Прочита
6 Ком.

Глава 15Мрак (Бела)

Мрак. Абсолютен при това. Нищо не виждам и не чувам. Усещам как настръхвам. Сякаш нещо лази по мен и ме обгръща със студения си дъх. Какво е това нещо. Страх ме е…моля те спри…искам да спре…не издържам…мразя това нещо… Не мога да дишам, задушава ме. Искам да извикам, но не мога. Нямам глас. Все едно съм под вода. А това нещо не се спира…задушава и задушава. Вледенява ме… цялата треперя. Просто искам да заплача… искам да заплача и всичко да свърши.

Събудих се в 5:43 сутринта на бюрото си трепереща и стресната, цялата изпотена. Започнах да се оглеждам в стаята. Не знаех какво търся. Изглежда нищо. Просто го направих. Нищо не намерих, обаче още треперех. Усетих очите си влажни. Да не съм плакала?

-Сънят бил полезен, това ако му викаш полезно… - започнах да си говоря докато си разтривах очите.

Сама съм. Онзи пропаднал наркоман баща ми си беше тръгнал. Много му здраве, вече поне не мирише на животни у нас. Ако ми се яви на вратата някой ден ще му я затворя пред лицето само като му видя кървясалите очи. Обаче ми е странно. Радвам се, че си тръгна, но напълно сама в апартамента някак ме кара да се чувствам не на място. Не е като да ме е страх, че някой ще ме обере. Просто…съм сама.

„Какво изобщо ми пука, нали това исках през цялото време?!“ повтарях си аз, но не ми помогнаха особено тези думи.

Погледнах си календара – 1 декември. Оставаха малко повече от 2 седмици преди да отида у Рей. Какво ще правя, ако ще рисувам стая ми трябват много бои и още четки, изхарчих си заплатата по сметки и храна… май ще се работи извънредно. Дано хвана Джак докато е пиян, че да ми даде малко повече.

Стана 6:00, а аз все още изглеждах като излязла от някой евтин хорър. Ужасно съм уморена от всичко напоследък. Обикновено Ема е тази, която ми натиска копчето за енергия, но не се получава от едно известно време. Остава и да се разболея и всичко отива на ма*ната си. Не ми трябват болести, имам си живот, той е достатъчна болест.

Както и да е. Станах да си направя чай и да ми мине този кошмар отпреди малко. Заради такива циркове в главата си съм безсънница от дете. Страхувах се да спя на тъмно, а у нас по онова време нямахме какво да ядем камо ли пари за ток да харчим. Мисля че бях на 7 или 8 години, когато мозъкът ми категорично отказа да спи. Не мисля, че ще забравя този ден. Случи се веднага след като майка ми си отиде. Ванеса Лорънс беше името ѝ. Честно казано мразя да я наричам своя майка. Двамата с баща ми непрекъснато се караха за всякакви неща. Основно за това, че нямахме пари. Често заспивах гладна. От време на време дочувах във виковете им нещо от сорта на „Виж сега как сме само защото реши да запазиш проклетото дете!“ или „Исках да е момче! От къде да знам, че тя ще се роди? Господи защо ми причини това…“ и заплакваше.

Ванеса беше в кризисно състояние, когато се родих, а баща ми не ѝ помагаше изобщо. Беше се втълпила в това да има момче. Не знам защо толкова го искаше. Имала си е причини или просто е била чисто луда. И в крайна сметка реши, че ще има момченце… Бях само на 5 години, когато от нищото тази откачалка ме хвана за косата и я отряза, скъса ми всички дрехи и кукли като ги замени с момчешки такива. Основната ѝ забрана към мен: „Не говори!“. Щял да се чуе противният ми глас. Какво постигна накрая? Нищо. Всичко това за едно голямо нищо. Накрая откачи съвсем, защото не излизаше от вкъщи. По цял ден стоеше и си повтаряше как не заслужава това. Гореше стари нейни снимки с думите „Преди бях красива, а сега?!“. На края една вечер я намерих в банята със забит нож в гърлото. Държеше моя надраскана снимка. Не помня как реагирах, но постепенно забравих за нея. Дали ми липсва? Не. Думи като „те са ти родители“ не ме трогват. Токсичния човек си е токсичен, родители или не за мен няма значение.

-Дано Рошльо да е написал по география – казах си докато седях на плота в кухнята и отпивах от чая.

Предишна

Онова Специално Място... (Рей)

Глава

Следваща

Хлад през различни очи (Бела)

Коментари за глава 15

Никола Савов13/Jun/2021г. 11:23ч.

със закъснение от 2 месеца сега прочитам поредната глава Браво продължавай все така и М/у другото Бела ми прилича ва моята бивша НДП по характер и проблеми

Rin.Chan.San13/Jun/2021г. 13:02ч.

Изглежда е добре, че си закъснял, тъй като както виждаш имам малко забавяне с излизането на главите :(( Ще обясня причините в следващата глава, която се надявам да е скоро. Иначе за ндп-то ти малко съжалявам, проблемите на Бела не са най-розовите

K_56animeTRANSLATOR30/Mar/2021г. 12:53ч.

Стигнах до 15-та глава и вече виждам защо това е най-популярният фенфик! Велико е! Отново поздравления!

Rin.Chan.San30/Mar/2021г. 13:27ч.

Благодаря страшно много!! Надявам се, че ще продължи да ви е все така интересно, особено като дойдат ✨по-интересните сцени✨ ;)))))

K_56animeTRANSLATOR29/Mar/2021г. 11:12ч.

Много хубава история! На 11 глава съм, но реших да напиша коментара тук, защото има по-голяма вероятност да се види. Всичко по фикшъна е много хубаво и изчистено, поздравления. Мисля, че си взаимствала имената от The Promised Neverland, нали? Продължавай само напред!

Rin.Chan.San29/Mar/2021г. 12:05ч.

Ахххх, ако знаеш как ме радват хора като теб!! Благодаря ти страшно много и изключително много се радвам, че се наслаждаваш на историйката ми!!!!!! 😊 😂 А колкото за имената, честно казано не се бях замисляла, обаче наистина си прибичат😝 😁 Принципно предрочитам такива имена, понеже по-лесно се запомнят :)))))

heyitshanabi26/Mar/2021г. 23:06ч.

Останах без думи... Очаквах миналото на Бела да бъде тежко, но това😭 Евала, за пореден път се доказваш, че си страхотна писателка!!! И сега, нека всички в коментарите се помолим следващите 100 години от вечикото чакане за следваща глава минават по-бързо!🙏🏼😂

(Каза човекът, чийто фенфикшъни не са ъпдейтвани от векове🤣)

Rin.Chan.San27/Mar/2021г. 09:45ч.

Точно ти ли го каза, побеля ми косата да те чакам😹😹 Този път ще се постарая да кача по-скоро обещавам😆

Magi221026/Mar/2021г. 18:57ч.

Доживях... ДИЖИВЯХ! 100 ГОДИНИ ЧАКАНЕ И НАЙ-СЕТНЕ ИМА ГЛАВА😆😆😆💚😆ТРЯБВА ДА СЕ ВДИГНЕ ТОСТ🥂 Бела е имала много сурово минало😔, неочаквано е. ТОВА ОЗНАЧАВА ЕДНО...БЕЛА Е ЕДИН МНОГО СИЛЕН ЧОВЕК😤😤

Rin.Chan.San26/Mar/2021г. 19:07ч.

РАДВАМ СЕ, ЧЕ ДОЖИВЯ😆 😆 ХАЙДЕ ДА ВДИГАМЕ ТОСТ🥂🥂🥂 ОБЕЩАВАМ ДА КАЧВАМ ПО-ЧЕСТО ВЕЧЕ АМА ДАНО МИ СЕ ПОЛУЧИ😝 😘 💕 💞

saihara.chan26/Mar/2021г. 17:46ч.

IEHXIHWIXBWIXHWIS

Rin.Chan.San26/Mar/2021г. 20:20ч.

JDFNGJFN M DMF FJBJNONGBFNB .GFKN