Глава 12, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 4 Ком.
Глава 12Услугата (Бела)
Случиха се
доста неща в рамките на една сутрин. Като почнем от това, че Сара искаше да
убедя Рей да се сдобри с Крис и стигаме до това, че Ема и Брус вече вероятно са
заедно. Големи драми, голямо нещо.
Сдобряването
с Крис обаче щеше да почака до другото междучасие, защото аз и Рошльо – двете
клюкарки просто трябваше да разберем всички подробности около Ема и Брус. Не ни
стигаше само да ги видим хванати за ръце.
-Бягай
Белче, искам подробности! – викаше ми Рей докато заобикаляхме училището.
-Бягай ти
с 6 сантиметрови кубинки, като много ми знаеш! И изобщо не ми викай „Белче“!!
-За разлика
от някои хора на мен поне не ми трябва допълнителна височина, дребосъчка! –
подигравателно ми се изсмя.
-Какво каза
ти… - доста бързо си ускорих темпото и успях да го стигна. Скочих и го хванах в
задушаваща хватка.
-Извини се
веднага, Рошльо!
-Само това
ли можеш, а?! – изобщо не прецених, че ако направя това ще увисна на него.
Мдам, хвана ми ръката и изведнъж се озовах с гръб притиснат в гърдите му и
тотално увиснала на него. Представете си гледката на стопанин, който се опитва
да укроти бясната си котка. Нещо такова се получи.
-Пусни ме,
ще те наритам!
-Хайде, да
видим как ще стане! – и това беше моментът, в който осъзнах, че аз съм в неудобната
позиция.
-Няма време
за бой сега! Да отиваме да разпитваме принца и принцесата!
-Добро
оправдание си намери обаче – най-после ме пусна долу. От цялото това нещо той
даже не се беше задъхал, а от мене вече щеше да почне да тече пот.
Рей отиде в
стаята на Брус, а аз се върнах в нашата. Ема си ме сграбчи от нищото и ме
заведе на чина ни. Легнахме в „моята уморена поза“ и Ема започна да ми разказва
всякакви подробности.
-Това…беше…най-романтичното
нещо, което някога ми се е случвало. – Ем направи един замечтан поглед.
-Аз си
знаех, че вече сте заедно!!!! Какво направи той? Ти как му отвърна? Как се
случи всичко?!?!?!
-Спокойно
де, всичко ще ти разкажа! – Ем ми се засмя. Не бях заинтересована от любов и
романтика, но едно от най-любимите ми неща беше да слушам романтични истории. И
като казвам „романтични“, не си представяйте лигави и сълзливи филми, обичам
истинската любов, такава, каквато не може да покаже всеки! Най-мразя всичко да
приключи с едно никакво и незначително „Обичам те“.
Ема започна
да ми разказва за това колко сладко ѝ се извинил Брус заради това, че я е
целунал без позволение или нещо такова и как тя се разплакала като му признала
всичко: за предишните си връзки и чувствата ѝ. Накратко му е изляла една
огромна кофа от емоции, в което няма лошо… той от друга страна отвърнал и така
станало цялото нещо. Разказа го с най-голямата си усмивка.
-Радвам се,
че вече сте заедно – отговорих ѝ, точно и ясно това, което мисля. Но от друга
страна исках и да ѝ кажа, още много други неща от сорта на „вече трябва да си
по-сериозна“ и „ако тоя нещо ти направи ще си говори с мен“, но реших да го
спестя за сега.
Рей се появи
в стаята в същия момент и с усмивка ме погледна, а после се обърна към Ема:
-Поздравления
за вашата така чиста, невинна и красива връзка – той хвана ръката на Ема и я
целуна.
-Недей така
деее – засмя се Ема.
-Рошльо, да
не забравиш къде отиваме след биологията? – припомних аз.
-Спокойно
бе, знам. Нищо няма да направя – вдигна ръцете си нагоре.
-При онова
момиче Сара ли ще ходите? Трябва да ме запознаете! – заяви Ема.
-По-добре
някой друг път, когато си оправим отношенията с така нареченото ѝ гадже – обади
се Рей.
-Тя е
страхотна. Сигурна съм, че ще се харесате – обадих се и аз.
-Твоите
приятели са и мои, ще се харесаме!
Рей добре си
поспа в часа по биология и едва успях да го мръдна от чина.
-Рошльоооо,
хайде ставай. Имаме физическо, тоест свободен час.
Всички вече
бяха излезли, Ема беше при Брус и бяхме останали само двамата в стаята. Рей
обаче не възнамеряваше да се изправи.
-Обеща ми,
че ще дойдеш, хайде!! Не се прави, че спиш! – вече го хванах за ръката и почнах
да го бутам, но от нищото той ми хвана китката и сънливо се изправи от чина.
-Ох, ти и си
била… - той се прозя – помислих, че ме бута дете…
-Ах, ти
долен – адреналина ми дойде и като нищо го вдигнах и той се изправи преди да
усети. – Обещал си и идваш!
-Хубавооо –
водех го за ръката като някое детенце. Разбирам, че не му се говореше ама чак
толкова ли…по-зле е дори от мен. Качихме се горе и отидохме до стаята на Сара.
-Белааа –
извика ми тя като ме видя.
-Нося ти
един нацупен сънливец.
-Воден от
една не по-малко нацупена котка… - той вече беше почнал да се разбужда и да ми
къса нервите.
-Здрасти
гробарче – зад Сара се чу гласът на Крис.
-Това ако не
е нашия звезден кечист, как си боецо?
-Рей… -
промълвих.
-Крис… -
Сара ме последва.
-Така де –
започна Крис – „исках да се извиня за държанието си“ или поне това ми се иска
да кажа, но всъщност изобщо не съжалявам.
-Ех, че си
сладкодумец обаче. Нямаш ли какво друго да кажеш, побойниче? – ама и Рошльо не
се дава.
-Май ще
гледаме малко драма – обърна се към мен Сара с лека зла усмивчица, на която и
аз отвърнах.
Като се
загледах в двамата веднага почнах да намирам прилики и разлики. Крис беше
облечен доста по-цветно за разлика от Рей, който носеше възможно най-тъмните
нюанси на черно и тъмно синьо и сиво. Май трябва да му взема някои от дрехите
да ги оправя малко… Крис беше по-ниския, но само с около 5-6 см и кестенявата
му коса беше къса и определено несресана.
-На какво ти
приличат тея двамата – пита ме Сара.
-Гробар и
жертвата му.
-Добре
казано.
-Добре де,
шегувах се. Пълни противоположности са.
След малкото
им споглеждане Крис се обади.
-Виж, нямам
нищо против стила на хората ама някой ще вземе да те продаде за пари с всичкото
това нещо по теб.
-Тебе даже
няма да искат да те продадат понеже никой не иска да ти гледа надъханата
физиономийка.
-Така ли бе
плейбойче долно, единствената причина да стоя и да говоря с теб, е защото приятелката
ми искаше „да си оправя отношенията“ с теб и онази накичена кукла.
-Наречи я
така още един път и ще ти потроша тъпата глава.
-Охо, показа
някаква емоция, а?
-Крис, хайде
стига толкова – Сара отиде и го сграбчи за врата.
-Ти също,
Рошльо.
-Ама –
казаха в един глас.
-Няма
никакво „ама“ – отговорихме и ние в един глас.
-Хубаво,
съжалявам, че миналия път те отървах от евентуално счупване на глава – промълви
Рей и си подаде ръката.
-И аз
съжалявам, че миналия път те нарекох с точното ти определение.
Двамата си
стиснаха ръцете и изглеждаха сякаш ще си потрошат пръстите всеки момент. Е, Рей
с пръстените нямаше проблеми ама Крис…
-Супер,
много се радвам, че се разбирате – изведнъж каза Сара с ясен и точен сарказъм и
дръпна Крис до себе си- Ще ти пиша довечера, Бел.
-Ще чакам –
намигнах ѝ.
-Ей, и само
още веднъж да си нарекъл Бела кукла, тебе ще те направя на такава!! – провикна се
Рей зад гърба на Крис.
-Ще чакам
обицат изроде – и той се изказа…
Рей се
обърна издразнен и си тръгна, а аз го последвах. Разбира се, че отидохме на
оградата ни. Имахме цели 40 свободни минути.
-Доволна ли
си вече? – каза ми ядосан.
-Не се сби и
той започна всичко, така че да.
-Сериозно?!
– невярващо ме попита.
-Напълно.
-Да знаеш,
че още не мога да го трая този.
-Е, няма да
те карам. Но ти благодаря.
-За какво
по-точно? Аз нищо не правех освен да го соля.
-Спази си
обещанието, стига ми.
Невярващо
Рей дойде по-близо до мен и ми пипна челото.
-Да нямаш
температура, че ми благодариш?
-Искрена съм
бе! – продължава да се ядосва.
-В такъв
случай не оставай с грешното впечатление, че ще се задоволя с едно „благодаря“.
-Хубаво,
какво искаш?
-Дължиш ми
услуга.
-Каква?
-Ааа, не
знам. Ще те изненадам, когато най-малко го очакваш – той ми се усмихна, при
което усетих как нещо ме сви стомаха. Ледените му очи отново гледаха през мен.
Коментари за глава 12
Отново страхотно написана глава❤😻💖💝💓💟❤💟
МИСИИИИ😊 😈 😍 😚 💖 💖 💕 💕 💗 💗 💞 💞 💝 💝 💘 💘 💟 💟
MNOGO DOBRE! REWA!😍 😍 😍 😍 😋 😋 😋 🤤 🤤 🤤 💘 💘 💘 💝 💝 💝 💞 💞 💞 💟 💟 💟 😻 😻 😻 😽 😽 😽
NE REWIIIII🤧🤧🤧🤧🤧😩😩😩😩😻😻😻😻😳😳😳😳😄😄😄😈😈😈🤪🤪🤪🤪😤😤😤😤😤❤❤❤❤❤
Романтиката става на БУКВАЛНО ДРУГО НИВО!!!! ТОЗИ ФИКШЪН ЗАСЛУЖАВА НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРИЯ В САЙТА! Ще пиша на Animes Portal да прочват да раздават награди за такива творби! 😤😌✨👑🔝
ЪМ, АКО ГО НАПРАВИШ ТВОЯ ЩЕ Е НА ПЪРВО МЯСТО YK😻😳❤
Не...просто не мога...НАЙ-УНИКАЛНОТО НЕЩО КОЕТО СЪМ ЧЕЛА.Има точно драмата която обичам,има от всичко по-малко...аааааа не знам какво да кажа.ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ🙏🏿🙏🏿🙏🏿🙏🏿❤️❤️
КОМЕНТАРИТЕ ТИ НАПРАВО МИ СТОПЛЯТ ДУШАТА!!! СЕРИОЗНО, ПРОСТО МЕ ИЗУМЯВАШ КАК ВИНАГИ ЧЕТЕШ И КОМЕНТИРАШ. БЛАГОДАРЯ ТИ СУПЕР СУПЕР СУПЕР МНОГО😩🤧❤😻✨
