Глава 13, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 9 Ком.
Глава 13Сделката (Рей)
Събота е.
Любимият ми ден, в който си изключвам всички известия, за да не ме притеснява
никой. Обикновено проспивам целия ден, но не и днес. Когато се събудих видях 8
пропуснати обаждания от Маргарет – осиновителката ми. Изненадващо мила жена,
понякога. Е, обичам я въпреки всичко. Като истинска майка ми е. Помислих, че се
е случило нещо и веднага се обадих.
-Рей! Защо
не си вдигаш телефона! Изкара ми акъла! Какво толкова правиш?! – развика се тя.
-Нарича се
спане. Ти май не си чувала за него, 9:34 е и е събота… - сънливо отвърнах.
-Не
повишавай тон, момченце! – скара ми се тя.
-Добре де,
какво се е случило, че ми звъниш толкова
рано – изправих се от леглото.
-Ох, става
въпрос за Адисън – каза уморено майка ми. Адисън е 9 годишната ми сестра. Тя е
биологично дете на осиновителите ми.
-Какво за
нея? Наред ли е всичко? – притесних се. Ади беше „момичето на бати“. Като
по-малка беше залепена за мен винаги. Не е като да имах против, страшно много
го обичам това дребосъче.
-С баща ти
искахме най-после да ѝ направим собствена стая. Направихме ремонт, стаята вече
е готова, но тя изобщо не я харесва. Повтаря, че е много скучна и не иска да
спи там. Мислехме да потърсим интериорни дизайнери, но тези хора много скъпо
вземат и нямам намерение някой да ми казва как да си обзаведа собствената къща!
– Маргарет беше малко като Бела, просто не слушаше хората около себе си. Баща
ми – Алън беше изключение, но само
понякога.
-Скучна, а?
Разбирам, тя е доста шарено детенце. Няма да я задоволиш със семплите си и „стилни“
разбирания. – всичко в домът ни беше толкова изчистено и празно, че когато
ходех в хола се чуваше ехо. И двамата с Алън мразеха кича.
-Искаше
стената ѝ да е изрисувана с някакви картинки, сега и художници да вървя да
търся. Не знам какво да правя. Исках ти да си поговориш с нея. Теб поне те слуша. – вярно е. Адисън не се
подчиняваше на никого освен на мен и някои баби.
-Чакай,
казала е, че иска стените ѝ да са изрисувани? – започна да ме озарява идея.
-Да, но
художници не познавам, а къде да ти го търся сега. Наближават празници. Вече е
края на Ноември.
-Мамо,
изобщо не се притеснявай за нищо. – казах с вече ясна идея в главата си.
-Ще говориш
ли с нея като се прибереш за ваканцията?
-Няма да е
нужно, знам идеалния човек, който ще сътвори най-прекрасната стая за Ади. – о да,
знаех го.
-Моля?!
Наистина?! Кой е? Нали не взема много скъпо?
-Казва
се Бела. Има направо вълшебни ръце. Ще задоволи всяко желание на Ади.
-Момент,
от къде я познаваш? – заинтересува се майка ми. Необичайно за нея.
-Приятелка
ми е. От класа ми.
-Рей,
имаш си гадже и не си ми казал?! – извика тя по телефона тази глупост.
-Мамо,
не ми е гадже. Само приятели сме. Знаеш, че не съм по тези неща…
-И
ние с баща ти някога бяхме само приятели… - започна Маргарет с някакъв странен
замечтан глас.
-Да,
да, знам колко „трепетно“ и „страстно“ е било между вас… - тази история за
връзката им съм я слушал цял живот и вече бях отвратен от нея.
-Хубави
времена… - отново замечтано каза.
-Само
за вас обаче…
-Да
се върнем на темата. Сигурен ли си, че тя ще прояви желание? Момичето сигурно
си има планове за ваканцията.
-Ако
не иска няма да я карам. Но ще се опитам все пак да я убедя.
-Нали
осъзнаваш, че тя ще трябва да дойде с теб У ДОМА за ЦЯЛАТА ваканция? Или поне
докато тя свърши с работата? – това го бях забравил…
-Може
да прекара Коледа с нас. Има ли проблем? – питах с някаква неясна за мен
надежда.
-Разбира
се, че не. Имаме свободни стаи, но дали ще ѝ е комфортно? – майка ми беше много
грижовен човек. Винаги се притесняваше дали всичко е както трябва ако има
гости.
-Тя
не е притеснителна. Ще я харесате, сигурен съм. – наистина бях. Ако търпят мен
и нея ще търпят.
-Кажи
ѝ, че ще и платим за работата. Да не се притеснява за нищо! – още една от грижовностите
на Маргарет.
-Всичко
ще е наред. Ще я питам още днес. Ако се съгласи, Ади ще получи страхотна стая.
-Благодаря
ти, миличък! Вече нямам търпение да се запозная с, ъм, Беатрис ли беше? –
специален талант да забравя имена. Наричала ме е Роналд безброй пъти.
-Бела,
мамо… Не ѝ обърквай името ако дойде, че ще ме изложиш…
-Ох,
притесняваш ли се? – засмя се тя.
-Чао,
Маргарет – казах и затворих телефона. Мразя, когато прави така.
Звъннах
на Бела около 10:30 и я попитах да излезем. Звучеше по-умряла от мен, тоест пак
не е спала. Съгласи се все пак. Срещнахме се в 11:30 пред театъра.
-Човек,
изглеждаш ужасно – казах, когато я видях.
-Мерси
и ти също – отговори ми с прозявка.
Беше
доста мека зима. Бела носеше дълго червено карирано палто, къса черна права
пола със скъсан чоропогащник и много високи кубинки. В съчетание с всички
бижута и пиърсинги и раирания ѝ пуловер без ръкави – О да, определено бях с Бела.
Никой човек не ходи толкова „различен“ на улицата. Косата ѝ обаче беше толкова
рошава… Не беше толкова дълга и разрошена приличаше на лъвче. То не, че аз бях
много нормален. Пиърсинги, вериги, да… знаете. Шиповете на коженото ми яке бяха толкова огромни, че не можех дори да се облегна без да одраскам нещо, останалото даже няма да го споменавам. Всеки момент ще обера някоя банка или ще ходя да
продавам дрога на детската площадка. Абе като за наше излизане сме супер.
Отидохме в една пицария да закусим.
-Белче,
имам страхотно бизнес предложение, от което ще спечелиш. Даже по-близки можем
да станем.
-Не
Рошльо, не искам да ти ставам проститутка или нещо от този сорт – заяви ми тя
като си отпи от кафето.
-Ей,
обаче как ме мислиш за извратен не е истина. Първо да те питам планове за
ваканцията имаш ли?
-Така
като ме гледаш? О, това ми напомня. Сега ще ти се похваля! – заяви тя
развълнувано.
-Какво
пак си „сътворила“? – правеше тази физиономия винаги когато си е направила нови
бижута.
-Много
неща, но по-важното сега е, че вече живея сама!
-Моля?
Да не си убила баща си? – беше способна да го направи, сигурен съм.
-За
такъв психопат ли ме мислиш? Не отговаряй. Изнесе се при пропадналата ми леля Лоран
и каза, че няма да се върне повече. Остави ме с бележка тази сутрин. Мечтата ми
се сбъдна!! – беше доста радостна за момиче изоставено от баща си.
-Много
си безчувствена да знаеш. Толкова ли го мразеше?
-Той
не ми беше никакъв баща. Не ме интересува кръвта. Мизерника се пропи след като
майка ми си отиде. Няма начин да съм дете на някой толкова слаб! –
отново твърдо заяви тя. Да, виждам защо съм я харесал.
-Страшна
си да знаеш… - само това казах.
-По-скоро
съм гадна…
-След
като си сама идвай с мен да живееш тогава. Самотно ми е.
-Купи
си хамстер или папагал да си говорите.
-Заболя…
-Та,
какво ме питаше?
-Планове
имаш ли, но така като слушам май не? Сама ли ще прекараш Коледа?
-Предполагам,
като всяка година. – това ме удари в емоциите, нищо, че тя го каза ей така.
-Тогава,
искаш ли да я прекараме заедно?
-Моля…?
– Бела ме погледна невярващо.
-Звучи
неуместно, но ще обясня.
-Аха,
надявам се – отговори тя.
-Осиновителите
ми са в едно малко затруднение сега. Малката ми сестра иска да изрисуват
стените на стаята ѝ, обаче сега сме празници и майка ми е много капризна,
когато става въпрос за обзавеждане. Та, ще използвам услугата, която ми дължиш
така: Може ли да изрисуваш стаята на сестра ми през ваканцията? Къщата ни е
голяма, има стаи и осиновителите ми са разбрани и работливи хора. Всичко ще е
наред. Разбира се, ще ти платя колкото искаш.
-Искаш
да изрисувам стените на сестра ти? За това ще ползваш услугата? – учудена ме
пита тя.
-За
друго исках, но няма да се съгласиш без нея…
-Кой
ти каза? Не съм толкова зла. Дължа услуга на теб, а не на сестра ти. За това я
запази.
-Какво…наистина?
Ще го направиш? – просто не можех да повярвам.
-И
без това щеше да ми е скучно на Коледа. Пък и това е моментът ми да блесна. Съгласна
съм.
-Златна
си, от най-скъпото злато.
-Стига
де, не е кой знае какво. Пък и пари ще ми дойдат добре – Бела направи замечтана
усмивка – може най-после да си купя от скъпата боя.
-Другите
момичета се радват на грим, дрехи, обувки…Бела се радва на боя – ще го запомня
за коледен подарък.
-Като
ти гледам „творенията“ ще ми купиш детска – засмя ми се.
-Извини
ме, аз съм човек с класа. – направих се престорено на важен.
Когато
излязохме от пицарията ходихме на още няколко места из града и после я изпратих
до една от улиците до тях. Бела вкъщи за цели 2 седмици? Това ще е повече от
странно… Определено няма да съм от най-спокойните през това време.
Коментари за глава 13
поредна добра глава очаквам следващата скоро време но не бързай
Скоро ще е тук :)))
....Ммммм.Както вече знаеш аз нямам думи.Бих искала да кажа всичко което изпитвам сега,но ще ми отнеме половин ден.Но ако все пак трябва да опиша всичко...Нямам търпение за следващата глава❤️❤️,тази глава беше уникална(пак)🧡,най-интересният фенфик,искам ощеееее👏👏👏👏👏👏👏
ПРОСТО НЕ МОГА ДА ИЗЧАКАМ 14 ГЛАВА😝😍💗💖💓💝
СКОРОООО СПОКООО😹😹
Не знам за Ема и Брус, но тези двамата ще станат наистина добра двойка, усещам го! Прекрасна глава отново! Нямам търпение за тези две седмици! 😤😌✨❤️❤️
Ще дойдат след някои други събития🙄😈
hfsihfisohdfs
super!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Hehehehehehehe
toq put e dulgaaaaaaaaaa
